Мотиви кьм Присъда № 6 /21.01.2016г. по НОХД № 337/2015г.:

 

          ЯРП е предявила обвинение против А.П.А. *** за извьршено престьпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК.

          В с.з. участващият по делото прокурор поддьржа обвинението като счита, че сьщото е доказано от обективна и субективна страна. Прави се искане подсъдимия да бьде признат за виновен като му бьде наложено наказание ЛС около минимума предвиден в закона, а гражданския иск за неимуществени вреди предявен от пострадалия В.К. да бьде уважен по справедливост.     Сьдьт прие за сьвместно разглеждане в наказателното производство предявения от св.В.К.К. *** граждански иск за заплащане от подс.А.П.А. *** на обезщетение за причинени на В.К. неимуществени вреди в размер на 5000/пет хиляди/лв., ведно сьс законната лихва от деня на увреждането - 07.04.2014г., до окончателното изплащане на сумата. Св.В.К. бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса. Чрез повереника си частният обинител и гр.ищец пледира подсьдимия да бьде признат за виновен по предявеното обвинение, т.к. същото е доказано от фактическа и правна страна и му бьде наложено едно справедливо наказание по НК, а гр.иск бьде уважен по справедливост в пълен размер, с присьждане на направените по делото разноски. Подсьдимият участва лично в с.з. със служебен защитник, не се признава за виновен, дава обяснения, в които сочи, че не е извършил престъплението. Пледира при разглеждане на делото по сьщество лично и чрез защитника за постановявяне на оправдателна присьда и отхвьрляне на гр.иск като неоснователен, т.к. св.В.К. не се уплашил от думите и действията на подсьдимия, и А. не е предприел действия, чрез жестовете, посочени в обвинителния акт, който да са закана за убийство и да са принудили гр.ищец да промени своето поведение или тези действия да представляват елемент от сьстава на някакво престьпление против личността.

 

          Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

          На 07.04.2014г. св.В.К.К. ***, за да вземе интервю за предаването „П.” на т. „С.”, на което бил а. и в. С него бил и св. С.С. – о. към телевизията. Интервюиран щял да бъде подс. А.П.А. ***. Около 10.00 часа на същия ден, в гр.Я. на ул. Г.С.Р., в близост до „п.“ с ул.П., св. В.К. заедно с о. - св. Св.С., се срещнали с подс. А.П.А.. Св. К. се представил официално на подс. Ат.А. и започнал да му задава въпроси, които били свързани с негови публикации в интернет пространството, относно интимния живот на различни хора и семейства от гр. П., обл. Б. Интервюто протекло в нормален тон, като св. В.К. задавал въпросите си спокойно, а подс. Ат.А. отговарял по същия начин. Интервюто продължило около 10 минути. След приключването му о. - св. С. - свалил камерата и я изключил, като виждал св. В.К. и подсъдимия. В този момент подс. Ат.А. променил изражението на лицето си и започнал да гледа агресивно К.. Подс. А. направил жест с ръка, имитиращ натискане на спусък на пистолет, насочен към св. В.К. и жест с ръка, имитиращ прорязване на гърлото му. След това подс. А. се приближил до св. К., ритнал го с крак в областта на лявата подбедрица, като в същото време отправил и обиди към него и му казал също: „Не си ми ял попарата!“, след което тръгнал към пешеходната пътека на п. на ул.Г.С.Р. Св.В.К. и о., който бил включил камерата, виждайки жестовете на подсъдимия, последвали подсъдимия като ж. питал подсъдимия: “Кажи каква е попарата? Я, кажи каква е попарата ти?“. Свидетел на инцидента бил и св. Р.И. ***, който познавал св.В.К. като симпатизант на НФСБ, и с когото се видели преди интервюто.

След настъпването на инцидента подс.Ат.А. *** св. В. К. се притеснил да не би да бъде осъществена заканата, отправена му с жестове от подсъдимия и се обадил на тел. 112. Съобщил за възникналия инцидент. По това време подс.Ат.А. ***, в която посочил, че е бил ритнат от св.В.К. в крака и заплашван с биячи. Жалбата била приета от св.Ж.Ж.,***г. жалба против подсъдимия подал и св.В.К.. По двете жалби проверка извършил св.Д.Г. ***, който снел обяснения от страните и изготвил докладна записка по случая, в която приел, че подсъдимият е ритнал и заплашвал с убийство св.В.К.. Св.В.К. бил предупреден  по чл.56 от ЗМВР на 11.05.2014г., а по-късно спрямо подс.Ат.А. било образувано наказателно производство и същият бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК във връзка със станалия инцидент на ул.Г.С.Р. в гр.Я.

След инцидента св.В.К. бил притеснен от заканата на подсъдимия и споделил това със своите колеги - свидетелите С.П., С.Д. и С.А., като не поемал ангажименти в гр.Я. и вечер бил изпращан от колегите си до дома си.

Подс.Ат.А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

          Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти обясненията на подсьдимия, дадени пред сьда, отчасти от показанията на свидетелите В.К., С.С./ с неправилно записана в ДП фамилия „С.“/ и Р.С., както и от показанията на свидетелите Ж.Ж., Д.Г., С.П., С.Д. и С.А.. В кредитираната им част гласните доказателствени средства кореспондират по между си и сьщите са логични, последователни и безпротиворечиви.

          Фактическата обстановка се установява и от писмените доказателства приложени по делото и прочетени от сьда на основание чл.283 от НПК – ДЗ от 14.05.2014г. по жалбите на Ат.А. и В.К., протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР от 11.05.2014г. от ДП, справки за съдимост на подсъдимия от ДП и с.з., СМУ №130/09.04.2014г. от ДП, писма от МВР, Д-я“НС 112“, „РЦ 112 – Бургас“, ДЗ с имената на полицаите Ж.Ж./приел жалбата на подсъдимия/ и Д.Г./извършил проверка по жалбите на подсъдимия и гр.ищец и частен обвинител/, писмо и видеозапис на предаването “П.“ от 09.04.2014г., писмо до д. на СОУ“Н.Й.В.“, гр.П. от началника на РПУ-П. от 19.09.2001г., писмо от О.к. на ПП НФСБ – обл.Я., както и от веществените доказателствени средства / записите – видео и аудио – на предаването“П.“ от 09.04.2014г. и от тел.112-DVD-R и CD/, предявени на страните по чл.284 от НПК и изгледани и прослушани в с.з.

          Съдът остави без уважение исканията на подс.Ат.А., които е направил след образуване на наказателното производство, защото част от тези искания касаят компетентност на прокуратурата и не са налице основания за връщане на делото на ЯРП, а другата част от тези искания, относно разпита на нови свидетели, съдът също не уважи, защото прие, че визираните лица от подсъдимия нямат пряко отношение към предмета на делото.

Сьдьт не кредитира онази част от обясненията на подс.Ат.А. от с.з., в които се твьрди, че св.В.К. е казал на о. да спре да снима, че е бил заплашван от пострадалия с биячи, дърпан за ръката и ритнат в крака от К., от което получил белег, че не е заплашвал с убийство чрез горепосочените жестове с ръце ж. и не го е ритал в крака, че не е обиждал В.К., т.к. в тази част обясненията на подсьдимия се опровергават от показанията на свидетелите С.П., Ст.Д. и Св.А. и от показанията на свидетелите В.К., Св.С. и Р.С., които в кредитираната им част са логични, последователни и безпротиворечиви. От показанията на тези свидетели се установи, че е имало интервю с подсъдимия, че след приключване на интервюто подсъдимият е отправил жестовете с ръце по адрес на ж. и го е заплашвал с убийство, след което го е ритнал в крака, а по-късно и го обидил, като една от обидите е заснета на видозаписа. В тази връзка са и видео и аудиозаписите, от които не се вижда и не чуват думи на ж. към о. да спре да снима, вижда се как св.К. е ритан от подсъдимия, а по-късно се чуват и една от думите на А., с които той обижда ж. и му казва също, че „ще му яде попарата“. От записа на тел. 112 се установи, че св.В.К. е притеснен от поведението на подсъдимия и съобщава за действията на А.. От показанията на св.Ж.Ж. и св.Д.Г. е видно, че подсъдимият не е имал рана или белег на крака си, че не е бил уплашен, а развълнуван, а в ДЗ св.Д.Г. приел, че подсъдимият е ритал и заплашвал с убийство пострадалия К.. От СМУ №130/09.04.2014г. от ДП на св.К. се установява, че пострадалият има нараняване в областта на подбедрицата на левия крак, като тези наранявания могат да бъдат получени по начина съобщен от св.К.. Поради кореспонденцията на гласните доказателства на визираните свидетели с посочените показания на полицаите и с писмените и веществените доказателствени средства, съдът приема за достоверни показанията на свидетелите В.К., Св.С. и Р.С., макар В.К. и Св.С. да са колеги в телевизия “С.“, а св.Р.С. да е симпатизант на НФСБ.  

В останалата част сьдьт приема за достоверни обясненията на подсъдимия от с.з., защото кореспондират с показанията на свидетелите и гласните, писмените и веществените доказателствени средства, събрани по делото в с.з.

          Сьдьт не кредитира онази част от показанията на св.В.К. от с.з., в които се твьрди, че преди интервюто не се е виждал със св.Р.С., т.к. С. е заявил в разпит пред съдия от ЯРС, че се е виждал с К., а от писмото на О.к. на ПП НФСБ – обл.Я. е видно, че е симпатизант на НФСБ. Съдът прочете също онази част от показанията на св.К. от ДП, касаещи името на улицата в гр.Я., където е станал инцидента, като свидетелят заяви, че е научил името на улицата по-късно, а и не познава гр.Я.

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.В.К. от с.з., защото се подкрепят от кредитираните от съда доказателствени материали, събрани в с.з.

          Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на св.Св.С. от с.з., в които се сочи различна поредност на действията извършени от подсъдимия на мястото на инцидента спрямо личността на пострадалия от тази в ДП, че К. е бил ритнат в крака, след това подсъдимият направил жест за рязане на гърло, а с отдалечаването си от местопроизшествието Ат.А. е имитирал стрелба с пистолет, т.к. в тази част показанията на свидетеля се оборват от показанията му от ДП/прочетени от съда поради констатирано противоречие с показанията от с.з. в посочената част/, както и от кредитираните показанията на свидетелите В.К. и Р.С., и видеозаписа от инцидента, от които не се установява поредността на жестовете и действията, посочена от свидетеля. Съдът приема за достоверни показанията на св.Св.С. от ДП, защото тези показания кореспондират с кредитираните показания на свидетелите Св.С. и Р.С., както и с видео и аудиозаписите, изгледани и изслушани в с.з., включително с показанията на свидетелите Ж.Ж., Д.Г., медицинското удостоверение, издадено на пострадалия и с показанията на свидетелите С.П., Ст.Д. и Св.А.. Съдът прочете и онази част от показанията св.Св.С. от ДП, касаещи инцидента, защото свидетелят заяви, че не си спомни всички подробности от процесния ден. Относно всички прочетени показания от ДП св.С. зави пред съда, че поддържа тези показания, а противоречията се дължат на изминалия период от време.  

В останалата част сьдьт кредитира показанията на  св.Св.С. от с.з., защото кореспондират с останалия приет от съда за достоверен доказателствен материал.

Сьдьт не кредитира онази част от показанията на св.Р.С. от с.з., в които се сочи, какви точно действия е извършвал подсъдимия на мястото на инцидента по отношение личността на пострадалия, а именно, че А. първо е ритнал К., след това е направил жест на прерязване на гърло, а после след отдалечаването му от К. направил и жест за стрелба с пистолет, че този жест е бил с насочване на пръсти, а не като натискане на спусък с пистолет, защото в тази част показанията му се оборват от показанията на Р.С. от ДП/прочетени от л.45 и следващите, поради констатирани противоречия в горепосочената част и по-конкретно отговорите на свидетеля на очната ставка, проведена с подсъдимия/, в които сочи, че е имало жестове с ръка от подсъдимия към св.К., които имитирали натискане на спусък на пистолет, насочен към пострадалия и прорязване на гърло, както и след това А. ритнал с крак К.. При очната ставка подсъдимият не е оспорил показанията на св.Р.С.. В тази част показанията на свидетеля от ДП се подкрепят и от част от показанията му от с.з. и от показанията на свидетелите В.К. и Св.С., в частта им кредитирана от съда, както и от видеозаписа, изгледан в с.з., от който не се установява твърдяната от С. в с.з. деятелност на подсъдимия. В тази насока са и показанията на свидетелите Ж.Ж., Д.Г., С.П., Ст.Д. и Св.А., както и медицинското удостоверение, издадено на пострадалия и адиозаписа от тел.112. Поради това съдът прие за достоверни прочетените показания на Р.С. от ДП и тези от с.з., които им кореспондират, като съдът приема, че св.С. е казал истината за инцидента и като лице, което няма пряко участие в инцидента и не е в приятелски отношения или други отношения на зависимост от пострадалия и неговите колеги. Съдът прочете и онази част от показанията на св.Р.С. от ДП, дадени пред съдия, поради констатирани противоречия с показанията му от с.з., относно това дали е бил член на НФСБ, като от прочетените показания се установи, че С. познава К. и се е виждал с него преди провеждането на интервюто с подсъдимия, а от писмо от Областния координатор на ПП НФСБ – обл.Я. е видно, че е само симпатизант на НФСБ, а не член на партията, поради това съдът не кредитира показанията на Р.С. от с.з., че не е виждал В.К. преди интервюто, както и  тези негови показания от ДП, че бил член на визираната партия. От ДП бяха прочетени и показанията на Р.С., касаещи времето, когато е проведено интервюто, т.к. свидетелят не си спомняше поради изминалото време тези факти.

Относно разминаването в показанията на св.В.К., св.Св.С. и показанията на св.Р.С., във връзка с това какви точно жестове е отправил подсъдимия към пострадалия, съдът кредитира основно показанията на св.Р.С., т.к. той не е пряко заинтересован от изхода на делото, и в ДП, и в с.з. не са събрани доказателства, от които да се установява, че е бил манипулиран или е лъжесвидетелствал. В тази насока показанията на свидетелите В.К. и Св.С. кореспондират с показанията на Р.С. и ги допълват, като не се касае за съществено противоречие в тези гласни доказателствени средства, а за особености на личностното възприятие на всеки от свидетелите и субективното възпроизвеждане на фактите от действителността, касаещи процесния случай.

В останалата част сьдьт кредитира показанията на св.Р.С. от с.з., защото кореспондират с кредитираните от съда за достоверни доказателствени материали, събрани в с.з.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ж.Ж., Д.Г., С.П., С.Д. и С.А., т.к. добросъвестно са разказали какво знаят по процесния случай – св.Ж.Ж. е приел жалбата на подсъдимия, не е видял А. да е уплашен или да има рана или белег на крака си от инцидента, св.Д.Г. е извършил проверката по подадените жалби и в ДЗ е заключил, че е има отправени заплахи за убийство към личността на пострадалия, както и че св.В.К. е бил ритан по време на инцидента, останалите свидетели са били очевидци на притесненията на гр.ищец и частен обвинител, че на него и на семейството му може да им се случи нещо лошо, че В.К. е бил уплашен от жестовете и думите на подс.Ат.А.. В тази насока са и СМУ на пострадалия, видео и аудиозаписите, изгледани и изслушани в с.з., които доказателства кореспондират с показанията на пострадалия В.К., св.Св.С., св.Р.С. и с показанията на визираните по-горе свидетели.  

   

          От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

          Подс. А.П.А. *** е осьществил от обективна и от субективна страна сьстава на престьплението по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК, тьй като на  07.04.2014 г., около  10.00 ч. в гр. Я. на ул. Г.С.Р. в близост до „п.” с ул. П., се е заканил с убийство на В.К.К. *** с жестове с ръка, имитиращи натискане на спусък на пистолет, насочен към К. и прорязване на гърло, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у В.К.К..

          От обективна страна предмет на престьпно посегателство при заканата с убийство е засягането в отрицателна степен на свободното формиране на волята на пострадалия В.К.. Престъплението е осьществетно чрез поредица от жестове с ръка/посочени по-горе/ отправени кьм В.К., които имитирали стрелба с пистолет и прерязване на гърло. Посочените по-горе жестове, веднага след това били съпроводени с ритане на пострадалия и обиди. Правилно прокурорьт е квалифицирал престьпната дейност на Ат.А. по чл.144,ал.3 от НК. От сьбраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е знаел, че св.В.К. е ж., че темата на интервюто са написаните в интернет разкази за личния живот на жители гр.П. и е приел да участва в процесното интервю. Тези факти са били напьлно сьзнавани от подс.А. кьм момента на осьществяване на дението. Пострадалият В.К. се е притеснил, дори уплашил от визираните жестове, че е вьзможно подсьдимия да осьществи заканата си, че може да посегне на неговата или на семейството му телесна неприкосновеност и наистина да го лиши от живот, вьпреки че за осьществяване на престьплението по чл.144,ал.3 от НК е достатьчно заканата само да сьздаде вьзможност за вьзбуждане у жертвата на основателен страх от осьществяване на деянието, а не тя действително да се е уплашила. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на пострадалия, Св.С., Р.С. и колегите на К., както и от вдиео и аудиозаписите. С вьзприемането на жестовете, на заканата с убийство от пострадалия престьплението е окончателно довьршено.

При осьществяването на престьплението не бе установено подсьдимият да е имал сьучастници - сьизвьршители, подбудитиле, помагачи.

От субективна страна инкриминираното деяние е осьществено с пряк умисьл. Налице е т.нар.”внезапен умисьл”, т.к. Ат.А. е взел решение да осьществи престъплението непосредствено, след като е приключило интервюто, подразнен от зададените му въпроси от ж. Деецът е разбирал противоправния и общественоопасен характер на деянието, но вьпреки това е целял престъпния резултат, защото се е почувствал силно засегнат от проведеното интервю с журналиста. В този смисьл той е сьзнавал всички елементи от сьстава на престьплението - разбирал е, че жестовете му могат да вьзбудят основателен страх у В.К., сьзнавал е сьдьржанието на тези жестове, това че заканата е отправена кьм ж., че тези негови действия се вьзприемат не само от пострадалия, а и от оператора и е обективирал с деятелността си своето разбиране за справедливост.

Сьдьт не споделя доводите на защитата и подсъдимия, че обясненията на подсъдимия са безпротиворечиви и не е извършил престъплението, защото не се потвърдиха твърдения на Ат.А., че е бил ритнат в левия крак, дърпан за ръката и заплашван от пострадалия. Св.Ж.Ж., на когото подсъдимият е показал крака си, не е видял рана или белег. По делото няма и медицински документ, който да потвърждава думите на подсъдимия. В тази връзка, изхождайки и от близостта, която е трябвало да има между двете тела/на подсъдимия и пострадалия/, поради това, че по думите на подсъдимия А. е бил държан за ръката от В.К., е практически невъзможно да бъде ритнат от гр.ищец и частен обвинител с десния крак и то с петата. На видеозаписа се вижда поведението на пострадалия и подсъдимия непосредствено след отправянето на жестовете към К.. Вижда се как К. е ритнат в крака и се отдръпва назад, след което се връща в първоначалната си позиция. Нелогично е и хващането на лявата ръката на подсъдимия от пострадалия с неговата дясна ръка, в която е имало микрофон. Съдът е приел, че има извършване на престъплението, след като е посочил кои показания на пострадалия, Св.С. и Р.С. кредитира. В кредитираната част визираните показания кореспондират не само помежду си, а и с показанията на останалите свидетели, дори с част от обясненията на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия, че не е извършил процесното деяние се оборват категорично не само от показанията на св.В.К., св.Св.С. и Р.С., които се и допълват, но и от останалия доказателствен материал, включително от видео и адиозаписите, както и от СМУ на пострадалия. В този смисъл обясненията на подс.Ат.А., че не извършил престъплението и е бил ритан и заплашван от св.В.К. са изолирани, не се подкрепят от останалия доказателствен материал и са израз на защитна позиция. От записа на обаждането на пострадалия на тел.112, непосредствено след инцидента, е видно, че К. е притеснен, а от показанията на св.Св.С. и колегите му от телевизия “С.“ и уплашен. Това, че К. е последвал подсъдимия след отправените към него жестове не означава, че не е бил притеснен, уплашен за телесната си неприкосновеност, а по-скоро е израз на проявен журналистически професионализъм. Видно от показанията на С.П., С.Д. и С.А. той се е страхувал да не му се случи нещо след заканата с убийство, дори е бил изпращан до дома си или действията на подсъдимия не само са могли, а и са предизвикали основателен страх у пострадалия от осъществяването на заканата за убийство. Не е нужно също външността на дееца или поведението му да водят до извода, че е престъпник, за да се приеме, че процесното деяние е осъществено. За да се извърши престъплението по чл.144,ал.3 от НК не е нужно деецът да има у себе си огнестрелно или хладно оръжие, защото заканата с убийство може да бъде отправена и писмено, дори с изпращане по пощата на различни символи, стига от обективна и субективна страна да са осъществени всички елементи от състава на това престъпление. В случая не е необходимо и деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение за извършване на убийството и да действа в осъществяване на това решение. Разминаването в показанията на свидетелите В.К., Св.С. и Р.С. се дължат и на личната им способност да възприемат и възпроизвеждат фактите от действителността, както и на периода от време, който е изтекъл от настъпването на инцидента, като съдът е изложил съображения защо кредитира показанията на тези свидетели. Не винаги заплашеното лице си тръгва от местопрестъплението, понякога, както е и в процесния случай, то може да избере и да остане. И св.В.К. и останалите свидетели, в частност и неговите колеги, са предупредени за отговорността, която носят при лъжесвидетелстване, като съдът, съобразно и останалия доказателствен материал – видео и аудиозаписи, медицинско свидетелство на пострадалия, писмо до д. на СОУ“Н.Й.В.“, гр.П. от началника на РПУ-П. от 19.09.2001г., писмо от О.к. на ПП НФСБ – обл.Я. е изложил подробни мотиви защо и кои показания приема за достоверни и кои не кредитира. Протоколът за предупреждение по чл.56 от ЗМВР от 11.05.2014г. от ДП, съставен на св.В.К. не доказва, че той е извършил спрямо личността на подсъдимия престъпно посегателство, а е рутинна практика за недопускане на такива посегателства, като протоколи при станали инциденти се съставят и на пострадалите, за да не попаднат в дебрите на „частното правосъдие“. Показанията на горепосочените свидетели в кредитираната им част кореспондират с писмените и веществени доказателствени средства, събрани в с.з. От прочетените показания на Р.С. от ДП при очната ставка, проведена между подсъдимия и св.Р.С., се установи, че А. направил жест с ръка, имитиращ натискане на спусък на пистолет, насочен към В.К., а после и жест с ръка, имитиращ прорязване на гърлото му, след това го ритнал. Точно тези показания съдът, а видно и ЯРП, също приема, че изясняват най-точно конкретиката за инцидента, имайки предвид, че Р.С. е лице, което няма пряко участие в инцидента, не е в приятелски отношения или други отношения на зависимост от В.К. и неговите колеги, които да навеждат извода, че е заинтересован от изхода на делото и лъжесвидетелства. От друга страна не е нужно заплашеното лице или лица да са били повече от двама, за да приеме, че престъплението по чл.144,ал.3 от НК не може да се осъществи, защото подсъдимият няма предимство пред пострадалия/пострадалите/. В съдебната практика е имало и случаи, когато едно лице е отправяло закана с убийство и на повече от един пострадал. Очевидците на инкриминираното деяние – св.В.К., св.Св.С. и св.Р.С. - са посочили какво са възприели от деятелността на подс.Ат.А. при осъществяване на деянието и са го предали при проведените разпити в ДП и в с.з. според своето субективно виждане и оценка, като съдът е изразил становище кои показания приема за достоверни и кои отхвърля. Поведението на подсъдимия след настъпването на инцидента не може да обоснове несъставомерността на процесното деяние, защото престъплението е довършено след отправянето на жестовете по адрес на пострадалия и тяхното възприемане от това лице, видно от кредитираните от съда доказателства. Показанията и на тримата очевидци на инцидента кореспондират не само помежду си, а и с останалите по делото доказателства. Следва също да се отбележи, че в ДП, при очната ставка подсъдимият не е оспорил показанията на св.Р.С., а е имал възможност да направи това. По делото не бяха събрани гласни или писмени доказателства, от които да се направи извод, че свидетелите Св.С., Р.С., Св.А. и С.П. са били манипулирани да дадат лъжливи показания по делото. Не беше доказана и тезата на подсъдимия, че ж. и екипа на телевизия „С.“ винаги в своята работа търсят „изкуствена интрига“, за да направят предаванията си, че св.Св.А. е „интригант и бияч“, че телевизия “С.“ и НФСБ си „имат организирани групи от биячи и интриганти“, за да се повдигне рейтинга на предаванията на посочената телевизия, поради което, според Ат.А., показанията на всички свидетели, които работят за тази медия трябвало да бъдат квалифицирани като неверни. Съдът не споделя анализа на показанията на свидетелите-очевидци, свързан с начина на извършване на жестовете и тяхната последователност, който бе направен от подс.Ат.А., защото той се оборва от анализа не само на визираните гласни доказателства, а и от останалия доказателствен материал – видео и аудиозаписи и медицинско свидетелство на пострадалия К., както и от показанията на свидетелите Ж.Ж. и Д.Г., които също не са заинтересовани от изхода на делото, още повече, че подсъдимия не оспори автентичността на изгледания в с.з. видеозапис, което навежда довода, че този материал не е манипулиран. Относно това дали Р.С. е чул нещо при конфликта на подсъдимия с пострадалия и на какво разстояние се е намирал мястото на инцидента, самият Р.С., а и другите свидетели не сочат той да е чул какво точно си говорят Ат.А. и В.К., а това дали е бил на 3-4-5 или 10 метра е ирелевантно, след като е видял жестовете отправени от Ат.А. към пострадалия. Този свидетел е посочил в с.з., че е видял подсъдимия да тръгва в посока към общината, но не е видял той да пресича ул.П., така че не е твърдял, че А. се е движил към общината. Не се събраха доказателства, които да доказват тезата на подсъдимия, че случилото се между него и пострадалия е било предварително планирано с участието на св.Р.С., т.к. тогава всички действия на подсъдимия щяха да бъдат подробно записани, а по-късно и използвани срещу него, докато видно от видеозаписа се касае за инцидент, който е възникнал случайно и то поради това, че Ат.А. се е почувствал силно засегнат от проведеното с него интервю и в частност от въпросите, които св.В.К. му е задавал на публично място. От доказателствата по делото се установи, че Р.С. и В.К. са се видели преди интервюто, но това не доказва, че срещу подсъдимия е имало предварително подготвена провокация, защото освен думите казани от подсъдимия спрямо личността на В.К. щяха и подробно да бъдат записани всички действия на А. на мястото на конфликта. Св.Св.С. не посочи в с.з. подсъдимият да е вървял към общината, а от показанията му в с.з. се установи, че това е била посоката на движение, а не целта на това движение, защото по-късно сочи, че всички – той, В.К. и подсъдимия на били на пешеходната пътека, а и следва да се има предвид, че този свидетел не е от гр.Я. Тези факти се установяват и от видеозаписа на предаването „П.“ и не поставят под съмнение останалата част от неговите показания, защото същите се допълват и кореспондират с показанията на В.К. и Р.С.. Относно обработката на заснетия видеоматериал не може да се приеме, че е имало умишлено укрит, изтрит или манипулиран такъв, защото в с.з. самия подсъдим заяви, че не оспорва автентичността на видеозаписа, а за това, че е имало закана за убийство е видно и от аудиозаписа от обаждането на пострадалия на тел.112. От този запис също се установява, че не е имало „нагласяване“ на инцидента, както сочи подсъдимия, че св.В.К. е притеснен от станалото между него и подсъдимия. Относно поведението на пострадалия по време на предаването „П.“, не може също да се приеме, че той не се е страхувал от осъществяване на заканата спрямо него, а по-скоро се вижда отношението на един човек, на един ж., който иска справедливостта да възтържествува във връзка с разглежданата тема от предаването. Не може да не се отчете и факта, че пострадалият, също като подсъдимия, се е почувствал засегнат от поведението на Ат.А.. Именно и това е било причината той също да подаде жалба срещу подсъдимия. Съдът не споделя аргументите на подсъдимия и защитата,  че за осьществяване на престьплението е следвало св.В.К. да изпита страх от заканите, че неговото поведение е следвало да се промени. Сьдьт не споделя посочените доводи на защитата и подсъдимия, т.к. сьгласно ТР № 53/18.09.1989 на ОСНК на ВС на Република Бьлгария относно обективните и субективни признаци на сьстава по чл.144,ал.3 от НК, от Постановления и тьлкувателни решения на ВС на РБьлгария по наказателни дела 1953г. - 1990г., лист 192 е посочено, че: ”...За осьществяване на това престьпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е вьзприета от него и би могла да вьзбуди основателен страх за осьществяването й. От субективна страна деецьт следва да сьзнава сьдьржанието на заканата и че тя е вьзприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да сьществува основание, че заканата би могла да се осьществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извьршване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извьршване на престьпление по чл.144,ал.3 от НК не се изисква в момента на заканата у извьршителя да има оформено решение да извьрши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатьт реално може да настьпи....”. В този смисьл, сьдьт изцяло споделя аргументите на прокурора и повереника на гр.ищец и частен обвинител, че има извършено престъпление и не приема доводите на защитата и подсъдимия, относно посочените и анализирани по-горе обстоятелства и факти, както и в частност досежно обективната и субективната страна на процесното инкриминирано деяние. 

С оглед изложеното ЯРС прие, че подс.Ат.А. е осьществил състава престьплението по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК и го призна за виновен по предявеното му обвинение от ЯРП.

 

          При определяне на вида и размера на наложеното наказание, сьдьт взе предвид следното:

 

          Извьршеното от подсьдимия престьпление е висока степен на обществена опасност, тьй като с него се засягат пряко обществените отношения свьрзани сьс свободното формиране на човешката воля.

Личността на Ат.А. е с невисока степен на обществена опасност, имайки предвид степента на обществена опасност на престьплението и чистото сьдебно минало на подсьдимия.

          При определяне на наказанието ЯРС, след като взе предвид гореизложеното, семейното и социалното положение на Ат.А., времето и мястото на осьществяне на престьплението, оказаното сьдействие за изясняване на обективната истина в хода на предварителното разследване и сьдебното следствие, както и това, че се касае за посегателство над ж. при упражняване на професионалната му дейност, наложи на Ат.А. наказание от 1/една/год. ЛС.

На основание  чл.66,ал.1 от НК бе отложено от изтьрпяване така определеното наказание за изпитателен срок от 3/три/год., т.к. са налице условията за приложение на института на условното осьждане и според сьда за поправянето и превьзпитанието на дееца не е наложително определеното наказание ЛС да бьде изтьрпявано ефективно.

Сьдьт не приложи разпоредбата на чл.55 от НК, защото посочените по-горе обстоятелства не са изключителни или многобройни и най-лекото предвидено в НК наказание не би било несьразмерно тежко. В този смисьл не може да бьде наложено наказание “пробация” на подсьдимия за извьршеното от него престьпление. 

Сьдьт счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и вьрху личността на подсьдимия ще се окаже необходимия поравитилен и превьзпитателен ефект. 

 

          Относно предявения граждански иск:

 

Искът предявен от гр.ищец В.К.К. *** срещу подс.А.П.А. *** се основа на института на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 и чл.52 от ЗЗД. Според този институт  всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Искът за неимуществени вреди е допустим и надлежно предявен от активно легитимирано лице и подлежи на разглеждане от РС-Ямбол.

Разгледани по същество, искът за неимуществени вреди на В.К.К. *** е частично основателен и доказан.

За възникване на деликтната отговорност от непозволено увреждане е необходимо да се докаже всеки един от елементите на сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД, а именно - деяние, противоправност на деянието, вина, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.   

От обективна страна е налице деликт - инкриминирано деяние/престъпление/, осъществено с отправянето на горепосочените жестове, представляващи закана за убийство, от подс.Ат.А. спрямо личността на гр.ищец В.К.. Тези жестове са възприети лично от пострадалия. Според ВКС на Р.България следва да се приеме, че поведението на деликвента е противоправно и виновно, когато едно лице/лица/ претърпи/ят/ имуществени и неимуществени вреди от действия, които могат да бъдат квалифицирани като престъпления по НК. В случая деятелността на подс.Ат.А. е била квалифицирана като престъпна от ЯРП по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК като съдът е приел, че има извършено умишлено престъпление по този текст от НК.

 Категорично е установена и причинно-следствената връзка между деятелността на подс.Ат.А. и настъпилите неимуществени вреди за пострадалия, който се е притеснил и уплашил от действията на подсъдимия. В тази насока са показанията на гр.ищец В.К. и свидетелите Св.С., С.П., Ст.Д. и Св. А..

При този изход на делото, след като се установи, че спрямо личността на гр.ищец В.К.К. *** действително е отправена закана за убийство от подсьдимия, уважи частично гр.иск, като за причинените от подс.А.П.А. *** на ищеца неимуществени вреди, А. следва да заплати обезщетение в размер на 4000/четири хиляди/лв., ведно сьс законната лихва от деня на увреждането - 07.04.2014г., до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 4000лв. до размер на 5000лв. гр.иск бе отхвьрлен като неоснователен и недоказан.

          За да уважи гр.иск за неимуществени вреди в този размер, по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, сьдьт взе предвид времето, мястото и начина на осьществяване на деянието от подсъдимия. Претьрпяното унижение, притеснение и страх от гр.ищец кьм момента на извършване на деянието и след това, както и неблагоприятните последици и неудобства, които е търпял гр.ищец след извършване на престъплението. С оглед изложеното, сьдьт счита, че е справедливо подс.Ат.А. да заплати на пострадалия посочената сума като обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Сьдьт осъди подс.Ат.А. да заплати и разноските по делото на гр.ищец и частен обвинител В.К. в размер на 500лв.

 

          Причина за извьршване на престьплението от посъдимия е незачитането на установения в страната правов ред.

 

          Сьдьт, на основание чл.189,ал.3  от НПК, осьди подсьдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 160лв. ДТ вьрху уважения размер на гр.иск в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.

 

          По тези сьображения сьдьт постанови присьдата си.

 

                                                                          Районен сьдия: