МОТИВИ : С обвинителният акт подсъдимият В.М.В. е предаден на съд затова,че: На 12.07.2017г., около 17:15часа, в гр.Плевен,
на ул.“Иван Вазов“ срещу №23, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Форд“ модел „Мондео“ с рег.№ ВР2320АТ, нарушил правила за
движение по пътищата по ЗДвП, както следва:
- Чл.5./1/ от ЗДвП – „Всеки участник в
движението по пътищата:т.1 с поведението си не трябва да създава опасности за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”;
/2/ „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен: т.1 да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства.“
-Чл.21. /1/ от ЗДвП – „При избиране
скоростта на движение наводача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Категория „В“ в населено
място 50 км/ч.“, като в случая се е движел със скорост 59,76 см/ч.
-Чл.116. от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност слепите, които се движат с бял бастун,
към слепо-глухите, които се движат с червено – бял бастун и към престарелите
хора“ и по непредпазливост причинил смъртта на Добри Георгиев А. *** – престъпление по чл.343, ал.1 б. „в“
предл. 1, вр. чл.342 ал.1 предл.3 от НК
Производството по делото е по реда на
глава 27,чл.371 т.2 от НПК,тъй като подсъдимият признава изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт,съгласен е да не
се събират доказателства за тези факти и съдът констатира,че направеното
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение.Пледира, на подсъдимият В.М.В. да се наложи наказание лишаване от
свобода , при наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства, около
средния размер, което съобразно закона да се редуцира с 1/3,както и да се приложи разпоредбата чл.66 от НК.Съответно пледира да се наложи и наказанието по чл.343г от НК, като се лиши
подсъдимия от правото да управлява МПС, за определен срок.
Защитника на подсъдимият адвокат Б.П.-***,счита
,че с оглед проведеното съдебно производство , не следва да се спира на
фактическите обстоятелства посочени в обвинителния акт.Излага основно доводи
във връзка с наказанието,което следва да се определи на подзащитния
му.Акцентира на множеството смекчаващи вината обстоятелства-чисто съдебно
минало, добро процесуално поведение и това, че подзащитният му е оказал
действия по помагане на пострадалият в рамките на своите възможности.Пледира да
се наложи наказанието в минималния размер от две години лишаване от свобода,
което съответно да се редуцира с 1/3.При определяне на наказанието по чл.343г
от НК, моли съда да вземе предвид ,че работата на подсъдимия е свързана с
ежедневно управление на МПС.
Подсъдимият В.М.В. поддържа
становището на защитника си.Изразява съжаление.Моли съда за минимално
наказание, което да е условно.
От събраните в досъдебното
производство доказателства, които подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнание, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият В.М.В. е роден на ***г***. Българин,български
гражданини, средно образование,работи. Неосъждан. ЕГН:**********.
Притежава СУМПС, категории
„В” и „АМ“.Наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.
На
12.07.2017г, в гр.Плевен, около 17:15 часа подсъдимият и свидетеля Ивелин Ивайлов Иванов,
след приключване на работния ден, се качили в лек автомобил марка „Форд“, модел
„Мондео“ с рег.№ВР2320АТ. Автомобилът се
управлявал от подсъдимия В., а Ивелин Иванов бил пътник на предна дясна
седалка. Пътуването се извършвало през светлата част на денонощието, при суха
пътна настилка с неограничена видимост по бул.Русе в гр.Плевен.Движили се със
скорост 59,76 км/ч, в посока към центъра на гр.Плевен и кръстовището образувано
от ул.“Иван Вазов“ и ул.“Неофит Рилски“.
В същото време, на южния тротоар на ул.“Иван Вазов“, в близост до
магазин „Лечител“ се намирал пешеходеца Добри Георгиев А., който предприел
тичайки, косо пресичане на улицата, в посока от юг към север. Подсъдимият В., след като възприел пресичащия пешеходец
незабавно предприел маневра за спиране, но поради това, че се движел със
скорост на движение над максимално разрешената от 50км/ч., не успял да преустанови движението на
автомобила и последвал сблъсък на ул.“Иван Вазов“ срещу №23, в лентата за
движение на лекия автомобил, между лекия автомобил и пешеходеца Добри А.. От
възникналия ударен импулс в долните крайници на пешеходеца, горната част на
тялото на пострадалия Добри А. паднала върху предния капак. В същото време от
продължаващото движение на автомобила напред, неговата предна част навлязла
частично под тялото на пешеходеца, като го отблъснала напред по посоката на
движение на автомобила. След реализиране на маневрата „спиране“, придобилото
скорост тяло на пешеходеца, се отделило от автомобила и паднало напред по
посоката на придобитата скорост, върху пътното платно.
От автомобила, след удара, слезнали подсъдимия В. и свидетеля Ивелин Ивайлов
Иванов.Заедно с неустановени по делото лица, оказали помощ на пострадалия,
който бил контактен. Позвънили на телефона за спешни повиквания 112 и съобщили
за настъпилия инцидент.
Пристигналият на място
медицински екип транспортирал пострадалия Добри А. до „Спешно отделение“ при
УМБАЛ „Георги Странски“ – гр.Плевен в 17:36часа, но въпреки оказаната
медицинска помощ същият починал от уврежданията получени при катастрофата на
12.07.2017г. в 20:45 часа.
Видно
от заключението на назначена
съдебно-медицинска експертиза е, че, смъртта на Добри Георгиев А. се дължи на
остра дихателна и сърдечно – съдова недостатъчност в резултат на мастна емболия
на белите дробове и травматичен шок. Мастната емболия е получена от проникване
на мастни капки в съдовете на белите дробове, като усложнение при счупването на
кости. Налице пряка причинна връзка между травмите от катастрофата – тежко
двустранно счупване на костите на тазовия пръстен с излив на кръв и масивни
кръвонасядания на меките тъкани в малкия таз, разкъсване на пикочния мехур,
масивни хематоми и кръвонасядания на меките тъкани в областта на дясната
тазобедрена става, дясно бедро и дясна колянна става, усложненията /мастната
емболия/ и смъртта.
Видно от заключението на назначената тройна автотехническа експертиза.
(л.52-л.71) е ,че подсъдимия В. е управлявал
автомобила със скорост 59,76км/ч., при максимално разрешена скорост в
населено място и в конкретния пътен участък – 50км/ч. Същият е имал възможност
да възприеме пешеходеца и е реагирал, чрез спиране с максимална ефективност,
когато МПС се е намирало на разстояние 34,5м. от мястото на удара. В същия този
момент пешеходецът се е намирал на разстояние 5,7м. от мястото на удара.
Дължината на опасната зона на автомобила при максимално разрешената скорост от
50км/ч. е 30,71м., а при реалната от 59,76км/ч. същата е 39,97м.
Подсъдимият В. при движение
на автомобила със скорост равна или по – ниска от 50 км/ч. и своевременно
спиране с максимална ефективност е имал техническа възможност да реализира
спиране преди мястото на удара, с което да предотврати ПТП и удара на
пешеходеца. Моторното превозно средство е било технически изправно.
Видно от заключението на
допълнителната тройна автотехническа експертиза, по направени искания от
подсъдимия и защитата му, във връзка с
възможността автомобила, при сработен
спирачен механизъм да спре от 31,21 км/ч до 0 км/ч. за 4,85м. е, че такова
спиране технически е възможно.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена и доказана,като взе предвид: Самопризнанието на подсъдимия В.В.
и доказателствата от досъдебното производство,които го подкрепят-показанията на
свидетелите Ивелин Ивайлов Иванов и Мая Сашкова Тончева, писмените
доказателствени средства-протокол за оглед и албум, заключенията на вещите лица
, както и писмените доказателства по делото.
С
описаното деяние подсъдимият В.М.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.1 б. „в“ предл. 1, вр. чл.342 ал.1
предл.3 от НК, тъй като на 12.07.2017г., около 17:15часа, в гр.Плевен,
на ул.“Иван Вазов“ срещу №23, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Форд“ модел „Мондео“ с рег.№ ВР2320АТ, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.21. /1/ от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: Категория „В“ в населено място 50 км/ч.“, като
се движел със скорост 59,76 км/ч. и по
непредпазливост причинил смъртта на Добри Георгиев А. ***
От субективна страна подсъдимия е
извършил деянието във форма на вината-непредпазливост.Не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причина за извършване на
престъплението е нарушението на правилото за движение по пътищата визирано в
чл. чл.21 ал.1 от ЗДв.П.
Подсъдимият е управлявал автомобил със
скорост от 59,76 км/ч. Скоростта му на движение е превишена, съобразно посочената в чл.21
ал.1 от ЗДвП.Максимално разрешена за населено място, за такава категория МПС,е 50 км/ч.В конкретният случай , подсъдимият е
следвало да се движи със скорост равна или по-ниска от 50 км/ч., за да
реализира спиране преди мястото на удара с пешеходеца.
Пешеходецът/починалия/ Добри А. се е намирал
на пътното платно и е представлявал опасност за подсъдимия.В конкретният случай
, е следвало подсъдимият да се движи със скорост равна или по-малка от 50 км/ч.,
в границите на която, той своевременно да възприеме появяващите се препятствия
и да ги избегне чрез нормативно предвидените способи, като намаляване на
скоростта, спиране или заобикаляне.Движейки се с превишената над 50 км/ч.
,скорост , подсъдимия е създал по-голяма опасна зона, което съставлява нарушение на правилата за
движение.
В съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.2
от НПК,наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.58а
от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
наложи на подсъдимия В.В., съдът отчете и взе предвид само смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: Чистото му съдебно минало, изразеното
искрено съжаление и критично отношение към извършеното от него деяние, отговорното
му човешко и гражданско поведение след произшествието, като направил всичко зависещо от него за оказване
макар и на минимална помощ на пострадалия-спрял,излязъл и отишъл до
пострадалия, разговарял с него, действията по установяване обстоятелствата на
ПТП - изчакал органите на полицията, не
на последно място и доброто му процесуално поведение.
Налаганите наказания за нарушения на ЗДвП,
посочени в справката на л.84 от ДП, съдът счете ,че не следва да се вземат като
отегчаващи отговорността обстоятелства.Това е така, тъй като административните
наказания, са за нарушения, които не характеризират подсъдимия като системен
нарушител на ЗДвП и недисциплиниран водач
на МПС. Наказателното постановление е от 2010година.Наказанията по фишове са от
2011,2013 и 2016г.Няма отнети точки.
Съдът намери изброените смекчаващи
обстоятелства за многобройни, както и,че и най-лекото предвидено в закона
наказание,би се оказало несъразмерно тежко,поради което определи наказанието
под най-ниският му предел, съобразно чл.58а ал.4,във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК,тъй като е по-благоприятен за подсъдимия,а не съобразно чл.58а ал.1 от НК.
При
определяне на наказанието лишаване от свобода, което наложи на подсъдимия, към
минималния размер, съдът взе предвид и факта на съпричиняване от страна на
починалия Добри Апастолов.Същият, като пешеходец, се е движил по пътното платно, не на пешеходна
пътека, в нарушение на чл.113 ал.1,т.1 от ЗДвП.Видно от заключението по т.7.1 на
тройната САЕ е, че пешеходеца-Добри А., е имал техническа възможност да
възприеме автомобила, като местонахождение, посока и направление, към момента, в
който е започнал пресичане на асфалтовата настилка.Имал е възможност да изчака
на южния тротоар на ул.“Иван Вазов“ автомобила, да го пропусне, а след това да
реализира движение в избраната от него посока, с което да предотврати ПТП.
Предвид
изложеното по-горе, съдът на основание чл.343,ал.1 б.”в”,във вр. с чл.342, ал.1
от НК,във вр. с чл.373,ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.4 от НК,във вр. с
чл.55,ал.1,т.1 от НК,осъди подсъдимия В.М.В. на осем месеца лишаване от
свобода.
Като
взе предвид,че подсъдимия до момента не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и многобройните смекчаващи вината обстоятелства
,съдът намери,че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на осъденият, не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание от
осем месеца лишаване от свобода,поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК,отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът
счете, че не следва да се прилага, дадената възможност по чл.67 ал.1 от НК, за
възпитателни грижи спрямо осъдения, през определения му изпитателен срок..
Като
взе предвид смекчаващите вината обстоятелства, обстоятелствата на станалото ПТП
и съпричиняването от страна на починалия
Добри А., отговорното му поведението и действия непосредствено след
произшествието, характеризиращи го като личност без обществена опасност, както
и,че шофирането на автомобил е свързано с препитание и получаване на доходи ,
на основание чл.343 г от НК,във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, лиши подсъдимия В.В.
от правото да управлява МПС за срок от осем месеца, от влизане на присъдата в
сила.
С обвинителният акт, подсъдимият В.М.В. е
предаден на съд и за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата
по :
- чл.5 ал.1 т.1: „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки
за движението не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”,
-
чл.5 ал.2 т.1: Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства и
- чл.116:”Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците , особено към
децата , към инвалидите , в частност слепите , които се движат с бял бастун и
към престарелите хора”.
Чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП, са общи
правила за поведение на участниците в движението, без конкретно задължение, от
което да се търси причинна връзка с настъпилия противоправен резултат
Чл.116 от ЗДвП, регламентира общи и
широки задължения, без да предписва конкретно поведение-действие или
бездействие.
Произшествието е настъпило в резултат на
управление на МПС от подсъдимият със скорост 59,76 км/ч., която е превишена от максимално допустимата- 50 км/ч., за
населено място.
Правно значимо за наказателната отговорност
на подсъдимия В.В., е нарушението на чл.21,ал.1 от ЗДвП,тъй като е в причинно-следствена
връзка с настъпилия противоправен резултат-смъртта на Добри А..Без това
нарушение не би настъпил този резултат.Когато са нарушени едновременно общите
правила за безопасност на движението и съответните им специални правила, е
налице нарушаване само на специалните правила /Решение № 192 от 13.11.1996 г.
по н. д. № 193/96 г., Военна колегия на ВС/.Неотносими са в конкретния случай и
вменените нарушения на чл.5, ал.1 и 2 и чл.116 от ЗДвП.
Въпреки факта на съпричиняване от страна на
починалия Добри Апастолов, то до ПТП и резултата от него не би се стигнало, ако
подсъдимият е управлявал със максимално допустимата за населено място или
по-малка скорост, от 50 км/ч.,за да го
предотврати.
По
изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимия В.М.В. за НЕВИНЕН да е
нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1 и 2 и чл.116 от ЗДвП и го ОПРАВДА по тези
пунктове от обвинението.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,съдът осъди подсъдимият В.М.В., да заплати по сметка на ОД-МВР-гр.Плевен, направените
на досъдебното производство разноски по делото в размер на1642,58 лева.
По тези
съображения съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: