Р Е Ш Е Н И
Е
№
2817 01.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Станка Добрева
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 7453 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – ******, представлявано от директора ******,
Булстат ******, адрес: ******, действащо чрез пълномощника си адвокат В.,
против Териториална Дирекция на Националната агенция по приходите – ******, и „******
-160“ ЕООД с ЕИК ****** , със седалище и адрес на управление: ****** ,
представлявано от Г. ****** , с която се претендира да бъде установено в
отношенията между страните, че сумата от 9 016. 27 лева, преведена погрешно
по сметката на ответното дружество на 01.03.2018 г. е недължимо платена, и като
такава е собственост на училището, както и да бъде осъдена ТД на НАП – Бургас
да я заплати на ищеца, тъй като неоснователно се е обогатил за негова сметка.
При условията на евентуалност се
предявява осъдителна претенция спрямо ответното дружество.
Моли и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че погрешка е превел процесната сума в полза на ответното дружество, без да
имало основание за това. По-конкретно сочи, че е сключил договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на
строително-ремонтни дейности на актовата зала и учителската стая в училището,
като на 01.03.2018 г. в изпълнение на поетите задължения по него, е следвало да
заплати на изпълнителя авансово сумата от 9016.27 лв. по издадена фактура №
127/01.03.2018 г. В същия ден счетоводителката на училището предприела действия
по плащане на сумата по банков път, но при изготвяне на платежното нареждане
допуснала грешка и вместо банковата сметка на изпълнителя „Т.С.“ ЕООД, посочен
за получател на сумата, тя погрешно посочила сметката на друго дружество
„Роботрон-160“ ЕООД, с което училището имало предишни взаимоотношения, но не и
понастоящем. След разговори с управителя му същият не оспорил това
обстоятелство, но обяснил, че е наложен запор върху сметката му, където е
постъпила сумата, от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, като сумата е
постъпила по образувано изпълнително дело срещу него. След проведена
кореспонденция с публичния изпълнител и директора на ТД на НАП – Бургас, ищецът
бил уведомен, че следва да заведе иск по чл. 269 от ДОПК, с което да бъде
установено правото му на засегнато лице по смисъла на разпоредбата, поради
което и предявявал настоящия установителен иск. Търси
и връщане на сумата в патромониума си от страна на
първия ответник, който я държал, и следвало да му я върне, тъй като се е
удовлетворил от имущество, което не е собственост на длъжника му. При условията
на евентуалност търси връщането й от страна на ответното дружество.
Предявеният установителен
иск е приет за недопустим, като делото е прекратено по отношение на него с
влязло в сила определение на 20.06.2019 г.
При това остават висящи осъдителните исковете
основани на неоснователно обогатяване.
Главният иск срещу Териториална Дирекция
на Националната агенция по приходите – Бургас е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, а на евентуалния такъв срещу „****** -160“ ЕООД е чл. 55, ал. 1, предл. 1- во от ЗЗД.
Ответникът Териториална Дирекция на Националната
агенция по приходите – Бургас е депозирал в срок отговор на исковата молба. По
съществото на спора се излага, че предявеният спрямо него осъдителен иск е
изцяло неоснователен, тъй като не са налице предпоставките за твърдяното
неоснователно обогатяване, като развива подробно доводите си в тази връзка.
Търси и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „****** -160“ ЕООД не е
депозирал отговор на исковата молба. Същият изпраща свой представител в съдебно
заседание, който оспорва иска, като заявява, че не е налице хипотезата на
соченото неоснователно обогатяване, тъй като преведените по сметка на
дружеството парични средства впоследствие с властнически акт на компетентен
орган са постъпили по сметката на НАП, при което по никакъв начин патримониумът на дружеството не се е обогатил с тях. Също
търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
платежно нареждане от 01.03.2018 г. ищецът е превел по сметка на ответното
дружество сумата от 9 016. 27 лв. Твърденията на ищеца, че сумата е
следвало всъщност да бъде преведена на „Т.С.“ ЕООД и това е било неговото
намерение се потвърждават от представените писмени доказателства, като дори в
самото платежно нареждане е посочен като получател „Т.С.“ ЕООД, но банковата
сметка на ответното дружество, като сумата всъщност е постъпила по нея. Така и
от заключението на вещото лице се потвърждават гореизложените обстоятелства, в
това число и че от страна на ответното дружество не е издавана фактура на
такава стойност, нито е осчетоводявана от него. Тези обстоятелства всъщност не
се оспорват от ответното дружество и същото не сочи да е било налице някакво основание
за провеждането на сумата от 9 016. 27 лв. по неговата сметка на
01.03.2018 г., нито заявява да има непогасени вземания спрямо ищеца. Обстоятелството, че сумата след това е
постъпила по сметка на НАП за погасяване на негови задължения във хода на
образувано изпълнително производство, където първият ответник има качеството на
присъединен взискател, също не е спорен факт по
делото.
При
това по отношение на иска основан на твърдения за неоснователно обогатяване спрямо първия ответник – ТД на
НАП-Бургас, съдът намира, че е недопустим, поради следните съображения:
Не се твърди и установява, да има
накърнено имуществено право на ищеца, което да е довело до обогатяване на
ответника ТД на НАП-Бургас, което обуславя извода за липсата на правен интерес
от воденето дори и на осъдителен иск срещу него. Така и в съдебната практика на
ВКС – определение № 500/20.07.2012 г. по ч.т.д. № 409/2012 г. на I т. о., ТК на
ВКС, определение № 869/24.11.2015 г. по т.д. № 821/2015 г. на I т.о., ТК на ВКС и други, е застъпена така
приета от съда теза, като изрично се отбелязва, че неоснователното получаване на
парични средства в патримониума на определено лице предпоставя правен интерес от воденето на осъдителен иск за
неоснователно обогатяване, при това само против получилото сумата лице, не и
против всяко трето лице, усвоило парична сума в идентичен размер от сметката на
последното, пък било и взискател по принудително изпълнение
срещу неправомерно получилия сумата длъжник по същото.
Поради недопустимостта на главния иск
срещу ТД на НАП-Бургас следва да се разгледа евентуалния иск срещу ответното
дружество. Същият се явява основателен, тъй като не се установи да е било налице
някакво основание за получаване на сумата от 9 016. 27 лв. от дружеството,
при което безспорно се налага извода, че то се обогатява неоснователно с
получаването й и при това следва да я върне на ищеца. Доводите, че след това
сумата е постъпила по сметка на трето лице, като по този начин са погасени
задължения на ответното дружество спрямо него, по никакъв начин не променят
горните изводи на съда, че е налице едно лишено от основание разместване на
имуществени блага в правната сфера на ищеца и ответното дружество, което води
до обогатяване на последното и обедняване на ищеца. В крайна сметка
погасяването на задължения на ответното дружество спрямо трето лице с тази суми
дори потвърждава извода за обогатяването му, при все че същото покрива свои
задължения с парична сума, която е получил без основание. Сам по себе си този
факт има значение в отношенията между ответното дружество и трето лице и
всъщност е ирелевантно за установеното неоснователно
обогатяване. Даже и трето лице да няма основание да получи сумата от ответното
дружество, това би имало значение само в техните отношения, и не би променило
категоричния извод, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за
сметка на ищеца.
С горните мотиви съдът намира, че искът
срещу ответното дружество като основателен и доказан следва да бъде уважен.
При този изход на спора и по разноските:
Следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 1 270. 65 лв., включваща държавната такса по уважения
иск в размер на 360. 65 лв., 130 лв. – възнаграждение на вещото лице и 780 лв.
за изплатено адвокатско възнаграждение. Заплатената държавна такса по
недопустимия установителен иск в размер на 360. 65
лв. и 15 лв. за частната жалба следва да останат в тежест на ищеца, тъй като
другата страна не следва да отговоря за така направените от него разноски по
недопустимата претенция.
Ответникът ТД на НАП – Бургас също би
имал право на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да получи направените от него
разноски, но същият не е представил доказателства за направата на такива.
Съответно неоснователна е претенцията на
ответното дружество за присъждане на направените по делото разноски.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Прекратява
производство по иска на ОУ „Св. Св. Кирил
и Методий“ – ******, представлявано от директора ******, Булстат ******, адрес:
******, против Териториална Дирекция
на Националната агенция по приходите – ******, за осъждането му да заплати сумата от 9 016. 27 лева,
преведена по сметка на „****** -160“ ЕООД с ЕИК ****** на 01.03.2019 г., тъй като неоснователно се е
обогатил с нея, поради недопустимост.
Осъжда „****** -160“ ЕООД с ЕИК ****** , със седалище и
адрес на управление: ****** , представлявано от Г. ****** , да заплати на ОУ „Св. Св. Кирил и
Методий“ – ******, представлявано от директора ******, Булстат ******, адрес: ******,
сумата от 9 016. 27 лева /девет
хиляди и шестнадесет лева и 27 ст./, постъпила по банковата му сметка с IBAN: ***.03.2019 г., и с която неоснователно се е обогатил,
поради получаването й без правно основание, както и сумата от 1 270. 65 лв. /хиляда двеста и седемдесет лева и 65
ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.