Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаряИва Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №11372/2019г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от
Кодекса за З.то.
ИЩЕЦЪТ -Н.М.Д., ЕГН **********,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Я.Д.-
САК, твърди, че на 31.08.2018г., около 16:15ч., в гр. София лек автомобил марка
„Киа“, модел „Черато“, с peг.
№ ********, управляван от В.С.А., ЕГН **********,***, с посока на движение от
ул. „Подполк. Калитин“ към
бул. „Княгиня Мария Луиза“, като непосредствено преди кръстовището с ул. „Иван Тургенев“ не пропуска и реализира ПТП с пресичащия бул.
„Ген. Николай Г. Столетов“, с посока отдясно-наляво
спрямо посоката на движение на автомобила, по пешеходна пътека, сигнализирана с
хоризонтална пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д-17 от ЗДвП, пешеходец Н.М.Д.,
ЕГН **********. След ПТП водачът на автомобила напуска местопроизшествието, без
да уведоми компетентната служба на МВР. Навежда, че
местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП-„ОПП“- СДВР, който е съставил
Констативен протокол № к-566/ 31.08.18г., в който са описани обстоятелствата и
причините за ПТП. Счита, че процесното ПТП е
настъпило изцяло поради противоправното и виновно
поведение на водача на лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“
с peг. № ********, който не е съобразил поведението си
с конкретни правила на ЗДвП: Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по
пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; Чл. 116. Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора. Чл. 119. (1) При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. Излага, че след претърпяното ПТП е посетила
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ със силни болки и оток в областта на дясно рамо и рана на
главата. При извършените прегледи са установени контузио
ет екскорацио париеталис капитис (контузия и
рана на главата), изкълчване на акромиоклавикуларна
става. Предвид тежестта на получените травми, е приета в болничното заведение
за оперативно лечение- оперативни процедури в областта на раменния пояс и
горния крайник с голям обем и сложност- извършени са репозиция
и фиксация с плака и винтове. Досежно
раната на главата, направени са ТАП 0.5 и мазева
превръзка. След извършените манипулации и болничен престой е освободена от
болничното заведение за продължаващо домашно лечение с дадени препоръки да не
натоварва оперирания крайник. Ищцата сочи, че получените, вследствие на ПТП
травматични увреди са й причинили болки и страдания, които са били със
значителен интензитет 1 месец след ПТП. Контузията на главата й причинявала
главоболие и замаяност и са индикация за натовареност със сериозни последствия
и късни прояви на усложнения. Следвало е да спазва щадящ режим, без натоварване
на горен десен крайник, което я е поставило в затруднение при посрещане
обикновените битови потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от
своите близки. След възстановяване на крайника е последвала втора оперативна
намеса за екстракция на остеосинтезните средства-
плака с 4 винта, което отново е довело до невъзможност за самостоятелно
обслужване и помощ от близки. Преживяното и последствията от него, както и
изпитваните силни болки и неразположение са оказали отражение на съня и
спокойствието й, довели са до промяна в нормалното протичане ежедневието на
човек. Чувствала се е потисната, неспокойна и тревожна, започнала е да изпитва
силен страх от силни звуци и автомобили. Излага, че възстановителният период е
продължил дълго време- около 4 месеца- до оздравяване на крайника и
предприемане на втора оперативна интервенция за отстраняване на имплантите, която от своя страна също изисква
възстановителен период, продължил около 1-1,5 месеца. Психологическите
последици от инцидента- изживян стрес и душевни страдания, ще я съпътстват до
края на живота й. Посочва, че към момента на настъпване на процесното
ПТП по отношение на лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“
с peг. № ******** е налице сключена застраховка
“Гражданска отговорност” при ЗАД „ОЗК- З.“ АД, със застрахователна полица №
BG/23/318001861838 със срок на действие от 03.08.2018г. до 02.08.2019г. Предвид това е сезирала застрахователя с
искане за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди под
формата на болки и страдания в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева и
обезщетение за имуществени вреди, извършени във връзка с лечението в размер на
3 293,01 /три хиляди двеста деветдесет и три и една/ лева. Излага, че с писмо изх. № 99-2036/15.05.19г.
застрахователят определил обезщетение в общ размер 7 593, 01/ седем хиляди
петстотин деветдесет и три и една/ лева, от които - 5 000 / пет хиляди/ лева за
неимуществени вреди и 2 593,001 /две хиляди петстотин деветдесет и три и една/
лева за имуществени вреди. С писмо Вх. № ЦУ-99- 2893/ 01.07.19г. изрично
заявила, че не е съгласна с така определеното обезщетение и ако превод бъде
направен, ще счита плащането като частично. На 26.07.2019г. застрахователят
изплатил определеното обезщетение в размер на 5 000 лв. Ищцата намира, че
определеното й обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено и не
отговаря на принципа на справедливостта с оглед причинените й болки и
страдания. Предвид това излага, че за нея е налице правен интерес да предяви
настоящия иск с правно основание чл. 432 от КЗ, с който претендира да бъде
осъден ответникът да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди
в размер на 35 000 лв., тъй като 5 000 лв. вече са платени извънсъдебно,
а общия размер на обезщетението за причинените й вреди е в размер на
40 000 лв. Претендира и заплащането на законна лихва върху главницата от
35 000 лв., считано от датата на плащането на 5000 лв. – 26.07.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на
настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения
механизъм на настъпване на ПТП и посочените травматични увреждания и
причинно-следствената връзка между тях и процесното
ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение- претенция за
изплащане на обезщетение вх. № 6-135/30.01.19 г.; писмо изх. № 99-2036/15.05.19
г.; молба вх. № ЦУ 99-2893/01.07.19 г.; преводно нареждане- се установява, че ищецът е сезирал ответника за
изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди
завеждане на исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда
изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия и
охлузване на главата - странично; изкълчване на ставата между ключицата и
лопатката в дясно. При ищцата са налице мекотъканни
увреждания и разкъсване на връзките между ключицата и лопатката с разместване
на десния горен крайник. Тези увреди са довели до трайно ограничение на
движенията на десния горен крайник за около 4-5
месеца. Получените травматични увреждания са в причинно - следствена връзка с
процес ното ПТП. Ищцата е претърпяла болки с голям
интензитет за около 10 дни, болки с умерен интензитет до края на втория месец,
а също така и след втората операция за около 14-15
дни. В останалите периоди ищцата е имала болки с малък интензитет и непостоянен
характер. Ищцата е страдала поради невъзможност да използва горния десен
крайник за извършване на ежедневните си дейности за около 2 месеца, ползвала е
помощ от близки. Ищцата сега има болки и дърпане в дясното рамо при движения и
физическо натоварване. Обективно - по предната повърхност на дясната раменна
става се вижда белег от операция с напречна посока - 8 см. Движенията на
раменната става се извършват в обем по- малък от нормата с 15 %. От рентгенова
снимка – 28. 05. 2020 г. - изкълчването на ставата не е наместено. Ищцата има
следните предходни заболявания : хипертонична болест и мозъчно- съдова болест. Предходните
заболявания на ищцата нямат отношение към оздравителния процес. В конкретния
случай възрастта на ищцата не е оказала влияние върху продължтелността
на оздравителния период, тъй като лечението е проведено съобразно правилата на
добрата медицинска практика.
От приетато и неоспорено по
делото заключение на АТЕ се установява следният вероятен механизъм на процесното ПТП: на
31.08.2018г.,, около 16:15 часа, лек автомобил лек автомобил Киа Черато, с per. № ******** се е
движил по се е движил по бул. „Ген. Николай Столетов"
с посока от ул. „Подполк. Калитин"
към бул. „Княгиня Мария Луиза". Пешеходката Н.Д. е предприела пресичане на
пътното платно на бул. „ Ген. Столетов" по
пешеходна пътека с посока на движение от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на автомобила. Настъпил е удар на предна дясна част на лекия автомобил
върху тялото на пешеходката. От удара тялото на пострадалата е завъртяно,
наклонило се е към автомобила и настъпил удар на дясно рамо и глава върху
предна дясна колонка на автомобила. Последвало е падане на пострадалата от
дясната страна на автомобила, като е увредено дясното странично огледало. Произшествието
е станало в светлата част на денонощието при добра видимост. Причината за
настъпване на процесното ПТП е непропускането на
правомерно движещата се пешеходка по сигнализирана с пътен знак и маркировка
пешеходна пътека от страна на водача на лекия автомобил.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът
има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между водача и застраховател.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач
настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на
фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното
деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ. Според същото причината за настъпване на произшествието е непропускането
на правомерно движещата се пешеходка по сигнализирана с пътен знак и маркировка
пешеходна пътека от страна на водача на лекия автомобил.
Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно- в тази насока не се събраха
доказателства.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в
резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и
страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън
съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид телесните увреждания, непълното възстановяването на ищцата, липсата
на съпричиняване, както и икономическите условия в
страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав
определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото искът следва да
се уважи, а за разликата да се отхвърли. Съдът следва да приспадне от определения размер на иска
изплатеното обезщетение от ответника в размер на 5 000лв.
По
изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по
реда на чл.496 КЗ, т. е. 26.07.2019г.
При това решение на съда
и ищецът, и ответникът имат право на
разноски –– съразмерно на уважената, съответно
на отхвърлената част от исковете. С оглед уважената част на иска на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 214.29лв. от направени 500лв. Видно от данните по делото
размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2,
т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 980 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 1369.14 лв. от 2 396 лв. След извършена
компенсация на ответника следва да се изплатят разноски в размер на 1154.85
лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК -
З.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. “********, представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез адв. Д.Х., член на Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***,
да заплати на Н.М.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, действащ
чрез процесуалния си представител адв. Я.Д.- САК, със
съдебен адрес и адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. „******** по иск с
правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева)
до пълния предявен размер от 35 00лв.(тридесети пет хиляди лева), заедно със
законната лихва върху тези суми от 26.07.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК -
З.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. “********, представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез адв. Д.Х., член на Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***,
да заплати на адв. Я.Д.- САК, със съдебен
адрес и адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. „********, , на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 980 лв. (деветстотин
и осемдесет лева).
ОСЪЖДА - Н.М.Д. с ЕГН ********** и
адрес: ***, действащ чрез процесуалния си представител адв.
Я.Д.- САК, със съдебен адрес и адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. „********,
да заплати на Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. “********, представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез адв. Д.Х., член на Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК след компенсация направените разноски по
делото в размер на 1154.85 лв.(хиляда сто петдесет и
четири лева
и и осемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “********, представлявано
от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез адв. Д.Х., член на Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***,
да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 600 лева(шестстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: