Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 113
гр. Силистра, 03 април 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА КАРАГЕОРГИЕВА
СЕКРЕТАР: НАДЯ ГАДЖЕВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 287
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София, ЕИК/БУЛСТАТ ………, седалище и адрес на управление: гр. С., Район В., О. п. № …, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците
С.Н.Б., ЕГН – ********** и Е.Г.Б.,
ЕГН - **********, че в качеството им на длъжници по Договор за
потребителски кредит „Ваканция“ №
187-61/2008 г. от 01. 02. 2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 / 21. 10.
2009 г., дължат солидарно следните суми, за които е издадена заповедта да
незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 292 / 2017 г. на СРС:
-главница в размер на 8074. 68 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане;
-договорна лихва в размер на 2867. 60
лева за периода 21. 10. 2010 г. – 31. 01. 2017 г.;
-наказателна лихва в размер на 6055. 45
лева за периода 21. 10. 2010 г. – 15. 02. 2017 г.;
както и сумата 162. 00 лева,
представляваща разноски за заплатени нотариални такси.
Претендира и присъждане на направените
разноски по ч. гр. д. № 292–2017 г. в размер на 1253. 98 лева, както и на
разноските в настоящото производство
В исковата молба се изтъква, че ищецът
е придобил търговското предприятие на „Алфа банка-клон България“ КЧТ, ЕИК ………,
и е неин универсален правоприемник. Твърди се, че между „Алфа Банка“ А.Е., със
седалище и адрес на управление Република Гърция, чрез клона в България „Алфа банка-клон България“, ЕИК *********,
и ответниците – С.Б. в качеството на
кредитополучател и Е.Б. като
съкредитополучател - е сключен договор за потребителски кредит „Ваканция“ № 187-61/2008 г. от 01. 02.
2008 г., по силата на който на ответниците е предоставена сумата 10 000
лева. Съгласно договора, кредитът е следвало да бъде погасен на 96 анюитетни
вноски от по 136. 09 лева. Посочва се, че на 21. 10. 2009 г. страните са
сключили Анекс № 1 към договора, с който е удължен срока за погасяване на
договора до 21. 02. 2017 г., уговорен е гратисен период относно погасяването на
главницата, като е предвидено, че при забава, обезщетението ще е в размер на
договорната лихва плюс надбавка от 10%. С подписването на анекса Е.Б. се е
задължил да отговаря солидарно изцяло за всички задължения на
кредитополучателя.
Тъй като ответниците са преустановили
плащанията по кредита, ищецът е обявил остатъка от кредита за предсрочно
изискуем на основание чл. 19, във вр. с чл. 19.1 и чл. 19.2 от Договора и е
инициирал производството по ч. гр. д. № 292 / 2017 г. на СРС, в което, по реда
на чл. 417 от ГПК, в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение срещу С.Б. и Е.Б.. Поради подаване на възражение от страна
на длъжниците срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, за ищеца се е
породил интерес да установи правата си, признати в заповедното производство, по
исков ред.
ОТВЕТНИЦИТЕ С.Н.Б., ЕГН - **********,
адрес: ***, и Е.Г.Б., ЕГН - **********,
адрес: ***, са подали писмен отговор. Считат, че описаното в исковата молба
правоприемство е неприложимо за клона на чуждестранно лице, каквото се явява
„Алфа банка-клон България“ КЧТ. В тази връзка се посочва, че ищецът няма
качеството на правоприемник на кредитора, респ. и на кредитор в заповедното
производство и в настоящото исково производство.
В условията на евентуалност считат, че
исковете следва да се отхвърлят по отношение на втория ответник Е.Б., тъй като
независимо от съдържанието на Анекс № 1 / 21. 10. 2009 г. същият не е променил
статута си на трето лице, обезпечаващо със своето имущество изпълнението на
главния длъжник- С.Б..
ТРЕТОТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ на ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК ………, със седалище в гр.С. бул.“Д-р П.Д.“№..,
сграда „Л.“,ет..,офис №., представлявано от Изп.директори Н.С. и М.Д., чрез
упълномощения юрисконсулт С.Д., не изказва становище по исковете.
Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2
от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД. Претендира се установяване на съществуването на
вземанията на ищеца по сключен с ответника договор за заем – главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва
(неустойка).
От страна на ответниците е направено
възражение за частично погасяване на вземанията за възнаградителна лихва и
неустойка.
Тъй като по делото е представен договорът
за кредит и анексът към него, съдът приема за установен факта, че твърдяната
облигационна връзка между „Алфа банка-клон България“ КЧТ и ответниците
съществува.
Не се оспорва от страна на ответниците
и факта, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите
месечни погасителни вноски, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем
на 30.01.2016г.- датата, на която длъжникът Св.Б. е получила изявлението му,
обективирано в нотариална покана.
С договор за прехвърляне на търговско
предприятие, сключен на 29.02.2016г. „Алфа банк-клон България“ КЧТ е
прехвърлила търговското си предприятие на „Юробанк България“АД. Предвид на това
следва да се приеме, че е настъпило правоприемство, поради което „Юробанк
България“АД е активно легитимирана като кредитор на ответниците по договора за
кредит.
Съдът не споделя доводите на ответниците
за недействителност на договора за прехвърляне на предприятието. От една
страна, те се явяват трети лица по този договор и не разполагат с процесуалното
право да оспорват валидността му. От друга, изложените съображения са относими
за клоновете на местните търговски дружества, но не и за клоновете на
чуждестранно лице. Това разграничение е направено и от самия законодател в
закона, обособявайки специални разпоредби за клон на чуждестранно лице- чл.17а
от ТЗ и чл.19 от ТЗ. Териториалната обособеност и тази законодателна и
организационна самостоятелност налагат извода, че е налице съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, поради което е възможно прехвърлянето им по
реда на чл.15 от ТЗ.
Кредиторът „Юробанк България“АД е подал
до Районен съд –Силистра заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 292/2017г. по описа на съда.
Издадена е Заповед №580/23.02.2017г. и изпълнителен лист. Заповедта е връчена
на длъжниците. В предвидения в закона и указан в заповедта срок, те са подали
възражение. В следствие на това и на основание чл.422 от ГПК, правоприемникът
на кредитора им е инициирал настоящото производство.
В хода на делото вземанията са
прехвърлени на „С.Г.Груп“ООД, а в последствие на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, която по искане на ищеца е конститурана като трето лице помагач.
Ищецът- кредитор обосновава вземането
си с настъпила предсрочна изискуемност на основание т.19.1 от Договора за
кредит /л.12 по делото/. Според тази разпоредба, банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, при забава в плащанията, на които и да е две
последователни месечни погасителни вноски, както и при забава в плащането на
дължими такси, комисионни и разноски в сроковете, определени в договора или в
тарифата на банката.
Не се оспорва от ответниците, а и по
делото са представени доказателства, че кредиторът е упражнил това свое право и
длъжниците са уведомени за това. Изпълнение на задълженията им не е последвало.
От тяхна страна няма други възражения, освен вече разгледаното по-горе за липса
на активна материална и процесуална легитимация на ищеца.
Неоснователно е и възражението относно
отпадане отговорността на ответника Б.. Не са налице основания за освобождаване
му от отговорността на поръчител, каквато той е поел при сключването на
договора.
Поради това, следва да се приеме за установено,
че ответниците дължат на ищеца сумата от 8 074.68 лева- главница. Сумата
се дължи заедно със законната лихва, считано от 22.02.2017г. /датата на
подаване на заявлението пред съда/ до окончателното изплащане на задължението.
Дължи се и възнаградителна лихва за
периода от 21.10.2010г.- до 31.01.2016г.- датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. /Съгласно възприетото в ТР№3/2017г. от 27.03.2019г. на
ОСГТК на ВКС/. Това налага преизчисление на дължимата сума, на базата на
предоставените от ищеца справка за дължимите лихви и на експертното заключение
на вещото лице.
За целия период на договора дължимата
възнаградителна лихва е в размер на 3590.64 лева. От нея следва да се
приспаднат сумите, неотносими към разглеждания период -762.68 лева /за периода
21.10.2008г.- 21.09.2010г. / и 52.32 лева / за периода 21.02.2016г.-
21.06.2016г./. Следва да се приспадне сумата от 987.86 лева, дължими вноски за
периода 21.10.2010г.- 21.02.2012г. тъй като са погасени по давност. За това
вземане е приложима общата 5-годишна погасителна давност, тъй като макар да се
изчислява като дължими лихви, в действителност то представлява възнаграждение
за ползването на предоставената сума.
Следва да се приспадне и сумата от
84.68 лева, която е внесена от ответниците, с цел погасяване на дълга.
Така, размерът на дължимата
възнаградителна лихва за периода 21.02.2012г.- 30.01.2016г. е 1703.10 лева. В
този размер съдът уважава иска, а в останалата част – за сумата от 1164.50 лева, представляваща разлика между
претендираната сума от 2867.60 лева и дължимата от 1703.10 лева, следва да се
отхвърли като неоснователен.
Поради неизпълнение на поетите
задължения ответниците дължат на ищеца и предвидената в чл.19.1 от ОУ неустойка.
Според представената от ищеца справка, начислената неустойка за периода
21.10.2009г.- 21.06.2016г. е в размер на 5 548.41 лева. В случая се дължи
неустойка за периода 21.10.2010г./датата, която е посочена в заявлението/
-31.01.2016г. /датата на предсрочната изискуемост/. Поради това, от посочената
в справката сума, следва да се извадят сумите, дължими за неотносимите периоди,
а именно- 21.06.2010г.-21.09.2010г.- 6.27 лева и 21.02.2016г.- 21.06.2016г.-
632.23 лева.
Тъй като част от вземането е погасено
по давност/чл.111,б.“б“ от ЗЗД/- за периода 21.10.2010г.- 21.02.2014г., следва
де приспадне и сумата от 1983.09 лева.
Според заключението на вещото лице, ответниците
са заплатили сумата от 113.95 лева, с които са погасили част от задължението.
Като се извади и тази сума от дължимата неустойка, се получава, че искът е
основателен за сумата от 2812.87 лева и в този размер съдът го уважава.
В останалата част за сумата от
3 242.58 лева– разликата до претендираните 6055.45 лева –претенцията е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Издадената Заповед за изпълнение следва
да се обезсили в частта, за сумите, за които
претенциите не са уважени, а именно:
1164.50 лева-възнаградителна лихва;
3 242.58 лева- неустойка;
Ищецът не представи доказателства за
направени от него разходи по връчване на нотариалните покани в размер на 162
лева. Поради това, този иск следва да се отхвърли като недоказан.
Предвид изхода от настоящия процес и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ответниците дължат на ищеца, направените по делото разноски,
съразмерно уважената част от исковете.
Разноските на ищеца по делото са в размер на 519.95 лева,
от които заплатена държавна такса -339.95 лева и възнаграждение за вещо лице 180
лева. Съразмерно с уважената част от исковете му се дължи сумата от 381.69
лева.
Ответниците дължат на ищеца и разноските по заповедното
производство по ч.гр.д. №292/2017г. по
описа на СРС. И в този случай следва да се съобрази уважения размер на
претенциите. Размерът на дължимите разноски, съразмерен на уважената част е 920.52
лева.
Мотивиран от тези съображения, СРС
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.430 от ТЗ, че С.Н.Б., ЕГН - ********** и Е.Г.Б., ЕГН - **********, дължат солидарно на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
гр. София, ЕИК/БУЛСТАТ ………, правоприемник на „Алфа Банка“ А.Е., със седалище и адрес на
управление Република Гърция- чрез „Алфа банка-клон България“, ЕИК……….,следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №580/23.02.2017г. постановена
по ч.гр.д.№ 292/2017г. по описа на Районен съд Силистра:
8074.68(осем хиляди седемдесет и четири
лв. и 68 ст.) лева-главница по Договор за потребителски кредит „Ваканция“ № 187-61/2008 г. от 01. 02.
2008 г. и анекса към него,ведно със законната лихва, считано от 22.02.2017г. до
окончателното изплащане;
1703.10(хиляда седемстотин и три лв. и
10 ст.) лева-договорна лихва, дължима за периода 21. 02. 2012 г. – 30. 01. 2016
г.;
2 818.87(две хиляди осемстотин и
осемнадесет лв. и 87 ст.) лева-неустойка, дължима за периода 22. 02. 2014 г. – 30.01.
2016 г.;
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, с правно
основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.430 от ТЗ, предявени от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. С., ЕИК/БУЛСТАТ ………, срещу С.Н.Б., ЕГН - ********** и Е.Г.Б., ЕГН - **********, да се признае за установено, че същите
дължат на банката, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
№580/23.02.2017г. постановена по ч.гр.д.№ 292/2017г. по описа на Районен съд
Силистра:
1164.50 (хиляда сто шестдесет и четири
лв. и 50 ст.) лева-представляваща възнаградителна лихва;
3 242.58 (три хиляди двеста
четиридесет и два лв. и 58 ст.) лева-
неустойка;
162(сто шестдесет и два) лева-
нотариални такси;
ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД №580/23.02.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 292/2017г. по описа
на СРС, в частта с която е разпоредено С.Н.Б., ЕГН - ********** и Е.Г.Б., ЕГН - **********, да заплатят солидарно на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД гр. С. ЕИК/БУЛСТАТ ………, следните суми:
1164.50 (хиляда сто шестдесет и четири лв. и 50
ст.) лева-представляваща възнаградителна лихва;
3 242.58 (три хиляди двеста четиридесет и два лв. и 58 ст.)
лева- неустойка;
ОСЪЖДА С.Н.Б., ЕГН - ********** и Е.Г.Б., ЕГН - **********, да заплатят на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД гр. С., ЕИК/БУЛСТАТ ………, следните суми:
381.69(триста осемдесет и един лв. и 69
ст.)- разноски по гр.д.№ 287/2018г. по описа на СРС;
920.52(деветстотин и двадесет лв. и 52
ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№ 292/2017г.по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Силистра,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Карагеоргиева/