МОТИВИ към НАХД 1742/10г.
Производството е образувано въз основа на
внесено от РП – Пазарджик постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия С.В.Ц. - ЗА ТОВА, ЧЕ На
06.02.2010г. е напуснала територията на Република България и като родител е оставила малолетното си дете АНИ СТОЯНОВА Ц.
-1.5 години , намираща се под родителски
грижи,без надзор и достатъчно грижа, не осигурявайки на същото необходимите средства за
храна и отглеждане
и с това е създала опасност за неговото физическо, душевно и морално
развитие – престъпление по чл. 182 , ал.1 от НК, като на
основание чл. 78, ал.1 от НК й се наложи административно наказание глоба.
Производството се проведе в
отсъствие на подсъдимата на съответното процесуално основание.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за постановяване на решение,
с което обвиняемата бъде призната за виновна и освободена от наказателна отговорност по реда на чл.
78а, ал.1 от НК като й се наложи адм. наказание глоба.
Служебният защитник, който не
оспорва обективната и субективна съставомерност на престъплението, прави
аналогично искане.
Районният съд, като обсъди и прецени по отделно
и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
Свидетелят
ИЛИЯ ЙОНКОВ и обв.С.Ц. живеели на семейни начала от 7 години.От
съвместния им живот се родила дъщеря им –АНИ- в момента на 1 година и 8
месеца,която той не е припознал.
През м.март 2010г. в дома им в с.Динката
пристигнали мъж и жена с братовчедка на свидетеля и едно момче,на име ДИМИТЪР и
започнали да уговарят обв.Ц. да отидат да работят в чужбина.Тъй като били зле материално-свидетеля бил безработен, а
обвиняемата в майчинство заради детето,тя се съгласила да излезе да проституира
в Австрия.
С помощта на лице, чието само лично име е известно по делото
Димитър - обв.Ц. отишла в
Австрия.Когато през м.март 2010г.тръгнала тя все още дори кърмела детето си въпреки възраста на детето , обвиняемата
го изоставила и заминала като св.ЙОНКОВ останал да се грижи за
дъщеря им.При тръгването си Ц. не оставила дрехи,
памперси,храна за детето и свидетеля изпаднал в паника,тъй като не знаел какво
да прави, а и нямал средства.Бил принуден да
застане в центъра на с.Динката и да проси от хората пари,за да купи
храна за детето.
Докато обв.Ц. била в Австрия свидетелят
гледал дъщеря им , а различни хора му помагали – носели памперси и храна за детето. Инцидентно Ц. все пак изпращала
пари, но не регурлярно.
Когато останал сам с детето,а обв.Ц.
престанала да изпраща пари, от безисходица решил да потърси помощ от Кмета на
с.Динката – св. Ц., който сигнализирал отдел”Закрила на
детето”в гр.Пазарджик.Те се отзовали и с помощта на полицията детето било
взето и настанено в дом в гр.Пазарджик.
Съдът възприе описаната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства –
обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Йонков, Цветанов, Начева,
както и инкорпорираните по съответния процесуален ред писмени и веществени
доказателства.
Доказателствата са напълно
еднопосочни , непротиворечиви досежно обстоятелствата от предмета на доказване,
като несъответствията касаят само обстоятелства, които нямат отношение към
обективната или субективната страна на инкриминираното деяние, а към мотива за
извършването му.
Безспорно е установено, че обвиняемата
е майка и единствена законна представителка на детето Ани Стоянова Ц., родена
на 22.09.08г. Установено е също, че обвиняемата от дълги години съжителства на
съпружески начала със св. Йонков , който се сочи , а и който обвиняемата сочи
като биологичен баща на детето.
Поради тежкото имотно и материално
състояние , обвиняемата приела предложение през зимата още да напусне
територията на страната и да проституира в чужбина. Според нейните и тези на
св. Йонков твърдения, които са останали неопровергани, стремежът е бил да може
да осигури дори средства, необходими за отглеждане на детето.
Установено е, че обвиняемата е
напуснала страната на 26.02.10г. и тогава грижите за отглеждането на малкото
дете били поверени от нея на св. Йонков. Според показанията на кмета на селото,
в което живеели св. Цветанов, свидетелят
Йонков се грижел добре за детето, но последният твърди, че липсата на
средствала препятствала възможността за добра грижа. Твърди дори, че
непосредствено след заминаването на обвиняемата и тъй като нямал въобще парични
средства, за да може да осигури дори прехрана на детето се наложило да проси. От
друга страна твърди, че детето много плакало.
Впоследствие, според твърденията
му, лицето, което „съдействало”на Цанкова за замине в чужбина и да проституира епизодично доставяло храна за детето и
памперси. Свидетелят споделя дори за заболяване на детето, за което се наложило
посещение при лекар и прием на определени медикаменти. Само един път по време на престоя си в
Австрия обвиняемата изпратила парична сума в размер на 230 евро.
Поради липсата на средства
свидетелят изпаднал в началото на м. април в невъзможност да се грижи за детето
и със съдействието на кмета на с. Динката св. Ц. е била предоставена полицейска
закрила надетето на 08.04.10г. на 09.04.10г. била издадена и заповед на директора
на Д”СП” Пазарджик за временно настаняване на детето в ДМСГД Пазарджик. На
21.04.10г. е била извършено и посещение в дома, където било отглеждано детето т
св. Начева – социален работник. Като се имат предвид показанията на последната
, както и изготвени от нея социален доклад става ясно, че Цавена няма собствено
жилище. Заедно с лицето Йонков, с когото живее на съпружески начала, обитавали
фургон , който се състои от една стая , при занижени с хигиенно-битови условия.
Липсвала мебилировка , нямало течаща вода, а електричеството било теглено от
съседи. Йонков бил безработен, нямал и регистрация в Д”БТ” гр. Пазарджик, като
се налагало инцидентно дори да проси, за да се снабдява с парични средства дори
само за храна. Към момента на посещението на социалния работник обвиняемата
била все още в чужбина. Преценено е, че поради ниската си възраст детето се
нуждае от специализирани грижи, като оставянето на детето на неговия макар и
биологичен баща, който не е бил в състояние да полага необходимите грижи за
отглеждането му е застрашило живота и здравето на детето. Самото дете било
открито добре облечено за сезона ( м април) , но с бръсни дрехи, дори имало
въшки , както и рана от изгаряне по ръката, която била превързана и лекувана
,вкл. и от личния лекар.
При горните данни по делото съдът
намира, че напълно правилно е прието, че обвиняемата не е изпълнила
задълженията си като родител на детето да полага необходимите за неговото
физическо, морално и психическо развитие грижи. Изоставила е същото на грижите на
лице, което не е имало никаква възможност да се грижи дори за осигуряване на
храна, и за елементарни битови условя на живот. Поведението на обвиняемата,
която може и да е имала добрите намерения да се снабдява с парични средства
макар и по неморален начин в името на детето си ( виж нейните обяснения и
показанията на св. Йонков), е поставило в риск живота и здравето на детето.
Установено е дори , че през периода на нейното отсъствие то е било без храна,
без материали за неговото елементарно битово обслужване. Има данни, че е
боледувало. Открито е от социалните работници в немарлив вид , с въшки. Лицето,
което е било оставено и е поело първоначално ангажимента да се грижи за детето,
впоследствие именно поради липсата на парични средства се е отказало поради пълна
невъзможност да полага елементарни грижи.
Самата подсъдима е съзнавала
противоправността на деянието си. Още преди продължителното си заминаване за
чужбина и преди да изостави детето си тя е посетила( както призвана социалния
работник св. Начева и св. Йонков) социална служба с намерение да остави детето
за отглеждане в дом за медико-социални грижи за малки деца. Очевидно е , че още
тогава е съзнавала и е приемала невъзможността да полага грижите за детето, от
което то се нужда за своето нормално психо-физическо развитие. Очевидно е също,
че инстинктът й на майка е бил по-силен и тя се е отказала да изостави детето,
независимо, че има преди това още четири деца, всички предадени за отглеждане
на съответните институции. Съзнавала е, че като оставя детето при заминаването
се продължително извън територията на страна на лице, което няма нито
материални средства дори за храна и елементарни нужди, нито съответните битови
условия поставя в риск детето си относно негово физическо,душевно и морално
развитие.
Предвид горното и като установи
пълна обективна и субективна съставомерност на вмененото престъпно деяние, съдът
призна обвиняемата за виновна по повдигнатото обвинение.
Самото наказание , което се
наложи не е предвидено за съответното престъпление, тъй като с оглед
предвиденото като вид и размер наказанието и наличие на останалите предпоставки
по чл. 78а, ал.1 от НК– липса на предходни осъждания и липсатана причинени
имуществени съставомерни вреди , се приложи института по чл. 78а, ал.1 от НК като деецът
бе освободен от наказателна отговорност и й се наложи административно наказание
глоба. .
При отмерване на глобата съдът отчете мотивите за извършване на
престъплението, като неопровергани са обясненията на обвиняемата, че имала
действителни и добри намерения да осигури грижи за отглеждане на детето си. Макар и със субективен характер, убеждението,
че може да осигури необходимото за отглеждане на детето си е продукт на
майчиния инстинкт и ясно отражение на неразривната връзка между дете и майка.
Отчете се и тежкото имотно и материално състояние на обвиняемата . Съдът прие
имайки предвид и целите от реализиране на административно – наказателната
отговорност, свързани основно с поправяне и превъзпитание на обвиняемата към
спазване на установения правов ред и добрите нрави и постигане на целения
общопревантивен ефект , че е достатъчно налагането на минималната по размер
глоба в размер на 500 лв.
По изложените мотиви съдът постанови решението си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: