Р Е
Ш Е Н И Е № 967
гр.Бургас, 20.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 1295/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на Х.С.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу НП № 460232-F476595/29.08.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева, на основание чл.185, ал.2 ,
изречение първо ЗДДС за нарушение по чл.7,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Във въззивната жалба се излагат
основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, се явява лично заедно с адв.Ж.Нейчев, редовно упълномощен. Поддържа
се жалбата. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание за административнонаказващия орган, призован чрез ТД на НАП гр.Бургас,
се явява главен юрк.К. Т. при ТД на НАП Бургас, упълномощена с пълномощно №
143/23.03.2018г. на Изп.директор на НАП.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за НАП,
процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията
и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителният директор или по
негово пълномощие от юрисконсулти. Анализът на посочените разпоредби сочи, че
страна в съдебното производство е органът, издал оспорения акт, а процесуалното
представителство пред съда ще се осъществи от изпълнителния директор на НАП или
упълномощен от него юрисконсулт. Видно от доказателствата, юрк. К.Тодорова
разполага с валидно пълномощно по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНАП. Същата
оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 08.03.2019г. в 12:25ч. свид.С.Р.
–инспектор по приходите в НАП, ЦУ на НАП, съвместно със свид.Ю.Н. - инспектор
по приходите в НАП, ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект –сергия за
цветя, находяща се в гр.К., стопанисвана от Х.С.А.-жалбоподател. Извършена била
контролна покупка на 1 бр.букет на стойност девет лева. За извършената продажба
жалбоподателката не издала фискален касов бон , тъй като в обекта нямало
монтирано , въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от
датата на започване на дейността на обекта.
За извършената проверка е съставен
протокол серия АА № 0337587/08.03.2019г, подписан от жалбоподателката. Със
същия лицето е поканено да се яви в ТД на НАП Бургас на 12.03.2019г. за
съставяне на АУАН.
На посочената дата жалбоподателката
се явила в ТД на НАП Бургас и в нейно присъствие бил съставен АУАН № F76595/12.03.2019г., в
който установените в хода на проверката обстоятелства били квалифицирани като нарушение на
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4
от ЗДДС. Жалбоподателката разписала акта без възражения.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно
установени и издал обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на
основание чл.185, ал.2 , изречение първо ЗДДС
за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни
дейности“ -Бургас в ЦУ на Националната агенция за приходите, /оправомощен със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на на НАП/. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице –
инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Актът е
съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното
наказателно постановление.
Наредба Н-18
е издадена
във връзка с приложението на чл. 118 ал.4 от ЗДДС и с нея се определят: условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът
и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към
Националната агенция за приходите;
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; условията и
редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват
техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби
чрез електронен магазин
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги, като с оглед чл.7, ал.1 от Наредбата лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат
в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване
на дейността на обекта.
Изключение
от общото правило на чл.3 е уредено в чл.4, ал.1, т.2 от Наредбата, съгласно
който не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски
обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните дейности: продажби на
собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не
са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от
търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на
производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити
помещения, като магазин, склад или други подобни.
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
правилно актосъставителят и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
едноличния търговец като нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.
Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /ФУ/ (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност / ИАСУТД/ (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ, като редът за това, съобразно с чл.118, ал.4 от ЗДДС се определя от
специална Наредба, каквато е именно издадената от МФ Наредба № Н -18/2006 г. Нормата на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/2006г.
на МФ не допуска извършване на продажба
на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД,
освен в случаите, посочени в наредбата, а чл.7 ал.1 от Наредбата задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В случая се
касае до продажба на цветя в търговски обект-сергия с навес, собственост на
Община Камено, намираща се на обособено място- пазар, като обектът е бил нает с цел търговия и на процесната дата в
търговския обект не е имало монтирано въведено в експлоатация и регистрирано в
НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. Видно от
показанията на свидетелите жалбоподателката не е заявила, че продава собствена
продукция, на сергията били предлагани и цветя, които не могат да се отглеждат
при климатичните условия в страната,
както и жалбоподателката не е представила документ, удостоверяващ регистрацията
й като земеделски производител.
При
издаването на наказателното постановление обаче е допуснато съществено
процесуално нарушение.
В настоящия случай неправилно административно - наказващият орган е наложил на физическо лице
имуществена санкция, вместо предвиденото в закона административно
наказание глоба. Неслучайно нормата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН причислява вида и размера на наказанието към задължителното съдържание на
всяко наказателно
постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с
обстоятелствата, свързани с вмененото му административно
нарушение и със законните разпоредби, които наказващият орган счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му
наказание. В конкретния случай видът на санкцията е изписан с думи като "имуществена
санкция", а е недопустимо след издаването и връчването на наказателното
постановление административно - наказващият орган да променя един от основните му реквизити, като твърди,
че всъщност с
наказателното постановление е наложено
административно наказание глоба.
Некоректното посочване на вида на санкцията за извършено административно нарушение също така не
може да бъде поправяно в процеса на съдебното обжалване
на наказателното постановление, доколкото за съда не съществува правомощието да
измени наказателното постановление по отношение на това обстоятелство. Ето защо
и така допуснатото противоречие в наказателното постановление, касаещо
несъответствие на определената административна санкция със субекта на
административната отговорност, се явява достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Извън
посоченото, настоящият състав счита, че в конкретния случай се касае за
маловажен случай на административно нарушение. При издаване на НП
административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената
опасност на извършеното деяние. При определяне на наказанието наказващият орган
следва да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН,
както и на съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и
обществената опасност на дееца. В конкретния случай такава преценка не е
извършена от административнонаказващия орган, доколкото последният се е
задоволил с общото посочване, че при определяне на наказанието били взети
предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства,
без да са посочени кои конкретно смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са
съобразени, както и каква е тежестта на конкретното нарушение. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно
чл.93, т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на
нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху
гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не
следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана
възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез
съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма
доказателства жалбоподателката да е
санкционирана за други нарушения, свързани с данъчната и фискална дисциплина. От доказателствата не може да се направи извод, че
нарушението е извършвано и преди това.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.
12 от ЗАНН.
Предвид
всичко гореизложено атакуваното НП, следва
да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Предвид
изхода на спора, съдът разгледа искането на въззивника за присъждане на
разноски. Предвид обстоятелството, че по делото е приложен Договор за правна защита и
съдействие, в който не е посочен размер на договорено възнаграждение, нито
доказателства за изплатено такова, съдът счита, че така направеното искане се
явява неоснователно.
По изложените съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 460232-F476595/29.08.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което на Х.С.А., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева,
на основание чл.185, ал.2 , изречение първо от ЗДДС за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:.........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.