Решение по дело №7453/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2817
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20182120107453
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2817                                           01.11.2019 година                                      град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                          ІІІ-ти граждански състав

На седемнадесети октомври                                   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Станка Добрева    

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 7453 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – ******, представлявано от директора ******, Булстат ******, адрес: ******, действащо чрез пълномощника си адвокат В., против Териториална Дирекция на Националната агенция по приходите – ******, и „****** -160“ ЕООД с ЕИК ****** , със седалище и адрес на управление: ****** , представлявано от Г. ****** , с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че сумата от 9 016. 27 лева, преведена погрешно по сметката на ответното дружество на 01.03.2018 г. е недължимо платена, и като такава е собственост на училището, както и да бъде осъдена ТД на НАП – Бургас да я заплати на ищеца, тъй като неоснователно се е обогатил за негова сметка.  

При условията на евентуалност се предявява осъдителна претенция спрямо ответното дружество.

Моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че погрешка е превел процесната сума в полза на ответното дружество, без да имало основание за това. По-конкретно сочи, че е  сключил договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на строително-ремонтни дейности на актовата зала и учителската стая в училището, като на 01.03.2018 г. в изпълнение на поетите задължения по него, е следвало да заплати на изпълнителя авансово сумата от 9016.27 лв. по издадена фактура № 127/01.03.2018 г. В същия ден счетоводителката на училището предприела действия по плащане на сумата по банков път, но при изготвяне на платежното нареждане допуснала грешка и вместо банковата сметка на изпълнителя „Т.С.“ ЕООД, посочен за получател на сумата, тя погрешно посочила сметката на друго дружество „Роботрон-160“ ЕООД, с което училището имало предишни взаимоотношения, но не и понастоящем. След разговори с управителя му същият не оспорил това обстоятелство, но обяснил, че е наложен запор върху сметката му, където е постъпила сумата, от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, като сумата е постъпила по образувано изпълнително дело срещу него. След проведена кореспонденция с публичния изпълнител и директора на ТД на НАП – Бургас, ищецът бил уведомен, че следва да заведе иск по чл. 269 от ДОПК, с което да бъде установено правото му на засегнато лице по смисъла на разпоредбата, поради което и предявявал настоящия установителен иск. Търси и връщане на сумата в патромониума си от страна на първия ответник, който я държал, и следвало да му я върне, тъй като се е удовлетворил от имущество, което не е собственост на длъжника му. При условията на евентуалност търси връщането й от страна на ответното дружество.

Предявеният установителен иск е приет за недопустим, като делото е прекратено по отношение на него с влязло в сила определение на 20.06.2019 г.

При това остават висящи осъдителните исковете основани на неоснователно обогатяване.

Главният иск срещу Териториална Дирекция на Националната агенция по приходите – Бургас е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а на евентуалния такъв срещу „****** -160“ ЕООД е чл. 55, ал. 1, предл. 1- во от ЗЗД.

Ответникът Териториална Дирекция на Националната агенция по приходите – Бургас е депозирал в срок отговор на исковата молба. По съществото на спора се излага, че предявеният спрямо него осъдителен иск е изцяло неоснователен, тъй като не са налице предпоставките за твърдяното неоснователно обогатяване, като развива подробно доводите си в тази връзка. Търси и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „****** -160“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. Същият изпраща свой представител в съдебно заседание, който оспорва иска, като заявява, че не е налице хипотезата на соченото неоснователно обогатяване, тъй като преведените по сметка на дружеството парични средства впоследствие с властнически акт на компетентен орган са постъпили по сметката на НАП, при което по никакъв начин патримониумът на дружеството не се е обогатил с тях. Също търси присъждане на разноските по делото.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            С платежно нареждане от 01.03.2018 г. ищецът е превел по сметка на ответното дружество сумата от 9 016. 27 лв. Твърденията на ищеца, че сумата е следвало всъщност да бъде преведена на „Т.С.“ ЕООД и това е било неговото намерение се потвърждават от представените писмени доказателства, като дори в самото платежно нареждане е посочен като получател „Т.С.“ ЕООД, но банковата сметка на ответното дружество, като сумата всъщност е постъпила по нея. Така и от заключението на вещото лице се потвърждават гореизложените обстоятелства, в това число и че от страна на ответното дружество не е издавана фактура на такава стойност, нито е осчетоводявана от него. Тези обстоятелства всъщност не се оспорват от ответното дружество и същото не сочи да е било налице някакво основание за провеждането на сумата от 9 016. 27 лв. по неговата сметка на 01.03.2018 г., нито заявява да има непогасени вземания спрямо ищеца.    Обстоятелството, че сумата след това е постъпила по сметка на НАП за погасяване на негови задължения във хода на образувано изпълнително производство, където първият ответник има качеството на присъединен взискател, също не е спорен факт по делото.

            При това по отношение на иска основан на твърдения за неоснователно  обогатяване спрямо първия ответник – ТД на НАП-Бургас, съдът намира, че е недопустим, поради следните съображения:

Не се твърди и установява, да има накърнено имуществено право на ищеца, което да е довело до обогатяване на ответника ТД на НАП-Бургас, което обуславя извода за липсата на правен интерес от воденето дори и на осъдителен иск срещу него. Така и в съдебната практика на ВКС – определение № 500/20.07.2012 г. по ч.т.д. № 409/2012 г. на I т. о., ТК на ВКС, определение № 869/24.11.2015 г. по т.д. № 821/2015 г. на  I т.о., ТК на ВКС и други, е застъпена така приета от съда теза, като изрично се отбелязва, че неоснователното получаване на парични средства в патримониума на определено лице предпоставя правен интерес от воденето на осъдителен иск за неоснователно обогатяване, при това само против получилото сумата лице, не и против всяко трето лице, усвоило парична сума в идентичен размер от сметката на последното, пък било и взискател по принудително изпълнение срещу неправомерно получилия сумата длъжник по същото.

Поради недопустимостта на главния иск срещу ТД на НАП-Бургас следва да се разгледа евентуалния иск срещу ответното дружество. Същият се явява основателен, тъй като не се установи да е било налице някакво основание за получаване на сумата от 9 016. 27 лв. от дружеството, при което безспорно се налага извода, че то се обогатява неоснователно с получаването й и при това следва да я върне на ищеца. Доводите, че след това сумата е постъпила по сметка на трето лице, като по този начин са погасени задължения на ответното дружество спрямо него, по никакъв начин не променят горните изводи на съда, че е налице едно лишено от основание разместване на имуществени блага в правната сфера на ищеца и ответното дружество, което води до обогатяване на последното и обедняване на ищеца. В крайна сметка погасяването на задължения на ответното дружество спрямо трето лице с тази суми дори потвърждава извода за обогатяването му, при все че същото покрива свои задължения с парична сума, която е получил без основание. Сам по себе си този факт има значение в отношенията между ответното дружество и трето лице и всъщност е ирелевантно за установеното неоснователно обогатяване. Даже и трето лице да няма основание да получи сумата от ответното дружество, това би имало значение само в техните отношения, и не би променило категоричния извод, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца.

С горните мотиви съдът намира, че искът срещу ответното дружество като основателен и доказан следва да бъде уважен.

При този изход на спора и по разноските:

Следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 270. 65 лв., включваща държавната такса по уважения иск в размер на 360. 65 лв., 130 лв. – възнаграждение на вещото лице и 780 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение. Заплатената държавна такса по недопустимия установителен иск в размер на 360. 65 лв. и 15 лв. за частната жалба следва да останат в тежест на ищеца, тъй като другата страна не следва да отговоря за така направените от него разноски по недопустимата претенция.

Ответникът ТД на НАП – Бургас също би имал право на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да получи направените от него разноски, но същият не е представил доказателства за направата на такива.

Съответно неоснователна е претенцията на ответното дружество за присъждане на направените по делото разноски.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Прекратява производство по иска на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – ******, представлявано от директора ******, Булстат ******, адрес: ******, против Териториална Дирекция на Националната агенция по приходите – ******, за осъждането му да заплати сумата от 9 016. 27 лева, преведена по сметка на „****** -160“ ЕООД с ЕИК ******  на 01.03.2019 г., тъй като неоснователно се е обогатил с нея, поради недопустимост.

Осъжда „****** -160“ ЕООД с ЕИК ****** , със седалище и адрес на управление: ****** , представлявано от Г. ****** , да заплати на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – ******, представлявано от директора ******, Булстат ******, адрес: ******, сумата от 9 016. 27 лева /девет хиляди и шестнадесет лева и 27 ст./, постъпила по банковата му сметка с IBAN: ***.03.2019 г., и с която неоснователно се е обогатил, поради получаването й без правно основание, както и сумата от 1 270. 65 лв. /хиляда двеста и седемдесет лева и 65 ст./ за направените по делото разноски.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.