Решение по дело №333/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 292
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 10 октомври 2022 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20223200500333
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. гр. Добрич, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Г. Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500333 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 270926/08.12.2021 год. на С. С. Б. , ЕГН **********, от гр. Д.,
бул. „****, ** срещу решение № 260583/18.11.2021 год. по гр.д.№ 529/2020
год. на Районен съд Добрич,с което е осъдена да заплати на Г. П. Ц., родена
на ********** год., гражданин на Р.Ф., Б. област, И. П. И. , ЕГН **********
,от гр. Д.,ЖК“С.***, И. П. М. ,ЕГН **********, от гр. Д., кв.“П.С.” бул.
„****, ** и С. П. К., ЕГН ********** ,от гр. Д., кв.“П.С.”, бул. „****, **,
сумата от 3 885 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищците от
ползването през периода 07.07.2018 год. до 04.08.2020 год. на съсобствения
им недвижим имот, представляващ апартамент, с адрес: гр. Д., кв.“П.С.”, ***,
състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, с полезна площ от
57.57 кв.м, принадлежаща изба №34 с полезна площ от 2.53 кв.м, с 0.969 %
ид.ч. от сградата и 0.969% ид. ч.от правото на строеж върху мястото, по
договор за продажба на ИК на ОбНС Д. от 13.03.1991 год., а по схема -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.611.25.4.60 по КК и КР
на гр. Д., от която сума: 1 942.50 лв. в полза на Г. П. Ц. и по 647.50 лв. за
всяка една от останалите ищци И. П. И., И. П. М. и С. П. К., ведно със
1
законната лихва, считано от 20.02.2020 год. до окончателното й изплащане.
С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение се претендира неговата отмяна.
Претенцията относно обезщетението за лишаване от ползване била
уважена в размер на нереална наемна цена ,въпреки посочената от вещото
лице липса на търсене на имоти в района на процесния апартамент.
Въззивницата възразява и срещу фактическите констатации и правни изводи
на първоинстанционния съд ,че извършвани ремонти в имота по време на
съжителството й с П.Ц. –бивш съпруг на една от ищците и баща на
останалите не са с характер на подобрения ,а съставляват дейности свързани
с обичайното ползване и поддръжка, респ. че не е доказано да са направени с
труд и финансиране от нея ,сина и баща й ,поради което и не е уважено
възражението й за прихващане.В съдебното решение не бил разгледан и
поставения въпрос за злоупотреба с права по смисъла на чл.57 ал.2 от
Конституцията ,тъй като ищците не били поддържали повече от 20 години
отношения с вече покойния П.Ц., живеели в Р. ,отдаването под наем на имота
в този район било практически невъзможно ,но въпреки това отказвали да
се съобразят с факта, че въззивницата била прекарала по-голямата част от
съзнателния си живот с Ц., за когото само тя полагала грижи.
При данни,че обжалваното решение е било връчено на дата 29.11.2021
год., жалба рег.№ 270926/08.12.2021 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви
въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от
последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на
исковите претенции и е процесуално допустима.
Въззиваемите страни Г. П. Ц., И. П. И. , И. П. М. и С. П. К. считат
жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана по съображения,
че фактическото ползване на недвижимия имот обуславя основателност на
претенцията им, основана на правилата за неоснователно обогатяване ,а
съжителстването в чужд имот с един от съсобствениците му не може да е
единственото основание за уважаване на направено възражение за
прихващане .
Обжалваното решение е постановено по претенция по чл. 59 от ЗЗД от
съсобственици на недвижим имот ,да получат обезщетение за ползването му
2
от несобственик,съизмеримо със стойността на гражданските плодове по
смисъла на чл. 93 от ЗС-размера на плащането,което биха получили от
отдаването му под наем за времето ,когато са били лишени от възможността
да извличат доходи от имота си. Като процесуален способ на защита срещу
заявената претенция е противопоставено възражение за прихващане с
вземане на ответника за стойността на извършени подобрения в
недвижимия имот по време на ползването му.
Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са
представени нови доказателства, а с въззивната жалба не се оспорват
фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите
от същата правни изводи на ДРС,поради което въззивният съд следва да
основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е
произнесъл първоинстанционният съд,както следва:
Недвижимият имот е придобит на дата 13.03.1991 год. по сключен с
Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – гр. Д.
от П.И. Ц. по време на брака му с ищцата Г. П. Ц.. Сключения от тях на дата
02.06.1988 год. граждански брак е бил прекратен с развод по силата на
решение № 10/05.12.2008 год. по гр. дело № 905/2008 год. на Добричкия
районен съд. П.И. Ц. е починал на дата 06.07.2018 год. и негови наследници
по закон (низходящи от първа степен ) са останалите ищци: И. П. И. , И. П. М.
и С. П. К..
С решение №29/10.01.2020 год. по гр.д.№ 5286/2018 год. на Районен
съд Добрич,потвърдено с решение № 167/15.07.2020 год. по в. гр. дело №
372/2020 г. Добричкият окръжен съд :1./ спрямо С. С. Б. е признато за
установено,че И. П. И., И. П. М., С. П. К. и Г. П. Ц., са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.611.25.4.60 по КК и КР
на гр. Д., представляващ апартамент, с адрес: гр. Д., бул. „***, *, състоящ се
от: две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 57.57 кв.м, ведно с
принадлежащата изба №34 с площ от 2.53 кв.м, с 0.969 % ид.ч. от сградата и
0.969% ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при следните дялове в
съсобствеността: за И. П. И. – 1/6 ид. ч.; за И. П. М. – 1/6 ид. ч.; за С. П. К. –
1/6 ид. ч. и за Г. П. Ц. – 3/6 ид. ч.,както и 2./ е осъдена да им предаде
владението . На дата 04.08.2020 год. С. С. Б. е предала на адвокат Д. Ж., в
качеството й на пълномощник на ищците, владението върху процесния имот,
3
чрез предаване ключовете за същия. Владението върху имота е прието от
ищците без възражения във връзка с неговото общо състояние. Ответницата е
ползвала фактически и сама процесния недвижим имот за периода след
смъртта на П.И. Ц. ,считан от 07.07.2018 год. и до предаване на имота на
дата 04.08.2020 год.
Съгласно заключение вещо лице инж. Н.Л., изготвило назначената по
делото съдебно-оценъчна експертиза, размерът на свободния пазарен наем за
описания имот за периода от 07.07.2018 год. до 04.08.2020 год. възлиза на
3 885 лв.
Въз основа на тази фактическа установеност и в съответствие с със
закона (правилата ,уреждащи института на неоснователното обогатяване)
,районният съд е направил изводите,че когато едно лице ползва чужд имот,
без да има правно основание за това ползване, той лишава собственика от
възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като
извлича доходи от него. За успешното реализиране на иска по чл. 59 ал. 1 ЗЗД
не е от значение начинът на ползване, респ. неизползването на вещта, нито
дали чрез същата са генерирани приходи от ответника, а е достатъчно тя да се
намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена
реална възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното
ползване. Следователно ползата, от която е лишен собственика следва да се
определи въз основа на месечния наем за имота. Предявеният иск като
основателен и доказан следва да се уважи до претендирания и установен от
вещото лице размер от 3 885 лв. От посочената сума в полза на Г. П. Ц. се
следват 1 942.50 лв., а останалите ищци И. П. И., И. П. М. и С. П. К. имат
право на по 647.50 лв.
Тези изводи, въззивният съд напълно споделя.Неоснователно е
оплакването в жалбата,че съдът не е отчел липсата на търсене на недвижими
имоти в района,т.е. че друг следва да е размера на пазарния
наем.Заключението не е било оспорено от въззивника в срока по чл.200 ал.3
изр.2-ро от ГПК.Както е посочил районния съд,при изготвяне на своето
заключение експертът е ползвал аналози за определяне свободния пазарен
наем за процесния период, съобразил е пазарното търсене и предлагане за
наемане на подобни апартаменти, използвал е подходящи корекционни
коефициенти при установяван на отклонения в характеристиките на
4
оценявания апартамент, влияещи върху размера на наема му, в сравнение със
същите или подобни характеристики на сравнимите апартаменти, които се
отдават под наем.Неоснователно е й позоваването на прокламирания общ
принцип в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да "не се
допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права
и законни интереси на другите“.Обстоятелството,че ищците живеят в друга
държава,че развода на съпрузите Г. П. Ц. и П.И. Ц. и съжителството на
последния след този момент с ответницата е усложнило отношенията и
контактите, не лишавана ищците от вещните им права-тяхното право на
собственост и наследяване също се гарантира от Конституцията-чл. 17.
Съобразно разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗЗД ищците могат да се ползват от
правата си ,за да задоволяват своите интереси и свободно да сключват
договори, за тях не съществува задължение да продадат съсобствения имот
именно на ищцата, поради отсъствието си от страната да осъществяват
ползването на имота именно,чрез отдаването му под наем ,а обичайно е
лицата,които не притежават собствено жилище да живеят в чуждо такова по
договор и срещу заплащане на наем .
Отправеното от въззивника възражение за прихващане със стойността
на извършени в недвижимия имот подобрения : Поставяне на ПВЦ дограма
на едната стая и ПВЦ вътрешна врата на стойност 800 лв.;Ламинат в едната
стая на стойност 300 лв.;Теракот в кухня и коридор на стойност 300 лв.;Нови
кухненски шкафчета на обща стойност 550 лв. е неоснователно.При
съпоставка на отговор рег.№ 260533/18.08.2020 год. ,с който същото е
заявено (л.36 от гр.д.№ 529/2020 год.) и заявения насрещен иск с искова
молба рег.№ 4906/08.03.2019 год. (л.34 от гр.д.№ 5286/2018 год.), въззивният
съд констатира пълна идентичност по описание на извършените дейности по
вид,количество ,стойност и начин на направа ,като извършени при знанието и
без противопоставянето на ищците . С необжалваното и влязло в сила на
основание чл.296 т.2 от ГПК решение № 29/10.01.2020 год. по гр. дело №
5286/2018 год. на Добричкият районен съд,поправено с решение №
153/12.02.2020 год. по гр. дело № 5286/2018 год. на Добричкият районен съд ,
предявения от С. С. Б., против И. П. И., И. П. М.,С. П. К. и Г. П. Ц.
,насрещния иск за заплащане на извършени в периода от 2007 – 2017 год.
подобрения е бил отхвърлен при съобразяване на обстоятелствата ,твърдени и
по настоящото дело:дали Б. е владелец /държател на имота;характера на
5
извършвани ремонтни дейности,част от тях движимости,правното значение
на знанието и липсата на противопоставяне.С оглед на горното ,изтъквани
доводи от въззивницата за доказаност на претенцията й и такива във връзка с
правната квалификация на претенцията й (по чл. 62 от ЗЗД) не следва да
бъдат обсъждани.С влязло в сила съдебно решение е отречено ,тя да има
вземане за стойност на подобрения,идентично на заявеното повторно по
настоящото дело,което обуславя неоснователност на възражението за
прихващане.
При служебната проверка на решението съдът не установи порок, който
да го определя като недопустим или нищожен акт. Решението е и
правилно,тъй като съдържа извод за основателност на исковата претенция и
неоснователност на противопоставеното възражение за прихващане,поради
което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК въззивният съд следва да го
потвърди.
С оглед изхода по спора-неоснователност на подадената въззивна
жалба,въззивникът следва да заплати на Г. П. Ц., И. П. М. и С. П. К.
сторените от тях съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 300 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение съобразно договор за
правна защита и съдействие от дата 15.04.2022 год.В отговор рег.№
260682/23.02.2022 год.,посочените лица са претендирали заплащане на
разноски за две съдебни инстанции.С обжалваното решение,връчено им на
дата 24.11.2021 год. ,разноски не са им били присъдени и същите не са
упражнили правата си по чл. 248 от ГПК в законоустановения срок.С оглед
на горното и въз основа на представен във въззивната инстанция договор за
правна защита и съдействие от дата 15.04.2022 год. за направа на разноски в
размер на 500 лв. за първоинстанционното производство,такива не им се
следват.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260583/18.11.2021 год. по гр.д.№ 529/2020 год.
на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА С. С. Б. , ЕГН **********, от гр. Д., бул. „****, ** ДА ЗАПЛАТИ
на Г. П. Ц., родена на ********** год., гражданин на Р.Ф., Б. област, И. П.
6
М.,ЕГН **********, от гр. Д., кв.“П.С.” бул. „****, ** и С. П. К., ЕГН
********** ,от гр. Д., кв.“П.С.”, бул. „****, ** сумата от 300 лв.,сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7