Р Е Ш
Е Н И Е
№ 191
гр. Русе, 22.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публичното
заседание на четвърти
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
ДАМАСКИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – мл. с.
при секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия П. Тараланска
в. т. д. № 285 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.
258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С**** гр. Р**** с ЕИК ****, чрез адв. Р.К. ***, против решение № 113 от 23.05.2018 г. на Районен съд Бяла,
постановено по гр. д. № 782/2017 г., в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан искът на жалбоподателя с правно основание чл. 258 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 3 311 лева, от които 3 120 лева главница по договор
за доставка и инженеринг за преработка на машина за заварка на винил от
10.04.2017 г., 131 лева – договорна неустойка за периода 10.05.2017 г. –
02.08.2017 г. и 60 лева – стойността на извършена сервизна услуга, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане, както
и в частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и постановяването му в противоречие със събраните по делото
доказателства. Иска се неговата отмяна в обжалваните части и постановяване на
ново от въззивния съд, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответната страна Б**** гр. Б**** счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да се потвърди, като правилно и законосъобразно, за което
излага подробни съображения.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както
и след проверка на допустимостта и правилността на решението, с оглед
посоченото в жалбата, въззивният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законовия срок, допустима е и подлежи на разглеждане,
а по същество е основателна.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск,
районният съд е приел за установено, че между страните по делото е налице постигната
устна уговорка за въвеждане в експлоатация на машина за заварка на винил,
съгласно която жалбоподателят като изпълнител, е следвало да достави материали
и части, с които да приведе последната в работно състояние. Прието е още, че жалбоподателят
не е изпълнил възложените му действия, свързани с пълно инженерингово
обслужване на базова машина за заварка на винил, като не са извършени и
дейностите по въвеждане на машината в експлоатация, а извършените дейности не
са изпълнени качествено и в съответствие с постигнатите договорености.
Районният съд е достигнал до извод, че работата не е приета от ответника като
възложител, поради което на изпълнителя, като неизправна страна, не се дължи
възнаграждение. Тези изводи неправилно са извлечени от заключението на приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, като не е съобразено обстоятелството,
че вещото лице се е позовало на отменен нормативен акт, в каквато връзка
своевременно е направено възражение от страна на жалбоподателя.
Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е
неизправна страна по договора за изработка, тъй като не е изпълнил качествено и
точно възложената работа и тя не е приета от възложителя. Съгласно чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Освен
изрично, приемането може да бъде изразено и с конклудентни
действия. В настоящия случай, доставената техника е монтирана на процесната
машина, въведена е в експлоатация и се намира във фактическата власт на
ответника. При приемането, възложителят трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. За такива недостатъци той трябва да извести изпълнителя
веднага след откриването им. Ако не направи горните възражения, работата се
счита приета. По делото с отговора на исковата молба не са представени каквито
и да било доказателства, че е правено възражение за лошо изпълнение. Видно от
показанията на св. Б., машината не била удачно направена и не работела добре, а при опит да бъде
пусната в експлоатация, давала дефект. Според свидетеля такова е състоянието на
процесната машина след закупуването ѝ от ответника от гр. Габрово и
именно поради тези констатирани дефекти, с ищцовото
дружество е постигната устната уговорка за започване на работа по машината, свързана
с пълно инженерингово обслужване, при което е следвало да се доставят материали
и части, с които да се приведе последната в работно състояние.
Възложената работа е приключила в края на м. април 2017 г., след което е
издадена и процесната фактура на стойност 3 120 лева с ДДС. При извеждане
на извода за неоснователност и недоказаност на предявените искове, районният
съд в решението си изобщо не е обсъдил заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, прието без възражения от страните, което
настоящият състав кредитира като пълно и компетентно дадено. Видно от същото, в
счетоводствата както на жалбоподателя, така и на ответното дружество са
осчетоводени фактура № 1479/26.04.2017 г. на стойност 3 120 лева с ДДС и
фактура № 1476/12.04.2017 г. на стойност 60 лева с ДДС. Дължимите суми по двете
фактури са в посочените стойности и по тях няма извършени плащания. Вещото лице
сочи в заключението си, че ответникът е включил фактурите в дневника за покупки
по ДДС за м. април 2017 г. и е ползвал по тях данъчен кредит. Тези факти
оборват възраженията на ответника, направени още с отговора на исковата молба,
че за издадените фактури е узнал едва с връчването на препис от същата и в тях
липсвал положен от законния представител на ответника подпис за получател,
поради което твърди, че фактурите не били достигнали до дружеството.
Фактурите са частни свидетелстващи документи, поради което не се ползват с
материална доказателствена сила относно тяхното съдържание и съдът действително
не е обвързан от тяхната доказателствена сила, а я преценява съобразно
останалите доказателства по делото. В чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и чл. 6,
ал. 1 от ЗС е посочено задължителното съдържание на фактурата като първичен
счетоводен документ и подписът на получателя не е част от него. Следователно, липсата
на подпис на получател във фактурата не е основание да се направи извод, че с
нея не се доказва извършването на фактически действия по предаване и приемане
на вещта, съответно – цялостното изпълнение на договора. Съгласно правилото на
чл. 301 от ТЗ, приложимо и в настоящия случай, при действие на лице без
представителна власт от името на търговеца, се счита, че същият потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Както беше
посочено по-горе, ответникът е включил фактурите в дневника за покупки за м.
април 2017 г. и е ползвал по тях данъчен кредит, следователно най-късно в този
момент е узнал за тяхното издаване и няма данни да се е противопоставил. Съдебната
практика е непротиворечива по въпроса, че включването на фактурата в дневника
за покупки за съответния данъчен период и ползването на данъчен кредит за
същата, е недвусмислено признание за получаване на стоките или услугите,
отразени в нея и доказва съществуването на задължението, поради което
ответникът е обвързан от договора и дължи изпълнение по него.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че решението в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът на жалбоподателя с
правно основание чл. 258 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 311 лева, от които
3 120 лева главница по договор за доставка и инженеринг за преработка на
машина за заварка на винил от 10.04.2017 г., 131 лева – договорна неустойка за
периода 10.05.2017 г. – 02.08.2017 г. и 60 лева – стойността на извършена
сервизна услуга, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските, следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което претенцията да се уважи.
Съобразно изхода на спора, в тежест на ответника по жалбата са разноските
за двете инстанции в общ размер на 1 615.80 лева, съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран така, на основание чл. 271 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 113 от 23.05.2018 г., постановено по гр. д. № 782/2017 г. по
описа на РС Бяла в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан,
предявеният от С**** гр. Р**** против Б**** гр. Б**** иск с правно
основание чл. 258 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД,
както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б**** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б****, обл.
Р****, ул. ****, представлявано от М. Б. Д., да заплати на С**** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Р****, ул. ****, представлявано от А. Г. К., сумата от 3 311 лв. (три хиляди триста и единадесет
лева), от които – 3 120 лева главница по договор за доставка на техника и
инженеринг за преработка на машина за заварка на винил от 10.04.2017, сумата от
131 лева договорна неустойка за периода от 10.05.2017 г. до 02.08.2017 г.,
сумата от 60 лева, представляваща стойността на извършената сервизна услуга, ведно
със законната лихва, считано от завеждането на иска до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА Б**** гр. Б****, обл.
Р**** с ЕИК ****, да заплати на С**** гр. Р**** с ЕИК **** разноски за двете инстанции в общ размер 1 615.80 лева.
В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: