№ 102
гр. С., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20242230201565 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба от В. В. Д. с ЕГН
********** против наказателно постановление № 24-0804-008707 от
29.10.2024 г., издадено от Началник Група в ОДМВР гр.С., Сектор „Пътна
полиция“-С., с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200 лв. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на
основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично лично,
представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С., редовно призована, не изпраща
свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 15.10.2024 г. полицейските служители св.Р. Й., св.И. Н. и св.С. С.,
изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването на правилата
за движение по пътищата в гр.С..
Докато се движил със служебния автомобил по ул.„Банско шосе“,
полицаите забелязали движението по същата улица посока кв.“Речица“ на лек
1
автомобил „О.К.“ с рег.№ .........., на който предните странични стъкла били
затъмнени с цветно фолио. В резултат на видяното, решили да спрат
автомобила за проверка.
В хода на проверката било установено, че водачът е лицето В. В. Д., а
МПС-во е собственост на лицето К.Г.Г. При извършения оглед установили,
че видимостта на водача е ограничена, тъй като на стъклата на предните
странични врати на автомобила, осигуряващи видимостта му към пътя е
поставено цветно фолио.
По време на проверката установили и това, че на предното стъкло,
под огледалото за задно виждане са поставени светодиадни лампички и
разпоредили на водача да приведе автомобила до едно от халетата,
разположени в района на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. С. за
извършване на допълнителна проверка. Там разпоредили на водача да включи
светлините и той лично изпълнил това. За да задейства светлината на
посочените лампички поставени на предното стъкло, той натиснал
намиращите се на таблото, допълнително монтирани копчета, като едното
активирало светлинен сигнал в жълт цвят, а другото в синьо-червена светлина.
При извършената последваща проверка било установено, че МПС-во не е
представено за извършване на годишен технически преглед.
Въз основа на така установеното на водача на 15.10.2024 г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № GA570766 от
15.10.2024 г., за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил
връчен на жалбоподателя на 15.10.2024 г., като същият вписал, че има
възражения по него.
Въз основа на АУАН № № GA570766 от 15.10.2024 г. на жалбоподателя
било издадено НП 24-0804-008707 от 29.10.2024 год. за нарушение на чл. 139,
ал.1, т.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.179, ал.6, т.2 от
ЗДвП от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.2
от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и е
наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер
на 20 лева. Наказателното постановление е получено лично на 12.12.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на
свидетелите Р. Й., И. Н., С. С. и К.Г. доколкото същите са безпротиворечащи и
взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по
2
съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че не желае да дава обяснения или възражения. На
по-късен етап жалбоподателят не е упражнил правото си на възражение по
съставения му АУАН.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
съставът на административното нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е
осъществен, като съдът счита, че нарушението е правилно описано, както в
акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното
наказателно постановление.
Съгласно законовото изискване в чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП по пътищата
отворени за обществено ползване, следва да се движат само технически
изправни превозни средства, а съгласно чл. 9 от Правилника за прилагане на
Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, се разрешава движението на
пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя
изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените. Както в
3
АУАН, така и в процесното НП, е описано, че ограничаването на видимостта
на водача към пътя е посредством поставено фолио, довело до ограничаване
на прозрачността на тези стъкла и намаляване видимостта на водача.
Установеното при проверката наличие на фолио върху стъклата на предните
две врати на автомобила, автоматично прави автомобила технически
неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП, тъй като
формално не отговаря на изискванията на стандартизационните документи.
Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя относно установената значителна
неизправност на автомобила съгласно това облепяне на стъклата и, че това
представлява незначителна техническа изправност. Правило № 43 на ИКЕ на
ООН посочва - Единни технически предписания за одобряване на материалите
за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства, както и че
се допуска поставянето на пластмасов материал при остъкляването на
автомобила, но този материал следва да отговаря на изискванията на
цитираното правило.
Съгласно т. 6. 1 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, всички материали за
остъкляване, в т. ч. и тези за производството на странични стъкла, трябва да
бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на
разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за
остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се
очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на
въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и
абразивно износване. В т. 6. 2 се посочва, че материалите за безопасно
остъкляване трябва да бъдат и достатъчно прозрачни, да не предизвикват
забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло
обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на
пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло
водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да
успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него
превозно средство. Когато определените изисквания за прозрачност на
стъклата са намалени, това прави превозното средство неизправно по смисъла
на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП.
В случая от жалбоподателя не е установено нито, че не е имало поставено
фолио, а автомобилът е с фабрично поставени стъкла, нито че поставеното
фолио отговаря на техническите предписания за безопасно остъкляване.
Следователно не се установява, че използваният материал е с такива
характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да
бъде намалена възможно най-много. Доказването на тези обстоятелства е в
тежест на жалбоподателя, а такива доказателства, от негова страна не бяха
4
представени.
По изложените съображения съдът намира, че административният орган е
достигнал до правилен и обоснован извод за техническа неизправност на
автомобила, тъй като стъклата не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи. Относно квалификацията „значителна
техническа неизправност“, в т. 72 в Допълнителни разпоредби към ЗДвП е
дадено легално определение на това понятие, като е посочено, че значителни
неизправности, включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия, поради което съдът счита,че процесният случай е
точно такъв и АНО правилно и законосъобразно е ангажирал
административната отговорност на жалбоподателя.
Съдът, счита за неоснователно и възражението от страна жалбоподателя
по отношение на неправилно определяне на извършеното от него като
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вместо такова по чл.105 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на нормата на чл.105 от ЗДвП, същата въвежда
забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към
пътя, както и намаляване на прозрачността им. Нарушението по този текст е
съставомерно в две хипотези – когато е ограничена видимостта през челното,
странични стъкла или когато е намалена тяхната прозрачност.
В настоящия казус, видно от описано в АУАН и в издаденото НП, както и
от разпита на тримата полицейски служители св.Н., св.Й. и св.С.,
жалбоподателят е санкциониран затова, че е поставил фолио на предните
странични стъкла, а не поради това, че е ограничена видимостта през
стъклата. В НП е описано, че стъклата на предните врати не отговарят на
съответните стандартизационни изисквания съгласно Правило номер 43 на
ИКЕ на ООН и това допълнително поставено цветно фолио нарушава
характеристиките на страничните стъкла, като създава опасност от нараняване
в случай на разрушаване. Действително е посочено, че с поставянето на
цветното фолио е намалена прозрачността на стъклата, заложена от
производителя и че при визуален контакт е видно, че това предизвиква
5
забележими оптични изкривявания, но тези обстоятелства са отчетени при
определянето на вида на техническата неизправност и не водят до неправилно
описание на състава на извършеното нарушение.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно като е
санкциониран за извършено нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.Счита, че
правилно е определено и наказанието като на жалбоподателя е наложена
„Глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
По отношение на констатираното нарушение на чл.175, ал.1, т.2 от
ЗДвП, съдът намира, че извършването му от жалбоподателя не бе безспорно
установено. Съдът счита, че това нарушение е неправилно описано и в акта за
установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно
постановление. Нарушителят е бил санкциониран по реда на чл. 175, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, съгласно който, се наказва с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и с „Глоба“ от 50 до 200
лв. водач, който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен
или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение,
без да има това право.
В конкретния случай, жалбоподателят като водач на МПС-во е
наказан за осъществяване на първата форма на изпълнителното деяние на
посоченото по –горе нарушение, а именно за това, че е поставил устройство за
звуков или светлинен сигнал, предвидено за автомобили със специален режим
на движение, без да има такова право. В случая обаче, се твърди, че водачът е
поставил тази сигнализация, но нарушението остава недоказано, тъй като
няма данни същият да е монтирал светлините, а освен това не е и собственик
на превозното средство, тоест извършването на деянието "поставил" не е
доказано,поради което съдът счита,че е санкциониран неправилно.
От разпита на всички свидетели по делото, които ясно заявяват, че
на предното стъкло е имало поставени светодиодни светлини, включващи се
от специално монтирани на таблото бутони, които са светели в жълто и в
синьо-червен цвят, се налага извода, че светлините не са работили по време на
движението на МПС-во, а са били включени по нареждане на
проверяващите. Действително,от разпита на собственика на автомобила,
св.Глику се установява,че това осветление е било поставено с нейно знание и
с цел да сплашва крадците при охраняване на земеделската им продукция,
но това поставяне не може да бъде вменено на водача на МПС, доколкото
липсват доказателства за такава дейност, а евентуално следва да бъде
6
ангажирана отговорността на собственика на МПС-во.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът намира че следва да отмени
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно в тази му
частта,а именно по отношение на наложеното наказание по чл.175, ал.1, т.2
от ЗДвП за поставянето на устройство за светлинен сигнал, предвиден за
автомобили със специален режим на движение, без извършителя да има това
право.
По отношение на следващото констатирано нарушение, а именно това
по чл.147, ал.1, от ЗДвП, съдът счита, че същото е описано правилно както в
акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното
наказателно постановление.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е
управлявал на посочения ден и час в НП, лекия автомобил марка „О.К.“ с рег.
№ .......... в гр.С., по ул.Банско шосе, като МПС–во не е било представено за
извършването на годишен технически преглед.
В разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП е изрично регламентирано, че
регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с
изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените
сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат
на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност.
По делото се установи безспорно,че управляваното от жалбоподателя
МПС не е било представено на технически преглед като в тази насока, съдът
кредитира напълно показанията на тримата служители на реда. Показанията
им са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства като безспорно
доказват, че на 15.10.2024 г., при извършена проверка полицейските
служители св.Й., св.Н. и колегата му св.С. са направили справка с ОДЧ за
проверявания автомобил по регистрационния му номер, при която са
установили, че не е представен за извършване на ГТП.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
същият в качеството на водач на МПС–во не следва да носи административно
наказателна отговорност за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, поради
следните съображения:
По делото се установи безспорно,че жалбоподателят не е собственик, а
водач на МПС–во, но същият като правоспособен водач е длъжен,
предприемайки управление на чуждо МПС–во да се убеди, че това МПС–во е
технически изправно за движение. Видно от съставения акт за установяване
на административно нарушение и издаденото наказателно постановление
7
жалбоподателят не е санкциониран по чл.181, т.1 от ЗДвП, в качеството на
собственик или длъжностно лице, което не е изпълнило задължението без
уважителни причини си да представи в определения срок превозно средство за
технически преглед, точно защото няма качеството на нито едно от двете
лица.
Предвид горното, съдът намира, че и в тази му част НП е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. АНО правилно е
определил и наказанието на жалбоподателя, като същото напълно съответства
на извършеното нарушение и на вината на жалбоподателя. По отношение на
нарушението по чл.147, ал. 1 от ЗДвП, санкцията предвидена в чл.185 от ЗДвП,
е „Глоба“ в размер на 20 лева и АНО правилно я е наложил на това
основание.
С оглед изхода на делото и изрично направеното искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, съдът следва да присъди на В. В. Д.
заплатените от него разноски за адвокатска защита. В конкретния казус е
доказано, че жалбоподателят е заплатил сумата от 400 лева за адвокатски
хонорар, за която е налице надлежно пълномощно. По съразмерност на
основание ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.78, ал. 1 ГПК, следва да му се
присъдят разноски в размер на 1/3 от заплатената сума /доколкото в едната
част жалбата е уважена и едно от трите наложени наказания е отменено/, а
именно 133, 33 лева
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0804-008707 от 29.10.2024 г., издадено от
Началник Група в ОДМВР гр.С., Сектор „Пътна полиция“-С., в частта с което
на В. В. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.„Никола Попов“, № 2, вх. 2 ,
ет. 1, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП,
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НП № 24-0804-008707 от 29.10.2024 г., издадено от Началник
Група в ОДМВР гр.С., Сектор „Пътна полиция“-С., в частта с което на В. В. Д.
с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.„Никола Попов“, № 2, вх. 2 , ет. 1, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месец за нарушение на
чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР С. да заплати на В. В. Д. с ЕГН **********
сумата от 133,33 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно
съразмерността на отхвърлената част на НП.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9