Р Е
Ш Е Н
И Е № 260011
гр. ВРАЦА,11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение в
публичното заседание на 13.11.2020г., в
състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на: прокурора секретар Л.Горчева,като разгледа
докладваното от съдия П.Петрова в.гр. дело N` 463 по
описа за 2020 година,за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от Е.В.Д. ***,чрез особен представител адв.Кр.К. от
ВрАК,срещу решение на РС гр.Враца от 18.08.2020г.,постановено по гр.д.№
4259/2019г.,с което е уважен предявения против нея иск с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД
за сумата 500,73 лв,представляваща стойността на ¼ ид.част от
начислена и незаплатена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия,отдадена от сградната инсталация,за имот,находящ се в гр.*** за периода 31.07.2016г.-14.06.2019г.,ведно с
лихви и разноски.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е
неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения.Излагат се подробни доводи и съображения.Иска се отмяна
на обжалваното решение,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което
предявения иск се отхвърли.Претендират се разноски за двете инстанции.
Противната
страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Районен съд-Враца е
сезиран със заявление на "Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца по чл.410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против Е.В.Д. *** за
следните вземания: за сумата 500,73 лева, представляваща ¼ от незаплатена
топлинна енергия за периода 31.07.2016 год. - 30.06.2018 год. за жилище с адрес
гр.***, за сумата 90,45 лева, представляваща лихва за забава за периода
31.08.2016 год. - 14.06.2019 год., законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, направените
разноски в заповедното производство.
По заявлението е образувано
ч.гр.д.№ 2576/2019 год. и приемайки, че са налице предпоставките по чл.410 ГПК,
районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1607/02.07.2019
год. Заповедта е връчена на длъжника в условията на чл.47 ал.5 ГПК и на
основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК съдът е дал на заявителя указания за предявяване
на иска за установяване на вземането си. Съдебният акт с указанията е връчен на
заявителя на 24.09.2019 г. и в срока по
чл.415 ал.1 от ГПК същият е предявил установителния иск, предмет на
настоящия спор.
Ищецът
"Топлофикация Враца" ЕАД, гр.Враца предявява иск за признаване за установено,
че Е.В.Д. дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, а именно - сумата
500,73 лева, представляваща ¼ ид.част от незаплатена топлинна енергия за
периода 31.07.2016 год. - 30.06.2018 год.за имот,находящ се в гр.Враца на
посочения по-горе адрес, за сумата 90,45 лева, представляваща лихва за забава
за периода 31.08.2016 год. - 14.06.2019 год. в размер на ¼ ид.част от дължимото
общо обезщетевие за забава, законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Иска се да бъдат присъдени деловодните
разноски в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се
твърди, че ответницата не е изплатила дължимата сума за консумирана през
процесния период топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградна инсталация, потребена в жилище с адрес за гр.***.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.Кр.К., като назначен от съда на основание чл.47
ал.6 ГПК особен представител на ответницата, в който оспорва основателността на
предявения иск. Навежда доводи, че представените с исковата молба писмени
доказателства не представляват първични счетоводни документи, а са едностранно
изготвени документи, които не могат да ангажират отговорността на
ответника без неговото съгласие.
Навеждат се и доводи, че от тези документи не се установява задлъжнялост на
ответницата. Изтъква се, че ищецът не представя и подписан между страните договор,
поради което не може да се установи на какво основание се търси отговорност от
ответницата.
След като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че ищецът
"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр.Враца при публично известни Общи условия. Тези Общи условия
са приложени като доказателство към исковата молба.
С молба от 20.05.2020г.ищецът е уточнил,че въззивницата е придобила своята
част от процесния топлоснабден имот от своя дядо И. Д. Х.,б.ж.на гр.Враца,починал
на 13.06.2012г.С молбата са представени договор за покупко продажба на недвижим
имот и два бр.удостоверения за наследници,от които се установява,че
въззивницата е наследница на собственика И. Д. Х.,като делът и от наследството
възлиза на ¼ ид.част.Партидата за процесния имот е била първоначално на
името на наследодателя и собственик на топлоснабдения имот И. Х.,а след
неговата смърт – на сина му В. И. Д. – баща на въззивницата,починал на
25.03.2018г.
От представените по
делото справка за неплатени фактури и дължими лихви и справка за начислени суми
за топлинна енергия се установява, че въззивницата има открита партида в
"Топлофикация-Враца" ЕАД за ¼ ид.част за жилище с посочения
по-горе адрес ,който адрес, видно от извършената служебна справка по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес
на въззивницата.
От заключението на
изслушаната пред районния съд съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че обектът,
за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, представлява жилище, част
от етажна собственост с адрес гр. ***. Тази етажна
собственост е топлоснабдена с енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване посредством абонатна станция № ***, като
през процесния период абонатната станция е работила и е доставяна
топлинна енергия. В заключението се сочи, че отчитането,
дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия в
абонатната станция е извършвано в съответствие с изискванията на нормативната
уредба въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния
счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна енергия. Вещото
лице е констатирало, че в процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна
енергия за сградна инсталация - общи разходи на база отопляемия обем на имота
по проект от 214 куб.м., за отопление и за БГВ. Издавани са месечни справки от
топлинния счетоводител за разпределената в имота топлинна енергия. Конкретизира
се, че за отоплителен сезон 2016/2017 г. в имота не е осигуряван достъп, поради
което за имота е разпределяна топлинна енергия за общи разходи на база
отопляемия обем и налична в имота щранг лира без мерителен уред .
Заключението на вещото
лице е, че стойността на отчетената и разпределена топлоенергия за процесния
имот е в общ размер на 2002,69 лв.,от която 1/4 ид.част възлиза на 500,73 лв.,
а
размерът на обезщетението за забавено плащане, считано от падежа на всяко
отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - за исковия период, възлиза на сумата
от 90,19 лв./1/4 ид.част/. Посочва
се в заключението, че изготвените месечни фактури от "Топлофикация
Враца" ЕАД отразяват действително отчетената и
разпределена топлинна енергия. Вещото лице е констатирало, че към датата
на изготвяне на заключението не е извършено плащане по издадените фактури за
процесния период.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните прави изводи:
Предявените искове са
с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен
предявения иск за установяване съществуването на задължения за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на
облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за
доставка на топлинна енергия, в т.ч. обстоятелството, че процесният имот е
топлофициран, и обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на
топлинната енергия, реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения
период, начина на извършване на дялово разпределение, количеството потребена
топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията
към ищеца.
Първият спорен въпрос
е дали между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът се явява потребител
на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
Както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба особеният
представител на ответницата навежда доводи, че по делото не е представен
индивидуален договор между страните, поради което не е доказано наличието на
облигационна правоотношение.
Според действащата в
процесния период разпоредба на чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две
трети от собствениците в сградата -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие,
че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването - чл.153 ал.2 от ЗЕ. Според алинея трета на
същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Тази нормативната
уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител на топлинна енергия за битови нужди.В конкретния случай
от събраните по делото доказателства се установи, че ответницата притежава
право на собственост върху ¼ ид.част от жилището, находящо се на адрес гр. ***. От заключението на експертизата се установява по категоричен начин и
обстоятелството, че жилището се намира в сграда - етажна собственост, която е
топлоснабдена и до която в процесния период ищецът е доставял топлинна енергия.
Няма данни и наведени доводи, че две трети от собствениците са заявили писмено,
че желаят да бъде прекратено топлоснабдяването на сградата - етажна
собственост.
Съгласно чл.150 ал.1
от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия. Към делото са приложени Общите условия на
“Топлофикация-Враца” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите в гр.Враца, валидни през процесния период, от които също е видно,
че не се предвижда писмена форма за сключване на договор между продавача на
топлинна енергия и потребителите за битови нужди. Следователно в нормативната уредба не
съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за
битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по силата на
самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения.
Посочената нормативна
уредба и анализът на същата водят до извода, че придобитото от въззивницата
право на собственост върху ¼ ид.част от жилище, находящо се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме,
че от датата на придобиване на собствеността между него и ищеца е възникнало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това правоотношение ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.За част
от исковия период потребител на топлинна енергия се явява праводателя на
въззивницата – неин баща,чийто задължения се поемат съобразно правата и от
въззивницата съгл.чл.60 ЗН.
По отношение на
изтъкнатите от особения представител на въззиваемия доводи относно
доказателствената стойност на представените от ищеца справки и фактури следва
да се отбележи, че действително по своя характер тези документи са частни
свидетелстващи. От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието пред
районния съд, обаче се установява, че през част от процесния период е
извършвано отчитане на потребяваната в жилището на ответника топлинна енергия, а през другата част от периода е
извършвано разпределение на топлинната енергия съобразно нормативните
изисквания, както и че въз основа на тези отчети ищецът на основание чл.29 ал.3 ОУ правилно е издавал
ежемесечни фактури за потребената топлинна енергия. Няма данни ответницата или
нейния праводател да е подал предвидените в чл.32 от ОУ възражения против
фактурите, поради което за тях е възникнало насрещно задължение да платят посочената
във фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответницата е било да
докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не
са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание. От заключението на вещото лице се установява стойността на
отчетената и разпределена топлоенергия за процесния период, която съвпада с
претендираната цена от 500,73 лв., поради което следва да се приеме, че
вземането е доказано и по размер. При това положение и с оглед обусловения му
характер основателен се явява и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Като е достигнал до
същите изводи и е уважил предявените искове, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден .
Доводите във
въззивната жалба,че производството било нередовно,поради невнасяне на дължимата
д.такса,тъй като били предявени 23 обективно комулативно съединени искове,а
предявения акцесорен иск съдържал 3 обективно съединени иска, настоящият състав
намира за неоснователни.Съгласно чл.71 ГПК държавна такса се събира върху
цената на иска,а съгласно чл.72 ГПК за предявените с една искова молба искове в
защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес.
Неоснователни са възраженията на особения
представител на ответницата и за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията на осн.чл.111,б.в ЗЗД.В случая е приложима именно тази три годишна
давност от изискуемостта на вземането, но видно от началния период на
претенцията за главница-31.07.2016г. до датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК в съда-28.06.2019г. не е изтекла погасителната давност.
Съдът не констатира наличието на
неравноправни клаузи съгласно изискванията на чл.7 ал.3 от ГПК.Доводите на
въззивницата и в хода на делото пред първата инстанция,и във въззивната жалба
са неоснователни-неконкретизирани и голословни,при което въззивната инстанция не
е в състояние да се произнесе по неконкретизираните доводи.
При така изяснената
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава
следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се
потвърди.
При този изход
на делото на въззиваемия се дължат разноски пред въззивната инстанция,но такива
не се претендират.
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от
18.08.2020г.,постановено по гр.д.№ 4259/2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове: 1..........
2..........