№ 477
гр. Благоевград, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210200612 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. А. С. с ЕГН ********** с адрес гр. С.,
ж.к. „М. “ против Наказателно постановление № 23-1116-000041/26.01.2023 г.,
издадено от началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателката на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 ЗДвП .
В жалбата се излагат подробни съображения за субективна несъставомерност на
санкционираното нарушение. Прави се искане за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
представлява от процесуален представител. Представено е писмено становище от адв.
З., с което се поддържат въведените с жалбата възражения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление и релевира
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Лек автомобил „БМВ“ с рег. № е собственост на Д. А. С. с ЕГН **********.
На 09.09.2022 г. на основание чл. 143, ал.10 ЗДвП от МВР е извършено
служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ“ с рег. № въз основа
на изпратено от Гаранционния фонд уведомление за липсата на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. Жалбоподателката не е
уведомявана за извършеното служебно прекратяване на притежавания от нея лек
автомобил „БМВ“ с рег. №.
На 23.10.2022 г. свидетелите В. К. и Г. Ш. - служители на сектор „Пътна
1
полиция“ при ОДМВР Благоевград изпълнявали служебните си задължения по
безопасност на пътното движение. Около 19.01ч. в гр. Благоевград, на ул. „14-ти полк“
полицейските служители спрели за проверка лек автомобил „БМВ“ с рег. №, който се
движел в посока от ул.„Александър Стамболийски“ към ул. „Балкан“. При проверка на
документите за самоличност на водача, К. и Ш. установили, че автомобилът се
управлява от жалбоподателката С..
Служителите на сектор „Пътна полиция“ направили проверка в
информационните фондове на МВР чрез радиостанция за отдалечен достъп, от която
установили, че управляваният от жалбоподателката автомобил е с прекратена
регистрация, извършена по служебен ред на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, поради
липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
При така направените констатации свидетелят К. приел, че жалбоподателката е
извършила нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което на същата дата в
присъствието на свидетеля Ш. и на жалбоподателката съставил срещу последната
АУАН серия GA №727712. При съставянето и връчването на акта, С. обяснила на
полицейските служители, че със сключването на застраховките на автомобила се
занимава нейният баща, поради което тя не била наясно, че за автомобила не е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и че е извършено служебно
прекратяване на регистрацията му.
За случая е уведомена РП Благоевград, която с постановление от 29.12.2022г.
отказала да образува досъдебно производство, като е указано екземпляр от
постановлението да се изпрати на сектор "ПП" при ОДМВР – Благоевград по
компетентност.
Въз основа на АУАН № GA №727712/23.10.2022 г., началник-група към ОДМВР
Благоевград с-р "Пътна полиция" издал обжалваното наказателно постановление, което
е връчено на жалбоподателката на 16.03.2023 г .
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на К.
и Ш., от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: Писмо от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР с рег. №433200-
56730/19.05.2023 г. с приложение справка за история за ПС с рег. № и справка за
собственици на превозното средство с рег. №, Писмо от Сектор „Пътна полиция“ с
изх. №111600- 7269/10.04.23 г.; АУАН Серия GA Акт №727712/23.10.2022 г.;
Обяснения от Д. С. от 23.10.2022 г.; Докладна записка от В. К. от 23.10.2022 г.; Писмо
от Сектор „Пътна полиция“ с рег. №1116р-7498/27.10.2022 г.; Постановление от
Районна прокуратура Благоевград за отказ да се образува до от 29.12.2022 г.; Заповед
№8121з[1]1632/02.12.2021 г.; Заверено копие на справка за нарушител/водач Д. С..
При установяването на фактите по делото съдът се довери на показанията на
полицейските служители, като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и
корелацията им с приетите по делото писмени доказателства.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства,
районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
В показанията на свидетелите и писмените доказателства се съдържат данни за
извършената проверка и направените при нея констатации относно датата, мястото и
обстоятелствата около санкционираното нарушение .
От писмото на с-р"Пътна полиция" – СДВР, справки за собственост, история на
регистрацията на МПС се установяват датата и основанието за извършеното
прекратяване на регистрацията на автомобила, както и че жалбоподателката не е
2
уведомявана за служебно прекратяване на регистрацията на притежавания от нея лек
автомобил „БМВ“ с рег. №.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 16.03.2023 г., а жалбата е
от 22.03.2023 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от полицейски орган от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград в
съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и т.2.1 на приложената заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено
от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП с т. 3. 11. от
същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42
ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място,
обстоятелствата, при които е извършено и правната му квалификация.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Районният съд намира обаче наказателно постановление в обжалваната част,
предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От друга страна разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП регламентира, че служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и
се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени
данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП се
извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал.2 на
същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се
уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.
Приетите по делото писмени доказателства установяват, че Гаранционният фонд
е изпратил на МВР уведомление за липса на валидно сключена застраховка
3
„Гражданска отговорност на лек автомобил „БМВ“ с рег. №, въз основа на което на
09.09.2022 г. на основание чл.143, ал.10 ЗДвП от МВР е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила.
Съгласно писмото от сектор „Пътна полиция“ при СДВР жалбоподателката не е
уведомявана за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
притежавания от нея лек автомобил „БМВ“ с рег. №.
С оглед горното, настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че на 23.10.2022 г. жалбоподателката е управлявала лек автомобил
„БМВ“ с рег. №, който към тази дата е бил с прекратена регистрация по реда на 143, ал.
10 ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл.6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В настоящия случай не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя,
което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
е извършено виновно.
В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно
постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, в което е посочен, че
уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил
на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне
на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва
след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от
30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на
информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461,
т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на
моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от
значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването
на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от
нея правни последици.
Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че
за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност",
което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт
от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
4
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание
се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши
справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2
от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със
служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.
Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми
собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на
регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на
всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал.
2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1,
2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.
Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за
този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за
установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато
няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже
по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Именно заради това, че собственикът на автомобила няма как да знае кога ще
настъпи това уведомяване, респективно кога ще бъде прекратена регистрацията на
автомобила, законодателят с разпоредбата на чл.143, ал.10 изр.1 ЗДвП и чл.18б ал.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. е предвидил той да бъде уведомен за извършеното
прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при
управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на
административно нарушение“.
Настоящата съдебна инстанция приема, че в случая доказателствената
съвкупност по делото установява по изискуемия се с НПК и ЗАНН стандарт, че
жалбоподателката, която управлявала автомобила на инкриминираните в НП време и
място не е била наясно за извършената служебна дерегистрация на автомобила й.
Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил по
съответния за това начин, че към 23.10.2022 г. С. е знаела, че регистрацията на
управлявания от нея автомобил е била служебно прекратена, което обуславя извод за
субективна несъставомерност на санкционираното деяние, включително и под формата
непредпазливост.
Изложените съображения предпоставят отмяна на наказателното постановление.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството възниква само за жалбоподателката, която прави искане за присъждане
на разноски в размер на 1000,00 лева, представляващо заплатено във въззивното
производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което като основателно следва да бъде уважено.
5
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ редакция.
Съгласно чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв.
Отчитайки обстоятелството, че адв. З. е изготвила жалбата и е представила
писмено становище, без да е взела участие в проведеното открито съдебно заседание,
както и това, че делото не се отличава в фактическа и правна сложност, настоящият
съдебен състав намира, че на основание чл.18, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на
жалбоподателката следва да бъде присъдено за адвокатско възнаграждение в размер на
400, 00 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т.1 ЗАНН Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-000041/26.01.2023г., издадено
от началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на Д. А.
С., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „М. “ на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е
наложена „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП .
ОСЪЖДА ОДМВР Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. С., с ЕГН **********,
с адрес гр. С., ж.к. „М. “ сума в размер на 400 лв /четиристотин лева/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6