№ 110448
гр. София, 14.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110158003 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца Д. Х. И., чрез адв. М. З. от
САК, с посочено пр. осн. чл.1, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТОССР и с искане „ да признае за
установено по отношение на ТД на НОИ и „МОНИ и СВЕЖИ“ ЕООД, с ЕИК *********, че
ищецът има трудов и осигурителен стаж за периода от 06.09.2017 г.до 31.12.2019 г., на
длъжност „рекламен агент“ в „МОНИ и СВЕЖИ“ ЕООД, на 8 часов работен ден, при
трудово възнаграждение от 800 лв.“
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че след прекратяване на трудовото
правоотношение между ищеца и втория ответник, считано от 01.07.2021 г., при справка в
НОИ ищцата установила, че за процесния период „липсват данни за трудов и осигурителен
стаж“, като отделно от това работодателят „МОНИ и СВЕЖИ“ ЕООД отказал да й издаде и
поисканото УП-2, както и да даде обяснения защо не е внасял осигуровки за посочения
период. Като доказателство за допустимостта на иска, ищеца е представил Удостоверение
изх. № 38/21.09.2021 г., издадено от ответника „МОНИ и СВЕЖИ“ ЕООД, подписано от
управителя Илиян Дунин, в което се сочи, че платежните ведомости на дружеството за
периода от 01.01.2017 г. до 01.08.2021 г. са изгубени.
След възражение по допустимостта на иска, заявено от страна на първия ответник ТП
на НОИ, по отношение на липсваща задължителна абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, в частност липсващо удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, съдът е
оставил повторно ИМ без движение, с указания към ищеца да обоснове правния интерес от
водене на специалния иск по чл.1, ал.1, т.1 от ЗУТОССР и да представи изисканото
удостоверение по см. на чл.5 от с.з., ищеца е представил повторно идентично
Удостоверение, издадено от работодателя „МОНИ и СВЕЖИ“ ЕООД, но този път с изх. №
31/21.05.2021 г., в което удостоверил, че „ разплащателните ведомости за заплати на
дружеството отнасящи се за периода от 01.01.2017 г. до 01.05.2021 г. са изгубени“.
В противовес на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба,
към същата има приложено копие на трудова книжка /от стр.6 и 7/, видно от което
прослуженото време от ищеца при ответника „Мони и Свежи“ ЕООД, за периода от
11.09.2017 г. до 01.07.2021 г. от 3 г. 9 месеца и 20 дни е надлежно удостоверено, с печат на
дружеството и подписи на управителя, и главния счетоводител.
1
В молбата от 08.11.2022 г., ищецът не сочи други обстоятелства, които да обосноват
правния му интерес от воденето на иска. От изложените до момента твърдения, според съда
се касае за липса на внесени осигуровки по партидата на ищеца от работодателя й за
периода от 11.09.2017 г. до м.06.2021 г., който спор обаче не подлежи на разглеждане по
предвидения в ЗУТОССР, ред.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че така подадената молба вх. №
66800/08.10.2021 г., с така заявените искания, се явява недопустима, поради липсата на
процесуален ред, по който да бъде уважено искането на ищеца, както и липса на правен
интерес от воденето на този иск.
Специалния Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред,
предвижда специални предпоставки, при наличието на които е допустимо установяване на
трудов стаж по този ред.
За да е допустим предявеният иск по чл.1, ал.1, т.1 от ЗУТОССР, е необходимо ищецът
да представи удостоверение по смисъла на чл. 5 от Закона, издадено от съответното
предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и пр. за посочения
период са загубени или унищожени, респ. в случай, че предприятието е закрито и няма
правоприемник да представи удостоверение от ТП на НОИ, РУ “СО” София, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая работодателят, при
който е положен претендирания трудов стаж съществува, като същия е издал и
необходимите документи, удостоверяващи положения при него трудов стаж от ищеца –
заверил е надлежно трудовата й книжка, като е удостоверил периода прослужено при него
време, зачетен за трудов стаж.
Тоест, по делото не се установява да липсват, да са загубени или унищожени
разплащателните ведомости на сочения работодател – „МОНИ и СВЕЖИ“ ЕООД.
Напротив, в приложените към получения от страна на ТП на НОИ, писмен отговор,
документи, представляващи Справка за актуалното състояние на трудовите договори по
партидата на ищеца Даниела И., за периода от м.01.2017 г. до м.12.2021 г., е видно, че
трудовото правоотношение с ответника „МОНИ и СВЕЖИ“ ЕООД, за периода от 06.09.2017
г. до 01.07.2021 г. и посочената длъжност „рекламен агент“ е надлежно удостоверено, чрез
подадените от работодателя уведомления по чл.62, ал.5 от КТ.
Ето защо, в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 или 2 от
ЗУТОССР, тъй като документите, от които следва да се извличат данни относно твърдения
трудов стаж и съпътстващата го информация, нито са загубени, нито са унищожени, а дори
напротив за същите има издадени съответните документи /трудова книжка, заповед за
прекратяване на ТД, уведомления по чл.62 от КТ и др./.
От изложените в ИМ твърдения, не се установява към настоящия момент за ищеца да
са произтекли неблагоприятни последици, в резултат на установената липса на внесени
осигуровки, но дори и такива да произтекат, то споровете, които биха възникнали от това не
подлежат на решаване по избрания от ищеца ред, чрез предвидения в чл.1, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗУТОССР, иск.
Последното обосновава друг ред за защита на ищеца, а именно обжалване по
административен ред на евентуален отказ на НОИ да зачете стажа при посочения
работодател, за какъвто отказ обаче не са изложени твърдения и не се сочат доказателства.
Липсата на правен интерес от предявения иск по чл. чл. 1, ал.1, т.1 от ЗУТОССР, прави
същия процесуално недопустим, доколкото правния интерес е задължителна предпоставка
за надлежното упражняване на правото на иск, от категорията на абсолютните, поради което
и исковата молба на ищеца подлежи на връщане, а производството като образувано по
недопустим иск, подлежи на прекратяване.
За наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуване и за
2
упражняване на правото на иск и за липса на отрицателните /процесуални пречки/ съдът
следи служебно. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на предявения
иск.
Следва да се отбележи за пълнота, че ищеца не е представляван надлежно в
настоящото производство от адв. Райков, доколкото в пълномощното представено по делото
е вписано единствено „представителство пред НОИ“.
Мотивиран от изложеното, съдът на осн.чл.130 от ГПК вр. с чл.5, ал.1 от ЗУТОССР,
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 66800/08.10.2021 г. на ищеца Д. Х. И., с ЕГН
********** от гр. София, със съдебен адрес в гр. София, ул. Граф Игнатиев, № 6, чрез адв. З.
от САК, с която е предявен недопустим иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 58003/2021г. по описа на СРС,
като недопустимо.
Разпореждането за връщане на ИМ подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3