РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Перник , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500107 по описа за 2021 година
С Решение № 260427/09.11.2020год. , постановено по гр.дело № 19/ 2020 год.,
Пернишкият районен съд е признал за установено по отношение на Г. Д. Г. от гр.П. , че
дължи на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД гр.С. сумата от 1 787.66 лева ,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № **** от
14.07.2017год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 359.02лева , представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 06.09.2017год. до 29.08.2019год. , за които суми по ч. гр. дело
№ 4983/2019год. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК за сумата
320.92лева представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.09.2017 г. до
05.01.2019год. ,за главница по договора за потребителски кредит за разликата над
1787.66лева до пълния предявен размер от 2089.86лева и обезщетение за забава за разликата
над 359.02лева до пълния размер от 428.28лева.
Със същото решение съдът е осъдил Г. Д. Г. да заплати на „ Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД сумата от 80.61лева , представляваща сторени разноски в заповедното
производство , както и сумата от 465.69лева, разноски в исковото производство.
1
Против решението в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена , е
постъпила въззивна жалба от „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С. с искане да
бъде отменено и предявявения от него иск да бъде уважен изцяло с присъждане на
направените в заповедното и исково производство разноски. Излага съображения ,че
неправилно и необосновано районния съд е приел ,че клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна като противоречаща на добрите нрави . Поддържа ,че ответникът дължи
заплащане на възнаградителна лихва ,тъй като клаузата не е нищожна поради противоречие
със закона- чл.19, ал.5 от ЗПК,нито неравноправна съгласно чл.143 от ЗЗП. Поддържа
действителност и на клаузата относно такса ангажимент,като счита ,че необосновано
районния съд я е приел като противоречаща на чл.10а от ЗПК. При уважаване на жалбата
претендира присъждане на разноски във въззивното производство като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната
страна.
Въззиваемият Г.Г. чрез особения си представител- адв. К.И. –АК П. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл.415 ал.1 от
ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД. По изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът „ «
Агенция за събиране на вземания» ЕАД гр. С. претендира установяване съществуването на
вземане спрямо ответника Г. Д. Г. , произтичащо от сключен между него и « БНП Париба
Пърсънъл Файненс» ЕАД гр.С. договор за потребителски кредит № **** /14.07.2017год.
Ищецът твърди ,че по силата на сключения договор на ответника бил отпуснат заем в
размер на 2 216лева ,включваща 216 лева застрахователна премия по застраховка „Защита
на плащанията“,която сума кредитополучателят се е задължил да върне на 18 броя равни
месечни погасителни вноски в срок до 05.01.2019год. , ведно с договорна лихва в размер на
346.12лева. Сочи ,че кредитополучателят е върнал единствено сума в размер на
142.34лева,с която са погасени както следва : договорна лихва в размер на 25.20лева и
главница в размер на 117.14лева. Непогасената част според ищеца възлиза на сумата от 2
098.86лева главница, 320.92лева договорна лихва и 428.28лева обезщетение за забава,
считано от 06.09.2017год. до датата на подаване на заявлението в съда. Посочва ,че за
неиздължените суми му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу която
ответникът е възразил в срока по чл.414 от ГПК. Излага , че е носител на вземането по
договора за кредит като цесионер по договор за цесия от 27.07.2017год., поради което моли
да се признае дължимостта на процесните суми по отношение на него ,тъй като е
универсален правоприемник на кредотодателя „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
2
Ответникът ,чрез назначения му от съда особен представител , е подал писмен
отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Релевира
възражения за недействителност на договора за кредит поради неспазване на императивните
изисквания на чл.11, ал.1 от Закона за потребителския кредит . Излага доводи ,че договорът
за цесия не е породил действие, защото не е платен, че цесията не му е съобщена ,че
вземането , предмет на цесията не съществува и че не би могло да бъде прехвърлено.
Районният съд е уважил частично предявения иск като го е приел за основателен
за сумата от 1 787.66лева – неизплатена главница по договора за кредит и за сумата от
359.02лева законна лихва за периода от 06.09.2017год. до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение , ведно със законната лихва върху главницата. Приел е
,че сключения между « БНП Париба Пърсънъл Файненс « ЕАД и Г.Д. договор за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7,8,10 и 11 от ЗПК и на
чл.10 , ал.1 ,т.1 от ЗПК, поради което ответника отговаря за връщане единствено на реално
получената в заем сума , която е 1930лева. При липса на доказателства за извършен превод
на сумата от 216лева на застрахователния агент « Директ Сървисиз» ЕООД районния съд е
приел ,че за ответинка-кредитополучател не е възникнало задължение за нейното връщане .
Приспадайки от дължимата сума от 1930 лева внесената такава от ответника в размер на
142.34 лева е счел ,че същият дължи по договора за кредит връщане на сума в размер на
1787.66 лева . Воден от тези мотиви първоинстанционния съд е уважил иска по чл.422 от
ГПК за сумата от 1787.66 лева и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер на
главницата от 2098.66лева. Върху тази сума е присъдил и обезщетение за забава,
изчислявайки го съобразно чл. 162 от ГПК в размер на 359.02лева и е отхвърлил
претенцията до пълния предявен размер от 428.28лева. Поради приета недействителност на
договора за кредит е отхвърлил изцяло претенцията за присъждане на договорна
/възнаградителна лихва/ и такса ангажимент . Приел е ,че ищеца има материална и
процесуална легитимация по иска, тъй като договорът за цесия сключен с « БНП Париба
Пърсънъл Файненс» ЕАД е произвел действие .Съответно « Агенция за събиране на
вземанията « ЕАД се явява носител на процесното вземане съгласно договора за цесия , а
ответника е уведомен за цесията чрез връчване на приложенията към исковата молба.
От фактическа страна по делото се установява следното:
По сключен между Г. Д. Г. и « БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД договор за
потребителски паричен кредит **** от 14.07.2017год., „ БНП Париба Пърсънълс Файненс“
ЕАД се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 2000 лева. Страните са
уговорили кредита да бъде издължен на 18 месечни вноски по 142.34 лева. Лихвеният
процент е в размер на 19.54 %, а ГПР- в размер на 26.88 %. Към общата стойност на
задължението се включва и сумата от 216лева, съставляваща застрахователна премия по
застраховка „ Защита на плащанията“ и сумата от 70 лева такса ангажимент. Договорът е
с краен падеж 05.01.2019год.
3
Към договора е представен погасителен план ,като в чл.2 от договора него е
уговорено ,че размерът на предоставения заем е равен на сумата от 2216лева, както и че
размерът на кредита за покупка на застраховка „ Защита на плащанията „ще бъде платен
директно на застрахователния агент „ Директ Сървисис“ ЕАД. Договорено е също така ,че
кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,срещу което кредитополучателят сключва
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на параграф 1т.5 от ЗКП.
В чл.5 е уговорено ,че при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска като законната лихва е равна
е ОЛП обявен от БНБ в сила от 1 януари,съответно от 1 юни на текущата година плюс 10
процента на основание ПМС № 100/29.05.2012год. .
Ответникът не оспорва подписа си върху договора ,като ищецът от своя страна
признава ,че кредитополучателят е възстановил единствено сума в размер на 142.34лева.
По делото е приложен сертификат № **** от 14.07.2017год.,с който се
удостоверява ,че застрахователят CARDIF ASSURANCE VIE SA FRANCE чрез клона си „
Кардиф Животозастраховане Клон България“ и застахователят CARDIF ASSURANCE
RISQUES DIVERS SA FRANCE чрез клона си „ Кардиф Общо застраховане Клон България
срещу заплащане на застрахователна премия са се съгласили да застраховат съгласно
приложените Общи условия на застраховка „ Защита на плащанията“ Г.Г. по пакет „
Стандарт“ и пакет „ Комбинирана защита“ като кредитополучател по договор за паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта,предоставен от „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Договорът носи подпис на
ответника в качеството му на застрахован , какъвто фигурира и върху общите условия за
застраховка „ Защита на плащанията „ .
По делото е изготвена и изслушана съдебно икономическа експертиза, от която
се установява ,че съгласно договор за потребителски кредит **** от 14.07.2017год. по
банкова сметка на ответника е преведена сума в размер на 1930 лева на 17.07.2017год. ,
като от договорената сума от 2000 лева е удържана такса ангажимент в размер на 70лева.
Установява се също така ,че кредитополучателя е направил една вноска в размер на
142.34лева на 07.08.2017год., с която е погасена първата вноска с падеж 05.08.2017год., а
именно главница в размер на 117.14 лева и договорна лихва в размер на 25.20 лева.
От приложения заверен препис от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017год. се установява ,че « БНП Париба Пърсънъл Файненс « ЕАД гр.
С. е прехвърлило на « Агенция за събиране на вземания» ЕАД вземанията към ответника
,произтичащи от цитирания договор за потребителски кредит като с писмо от 13.02.2018год.
« БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД е потвърдило извършената продажба на вземания.
Като приложение към исковата молба е представено уведомително писмо ,
4
адресирано да ответника ,с което се уведомява от « БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД
чрез « Агенция за събиране на вземания» ЕАД за извършеното прехвърляне на вземането по
договор за кредит ****/14.07.2017год.
Писмото не е връчено на ответницата преди предявяване на иска по чл.422 от
ГПК.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Уважаването на предявения установителен иск представя наличието на няколко
предпоставки : валидно облигационно отношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс „
ЕАД и Г.Г. , изискуемо вземане по това облигационно отношение, валиден договор за цесия
,с който е прехвърлено вземането по облигационното правоотношение и получено
уведомление от ответника Г. за цесията.
Съдът намира за безспорно установено по делото ,че между „ БНП Париба
Пърсънъл Файненс „ ЕАД и Г.Г. са съществували облигационни отношения, породени от
Договор за потребителски паричен кредит **** от 14.07.2017год. Договорът носи подпис
на клиент ,който не е оспорен от ответника.
Противно на възприетото от районния съд настоящият въззивен състав намира
,че процесния договор за кредит отговаря на изискванията на ЗПК за действителност . В
договора е посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му, посочен е
фиксиран лихвен процент, посочен е годишен процент на разходите,съдържа погасителен
план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер, падеж,както и останалите
изискуеми от разпоредбата на чл.11, ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 ЗПК реквизити. Тъй като в чл.2
от договора е уговорено ,че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора, изискването на чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК за посочване на последователността
на разпределение на вноските е неприложимо и не се отразява на действителността на
договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски.
погасителният план към договора е в съответствие с чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК,тъй като
съдържа информация за размера , броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките
на отделната погасителна вноска ,което е въведено с разпоредбата на чл.11, ал.1,т.12 от ЗПК
касае ситуация,в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за
кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план и в този само
случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска ,показваща
погасяването на главницата и лихвата ,изчислена на базата на лихвения процент. В тази
връзка е и разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗПК , според която когато се прилага чл.11, ал.1
,т.12 от ЗПК кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно ,във
всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания. От това следва ,че хипотезата на чл.11, ал.1,т.12 от
ЗПК не следва да се смесва с тази , предвидена в т.11, която е приложима в настоящия
5
случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към
погасителния план. Не е приложимо и изискването на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК, доколкото
договорът не е за стоков кредит. В случая е посочен общия размер на кредита съгласно
чл.11, ал.1 ,т.7 от ЗПК,като е налице и погасителен план с посочване на точни дати за
погасяване и фиксирана сума.
Въззивният съд не споделя становището на районния съд ,че процесният договор
не отговаря и на изискването на чл.10, ал.1 ,т.1 от ЗПК. Този извод не опира на събрани по
делото доказателства , доколкото за да се установи дали размера на шрифта на процесния
договор за заем е по-малък от изискуемия се по закон е налице необходимост от
констатации в тази смисъл от специализирано в тази област лице. Такива констатации не са
направени и събрани по надлежния процесуален ред.
Дори и да се приеме за установено ,че шрифтът на процесния договор не
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК / в редакцията ,обнародвана в ДВ бр.35 от
2014год. в сила от 23.07.2014год./ , настоящия състав счита ,че това несъответствие не би
следвало да води до недействителност на конкретното облигационно правоотношение на
основание чл.22 от ЗПК. Безспорно това е предвидената от законодателя санкция за
неспазване на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК ,но същата не съответства на тежестта на
нарушението. Изискването за изготвяне на договора за кредит с конкретен размер на
шрифта е въведено с цел охраняване интересите на икономически по-слабата страна-
кредитополучателя, от недобросъвестни практики, при които сключените договори
съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателя да осъзнае
съдържанието на отделните клаузи,тоест не е самоцелно. В конкретния случай правата и
интересите на кредитополучателя не са нарушени,тъй като договора е сключен в писмена
форма,по разбираем и ясен начин,приложените копия са четливи.Изрично в него е посочена
сумата за усвояване на кредита ,лихвения процент, броя на вноските и на падежа на всяка
една от тях,като последното е илюстрирано в погасителен план, инкорпориран в договора.
Всичко това дава възможност на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и
след като вида и размера на шрифта не е пречка за това ,не следва само поради формалното
несъответствие, кредитодателят да бъде санкциониран с най-тежката санкция-загубване на
правото на лихви и разноски по кредита.
Без да променя горните изводи ,но за пълнота в изложението и във връзка с
наведените във въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав счита за необходимо да
отбележи , че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК не противоречи на възприетото в
Директива 2008/48/ЕО, което изключва приложението й . Липсата на поддържаното от
жалбоподателя противоречие, както и компетентността на държавата членка да налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт-не по.малък от 12 са приети в Определение на ЕС от
14.04.2021год. , постановено по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267
ДФЕС от Окръжен съд Разград по тълкуването на член 10, параграф 2 и чл.22, параграф 1
6
от директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.април.2008год.
относно договорите за потребителски кредити и отмяна на директива 87/102/ЕИО на
Съвета,което е задължително за националните юрисдикции.
Недействителна според настоящия състав е уговорката в процесния договор за
кредит за заплащане на „такса ангажимент“ от 70лева . Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда
принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи,
противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното се налага извода, че
разходът " такса ангажимент" е известен на кредитора при подписването му, т. е. това
възнаграждение представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР" по процесния договор за кредит. На следващо
място, услугата „ангажимент“ е във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради
което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл.10а, ал.1 ЗПК. Поради
това претендирането □ от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита. След като потребителят не дължи заплащането на такава такса, то
кредиторът неправомерно я е удържал от общата стойност на предоставения кредит.
Изложеното обосновава извод,че при сключване на процесния договор са спазени
императивните изисквания на ЗПК за действителност,както и че не съдържа порок, който да
обоснове наличието на неравноправна клауза.
След като договорът сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД и
Г.Г. е действителен / с изключение уговорката за заплащане на „такса ангажимент“ , то на
кредитора се дължат освен чистата получена стойност на кредита, но и съответните лихви
и разноски по него.
Съобразявайки констатациите на вещото лице и казаното по-горе във връзка с
недължимостта на „такса ангажимент“ , настоящият състав счита ,че главницата на
предоставения на ответника кредит е в размер на 1930лева .Към същата не следва да се
сумира сумата от 216лева застрахователна премия, доколкото по делото липсват
доказателства тя да е заплатена на застрахователя. Съобразно този размер на предоставения
заем и данните на вещото лице , уговорената възнаградителна /договорна/ лихва възлиза
на сумата от 301.45лева , преизчислена от съда на основание чл.162 от ГПК. В
7
горепосочените размери , като главница и договорна лихва , е задължението на ответника по
горецитирания договор за кредит, който е изпълнил част от него , възлизаща на сумата от
142.34 лева .Същата не е достатъчна за погасяване на целия дълг, поради което и съгласно
уговореното в чл.7 от договора за кредит , внесената сума от 142.34 лева следва да бъде
отнесена най-напред за погасяване на част от възнаградителната лихва. Остатъкът от нея, а
именно в размер на 159.11лева остава дължим,ведно с цялата главница,която е в размер на
1930лева.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Поради установеното
неплащане в срок на главницата по кредита на падежа на вноските за главницата за периода
от 06.09.2017год. /денят, следващ падежа на първата непогасена вноска по кредита до
29.08.2019 –датата, на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ответникът е в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, без да е необходима
покана с оглед чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД. Пресметната по правилата на чл. 86 ЗЗД и
преизчислена от съда на основание чл. 162 ГПК при използване на данните на съдебно
икономическата експертиза, мораторната лихва върху неплатената главница от 1930 лева
възлиза на сумата от 295.10лева.
Гореизложеното обосновава извод, че ответникът в първоинстанционното
производство е неизправна страна по сключения с „ БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД
Договор за потребителски кредит ****/14.07.2017ГОД. и задължението му по него възлиза
както следва :1930лева –главница, 159.11 лева възнаградителна /договорна лихва / и
259.10лева обезщетение за забава за периода от 06.09.2017год. до 29.08.2019год.
Ищецът в първоинстанционото производство-жалбоподател в настоящото
обосновава правата си на договор за цесия от 27.07.2017год. , сключен с кредитодателя по
процесния договор за кредит- „ БНП Париба пърсънъл Файненс“ ЕАД . Договорът за цесия ,
наименован като „ Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания“ , е представен
по делото и от него се установява , че в полза на „ Агенция за събиране на вземания“ са
прехвърлени вземанията на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към Г.Г. произтичащи
от договора за потребителски паричен кредит ****/14.07.2017год. , „ включително всички
лихви ,принадлежности и обезпечения, ако има такива „. Вземането към Г.Г. е описано под
№ 24 в приложение № 1 от 13.02.2018год. към рамковия договор .В същия е уговорено ,че
прехвърляните вземания ще се уговорят всеки месец в нов списък-Приложение № 1 със
съответната дата,което ще има силата и значение на допълнително споразумение, изменящо
го съответно. С потвърждение за сключена цесия, продавачът-цедент е потвърдил
извършената цесия,към която е представено и цитираното по-горе приложение № 1 .
Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от момента, когато е съобщено от цедента. В случая
8
уведомлението за прехвърляне на вземанията е приложено към исковата молба и
същите са били връчени на особения представител на ответника, тъй като последния е
бил призована при условията на чл.47, ал.1-5 от ГПК.При тези факти съдът намира,че
е налице редовното връчване на особения представител на книжата по делото,сред
които и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД и това е достатъчно да се приеме ,че
длъжникът е уведомен за цесията и същата има действие спрямо него. Особеният
представител не може да извършва само онези действия ,за които в чл.34, ал.3 от ГПК
е предвидено представянето на изрично пълномощно и доколкото за получаване на
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е предвидено предоставянето на изрично
пълномощно , се налага извод, че няма пречка съобщението за цесията да се връчи на
особен представител. В подкрепа на тези изводи е и приетото в решение № 198 от
18.01.2019год. на ВКС по т.д. № 193/2018год., където е посочено ,че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит,в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец,че упражнява правото си да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем,връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Съдът намира ,че това
разрешение е приложимо и в настоящия случай, доколкото, както волеизявлението за
предсрочна изискуемост,така и уведомлението за цесията следва да достигне до
знанието на длъжника. Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-
решение № 3 / 16.04.2014год. по т.д.№ 1711/2013год.,Решение № 123/24.06.2009год.
по т.д. № 12/2009год.,уведомлението, изходящо от цедента и приложено към исковата
молба на цесионера, достигнало до длъжника със същата, представлява надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД,с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,настъпил след
предявяване на иска на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Уведомяването за цесията е извършено от цесионера и това
уведомяване е валидно ,тъй като няма законова пречка първоначалния кредитор по
договора за упълномощи цесионера или трети лица да сторят това,в който смисъл е и
съдебната практика .
Действителният договор за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание,което трябва да е определено или определяемо.
Неопределяемостта на прехвърленото вземане води до недействителност на цесията ,поради
недействителността на продажбата, на основание на която тя е извършена, тоест поради
липса на предмет- чл.26, ал.2 , предл.1 от ЗЗД. В конкретния случай договорът за цесия не
страда от този, порок,тъй като се установи по делото че прехвърленото вземане е
съществувало в патримониума на цецента към датата на сключване на договора за цесия и
това вземане произтича от сключения с ответника договор за потребителски кредит.
Естеството на прехвърлените в случая вземания с оглед отразеното в Приложение № 1 към
рамковия договор налага извод,че те са определени и определяеми,въз основа на валиден
9
договор за заем, по който заемателят е престирал, от което следва ,че цесията няма за
предмет бъдещи неопределени вземания. Не съществува пречка с договор за цесия да бъде
прехвърлено вземане с ненастъпил падеж.
Предвид на гореизложеното настоящият въззивен състав намира ,че предявеният
установителен иск е основателен за сумата от 1930 лева главница и 159.111 лева
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017год. до 05.01.2019год., както и за сумата от
295.10 лева, представлявяща законна лихва върху главницата за периода от 06.09.2017год. до
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК- 29.08.2019год. Предвид на това – несъвпадането на крайните изводи на първата и на
въззивната инстанция относно основателността на исковата претенция за главница в размер
на 142.34лева и исковата претенция за възнаградителна лихва в размер на 159.11 лева
решението на районния съд следва да бъде отменено в тези си части и да бъде постановено
ново ,с което исковете да бъдат уважени и в тези размери и периоди,ведно със законната
лихва върху главницата , считано от 30.08.2019год. до окончателното й изплащане.
Районният съд е присъдил мораторна лихва в по-голям размер от приетия за дължим от
въззивната инстанция, но е недопустимо този размер да бъде намаляван и да бъде влошено
положението на жалбоподателя предвид забраната за това , визирана в чл. 271, ал.1 от ГПК.
Мораторна лихва не се дължи в по-висок размер от присъдения от районния съд, поради
което претенцията за присъждане на такава съответстваща на разликата от 359.02 лева до
428.28 лева е неоснователна.С оглед на това и в останалата обжалвана част решението на
районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от спора, разноските в заповедното производство , дължими от
ответника на ищцовото дружество в размер на 91.93лева , а за първоинстанционното
производство- 531.08 лева.С първоинстанционото решение ответникът е осъден да заплати
на ищеца за заповедното производство разноски в размер на 80.61 лева, а за
първоинстанционното-такива в размер на 465.69 лева, което е с 11.32 лева по-малко от
дължимите се в заповедното производство и с 65 лева по-малко- в исковото. С оглед на
това, горната разлика следва да бъде допълнително присъдена в полза на дружеството –
жалбоподател ,предвид изхода от спора.
С оглед изхода от обжалването ответникът следва да бъде осъден да заплати на
дружеството – жалбоподател и направените във въззивното производство разноски , които
възлизат на сумата от 75.21лева.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на дружеството жалбоподател следва да се
присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 42.97лева , съобразно уважената
част от исковете предмет на въззивен контрол.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260427/09.11.2020год. постановено по гр.дело №
19/2020год. по описа на Районен съд- Перник, В ЧАСТТА,в която е отхвърлен предявения
от „ Агенция за събиране на вземания „ЕАД гр.С. иск по чл.422 от ГПК за признаване на
установено по отношение на Г. Д. Г. от гр.Перник ,че дължи на „ Агенция за събиране на
вземания „ ЕАД гр.С. сумата от 142.34 лева ,представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ****/14.07.2017год. ,ведно със законната лихва ,считано от
30.08.2019год. до окончателното й изплащане и сумата от 159.11 лева представляваща
договорна лихва за периода от 05.09.2017год. до 05.01.2019год.и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявен иск
с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, че Г. Д. Г. с ЕГН ********** от ****
дължи на «Агенция за събиране на вземания» ЕАД с ЕИК ********* с адрес на управление:
**** сума в размер на 142.34 лева ,съставляваща главница по договор за потребителски
кредит № ****/14.07.2017год. ,ведно със законната лихва ,считано от 30.08.2019год. до
окончателното й изплащане ,както и сумата от 159.11 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 05.09.2017год. до 05.01.2019год. ,за които суми по ч. гр. дело №
4983/2019год. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. с ЕГН ********** от **** да заплати на Агенция за събиране
на вземания» ЕАД с ЕИК ********** с адрес на управление: **** сумата от 65 лева ,
представляваща направени разноски в исковото производство,както и сумата от 11.32 лева
направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. с ЕГН ********** от **** да заплати на Агенция за събиране
на вземания» ЕАД с ЕИК ********* с адрес на управление: **** сумата от 75.21лева
направени разноски във въззивното производство и сумата от 42.97лева юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12