№ 13532
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110160675 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от М. Ж. Г., представлявана от адв. С. М.
срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени при условията на евентуалност
установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че договорът за
потребителски кредит №****** от 07.05.2024 г., сключен между страните е недеиствителен,
а при условията на евентуалност в случаи на отхвърляне на главния иск се иска да бъде
признато за установено, че разпоредбата на чл. 3, б. „б“ от договора, предвиждаща
заплащане на възнаградителна лихва и разпоредбата на чл. 5 от договора, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за поръчителство са нищожни.
В исковата молба се твърди, че на 07.05.2024 г. между М. Ж. Г. в качеството му на
кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – в качеството му на кредитодател е
сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на които кредитодателят
предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 5 000 лв., с уговорена
договорна лихва 23 % и годишен процент на разходите 47,11%. Съгласно чл. 5 от договора,
същият е обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank. Според ищеца
поръчителството е уговорено като задължително условие за получаване на кредита, поради
което и бил сключен договор за гаранция от 07.05.2024 г., съгласно които
кредитополучателят се задължава да заплти възнаграждение на Multitude Bank. Размерът на
възнаграждението бил 4 900 лв. и същото подлежало на изплащане на месечни вноски.
Акцентира се, че кредитодателя и поръчителя са свързани лица. Вънаграждението на
поръчителя обаче не било включено в ГПР. Общодължимата сума по договора възлизала на
12 200 лв. Ищецът заплатил извънсъдебно сумата от 5 000, 66 лв. Според ищеца сключеният
1
договор за кредит противоречи на закона /чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПКр/, тъи като посоченият в
договора ГПР не отговаря на деиствителните разходи по договора. Освен това след като се
прибави задължението за заплащане на възнаграждение на поръчителя така формираният
ГПР надхвърля законоводопустимия. Поддържа още, че на самостоятелно основание
клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителя е нищожна. Счита, че
калузата, определяща размера на възнаградителна противоречи на добрите нрави. Моли за
уважаване на предявения главен иск, а в случаи на евентуалност за уважаване на
предявените евентуални искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум
България“ ЕООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител
юрисконсулт Г. Г., в които се поддържа, че исковете са неоснователни. Твърди, че ищецът е
разполага с избор как да обезпечи задълженията си към кредитора, а договорът за гаранция
е сключен със самостоятелно юридическо лице, като по този договор ответникът не е страна.
Счита, че ищецът не е бил въвеждан в заблуждение относно избора на поръчител. Сочи, че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът по нея не се включва в
ГПР, тъи като тази услуга не е задължителна. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Ищецът не се явява и не изпраща свой представител в проведеното открито съдебно
заседание. Подадено е писмено становище, в което се възразява срещу доводите на
ответника в отговора на исковата молба. Приложен е списък на разноски.
Ответникът също не изпраща представител. Подадено е писмено становище, в което
поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба и прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ищеца.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от приета като доказателство по делото е разпечатка от
Договор № ******/07.05.2024 г. се установява, че между „Фератум България“ ЕООД в
качеството му на кредитодател и М. Ж. Г. в качеството му на кредитополучател е сключен
договор, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат заем в размер на 5 000 лв.
Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49, 11 %. Сумата е
следвало да бъде върната на 12 вноски съгласно погасителен план. В чл. 5 от Договора е
посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в
полза на кредитодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става
неотменима. Видно от представения договор за кредит, в него не се съдържа посочване, че
за гаранта ще се заплаща възнаграждение от страна на потребителя. Не е посочено, че
възнаграждението за услугата „гарант“ се включва както в общия разход по кредита, така и в
общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални дефиниции на
ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че се държи възнаграждение за гаранта.
2
Приет като доказателство по делото е договор за гаранция (поръчителство), склюен
между Multitude Bank в качеството му на гарант и М. Ж. Г. в качеството му на клиент.
Посочено е, че клиентът е кредитополучател по договор за потребителски кредит № ******
от 07.05.2024 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД за предоставяне в заем на сумата от 5
000 лв., подлежаща на връщане до 02.05.2025 г. По силата на сключения договор гарнатът
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията,
произтичащи от договора за потребителски креидит. Съгласно т.1.6 клиентът дължи такса за
предоставяне на гаранция в размер на 4 900 лв. Приложен е погасителен план към договора
за гаранция, като възнаграждението на гаранта подлежи на погасяване на 12 месечни
вноски, последната дължима на 02.05.2025 г.
По делото е прието като доказателство извлечение от Стандартния европейски
формуляр /Преддоговорна информация/. В т. 6 от е посочено, че общодължимата сума по
кредита е в размер на 6 150 лв., от които дължимата главница възлиза на 5 000 лв., а сумата
за лихвата е 1 150 лв. В секция 4 „Свързани с договора разходи“, т. 4.3 е посочено, че
кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/,
предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на
договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не
увеличава възможностите на кредитополучтеля за отпускане на кредит в желания от него
размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна
възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора. Ако кредитополучателят
избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, очакваните разходи
за кредитополучателя ще бъдат в размер на 4 900 лв., които няма да се включват при
изчисляването на ГПР.
Приложени и приети като доказателство по делото са писмени документи /разписки
за извършено плащане/, които нямат отношение към предмета на делото и заявените
претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са евентуално съединени установителни искове за прогласяване на
нищожност на Договор № ******/07.05.2024 г., евентуално в случай на отхвърляне на
главния иск за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 3, б. „б“ и по чл. 5 от Договор №
******/07.05.2024 г., касаещи размера на възнаградителната лихва и сключването на договор
за предоставяне на поръчителство, с правно основание на главния иск чл. 26, ал.1 , предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр – поради противоречие със закона и непосочване на ГПР,
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК – поради заобикаляне на закона във връзка с законодопустимия размер на ГПР,
евентуално съединен с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
на нищожност на разпоредбата на чл. 3 б. „б“ относно размера на възнаградителната лихва
поради противоречие с добрите нрави и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
3
вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПКр поради противоречие със закона по отношение на разпоредбата на
сключване на договор за поръчителство, на основание на който се дължи възнаграждение за
гаранта.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договора и договорните клаузи на сочените от него основания. В
тежест на ответника е да докаже, че посочените клаузи са валидни, предоставил е
преддоговорна информация и не е въвел в заблуждение кредитополучателя.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит №
****** от 07.05.2024 г., по силата на който на ищеца в качеството му на заемател бил
предоставена от ответника в качеството на заемодател в заем сумата от 5 000 лв. Договорът
за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /ЗПКр/, като по
делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума
за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството
„потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит
/ЗПКр/, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило
заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има
качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно чл. 22 ЗПКр Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според чл. 10, ал. 1 ЗПКр договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 11, т. 10 ЗПКр договорът за кредит съдържа г одишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
Страните не спорят, че възнаграждението за гаранта Multitude Bank по договора за
поръчителство не е включено в ГПР. Спорът е правен и касае обстоятелството дали същото
представлява общ разход по кредита съгласно разпоредбите на ЗПКр.
За ищеца не фигурира задължение за заплащане на възнаграждение /такса за гарант в
4
договора за кредит или в погасителния план, като сумата е посочена единствено в
предоставената преддоговорна информация. лице – поръчител, също одобрен от заемателя.
В предоставената на ищеца преддоговорна информация в т.4.3 обаче изрично е посочено, че
предоставянето на обезпечение не увеличава възможностите на кредитополучателя за
отпускане на кредит. Следователно предоставянето или не на обезпечение от страна на
искащото заем лице за кредитора няма пряка връзка с повишаването оценката на неговата
кредитоспособност. Оттук, доколкото исканият договор за поръчителство реално няма
полезен обезпечителен ефект, същият се явява единствено инструмент за генериране /пряко
и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя. След като от кредитополучателят се
дължи заплащане на възнаграждение за гарант, без то да има отражение към
кредитоспособността му, т.е. да бъде оценявано на тази призма от кредитодателя, то
съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПКр/ и § 1, т. 1 ЗПКр. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по
кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
В този смисъл и с Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 е
прието, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на
общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.
Посоченият в договора разход по кредита 47, 11 %, не е действителен, тъй като в него
не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка. И без необходимостта от
специални знания е очевидно, че при добавяне на възнаграждението за поръчителя Multitude
Bank в размер на 4 900 лв. по договор за кредит, по който заетата сума е в размер на 5 000
лв., процентът на общия разход по кредита ще надхвърли законово установения в чл. 19, ал.
4 ЗПКр и ще е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Вследствие на непосочването и невключването на възнаграждението за гаранта в ГПР се
нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр и фактически се нарушава разпоредбата на чл. 11, т.
10 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на
разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си. Стига се и до нарушение
във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за необосновано високо и скрито
оскъпяване на кредита.
Ето защо настоящият състав достига до извода, че са налице предпоставките по чл. 22
ЗПКр и Договор за потребителски кредит № ****** от 07.05.2024 г. следва да бъде
5
прогласен за недействителен поради противоречието му със закона, макар и да са налице и
други пороци, но съгласно трайната и последователна практика на касационната инстанция
съдът се произнася по най-тежкия порок.
При това положение предявения главен иск е основателен и следва да бъде уважен, не
се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По делото е представен списък на сторените разноски от ищеца, както следва: 200 лв.
– заплатена държавна такса и 800 лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед правната и фактическа сложност на
делото и извършените процесуални действия от упълномощения адвокат, претендираното
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 400 лв., поради което следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 600 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Ж. Г., ЕГН **********, с
адрес в ***************************************** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 3“,
бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, че сключеният между страните
Договор № ****** от 07.05.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен
поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПКр..
ОСЪЖДА "„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А,
ет. 9, ап. офис 20 да заплати на М. Ж. Г., ЕГН **********, с адрес в
***************************************** сумата от 600 лева, представляваща
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от връчване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6