№ 4345
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110104623 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Д. Е. Е. Е. Б.“ ЕООД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК срещу ответника „Т.“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 23611,25 лева, представляваща цена
на извършени куриерски услуги за доставка на пратки в периода 17.01.2022 г.
– 07.03.2022 г. по договор от 24.02.2020 г., за което са издадени електронни
фактури за сумите, както следва: 1964,05 лева, представляваща непогасена
главница, дължима на основание, издадена Електронна Фактура №
**********/ 17.1.2022 г.; 2206,96 лева, представляваща непогасена главница,
дължима на основание, издадена Електронна Фактура № ***********/
24.1.2022 г.; 4988,32 лева, представляваща непогасена главница, дължима на
основание, издадена Електронна Фактура № *********/ 31.1.2022 г.; 1994,73
лева, представляваща непогасена главница, дължима на основание, издадена
Електронна Фактура № **********/ 7.2.2022 г.; 5029,03 лева, представляваща
непогасена главница, дължима на основание, издадена Електронна Фактура №
*********/ 14.2.2022 г.; 2930,78 лева, представляваща непогасена главница,
дължима на основание, издадена Електронна Фактура № *********/ 21.2.2022
г.; 3846,04 лева, представляваща непогасена главница, дължима на основание,
издадена Електронна Фактура № **********/ 28.2.2022 г.; 651,34 лева,
представляваща непогасена главница, дължима на основание, издадена
Електронна Фактура № **********/ 7.3.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 49838/2022 г. по описа на СРС,
119 състав - 14.09.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 49838/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че притежава сертификат за извършване на
неуниверсални пощенски услуги по ЗПУ и между него и ответника
съществуват трайни търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът
1
извършва куриерски услуги за доставка на пратки. За всяка от доставените
пратки ищецът издавал електронна фактура, съгласно чл. 3 от ЗЕДЕП за
извършените услуги, удостоверяваща пратката, размера на дължимата цена,
както и срока на нейното плащане. Поддържа, че фактурите са издадени в
съответствие с чл. 6, ал. 2 Закона за счетоводството и чл. 112, ал. 2 ЗДДС, чрез
система за обмен на електронни документи. Излага, че към датата на подаване
на заявлението падежите на всяка една от процесните фактури е настъпил.
Предвид изложеното, моли съда да установи вземанията, така както са
предявени със заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба. Същият е депозирал бланково възражение по чл. 414 ГПК.
По доказателствената тежест:
По иска предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ в тежест на ищеца е да
установи, че между страните през процесния период е съществувало
правоотношение, възникнало по силата на договор за куриерски услуги за
доставка на пратки, по силата на което е изпълнил точно и в срок
задълженията си т.е., че ищецът е осъществил куриерските услуги по доставки
на пратки на претендираната стойност, а за ответника е възникнало
задължение за заплащане на дължимото възнаграждение, както и размера на
същото.
При доказването на горното, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът с исковата молба е представил писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 49838/2022 г. по описа на СРС, 119
състав.
По искането на ищеца за назначаване на ССчЕ съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание след изслушване становището на страните.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3
ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.02.2025 г. от 14.30 часа, за което страните да бъдат призовани.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 49838/2022 г. по описа на СРС, 119
състав.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба
2
документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, в
което е обективиран проектът за доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3