Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №………/…………..

 

Гр. С., 20.03.2015г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и чеТ.ърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря Е.Г. като разгледа т.д.№ 5469 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Ю.Б.” АД Т.ърди, че на 02.09.2008г. е сключен договор за банков кредит "Бизнес помещения" № BL20955/02.09.2008г. с кредитополучателя „М.-Б. И.” ЕООД, по силата на който му предоставил кредит в размер на 200 000 евро за ремонт на почивна станция, находяща се в гр. В., ул. „М." с площ от 325 кв. м., с краен срок на погасяване 120 месеца. Съгласно анекс № 1/01.03.2010г. „М.М.П.” ЕООД е встъпил като съдлъжник по договора за кредит. Сочи, че с анекс №2/04.02.2011г. като съдлъжник е встъпил и оТ.етника „Т.  Б.Д.Т.” ЕООД, а съгласно анекс № 3/17.05.2011г. е встъпил като съдлъжник и С.С.Н.. Ищецът Т.ърди, че с анекс № 4/29.12.2011г. страните са предоговорили остатъчния дълг по кредита, но поради непогасяване на 13 вноски и забава 369 дни, с покани, връчени на 22.05.2013г. и 12.07.2013г. банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Ищецът поддържа, че с покани за изпълнение с изх.№769/29.11.2012г., изх.№759/29.11.2012г., връчени на 03.12.2012г. и покани от 21.05.2013г. и 11.07.2013г., връчени на 22.05.2013г и 12.07.2013г., е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради неплащане на дължимите вноски, като непогасените вноски към момента са били както следва - 13 вноски по главница и 13 вноски за лихва и забава в плащането на дължимите вноски от 369 дни. Сочи, че по ч.гр.д.№ 31907/2013г. на СРС, 120 състав му била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията за главница, лихви и застраховки по договора за кредит, като било образувано изпълнително дело № 285/2014г. на ЧСИ Даскалов, а със съобщение от 10.07.2014г. ищецът бил уведомен, че е постъпило възражение срещу заповедта. Предвид горното претендира признаване за установено по отношение на оТ.етниците, че има вземане по издадената по ч.гр.д. № 31907/2013г., 120 с-в по описа на Софийски районен съд заповед за незабавно изпълнение 09.08.2013г. и изпълнителен лист от 09.08.2013г. за следните суми: сумата от 146 251,13 евро – главница за периода от 21.07.2012г. до 25.07.2013г., 16 134,35 евро – договорни лихви за периода от 21.07.2012г. до 25.07.2013г. и 434,74 евро – застраховки за периода от 09.11.2012г. до 25.07.2013г., ведно с разноските и законната лихва. В допълнителната искова молба от 12.11.2014г. оспорва доводите на оТ.етниците по отговора като Т.ърди, че не е било необходимо за подписването на анекс № 3 решение на едноличния собсТ.еник на капитала на оТ.етника „Т.Б.Д.Т.” ЕООД, тъй като такова изискване не се поставя от Търговския закон и от договора за управление на управителя Д. Н.а е видно, че има правомощията за представителсТ.о като процесното, като Т.ърди и че липсва противопоставяне по смисъла на чл. 301 от ТЗ, тъй като посочените лица, които са и акционери в „М.М.П. ММ” АД също са подписали анекса като съдлъжници. Т.ърди и че е изпратил покана за изпълнение на ответника, която е доставена съобразно уговореното по чл.32 от процесния договор.

Ответникът „Т.Б.Д.ТВ” ЕООД е подал писмен отговор от 15.10.2014г. и допълнителен писмен отговор от 11.12.2014г., в който твърди, че анекс № 3 не е подписан от управителя на дружеството и нямало решение на собственика – „М.М.П. ММ” АД. Твърди, че поканата не е връчена надлежно на дружеството, тъй като в разписката не било отразено кой е получателя. С допълнителния отговор представя протокол от ОС на акционерите от 09.05.2011г., с който било взето решение за отхвърляне предложението дружеството да се впише като солидарен длъжник по договора за кредит. Твърди, че поканата не била получена от тях предварително. Излага съображения и в допълнителни становища. Твърди, че в поканата не били отбелязани трите имена и длъжността на получилото я лице, поради което няма редовно връчване, за което се позовава на р.№ 56/17.06.2014г. по д.№ 2705/2013г. на ВКС и опр.№ 523/12.08.2013г. по ч.гр.д.№ 1976/2013г. - без посочени състави.

Ответникът С.С.Н. е получил препис от исковата молба на 25.08.2014г. и не е подал писмен отговор в дадения срок, нито допълнителен отговор лично от свое име.

Спрямо ответниците „М.И.” ЕООД и „М.М. п.” ЕООД производството е прекратено поради оттегляне на исковете с определение от 23.12.2013г.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното заповедно производство под № 31907/2013г. на СРС, 120 състав се установява, че по подадено на 26.07.2013г. заявление от ищеца, му е издадена  заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 09.08.2013г. и изпълнителен лист за следните суми: сумата от 146 251,13 евро – главница за периода от 21.07.2012г. до 25.07.2013г., 16 134,35 евро – договорни лихви за периода от 21.07.2012г. до 25.07.2013г. и 434,74 евро – застраховки за периода от 09.11.2012г. до 25.07.2013г., ведно с разноските и законната лихва, като за сумите са осъдени солидарно длъжниците М.-Б. И.” ЕООД, „М.М. П.” ЕООД, „Т.  Б.Д.ТВ” ЕООД и С.С.Н.. Видно от материалите по заповедното производство с молба от 31.05.2014г. С. Ст. Н. като управител на „Т.Б.д.ТВ” е входирал приложените възражения по чл. 414 от ГПК от негово име и като управител на дружеството, като е посочил, че третият анекс от 17.05.2011г. никога не е подписван от управителя на телевизията, който към онзи момент е бил Д. С. Н.а, като твърди и че не е имало решение за това на собственика на капитала – „М. М.п. ММ” АД. Приложена е покана за доброволно изпълнение, която е връчена видно от отразеното на стр. 83 на 28.04.2014г. на посоченото лице – деловодител, като е представена и втора покана, връчена на служител – К. Н. на 25.05.2014г.  С разпореждане от 02.07.2014г. е указано на ищеца заявител за подаденото възражение и че може да предяви иска по чл. 422 от ГПК, като съобщението за горното е връчено на ищеца на 10.07.2014г., поради което съдът намира, че подадената на 08.08.2014г. искова молба е в законоустановения срок по чл. 415 от ГПК.

По делото с молба от 22.12.2014г. ищецът е представил и поканата за доброволно изпълнение, която е връчена лично до С.Н. съгласно отбелязването на 25.04.2014г. чрез съпругата му – Ц.М., както и доказателства, че покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта са връчени на „М. – борса И.” ЕООД чрез залепване на уведомление на 23.05.2014г. чрез връчителя към кантората на ЧСИ Ц., както и на длъжника – „М.м.п.” ЕООД, също по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК със залепено уведомление на 29.05.2014г.

Не се спори по делото и се установява от представените доказателства, че на 02.09.2008г. между ищеца и кредитополучателя „М.-Б. И.” ЕООД, представляван от управителя С.С.Н., е сключен представения договор за банков кредит "Бизнес помещения" № BL20955/02.09.2008г. с, по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 200 000 евро за ремонт на почивна станция, находяща се в гр. В., ул. „М." с площ от 325 кв. м., с краен срок на погасяване 120 месеца, считано от датата на откриване на банковата сметка. Съгласно чл. 2, ал. 3 срокът за усвояване на кредита е шестмесечен, а по силата на чл. 3 кредитът се погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план, като първото плащане е на 21-во число на месеца, следващ този на откриване на заемната сметка. Промени в погасителния план е уговорено да се правят по взаимно съгласие или едностранно от банката при промяна на определение БЛПМФ или в случаите на чл. 6, ал.2. Уговорено е, че кредитополучателя ползва гратисен период от шест месеца за погасяване на главницата. В чл. 4 от договора е уговорената лихвата – базовия лихвен процент за малки фирми и надбавка, в чл.5 е уговорена наказателна надбавка към лихвата при просрочие в размер на 10 пункта, а в чл. 6 – дължимите такси. Посочено е, че за обезпечение на кредита е учредена ипотека върху описания имот и записи на заповед. В чл. 32 от договора е посочено, че всички уведомления и изявления по договора следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата, с обратна разписка, с препоръчана поща или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени по договора, като ако някоя от страните промени адреса си, е длъжна да уведоми писмено другата страна, като в противен случай ще се считат връчени. Представено е приложение към договора от 17.09.2008г., с което страните са удостоверили, че е открита заемната сметка по договора на тази дата. С анекс № 1 към договора за кредит от 01.03.2010г. „М. М. П.“ ООД с представител К. С. Н. е встъпил като съдлъжник при условията на чл. 101 от ЗЗД по договора за кредит, като се е задължил да отговора солидарно с кредитополучателя. С анекс № 2 от 04.02.2011г. като съдлъжник, солидарно с кредитополучателя е встъпило дружеството – „Т.Б.Д.ТВ“ ЕООД с управител Д. С. Н., като представеният анекс носи подписи и печати на трите дружества, поели задължението. С анекс №3 от 17.05.2011г. като съдлъжник по процесния договор за кредит е встъпил и С.С.Н.. В този анекс е уговорено, че кредитополучателят се е задължил да внесе 1200 евро в срок до 21.05.2011г., както и да погаси всички просрочени задължения. В чл. 3 са уговорили, че при изпълнение на горните условия, кредитополучателят ще се ползва от 12 –месечен период на облекчено погасяване на кредита, като заплаща погасителна вноска, равна на дължимото плащане на лихви, като е уговорен и нов погасителен план. В чл. 6 от този анекс е уговорено, че при неизпълнение на което и да е задължение от кредитополучателя и незаплащане на едно дължимо плащане в периода на облекчение, т.3,4 и 5 от анекса прекратяват действието си и банката има право да обяви кредита за незабавно и предсрочно изискуем, като изрично е посочено, че изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е уведомяване или волеизявление на кредитополучателя за това. На 29.12.2011г. е подписан анекс №4 към договора за банков кредит, подписан от кредитополучателя и всички встъпили като солидарни длъжници лица, които са се задължили да погасят просрочените суми по договора, в противен случай е уговорено, че банката има право да отнесе просрочените суми чрез натрупването им като редовна главница по кредита.

С представените покани за изпълнение от 29.11.2012г. банката е посочила, че поради непогасяване на формираните просрочия по кредита в размер на 12 836, 59 евро обявява същия за предсрочно изискуем и е посочила размера на всички задължения. Поканата до ответника „Т.Б.Д.ТВ“ с изх.№ 769 е с разписка за връчване на същата от „МИБМ експрес“ ООД, в която е посочено, че е получена на 03.12.2012г. от подписалото се лице – Радкова. Поканата лично от С.Н. е връчена също с известие от „МИБМ е.“ ООД на адреса му в с. Мирянци и е получена от Т.С., като са посочени в пратката три броя покани. До „М.М. п.“ ЕООД е изпратена покана с разписка за връчване чрез куриерска фирма „С.“, като чрез същата фирма е изпратената и поканата до „М. Б. И.“ ЕООД, като същите са връчена на 05.07. и 12.07.2013г.

С молба от 23.01.2015г. от ответника е представен протокол от заседание на Съвета на директорите на „М. М. П. ММ” АД, ЕИК *********, от 23.12.2010г., който е подписан от С.С.Н., Цветанка Н., Д. С. Н., К. С. Н. и М. С. Н.,  с който е посочено, че се взима решение, че управителят на търговско дружество, изцяло собственост на АД няма права да взема решения за учредяване на залог, ипотека, покупка или продажба на материални активи, да взема решения за кредити, заеми, поръчителства или други видове задължения към банки и други финансови институции, да взема решение за участие в търгове и конкурси, да издава пълномощни на трети лица, без изрично решение на СД съгласно Устава. Приложен е Устав на „М. М. П. ММ” АД, за който е отбелязано, че е приет на 29.01.2010г. и изменен на 21.03.2013г.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице М.В., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, от което се установява, че по процесният договор за кредит е усвоен кредит в общ размер на 172 426, 12 евро за периода от 17.09.2008г. до 30.12.2011г. като конкретните суми са посочени в таблица 1 на стр. 3 от заключението. Вещото лице е установило, че по договора за кредит за периода от 08.05.2009г. до 28.09.2012г. са погасени сумите, описани в таблица 2 на стр. 3 от заключението, като общият им размер е 26 174,99 евро. Последната погасителна вноска е на 28.09.2012г. Непогасената главница по договора за кредит е в общ размер на 146 251,13 евро. За целия период на договора за кредит, а именно от 21.10.2008г. до 25.07.2013г. са начислени договорни лихви в общ размер на 72 716,14 евро, които са отразени в таблица 4 на стр. 6 и 7 от заключението, а в таблица 5 на стр. 7 и 8 са отразени заплатените лихви, които възлизат на 56 581,79 евро, като последното погасяване на лихва е на 30.10.2012г. Вещото лице е установило, че остават непогасени лихви в размер на 16 134, 35 евро. По договора за периода от 10.12.2009г. до 10.10.2012г. по договора са били начислени такси в размер на 214, 83 лв., които са изцяло платени. На 09.11.2012г. е начислена такса за имуществена застраховка в размер на 434, 74 евро. Вещото лице сочи, че след направена рекапитулация общо задължението към 25.07.2013г. – датата на заявлението по заповедното производство, възлиза на 162 820,22 евро и включва 146 251,13 евро – главница за периода от 21.07.2012г. до 25.07.2013г., 16 134,35 евро – договорни лихви за периода от 21.07.2012г. до 25.07.2013г. и 434,74 евро – застраховки за периода от 09.11.2012г. до 25.07.2013г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният специален установителен иск е процесуално допустим, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК, срещу която част от длъжниците по същата са подали възражение и искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415 от ГПК. По делото не се спори и се установява от приложеното заповедно дело, че е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК и че искът по чл. 422 от ГПК е предявен в дадения от съда срок. Безспорно се установи и от събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по сключения договор за кредит ответникът – кредитополучател е усвоил главница по кредита в посочените размери, като е погасявал вноски по същия за главница и лихви, а последните частични погашения са от 28.09.2012г. и 30.10.2012г. Ищецът твърди, че е упражнил правото си по договора да обяви кредита за предсрочно изискуем с представените покани поради неизпълнение от кредитополучателя и солидарните длъжници. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ответникът оспорва редовността на връчването спрямо него на поканата. Съдът намира, че оспорването остана недоказано. Въпреки дадената възможност на ответниците да ангажират доказателства във връзка с оспорването, такива не се събраха, като ответниците категорично заявиха, че няма да внасят депозит за допуснатата почеркова експертиза. По делото е приет като неоспорен документ разписка за връчване на покана до ответника, с която банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е отбелязано, че е получена от посоченото лице на 03.12.2012г. Върху разписката е посочено само фамилното име на лицето, но горното съдът намира, че не обуславя липса на връчване, тъй като в документацията на връчващия орган би следвало да е описано подробно в какво качество е действало лицето – пълномощник, служител или друг. Самото непосочване на трите му имена и длъжността в известието-обратна разписка не води до извода, че е налице ненадлежно връчване, като практиката на която се позовава ответникът е във връзка с получаване на призовки по реда на ГПК и по повод призоваването, а не с оглед достигане на извънсъдебни изявления до лицето. Наред с горното следва да се има предвид, че по справка в публичния Търговски регистър управител на ответното дружество от 12.10.2011г. е другият ответник – С.С.Н., а на същия съгласно неоспореното от него известие-обратна разписка са връчени трите покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с описани номера, включително и процесната до „Т.Б.Д.ТВ“ ЕООД, чийто управител е. Следователно независимо от оформянето на втората разписка до горепосоченото дружество, то управителят Н. е получил поканите и изявлението на банката по другото писмо, изпратено лично до С.Н., чието връчване не се оспорва. Следва да се има предвид и че по договора и конкретно в чл. 6 от анекс № 3 от 17.05.2011г. е  уговорено, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е задължение и неплащане на суми по кредита, като в анекса е уговорено, че изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е уведомяване или волеизявление на кредитополучателя за това. Разбира се във връзка с горната клауза следва да се има предвид възприетото по ТР 4/2013г. за заповедното производство на ОСГТК на ВКС, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, но в случая от събраните доказателства и разписките от куриерска фирма Спиди и предвид горните съображения, че поканата е връчена и на управителя Н., съдът намира, че изявлението на банката е достигнало до адресата си и породило съответните правни последици.

Вторият довод на ответника за недължимост на сумите е свързан с твърдения, че анекс № 3 не е подписан от управителя на дружеството – „Т.Б.Д.ТВ“ ЕООД. Видно от справка по публичния Търговски регистър в периода от 22.12.2010г. до 12.10.2011г. управител на това дружество е лицето Д. С. Н., като след заличаването й като управител, такъв е само С.С.Н.. В представения по делото анекс има подпис положен за този ответник под анекса и той изхожда от лицето Д. С. Н., като е положен и печат на ответното дружество до подписа. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за опровергаване авторството на документа, тъй като се оспорва документ, който носи подпис от негова страна, не е ангажирал въпреки дадената му процесуална възможност от съда чрез допускането на съдебно-почеркова експертиза доказателства, от които да се установи надлежно, че не посоченото лице е подписало анекса. В тази връзка доводите му по молбата, че не било в негова доказателствена тежест са неоснователни и противоречат на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК. Оспорваният анекс има характер на частен документ и той носи подпис от името на страната, която го оспорва, поради което доказателствената тежест е именно на ответника. Предвид горното съдът намира, че по делото не се установиха твърденията на ответника, че нямало валидно изразено съгласие от ответника „Т.Б.Д.ТВ“ ЕООД, тъй като не се установи да е оборено авторството на процесния анекс. За пълнота следва да се има предвид, че дори и да бе установено надлежно противното, процесният анекс № 3 има два положени подписа за ответника, като не се оспорва подписването му от С.С.Н., а и не се оспорва подписването от страна на този ответник на последващия анекс № 4 от 29.12.2011г., към която дата управител на това ответно дружество е само С.Н.. Следователно дори и да бе установено твърдението на ответника е налице хипотезата на потвърждаване по чл. 301 от ТЗ на извършените действия.

По отношение на довода, че ответникът „Т.Б.Д.ТВ“ ЕООД не е направил валидно изявление за встъпване в дълг по процесния договор за кредит, тъй като нямало съответното решение на собственика на капитала на дружеството, съдът намира следното:

В Търговския регистър няма обявено и вписано ограничение на представителната власт на управителя на едноличното търговско дружество по неговата партида. От справка по същата съдът установи, че в периода от 22.12.2010г. до 12.10.2011г. едноличен собственик на капитала е „М. М. П. ММ“ АД, а след тази дата до 07.02.2013г. едноличен собственик на капитала на ответното дружество е лицето С.С.Н.. Ответникът твърди, че встъпването в дълг от ответното ЕООД било недействително, тъй като нямало решение на собственика на капитала на дружеството – „М. М. П. ММ“ АД, а дори имало решение по протокол от ОС на акционерите от 09.05.2011г. за отхвърляне предложението дружеството да се впише като солидарен длъжник по договора за кредит. Този документ е оспорен от ищеца като антидатиран и се твърди, че е съставен от ответниците с оглед нуждите на процеса. Съдът намира, че документът като такъв с частен характер няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК и следователно с оглед оспорването му по делото не се установи, че е взето такова решение именно на посочената дата, тъй като ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Независимо от горното, обаче, съдът намира, че за наличието на представителна власт по отношение на третите лица, каквато е банката –ищец и възникването на валидно правоотношение по договора за кредит, дали е взето такова решение на посочената дата или не е ирелевантно, тъй като анексът към договора за банков кредит е подписан от управителя на едноличното търговско дружество, който съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ има представителна власт по отношение на дружеството и ограничения на същата нямат действие по отношение на трети лица. Следователно, дори и едноличния собственик на капитала на дружеството да е взел решение за ограничаване представителната власт на управителя на същото, то няма действие спрямо третите лица, а единствено би било основание за ангажиране отговорността на лицето-управител за вреди, което е ирелевантно в случая. Следва да се има предвид, че въпросът дали управителят е действал без решение на ОС е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност, както изрично се приема в Тълкувателно решение № 3/2013г. от 15.11.2013г. на  ОСГТК на ВКС по отношение на разпореждането с недвижими И. на дружество, а сключването на договор за встъпване в дълг по договор за банков кредит дори не е от сделките, които по закон изискват решение на ОС на дружеството или предварителна валидация от едноличния собственик на капитала. Не може да се приеме, че от разпоредбата на чл. 19, т.12 от Устава на „М. М. П. ММ” АД, която предвижда, че Съветът на директорите взема решение за учредяване на други търговски дружества, изцяло негова собственост и за участие в такова и одобрява Устава или Дружествения договор, следва възможността след като е учредено отделно търговско дружество от АД, негов едноличен собственик, последното да взема конкретни решения във връзка с дейността на последното, тъй като новоучреденото дружество има собствени органи, и управител, за който няма никакви ограничения в представителната власт по закон, а не се установи и да са налице такива по договор. За пълнота следва да се отбележи, че в уредбата по ТЗ за акционерното дружество и по-точно в разпоредбата на чл. 236 от ТЗ е предвидено, че уставът на дружеството може да предвиди определени сделки да се сключват след предварително разрешение на надзорния съвет, съответно единодушно решение на Съвета на директорите, като по силата на ал. 2 само по решение на ОС могат да се сключват описаните сделки, включително и по т.3 –поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице, чийто размер надхвърля активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет. Горното, обаче, важи само за акционерното дружество, но не и за други дружества, макар и АД да е едноличен собственик на техния капитал. По делото не се установиха предпоставките за изискване на такова решение, още по-малко по отношение на ответното ООД, а   дори и да беше основателно твърдението на ответника и да е било необходимо решение на Съвета на директорите на АД за сключване на конкретния договор и такова да не е взето надлежно, то горното не влияе на действителността на договора, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 236, ал. 4 от ТЗ сделката, сключена в нарушение на ал.1-3 е действителна, но сключилото я лице носи отговорност за вреди към дружеството. В тази връзка дори и поемането на солидарното задължение по анекса от управителя на ответното ООД да е извършено без решение на ОС на акционерите на ТД, едноличен собственик на капитала, каквото не се установи да се изисква по закон или да е предвидено такова ограничение в дружествения договор, то това е ирелевантно по отношение на валидността на договора за банков кредит, а само би обусловило отговорност на управителя Д. С. към дружеството за вреди. Предвид горното съдът намира, че доводите на ответника са неоснователни. С оглед гореизложените мотиви и безспорно установеното по делото от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че са налице задължения на кредитополучателя и солидарните длъжници по договора за банков кредит, които с анексите са встъпили в дълг, за заплащане на сумите по кредита. Предвид горното длъжниците, които са подали възражения по чл. 414 от ГПК дължат процесните суми, а доводите им са неоснователни. С оглед горното по отношение на същите следва да бъдат признато за установено, че дължат сумите по главницата и лихвите по договора за кредит, така както са установени от икономическата експертиза.

С оглед изхода на спора на ищеца се следват и направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 10 ***,90 лв., включващи заплатената държавна такса, депозита за вещо лице и сумата от 3491,93 лв. – адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е представена  фактура от 07.08.2014г.

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. “О.П.“ № ***, срещу „Т.Б.Д.ТВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул.“О.“ №**, ет.**, ап. **, и С.С.Н., ЕГН **********,***, че ответниците „Т.Б.д.ТВ“ ЕООД и С.С.Н. дължат в качеството си на солидарни съдлъжници на ищеца „Ю.Б.“ АД по договор за банков кредит "Бизнес помещения" № BL20955/02.09.2008г. и анекси към същия следните суми: 146 251,13 евро – главница, 16 134,35 евро – договорни лихви за периода от 21.07.2012г. до 25.07.2013г. и 434,74 евро – застраховки за периода от 09.11.2012г. до 25.07.2013г., за които суми е издадена по ч.гр.д. № 31907/2013г., 120 с-в по описа на Софийски районен съд заповед за незабавно изпълнение 09.08.2013г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Т.Б.Д.ТВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул.“О.“ № **, ет.* ап* и С.С.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. “О.П.“ № ***, сумата от 10 ***,90 лв. / десет хиляди двеста и шестдесет лева и деветдесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: