Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260084
18.06.2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение, на 02.06 две хиляди
и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова въззивно гр.д. № 8 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 8/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на Гаранционен фонд гр.София, подадена чрез адв. Л.В., против
решение № 260274/08.10.2020 г. по т.д. № 210/2020 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Гаранционния фонд против И.М.И. с
правно основание чл. 558, ал.7 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 32 071,85
лв., включваща изплатено от фонда по щета №210042/24.02.2014г.
на А.С.А. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
предизвикано от ответника пътнотранспортно произшествие на 28.08.2013 г.,
законна лихва върху него и разноски, присъдени по влязло в сила решение по
гр.д. №1312/2015г. на СГС, както и заплатени такси и разноски по изпълнително
дело №20168500402942 по описа на ЧСИ Б.
с район на действие СГС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба /10.02.2020г./ до окончателното й
изплащане.
Въззивникът
е настоявал, че обжалваното решение на окръжния съд е недопустимо, евентуално –
неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му и
за осъждане на ответника да му заплати претендираните суми, ведно с лихвите от
датата на завеждане на иска, както и сторените по делото разноски в двете
инстанции. Позовал се е на процесуални нарушения на окръжния съд, изразяващи се
в неизготвяне от първата инстанция на доклад, съобразен с разпореденото в чл.
146 ГПК и в тази връзка е поискал събиране на нови
доказателства от въззивния съд.
Въззиваемият
И.М.И. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и със
съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и с такива за
правилността на обжалваното решение, е молил за потвърждаването му и за
присъждане на сторените по делото разноски. Обосновано с липсата на хипотезата
на чл. 266 ГПК, се е противопоставил на искането му за събиране на нови такива
от въззивния съд.
С определение от 21.01.2021 г.,
въззивният съд на осн. чл. 266, ал.3 от ГПК е уважил исканията по
доказателствата и по делото е била изготвена и приета комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза за механизма на процесното ПТП и за
вредите на подстрадалия и са изслушани като свидетели пострадалия и неговата
майка.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, страните чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и
са претендирали разноски, като в предоставения им от съда срок са представили
писмени бележки.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по правилността му, след като съобрази оплакванията и доводите на
страните и с оглед събраните по делото доказателства, включително тези пред
настоящата инстанция и на база приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е
било образувано по предявен от Гаранционен фонд, гр.София, против И.М.И.
иск по чл. 558, ал.7 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 32071,85
лв., включваща изплатено от фонда по щета №210042/24.02.2014г.
на А.С.А. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
предизвикано от ответника И.М.И. пътнотранспортно
произшествие на 28.08.2013г.,
законна лихва върху него и разноски, присъдени по влязло в сила решение по
гр.д. №1312/2015г. на СГС, както и заплатени такси и разноски по изпълнително
дело №20168500402942 по описа на ЧСИ Б.
с район на действие СГС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба /10.02.2020г./ до окончателното й
изплащане.
Ищецът
е поддържал,
че по заведена пред него щета, а след отказа и след
установяване на вредите с влязло в сила решение по гр.д.
№1312/2015г. на СГС изплатил
на пострадалия А.С.А. обезщетение
за неимуществени вреди, причинени му от
ответника непълнолетен и неправоспособен водач при ПТП
на 28.08.2013 г. при
управление на МПС (мотопед) без
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Въпреки отправената покана ответникът не изпълнил
задължението си да възстанови изплатеното от Фонда, включващо
обезщетение, законна лихва и съдебни разноски по
исковото и изпълнителното производство.
Ответникът не е
подал в срок писмен отговор по исковата молба. Затова и възражението му за
изключителна вина на пострадалия, както и за съпричиняване на вредите от него в
обем от 50 %, заявено в становището от 19.08.2020 г. е преклудирано и не може да бъде разглеждано. Оспорил е претенцията за
заплащане на сумите за лихви и разноски в съдебното и в изпълнителното
производство, по съображения за забава на ищеца в плащането им и липсата на
връзка с деликта.
Установено, с Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица №2838 от 28.08.2013г., както и със
КСАМЕ на вещите лица А.В. и д-р Р.М. е, че на
28.08.2013г., около 14.00 часа, в с. Гроздьово, ул.“Васил Тодоров“, е настъпило
ПТП с участник мотопед „Джилера“ модел 50, рама VТBC0800000021651, без
свидетелство за регистрация и без застраховка „Гражданска отговорност“,
собственост на М. Г. И., управляван от неправоспособен водач И.М.И., при което
пострадалият А.С.А. е получил фрактура на дясна подбедрица. За мотопеда е липсвал сключен договор „Гражданска
отговорност“ (справка от Информационен център към
Гаранционен фонд). Образуваното по случая досъдебно производство
№3257/2013г. по описа на 04 РУП ОД МВР Варна, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343, ал.1 „б“, пр.2 от НК, е прекратено, а
непълнолетният водач И.М.И. -
насочен за налагане на възпитателни мерки по ЗКБППМН. Пострадалият е предявил претенция за заплащане на обезщетение пред Гаранционен
фонд, който с мотиви за липсата на доказателства за щетата е
отказал да плати обезщетение (решение №14-3/15.05.2014г. по щета
№210042/24.02.2014г.). Образувано е исково
производство, приключило с влязло в сила на 17.04.2017г. решение
по гр.д. №1312/2015г. на СГС, с което Гаранционният фонд е осъден да заплати на А.С.А., действащ чрез законния си представител, сумата от 20 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от травматичните увреждания: счупване на долна част на костите на дясна
подбедрица, причинени в резултат на процесното ПТП от 28.08.2013г. по вина на неправоспобния и непълнолетен
водач И.М.И., ведно със законната лихва, считано от
15.05.2014г., до окончателното изплащане на сумата. С решението Гаранционен фонд е осъден да заплати и разноски (на адв.
Н. Д. от САК на осн. чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в размер на 732.50
лева, а по бюджета на съда – сумата от 800 лева, държавна такса по предявените
искове и сумата от 550 лева -
възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда). Решението не е обжалвано от Гаранционният фонд, а само от пострадалия в
отхвърлителната му част и е потвърдено с решението на въззивната инстанция.
Непълнолетният към този момент деликвент не е бил конституиран като помагач на
ответника Гаранционният
фонд по това дело и не е обвързан от мотивите му. Обвързан от
тях е лично неговият баща, участвал в качество по чл. 48 ЗЗД.
На 28.09.2016г. пострадалият се е снабдил с изпълнителен лист за обезщетението с лихвите по решението
по гр.д. №1312/2015г. на СГС и въз основа на него е образувано изпълнително дело №20168500402942 по описа на ЧСИ Б.
с район на действие СГС, към което е присъединено
и вземането по изпълнителен лист от 18.05.2017г. за
сумата от 732.50 лева - адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. На Гаранционния
фонд са пратени покани за доброволно изпълнение на 12.10.2016г.
и на 17.10.2017г., като по първата вземането е в общ размер от 29 059, 03 лв. (включващо:
20000
лева главница, 4904.17 лева лихва за забава, 1330 лева неолихвяема сума за
адвокатско възнаграждение, 672 лева неолихваема сума за ТТРЗЧСИ, 2152.86 лева, дължима
сума по т. 26), а по втората - сумата от 1 662,82 лв. (включваща 732.50
лева неолихваема сума за адв.възнаграждение, 500 лева неолихваема сума за
адв.възнаграждение, 288 лева неолихваема сума за ТТРЗЧСИ и 142.32 лева -
дължима сума по т. 26). На 11.05.2017
г., СГС е пратил до Гаранционния фонд уведомление за задължения по решенито към
бюджета в размер на 800 лева за държавна
такса и 550 лева – възнаграждение за вещо лице. Гаранционният фонд е заплатил всички задължения: - на 13.10.2016г.
е извършил доброволно плащане по изпълнителното дело в размер на 29 059.03 лева (по първата
покана - 20000 лева главница и
4904.17 лева лихва, ведно с разноските по
изпълнителното дело - 4154.86 лева); на
20.10.2017г. плащания по наложен от ЧСИ Бъзински запор по изпълнителното дело в
общ размер на 1662.82 лева (по втората покана –
732,50 лв. адвокатско възнаграждение по делото и
разноски по изпълнителното дело – 500 лв. адв. възнаграждение,
288 лева такси към ЧСИ и 142.32 лева – такси по т.26 от Тарифата). На 22.05.2017г.
Гаранционният фонд е заплатил по
сметка на СГС и разноските към бюджета от 800 лв. и 500 лв. От общо
32 071,85 лв., платени по съдебното решение за обезщетение с лихвите и
съдебните разноски са 26 986,67 лв., а за таксите и разноските по
изпълнителното дело - 5 085,18 лв. На връчената му на 11.12.2019
г. регресна покана за
заплащане на сумата от 32071.85 лева, ответникът не
се отзовал.
По механизма, елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и вредите:
Според заключението на експерта, пешеходецът А.А. на 8 години предприема
пресичане на платното за движение на ул. „Васил Тодоров“ в посока от запад към
изток, навлиза в платното за движение между паркирани успоредно на оста на пътя
превозни средства, когато мотопедът е на разстояние 19,06 м. от мястото на
удара. Пешеходецът излиза измежду паркираните превозни средства, когато мотопедът
е на 7.85 м. от мястото на удара. Водачът на мотопеда предприема аварийно
спиране, като на 29 м. преди ориентир 1 и на 2,60 м. от източния бордюр на
платното за движение настъпва удар между мотопеда и пешеходеца. В момента на
удара мотопедът се движи със скорост 22,54 км./ч. За мотопеда ударът е в
предната част на превозното средство. За пешеходеца ударът е в десния долен
крайник. След удара мотопедът оставя следа от просукване по пътната настилка с
дължина 3,30 м. вследствие на ефективно спиране. Вследствие на удара настъпват
телесни увреждания на пешеходеца. Скоростта на движение на мотопеда преди
произшествието е 24,59 км.ч., а в момента на удара – 22,54 км./ч. Скоростта на
движение на мотопеда, която би му позволила да спре при навлизане на пешеходеца
измежду паркираните превозни средства на разстояние 7,85 м. от него е в размер
на 15,62 км.ч. Според вещото лице В., водачът на мотопеда е имал възможност да
спре безопасно до мястото на удара, ако е възприел и реагирал своевременно при
навлизането на пешеходеца на платното за движение. Водачът на мотопеда не е
имал възможност да спре безопасно и да
предотврати удара при навлизането на пешеходеца измежду паркираните превозни
средства. Според поясненията на експрета в съдебно заседание, детето се е
движило при спокоен ход. Според вещото лице д-р М., в резултат на ПТП пострадалият
А. е получил счупване на дясна подбедрица в дистална трета, обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за около 60 дни.
Т.е. установено е извършеното от
ответника (непълнолетен към датата на деликта и неправоспособен водач) деяние, противоправността му, предвид увреждането на
детето - пешеходец и причинната връзка с вредите, което покрива състава на чл.
45 от ЗЗД и ангажира деликтната отговорност на ответника. Разпоредбата на чл. 150 ЗДвП предвижда, че всяко ППС /пътно превозно средство/,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му, а в нарушение на същата разпоредба ответникът е
управлявал мотопеда без да е имал правоспособност за това. Липсата на
правоспособност означава липса на познания и опитност за управление на МПС,
които в случая са от значение за адекватна и своевременна реакция при
възприемане на детето на платното за движение. Затова и при
управлението на превозното
средство И.И. е бил в нарушение и на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, тъй като се
е движил с несъобразена с пътната обстановка
скорост, даваща му възможност да
предотврати произшествието чрез аварийно спиране при наличието на пресичащото дете.
След инцидента, пострадалото дете е
било прегледано в МБАЛ „Света Анна“, като там са му направени рентгеново
изследване, наместване и гипсова имобилизация (с препоръка за 28 дни). Според
вещото лице, обикновено този вид счупвания се лекуват консервативно с гипсова имобилизация
за около 45-60 дни и след свалянето се ходи с две патерици или бастун за още
15-20 дни. Препоръчва се до шестия месец да не се натоварват долните крайници
със спорт. Няма описана несрастнала кост. В съдебно заседание експертът е
заявил, че след преглед на пострадалия преди заседанието, функцията на крайника
е напълно възстановена и няма никакви последици. Съдът не кредитира показанията
на самия увреден – св. А.А. за тежестта на травмата, наложилите се манипулации,
времето за лечение, като казаното от него (св. А. сочи счупване на три места,
смачкване, операция; започнал да върви с гипса след четвъртия месец, а шест
месеца бил в гипс; сваляли му гипса ежемесечно, за да прочистват раните; и сега
имал негативни отражения от счупването- подувал му се крака) се опровергава от
медицинската документация и от заключението на вещого лице д-р М.. Показанията
на неговата майка- св. А.А. са общи и недостатъчно конкретни, но относно
соченото счупване, гипсирането, ползване на патерици, обслужването му и
невъзможността да посещава училище, докато е бил обездвижен, както и да
спортува след това, като кореспондиращи с медицинската документация и
заключението на експерта, се кредитират от съда. Понесените от пострадалия вреди са в обичайния
им размер при подобна травма на дете, като по делото не са установени по-големи
такива.
Според разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, сочеща че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост и имайки
предвид, че понятието "справедливост" не е
абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.(това са установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а
така също обичайните
размери на обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните
процеси, нарастването на цените
и др.), съдът намира, че обезщетението от 20 000 лв.
съответства на необходимия за репарирането на вредите размер. Същото е
съобразено с това, че е налице травма на дете на 8 години, само едно счупване
на кост на крака, което е без разместване, без усложнения и в част, която не е
довела до никакви остатъчни последици, ограничения в движение или остатъчни
болки, като пострадалият е бил напълно възстановен. Той е търпял физически
страдания – болки с по-голяма интензивност в момента на увреждането и в близкия
период след това и с по-малък - до края на максималния срок за гипсова
имобилизация от 60 дни. Той е търпял неудобства (предвид и факта, че е бил дете на 8 години) и от
пълното ограничаване на движенията (за максималния срок от 60 дни, според
вещото лице) и от ограничението при придвижване с патерици за около 15-20 дни
след това, както и от необходимостта от въздържане от спорт за около 6 месеца и
ограничаване на контактите му в социалната му среда за срока на
обездвижвнането. Съдът съобразява и обществено-икономическите условия в
страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП, като намира сумата от 20 000 лв. за справедлив размер на
обезщетението.
Възражения за изключителен принос и
за съпричинаване на вредите от пострадалия, като преклудирани, не следва да се
разглеждат.
Разпоредбата на чл. 288,
ал. 12 КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 КЗ, дава право
на Гаранционния фонд, след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2 от същия
текст, да встъпи в правата на увреденото лице и да предяви регресен иск срещу
причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена със
сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност". Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите
за определянето и изплащането му.
Деликвентът не е платил обезщетение
на пострадалия и е оспорил същото, поради което възражението му срещу претенцията
за лихви, поради забава на ищеца е неоснователно. Такова е и възражението срещу
разноските по воденото дело по прекия иск срещу Гаранционния фонд, тъй като
същите са такива по определяне размера на обезщетението с оглед наличието на
спор с пострадалия относно тяхната установеност и размер. Не съставляват, обаче
разходи по определянето и изплащането на обезщетението платените такси и
разноски в изпълнителното производство, доколкото е било възможно доброволното
плащане на обезщетението преди образуването му с оглед на това, че Гаранционният
фонд не е обжалвал решението на съда за обезщетението от 20 000 лв. с
лихвите и разноските.
Предвид изложеното, регресният иск
на Гаранционния
фонд срещу деликвента е
основателен до размер на сумата от 26 986,67 лв. (платено от него
обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв., лихви от 4 904,17
лв., 732,50 лв. -адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, съдебна такса от 800
лв. и разноски за вещо лице от 550 лв.) и в този размер той следва да бъде уважен,
след отмяна на отхвърлителното решение на окръжния съд в тази част. За
горницата над 26 986,67 лв. до
претендираните 32 071,85
лв. (представляващи разходите по изпълнителното дело) искът
е неоснователен и подлежи на отхвърляне, като решението на окръжния съд в тази
част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и
на осн. чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК страните си дължат съразмерни части от сторените разноски. Ищецът дължи на
ответника сумата от 237,83 лв., съразмерна част от платеното адвокатско възнаграждение.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника е неоснователно, предвид че същото е
определено към минималния му размер (договорен и платен размер от 1 500
лв. при минимален по Наредба 1/2004 г. за мининалните размери на адвокатските
възнаграждения– 1 492,13 лв.). Ответникът дължи на ищеца сумата от
2 305,22 лв. представляваща съразмерна с резултата част от сторените
разноски за държавни такси, възнаграждение за вещи лица и за свидетели (в общ
размер по списък от 2 744,31 лв.).
По изложените съображения,
Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 260274/08.10.2020 г. по т.д. № 210/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд
В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен искът на Гаранционен
фонд гр.София против И.М.И. с правно основание чл.
558, ал.7 от КЗ до размер на сумата от 26 986,67 лв.,
представляваща изплатено от фонда по щета №210042/24.02.2014г. на А.С.А. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от предизвикано от ответника
пътнотранспортно произшествие на 28.08.2013 г., законна лихва върху него и разноски,
присъдени по влязло в сила решение по гр.д. №1312/2015г. на СГС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба /10.02.2020г./ до окончателното
й изплащане като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА И.М.И. с ЕГН ********** *** 33 да заплати на Гаранционен
фонд със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2,
представляван заедно от изпълнителните директори Б.
И. М.
и С. С. на основание
чл. 558, ал.7 от КЗ сумата от 26 986,67 лв., изплатено от фонда по щета
№210042/24.02.2014г. на А.С.А.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от предизвикано от
ответника пътнотранспортно произшествие на 28.08.2013 г., законна лихва върху него и разноски,
присъдени по влязло в сила решение по гр.д. №1312/2015г. на СГС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба /10.02.2020г./ до окончателното
й изплащане, както и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
2 305,22 лв. представляваща съразмерна с резултата от делото част от
сторените разноски за държавни такси, възнаграждение за вещи лица и за
свидетели.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260274/08.10.2020 г. по т.д. № 210/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд
В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен искът на Гаранционния фонд против И.М.И. по чл. 558, ал.7 от КЗ за горницата над
сумата от 26 986,67 лв. до претендираните 32 071,85
лв., включваща заплатени такси и разноски по
изпълнително дело №20168500402942 по описа на ЧСИ Б.
с район на действие СГС.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, представляван заедно от
изпълнителните директори Б. И. М. и С.
С. да заплати на И.М.И. с ЕГН ********** *** 33, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 237,83 лв., представляваща съразмерна
част от сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията
на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: