№ 67
гр. Силистра, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20253400500090 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение № 827/27.12.24г., постановено по гр.д. № 392/2022г., СРС е
изнесъл на публична продан едноетажна жилищна сграда с идентификатор
66425.501.704.1, със застроена площ от 64 кв.м., и едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 66425.501.704.2, със застроена площ от 8 кв.м.,
построени в ПИ с идентификатор 66425.501.704 по кадастралната карта и
регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 146 кв.м. с административен
адрес: гр. Силистра, ул. “Пирин” № 4, който имот е съсобствен на страните по
делото при квоти: 3/4 ид.ч. за Р. Д. П. с ЕГН ********** и 1/4 ид.ч. за С. В. С.
с ЕГН **********, при пазарна стойност на сградите от 46 100 лв.
Отхвърлил е като неоснователни следните искове, предявени от С. В.
С. срещу Р. Д. П.:
- за заплащане на сумата от 7500 лв., представляваща 3/4 от
увеличената стойност на наследството в резултат на следните извършени от
ищеца подобрения в делбените имоти в периода от 1980 г. до 1987 г., а именно:
изграждане на вътрешна баня и тоалетна, подковаване на стаите с дюшеме,
циментиране на пода на мазата, поставяне на метална ограда - около 12 м.,
1
поставяне на двойна дограма на прозорците (1 бр. единичен прозорец, 2 бр.
двойни, 3 бр. тройни), поставяне на оградна мрежа от двете страни на имота.
- за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща увеличената
стойност на наследството в резултат на предоставяне на тази сума от страна на
ищеца за ремонт на покрива на делбените сгради.
Осъдил е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. сумата от 858,60 лв.,
представляваща 3/4 от стойността на извършвана от ищеца дейност по
наблюдение и текуща грижа за имота (ежеседмичното му посещение, оглед за
щети или посегателства, почистване на опадали клони, листа и плевели и
поддържане на трайните насаждения, възстановяване на ел.захранването,
когато то е прекъснато) за периода от 01.06.2021 г. до 31.05.2024 г., като е
отхвърлил като неоснователен иска заплащане на стойността за тази дейност
за посочения период за сумата над 858,60 лв. до 1 620 лв.
Отхвърлил е като неоснователен иска, предявен от С. В. С. срещу Р. Д.
П. за заплащане на 3/4 от стойността на извършвана от ищеца дейност по
наблюдение и текуща грижа за имота (ежеседмичното му посещение, оглед за
щети или посегателства, почистване на опадали клони, листа и плевели и
поддържане на трайните насаждения, възстановяване на ел.захранването,
когато то е прекъснато) за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2021 г. за сумата
над 1433,25 лв. до 2925 лв., като за сумата до 1 433,25 лв. искът е отхвърлен
като погасен по давност.
Осъдена е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. сумата от 260 лв.,
представляваща ¾ от стойността на разходите за изграждане на нов комин и
подмазване на съществуващ комин на делбените сгради, извършени през 2020
г., като е отхвърлен иска над така посочената сума.
Осъдена е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. сумата от 132 лв.,
представляваща 3/4 от стойността на разходите за подмяна на керемиди на
покривите на делбените сгради, извършени в периода от 27.05.2019 г. до
27.05.2024 г., като е отхвърлен искът над така посочената сума и за периода
преди 27.05.2019 г. като погасен по давност.
Осъдена е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. сумата от 150 лв. (сто и
петдесет лв.), представляваща 3/4 от стойността на разходите за отстраняване
на теч в делбените сгради, извършени през 2020 г.
Осъдена е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. сумата от 26,83 лв.,
2
представляваща надплатени общински данъци и такси за делбените сгради в
периода от 27.05.2019 г. до 27.05.2024 г., които данъци и такси е следвало да
бъдат заплатени от ответницата съобразно нейната квота, като е отхвърлен
искът над така посочената сума като погасен по давност.
Осъдена е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете по сметки в размер на
46,12 лв. за адвокатски хонорар и 55,05 лв. за експертиза, като е отхвърлено
искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
Осъдена е Р. Д. П. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
исковете по сметки в размер на 57,10 лв. и ДТ върху притежавания от нея дял
от делбените имоти в размер на 1 383 лв.
Осъден е С. В. С. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
притежавания от него дял от делбените имоти в размер на 461 лв.
Недоволен от решението на СРС в частта, в която съдът е отхвърлил
като неоснователен предявения от него иск по сметки на основание чл.12, ал.2
от ЗН и по реда на чл.346 ГПК за извършените подобрения в делбения имот
през периода от 1980 до 1987 г. в размер на 7 350,00 лв., както и за заплащане
на сумата от 12 000 лв., предоставена от С. С. на Валентин С. за извършване
на ремонт на покрива на процесния имот, с които подобрения се е увеличила
стойността на наследството приживе, със знанието и съгласието на общия им
наследодател - Пенка Нейкова, е останал С. В. С., който го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно в обжалваната част и
моли да бъде отменено в тази част, като вместо това се постанови друго, с
което да уважат така предявените от него претенции по сметките. Претендира
присъждане на разноски.
Ответната страна Р. Д. П. депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да се постанови съдебен акт,
с който да се потвърди обжалванато решение, с произтичащите от това
законови последици.
СОС, като съобрази жалбата и данните по делото, прие за установено
следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
На основание чл. 346 ГПК, в първото заседание след допускане на
3
делбата, съделителите могат да предявят искания за сметки помежду си, които
произтичат от съсобствеността. С ППВС 7/1973 г. е прието, че същите могат
да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността,
предмет на делбата. По своята правна същност тези искания са самостоятелни
имуществени претенции и представляват последващо обективно съединяване
на искове, които могат да бъдат заявени и в делбеното производство, когато се
касае до искания по сметки между съделителите във връзка със запазването,
съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ. Законът
цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и
облигационните отношения, свързани с нея.
В настоящият случай съделителят С. е предявил искове с правно
основание чл. 12, ал. 2 ЗН, които съдът е приел за съвместно разглеждане и
които са предмет на въззивното обжалване, а именно:
1. Иск за заплащане от Р. П., съобразно нейната квота, на извършените
от С. С. подобрения в делбения имот в периода от 1980 г. до 1987 г., докато
съжителствал в имота с родителите си, с които се е увеличила стойността на
имота с 10 000 лв., изразяващи се в:
-изграждане на вътрешна баня и тоалетна;
-подковаване на стаите с дюшеме;
-циментиране на пода на мазата;
-поставяне на метална ограда - около 12 м.;
-поставяне на двойна дограма на прозорците (1 бр. единичен прозорец,
2 бр.двойни, 3 бр. тройни);
-поставяне на оградна мрежа от двете страни на имота.
2. Иск, предявен от С. С. против Р. П. за заплащане от последната на
сумата от 12 000 лв., представляваща предоставен заем от С. С. на Валентин
С. за извършване на ремонт на покрива на процесния имот, с които
подобрения се е увеличила стойността на наследството приживе, със знанието
и съгласието на общия им наследодател Пенка Нейкова.
Съгласно възприетата фактическа обстановка с решението от първата
фаза на делбата сградите, предмет на делбата, първоначално са били
собственост на съпрузите Вълчо С. Нейков и Пенка Русева Нейкова, като
Вълчо С. Нейков е починал през 1984 г., оставяйки за свои наследници
4
съпругата си Пенка Русева Нейкова и двамата си синове С. В. С. /ответник по
делото и настоящ жалбоподател/, и Валентин В. С. /поч. на 16.11.13г./,
първият от които се е отказал от наследството на баща си чрез отказ, вписан в
специалната книга на съда на 11.11.1991 г. След този отказ, с НА за издръжка
и гледане № 194, т. 6 по описа на СРС за 1991 г., майката Пенка Нейкова е
прехвърлила своята ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот в
полза на сина си Валентин В. С., като впоследствие, чрез договор за дарение,
обективиран в НА № 3, т. 12 по описа на СлВп - Силистра за 2006 г., вписан на
30.05.2006 г., той върнал на майка си така придобитите идеални части. На
01.06.2006 г. същите страни са сключили договор за покупко - продажба,
обективиран в НА № 67, т. 12 по описа на СлВп - Силистра за 2006 г., чрез
който Пенка Нейкова продала на сина си Валентин, по време на брака му с
ищцата, притежаваната от нея идеална част от имота. Валентин С. е починал
през 2013 г., преди своята майка, без да остави низходящи, поради което на
основание чл. 6 и чл. 9, ал. 2 ЗН притежаваното от него имущество (общо 3/4
ид.ч. от процесните сгради) е получено от живия му родител и от съпругата
му /ищца по делото и настояща ответница/. След смъртта на майката Пенка
Нейкова, наследената от нея идеална част от имуществото на сина й е
преминала по наследство към другия й син – С. С.. С влязлото в сила решение
по допускане на делбата същата е допусната при квоти ¾ ид.ч. за съпругата на
Валентин – Р. П. и 1/4 ид.ч. за С. С..
В мотивите на това решение СРС е възприел тезата на съделителя С. С.
и водените от него свидетели, че след сключването на брака си със св. С.а през
1979 г. съпрузите обитавали делбения имот до 1988 г., като в този период, с
оглед подобряване на жилищните условия и създаване на по - добра среда за
отглеждането на децата, те направили вътрешна баня и тоалетна, подковали и
измазали стаите, подменили дограмата, както и външната ограда с метална и
циментирали мазата. Тези факти се извеждат както от показанията на
съпругата на ответника С. - св. С.а, така и от показанията на св. Тинев, който
потвърждава обстоятелството, че съпрузите са изградили вътрешна тоалетна и
са подменили оградата. При огледа, направен от вещото лице, същото е
установило извършването на всички ремонтни дейности, за които се твърди,
че са предприети в периода от 1980 г. до 1987 г., поради което правилно СРС е
приел, че те са осъществени именно от съделителя С. и съпругата му
съобразно посочените свидетелски показания.
5
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН повелява, че сънаследници, които
приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат,
ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се
пресметне това увеличение в тяхна полза, като увеличението може да се даде
в имот или в пари. В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е
третирал като увеличено наследство единствено 1/2 ид.ч. от имота, придобита
от Валентин С. по наследство от неговия баща, тъй като е установено по
делото, че приживе той е придобил другата 1/2 ид.ч. от правото на
собственост чрез договор за покупко - продажба, сключен с неговата майка,
т.е. по възмезден начин, поради което от увеличената в резултат на
подобренията стойност се е възползвал не той, а неговият праводател, на
когото е заплатил продажна цена за имота. (в този см. и Р. № 62 от 31.01.2024
г. на ВКС по гр. д. № 717/2023 г., I г. о.).
Настоящата инстанция се солидаризира и с извода на СРС, че
независимо от изложеното по-горе относно увеличеното наследство до
размера на ½ ид.ч., придобито от Валентин С. чрез наследствено
правоприемство от неговия баща, в полза на настоящия съделител С. Станчев
не е възникнало правото по чл. 12, ал. 2 ЗН, дори и в по - ограничен обем,
предвид установеното по делото, че той, заедно със семейството си, е
обитавал имота в периода от 1979 г. до 1988 г., под която форма е бил
възмезден за извършените от него подобрения.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН е категорична, че правото на
спомогналия да се увеличи наследството възниква, ако той не е бил
възнаграден по „друг начин“. Това сочи, че неговото възмездяване би могло да
има разнообразни проявления, включително и безвъзмездно ползване на
имота за определен период от време, в каквато насока е и съдебната практика
/в този см. Р. № 248 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о., О.
№ 60338 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2021 г., II г. о. и др./
Сочената от жалбоподателя практика – О. № 42 от 24.01.2015 г. по гр. д.
№ 4653/2014 г., I г. о. на ВКС, е в същия дух и не променя горните изводи.
Не се спори по делото, че през периода 1980-1987 г. семейството на
въззиваемия /вкл. и роденото през 1980г. тяхно дете/, е живяло в процесната
бащина къща, заедно с родителите му и по-малкия им син и негов брат
Валентин С.. В този период са и направените ремонти в къщата за
6
подобряване на битовите условия.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че след като поради
кончината на бащата Вълчо Станчев Нейков през 1984 г., семейството му
остава в бащиния дом именно за утеха на тяхната майка, тъй като по-малкият
брат Валентин С. не е женен към този момент и семейството на С. С. става
опора за тяхната майка, респективно С. С. - глава на семейството, то в този
смисъл ползването на имота от последния не би могло да бъде зачетено като
възнаграждаване по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН.
Разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗН е конкретно проявление на принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване, затова за да е налице
възнаграждаване, е необходимо, наследникът, който има принос за
увеличаване на имуществото, приживе на наследодателя да е получил облага,
съизмерима с неговия принос, без да е необходимо да е налице пълен
икономически еквивалент. Настоящата хипотеза е именно такава. Живеейки
със семейството си в имота през периода 1980г.- 1987г., жалбоподателят
безспорно е получил облага, съизмерима с неговия принос. Извършените от С.
С. подобрения са оценени от ВЛ на обща стойност от 7 350,00 лв., което е
съизмеримо с облагата, получена от същия за седемте години, през които не
му се е налагало да търси къде да живее със семейството си, докато завърши
ремонта на семейния апартамент и съответно да заплаща наеми за квартира. А
и правейки подобренията през периода, в който живее в имота, той се е
ползвал пряко от тях, осигурявайки по-комфортен бит за семейството си.
Що се касае до изложената теза в жалбата относно приложението на
разпоредбите на чл. 30-чл.32 ЗС за вътрешните отношения между
съсобствениците през периода 1984г. - 1991г., то в случая предмет на
разглеждане е претенция по чл. 12, ал.2 ЗН и не може да се смесва с
фактическите състави на чл. 30-32 ЗС.
За претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН е достатъчно обективно да е
установено, че спомогналия за увеличението стойността на наследственото
имущество е възнаграден с дарение, завещание, ползване на имота на
наследодателя докато е бил жив или по друг начин. Законът не определя
формата, в която да е станало възнаграждаването. Доктрината и съдебната
практика приемат, че ползването на имота приживе на наследодателя от
спомогналия да се увеличи стойността на наследственото имущество е форма
7
на възнаграждение на бъдещия наследник, ако периода на ползване е бил
приживе на наследодателя и е бил значителен, както е в случая, и
въззиваемият е бил възнаграден приживе от наследодателя под формата на
безвъзмездно ползване на жилището за значителен период от време.
Следователно не са налице предпоставките за пресмятане на увеличението в
негова полза и съответно предявеният на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН иск от
С. В. Станчев против Р. П. за заплащане, съобразно нейната квота, на
извършените от него подобрения в делбения имот в периода от 1980 г. до 1987
г., с които се е увеличила стойността на имота с 10 000 лв., правилно е
отхвърлен като неоснователен.
По втория предявен иск с правно осн-е чл. 12, ал. 2 ЗН:
Съделителят С. Станчев твърди, че през 2007 - 2008 г. си поделили с
брат му Валентин разходите за подмяна на покрива, като той му предоставил
сумата от 12 000 лв. за този ремонт – веднъж 8 000 лв., а след това още 4 000
лв. и претендира съделителката Р. П. да му я възстанови изцяло /видно от
депозирания Отговор на стр.23 от първоинстанционното дело/.
В тежест на ищеца е да установи тези си твърдения, като за доказването
им същият ангажира св.показания на сина си Свилен Станчев В. и на
съпругата си Атанаска С.а.
Свидетелят Свилен Станчев В., заявява че през есента на 2002 г., когато
Валентин С. е гостувал в дома им при завръщането си от САЩ, баща му е
предоставил на чичо му Валентин сумата от 12 000 лв. за извършване на
ремонт на покрива на процесната жилищна сграда. Пояснява, че години преди
това покривът на сградата се е намирал във влошено техническо състояние и
ставал причина за многократни оплаквания на неговата баба, като самият
ремонт бил предприет от Валентин С. на по - късен етап, а именно през 2006 г.
- 2007 г., когато по време на лятното си пребиваване в страната той ангажирал
строителна бригада.
Св. С.а също свидетелства за дадена от съпруга й на Валентин сума в
размер на 12 000 лв. за ремонт на покрива, като дори узнала, че така
предоставената сума покрила изцяло стойността на ремонта и от нея останала
част, която Валентин С. не им върнал, а оставил на съхранение в своя банкова
сметка, но те не се притеснили от това, защото знаели към този момент, че той
вече е болен и били по-притеснени за неговото здравословно състояние.
8
Същевременно разпитаният по искане на ответницата свидетел Димитър
Йорданов изразява впечатленията си, че ремонтът е бил осъществен изцяло
със средства на Валентин С., пояснявайки че в негово присъствие Валентин се
разплащал с майсторите, докато С. и семейството му не са се включили
въобще в ремонтите. Правилно СРС е отчел, че тези му показания относно
невключване в ремонта на семейството на С. противоречат на показанията на
св. С.а и св. В., които заявят, че синовете на съделителя С. С. са оказвали
помощ при носенето и чистенето на строителни отпадъци и осигуряването на
храна на работниците.
Съобразно така събраните по делото доказателства не би могъл да се
направи безпротиворечив и категоричен извод, че С. Станчев е предоставил на
брат му Валентин сумата от 12 000 лв. за извършения ремонта на покрива на
процесната жилищна сграда
Ищецът твърди, че през 2007 - 2008 г. си поделили с брат му Валентин
разходите за подмяна на покрива, като той му предоставил веднъж 8 000 лв., а
след това още 4 000 лв., докато синът му – св. Станчев, заявява че през 2002г.,
в негово присъствие, баща му дал в заем на Валентин 12 000 лв. – първо
10 000 лв. и след това извадил още 2 000 лв., за ремонт на покрива на делбения
имот.
Този свидетел единствено свидетелства за подобни финансови
взаимоотношения между баща му и чичо му Валентин, но показанията му
съществено се разминават с твърденията на баща му относно годината на
предоставянето им, както и размерът и начинът, в който са предоставени.
Освен това, този свидетел, както и св. Атанаска С.а се явяват
заинтересовани свидетели в случая, а и както правилно е посочил СРС, дори
той да е наблюдавал някакъв аспект от финансовите отношения между
неговите баща и чичо, то не се установява категорично, че е бил запознат с
действителните им уговорки и финансовите взаимоотношения между тях.
Не се дава ясно и правдоподобно обяснение в случая защо през 2002 г.
се предоставя тази сума на Валентин с твърдение, че е за ремонт на покрива на
къщата, в която живее майка им, без да има ясен план за ремонт към този
момент, като в действителност такъв е извършен едва през 2007г. От
показанията на св. С.а, както и от СТЦЕ, се установява, че сумата от 12 000
лв. е била по-голяма от необходимата сума за ремонта на покрива, като дори и
9
след извършването му остатъкът не е върнат на С., а е останал по сметката на
Валентин.
Всички разпитани свидетели в процеса са категорични, че отношенията
между двамата братя били много близки и топли до 2001г.-2002г., като след
това са охладнели, без да става ясно на какво се дължи това.
Предвид гореизложеното СРС правилно е заключил, че от събраните
доказателства не може да се направи извод, че С. С. е осигурил цялата сума за
ремонта на покрива, давайки я в заем на брат си Валентин, който е извършил
финансовите разплащания по ремонта именно с тази сума.
Настоящият състав се солидаризира с довода на първоинстанционния
съд, че дори да е имало предаване на парични средства между братята С. и
Валентин С.и, то не е установено категорично и безпротиворечиво, че са
предадени за извършване на ремонт на покрива, както твърди съделителят С.,
още повече че това му твърдение се потвърждава само от показанията на най -
близките му родственици - негови съпруга и син, с уточнените по-горе
съществени разминавания, но не и от други доказателствени източници.
В контекста на гореизложеното несъстоятелни се явяват доводите в
жалбата, че още в първата фаза на съдебната делба са събрани гласни
доказателства от св. С.а за предоставената сума и че същата е дадена на
Валентин С., с цел да организира ремонта на покрива на къщата, която към
този момент е изцяло негова собственост, като във втората фаза на делбата
предоставянето на сумата е потвърдено от Св.Свилен В. - негов син, който е
присъствал лично при предаване на парите от неговия баща на неговия чичо
Валентин С..
Несъстоятелен е и доводът на жалбоподателя, че съдът не е съобразил,
че свидетелите С.а и В. са очевидци на предаване на процесната сума, а
св.Йорданов е видял само разплащане към строителите от страна на Валентин
С. и при закупуване на строителните материали, което сведение не може да
обоснове извода, че същият се е разплащал със собствени средства, а не с
получените от своя брат. Както бе отбелязано по-горе, първите двама
свидетели са в родствена връзка с ищеца по сметка и първоинстанционният
съд, отчитайки това, както и чл. 172 ГПК, който изисква показанията на такива
лица да бъдат анализирани в съвкупност с останалите доказателства по
делото, е кредитирал показанията им в съвкупност с всички други
10
обстоятелства по делото и е заключил, че те остават изолирани и в разрез с
житейската логика.
Що се касае до изложеното в жалбата относно кредитирането от СРС на
показанията на св.Йорданов и св.Николова, то за яснота следва да се посочи,
че съдът не е формирал своя извод за недоказаност на дадения заем,
позовавайки се изключително на техните показания, а се е мотивирал,
обсъждайки в съвкупност и поотделно всички ангажирани доказателства за
финансирането на ремонта на процесния покрив в съпоставка с твърдението
на ищеца за предоставени от него в заем 12 000 лв. на Валентин за
извършването на този ремонт.
В жалбата жалбоподателят сочи също, че СРС не е съобразил
показанията на св.Йорданов, че Валентин „накрая“ е говорил с негов познат
майстор за наемане на бригада за смяна на покрива, но същата е дошла на
следващата година, както и че е споделил, че двамата братя са имали много
близки отношения, които са продължили до към 2008 г., което обяснява
доверието между тях при предоставяне на сумата за ремонта на покрива на
ръка. В своите свидетелски показания този свидетел сочи, че до 2001-2002г.
братята са били в добри отношения /стр. 287 от делото/, а и дори предходната
година на 2007г. /когато е извършен ремонтът/ да е уговарял майстори, то пак
си остава актуален въпросът „защо през 2002г. е даден на Валентин заемът за
ремонт на покрива и четири години след това не е предприето нищо от него в
тази връзка, независимо от постоянните оплаквания на майка им за проблеми
с покрива?“. Що се касае до показанията на св. Йорданов, то следва да се
отбележи, че съдът констатира и други неточности в тях, тъй като свидетелят
сочи, че Валентин е починал през 2017г. /стр.282 от делото/, а той е починал
през 2013г.
Предвид всичко изложено до тук, се налага изводът, че СРС правилно е
отхвърлил и този иск като неоснователен.
Ето защо, решението на СРС в обжалваните му части следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на процеса пред настоящата инс8танция на
жалбоподателя не се дължат разноски, а ответната страна по жалбата няма
направени такива.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 827/27.12.24г., постановено по гр.д. №
392/2022г. по описа на СРС, в частта, в която са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени от С. В. С. срещу Р. Д. П.:
- за заплащане на сумата от 7 500 /Седем хиляди и петстотин лева/ лв.,
представляваща 3/4 от увеличената стойност на наследството в резултат на
следните извършени от ищеца подобрения в делбените имоти в периода от
1980 г. до 1987 г., а именно: изграждане на вътрешна баня и тоалетна,
подковаване на стаите с дюшеме, циментиране на пода на мазата, поставяне на
метална ограда - около 12 м., поставяне на двойна дограма на прозорците (1
бр. единичен прозорец, 2 бр. двойни, 3 бр. тройни), поставяне на оградна
мрежа от двете страни на имота.
- за заплащане на сумата от 12 000 /дванадесет хиляди лева/ лв.,
представляваща увеличената стойност на наследството в резултат на
предоставяне на тази сума от страна на ищеца за ремонт на покрива на
делбените сгради.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12