№ 1067
гр. Перник, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. М.ова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720100009 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. С., срещу Р. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ******, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 711,84 лв. /седемстотин и единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ -
представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 110,38 лв. /сто и десет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща ½ част от
лихвата за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г. за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1007/14.07.2021 г. по ч.гр.д.№
3674/2021 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност и
лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се
приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена
1
заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв.
С., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните. Оспорва да е доставена топлинна енергия в размер на
претендираната стойност. Възразява за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 1007/14.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 3674/2021 г.
по описа на Районен съд – Перник срещу Р. К. П., ЕГН **********, и П.К.П., ЕГН
**********, за заплащане по ½ част от общо дължимата сума, а именно всеки да заплати
следните суми: сумата 711,84 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 110,38 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021
г. върху месечните плащания, формиращи главницата, както и по ½ част от разноските за
производството по делото.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника Р. К. П. по реда на чл. 47, ал.
7, вр. ал. 5 ГПК като съгласно извършената справка в НБД „Население“ регистрираният му
настоящ адрес е в Италия.
С Разпореждане № 9310/07.12.2021 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжника Р. К.
П. по издадената заповед за изпълнение, получено на 09.12.2021 г.
На 05.01.2022 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
От представените от ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на
29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно,
че Общите условия за продажба на топлинна енергия за ботиви нужди от „Топлофикация-
Перник“ ЕАД на потребители в град Перник, одобрени с Решение ОУ-011/14.04.2008 г. на
ДКЕВР са публикувани в едни местен и централен ежедневник (в-к „Съперник, бр. 82 от
29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бл. 101 от 30.04.2008 г.).
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том IX, дело №
3090 от 1994 г. се установява, че на 05.10.1994 г. Б.С.Н. и М.К.Д. са продали на ЦВ.М.И.
следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент 28, находящ се в гр. *****
От удостоверение за наследници с изх. № 1185/15.08.2014 г. се установява, че ЦВ.М.И.
2
е починала на 19.07.2011 г. като е оставла наследници по закон двама низходящи - Р. К. П.,
ЕГН **********, и П.К.П., ЕГН **********.
Съгласно удостоверение с изх. № 19/СЛУ-6179 от 11.09.2019 г., издадено от Община
Перник, недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ЕК *****, е идентичен с *****, гр.
Перник.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по
отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия
преди процесния период, тъй като фирма „Нелбо“ ЕАД, гр. София е изготвяла изравнителни
сметки от преди 2006 г. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и фирма
„Нелбо“ ЕАД, гр. София, е сключен Договор № 99/08.12.2011 г. за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия със срок една година и клауза за безсрочно
продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване,
монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се
считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на
показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени
от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за
процесния период за имота е в размер на 1423,69 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
3
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че не живее на
адреса, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения по делото договор за покупко-продажба съдът прави извод, че на
05.10.1994 г. ЦВ.М.И. е придобила правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 27, находящ се в гр. Перник, ЕК *****, който съгласно
удостоверението, издадено от Община Перник, е идентичен с *****, гр. Перник.
От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН след смъртта на ЦВ.М.И., починала на 19.07.2011 г., правото на
собственост върху имота е преминало върху наследниците й по закон - Р. К. П., ЕГН
**********, и П.К.П., ЕГН **********, при равни квоти.
От гореизложеното следва, че в исковия период ищцовото дружество се е намирало в
договор за продажба на топлинна енергия с ответника в качеството му на съсобственик на ½
ид.ч. от топлоснабдения имот.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. е на стойност 1423,69 лв.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Следователно, съобразно обема на правата си,
4
ответникът дължи 1/2 част от цената за доставена топлинна енергия за имота, а именно
сумата 711,84 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
главница в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня,
следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
Съдът, съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от
процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната
лихва, достига до извод, че обезщетението за забава върху ½ част от месечните вноски за
потребена топлинна енергия за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г. е в размер на сумата
110,38 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за лихва
в пълния предявен размер.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност,
доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за
лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник”
АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на
този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при
5
установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец 05.2019 г. от
процесния период е настъпила на 01.07.2019 г., което означава, че тригодишният давностен
срок изтича на 01.07.2022 г.
Съгласно чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
12.07.2021 г., т. е. преди изтичане на давностния срок за най-старото вземане за потребена
толинна енергия от процесния период, с което давността за вземането е прекъсната, на
основание чл. 116 б „б“ ЗЗД.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД).
Следователно възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
По изложените съображения, съдът приема, че исковете следва да бъдат уважени в
пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 12.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и
в исковото производство ищецът е представляван от юрисконсулт, съдът приема, че в
настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00
лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозит за вещо лице, 150,00 лв. - депозит за особен
представител на ответника, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т. е. в общ размер
525,00 лв., които следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
В заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски както следва:
32,89 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, от които ½ част
се дължат от другия длъжник в заповедното производство и за тях е издаден изпълнителен
лист по влязлата в сила спрямо него заповед за изпълнение, поради което ответникът следва
да бъде осъден за припадащата му се част от разноските в размер на 16,44 лв. – държавна
такса, и 25,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
******, ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 711,84 лв. /седемстотин
и единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ - представляваща ½ част от стойността
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането, и сумата 110,38 лв. /сто и десет лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща ½ част от лихва за забава върху месечните
плащания за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение № 1007/14.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 3674/2021 г. на РС – Перник.
ОСЪЖДА Р. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 525,00 лв. /петстотин двадесет и пет
лева/ - разноски в исковото производство, както и сумата 16,44 лв. /шестнадесет лева и
четиридесет и четири стотинки/ – държавна такса, и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет
лева/ – юрисконсултско възнаграждение - разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03674 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7