Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 20.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа докладвано от
председателя ч. гр. д. № 5652 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на разпореждане
от 13.03.2019 г., с което ЧСИ частично е отказал да намали адвокатското
възнаграждение, присъдено в полза на взискателя по изпълнително дело № 20198510400468
г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 и срещу присъдените в изпълнителното
производство такси по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, постановени с покана за
доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 07.03.2019 г.
Жалбоподателят ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – З.АД, в
качеството на длъжник по изпълнителното дело, твърди, че определеното от ЧСИ
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя по делото е прекомерно. Излага,
че делото не се ползва с фактическа и правна сложност, както и че процесуалния
представител не е извършил действия по смисъла на чл. 10, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното моли настоящия съд да намали определеното от ЧСИ
адвокатско възнаграждение, като приеме, че същото следва да е в размер на
минимума от 200 лв., предвиден по чл.10, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Освен това моли съдът да намали
определената такта по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ като от базата за изчисляването и извади
дължимото по делото адвокатско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело не е представил становище.
В законоустановения срок са
депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е
неоснователна. Посочва се, че процесуалният представител е извършил действия
както по смисъла на чл. 10, т.1, така и по т.2 от същия член от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответно посочва, че с
обжалваното разпореждане е намалил законосъобразно претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение до размера от 717,53 лв., който е съобразен с
установените от Наредбата минимални размери.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на ЧСИ и обсъди
събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбата, в частта, с която се обжалват
начислените по изпълнителното производство такси по ТТР към ЗЧСИ, в частност по
т.26 от същата, е просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане.
В тази връзка следва да се има предвид, че редът за защита срещу определените
от ЧСИ разноски по ТТР към ЗЧСИ и тези, които са за осъществено в полза на
взискателя процесуално представителство в рамките на изпълнителното
производство е различен. Докато за размера на адвокатското възнаграждение,
длъжникът следва да сезира първо ЧСИ с искане за намаляването му по реда а чл.
78, ал.5 ГПК, а евентуалният отказ(пълен или частичен) подлежи на проверка от
съда по реда на чл. 435 ГПК, то за разноските, начислени от ЧСИ по реда на
Тарифата към ЗЧСИ такъв ред не е предвиден. Разноските по тази Тарифа подлежат
на обжалване директно пред съда, като за ЧСИ не съществува законоустановено
задължение да разглежда искания за тяхното намаляване. Съответно, когато
разноските по ТТР към ЗЧСИ са определени единствено в поканата за доброволно
изпълнение, то тя се счита за акт на ЧСИ по разноските и подлежи на обжалване в
едноседмичен от съобщаването пред съда. Това важи и за всеки друг акт, след
поканата за доброволно изпълнение, който ЧСИ постанови по разноските,
включително ако прецени да се произнесе по искане на длъжника за намаляване на
тези разноски, отнесено до него. Тогава и този акт на ЧСИ ще подлежи на
обжалване по реда на чл. 435 ГПК, като се съобрази приетото с т.2 от
Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай разноските по т.26 ТТР към
ЗЧСИ са били определени и съобщени на длъжника с поканата за доброволно
изпълнение, връчена на 07.03.2019 г. По изпълнителното дело не е налице
последващ акт на ЧСИ, с който се произнася по размера и дължимостта на тези
разноски, поради което същите подлежат на обжалване по реда на чл. 435 ГПК в
срок, започващ да тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Към датата на подаване на настоящата жалба,
този срок е изтекъл, поради което същата следва да се приеме за просрочена.
Жалбата е допустима, в частта, с която се обжалва частичния отказ на ЧСИ да
намали определеното адвокатско възнаграждение на взискателя за представителство
в изпълнителното производство, като подадена в законоустановения срок, от лице,
което има правен интерес и е съобразена със специфичните изисквания за
допустимост отразени в чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК- длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Предвид приетото, същата
следва да бъде разгледана по същество.
От
представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело №
20198510400468 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 е образувано въз основа на
молба, подадена от Г.П., чрез адвокат Я.Д. от САК. С молбата за образуване, на
основание чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ, на ЧСИ е
възложена преценката на необходимите
действия за събирането на вземането по изпълнителния лист, съответно
извършването им. Същата е придружена от пълномощно за адвоката и договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят е заплатил на
представляващия го адвокат сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
От
изпълнителния лист, приложен към изпълнителното дело, се установява, че делото е образувано за събиране на вземане
в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2015 г. до
окончателното изплащане на главницата.
От
материалите по изпълнителното дело е видно, че процесуалният представител на
взискателя не е инициирал извършването на други изпълнителни действия.
На
07.03.2019 г. на длъжника по делото е връчена покана за доброволно изпълнение,
с което същият е уведомен, че дължи освен сумата по изпълнителния лист, ведно с
начислената законна лихва за забава и 1005 лв. разноски по изпълнителното дело
и 1633 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ.
На
13.03.2019 г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ с искане да бъде редуцирано
определеното по делото адвокатско възнаграждение в полза на взискателя до
размера от 200 лв., като се намали и сумата, определена по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ, с твърдението, че при определяне
на таксата по т.26 от Тарифата не следва да се взима предвид дължимо по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение.
С
разпореждане от 13.03.2019 г. ЧСИ е уважил частично искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение като на основание чл. 10, т.1 и т.2 от ТТР към ЗЧСИ
е определил същото да е в размер на 717,53 лв. ЧСИ не се е произнесъл по
искането за изменение на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 10, т.1 от Наредба №
1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението
за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер
на 200 лв., а съобразно т.2 от същия член за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 .
От материалите по изпълнителното
дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за
образуване на изпълнителното производство, предвид което следва да се приеме,
че е налице хипотезата на чл.10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Не се установява процесуалния представител да е
предприел каквито и да било действия от предвидените в чл. 10, т.2 от
Наредбата, предвид което за такива не следва да му се определя възнаграждение.
Действително не съществува
задължение адвокатът и довереникът да уговарят помежду си адвокатското
възнаграждение в минималния размер по Наредбата. В същото време обаче законът
не позволява да се натоварва безпределно противната страна с неоправдано високи
размери на договореното адвокатско възнаграждение, поради което е и предвидено
правилото на чл. 78, ал.5 от ГПК. Доколкото се установи, че процесуалния
представител е извършил единствено действието по чл.10, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и като се има предвид, че
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, то на взискателя
следва да се определят разноски за адвокат в размер на минималния размер, а
именно 200 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да
отмени обжалваното разпореждане, в частта, с която е отказано намаляване на
дължимото по делото адвокатско възнаграждение за размера над 200 лв. като
неправилно и незаконосъобразно, като съответно присъди адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя в размер от 200 лв. на основание чл. 10,
т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По претендираните разноски за
настоящето производство, съдът намира следното:
Искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, поради
спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не
е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.
81 ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Воден от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, жалба
с правно основание чл. 435 ГПК с вх. № 22142/22.03.2019 г., подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ОЗК – З.АД, в частта, с която се иска изменение на присъдените с
покана за доброволно изпълнение, връчена на 07.03.2019 г., разноски по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20198510400468 г. по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851, като просрочена на основание чл. 436 ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ
разпореждане от
13.03.2019 г., с което ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение,
присъдено в полза на взискателя - по изпълнително дело № 20198510400468 г. по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 за сумата над 200 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение, определено на взискателя по изпълнително
дело № 20198510400468 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 от 717,53 лв. на 200
лв. на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която е
оставена без разглеждане жалбата, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването. В останалата част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.