Решение по дело №372/2023 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 11
Дата: 2 февруари 2024 г.
Съдия: Никола Тодоров Делиев
Дело: 20232180200372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Царево, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Нели Г. С.а
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20232180200372 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. В., с ЕГН: **********, предявена чрез
адв. С. С. Х., при АК гр. Хасково, против Наказателно постановление № 23-
4635-000443/06.11.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР гр. Бургас, РУ
гр. Приморско, с което: за нарушение на чл. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 10 лева. В жалбата се възразява по отношение на описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка, като твърди, че не е
извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като не е длъжен да
носи СУМПС по време, през което не управлява МПС. Твърди се, че не е
управлявал лек автомобил марка „Тойота Ланд Круизер 120“ с рег. № ******
поради което се иска отмяна на НП. Жалбоподателят претендира, че не е
извършил описаното в Серия GA Акт №969706 и в атакуваното НП
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
се представлява. По делото е постъпило становище от редовно упълномощен
договорен представител – адв. С. Х. – АК-Хасково, с което поддържа
жалбата, по повод на което е образувано настоящото дело. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Постъпило е становище от Началника на РУ-Приморско, с което
намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена като
1
неоснователна.
По делото бяха събрани писмени доказателства. В съдебно заседание е
разпитан актосъставителят и свидетели.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намери за установено следното:
От свидетелските показания на св. Г. Ж. се установява, че на 21.07.2023
г. около 19 часа в гр. Приморско, решил да премести личният си автомобил,
за да не пречи на пешеходците, като я премести в гаража си. В момента в
който навлязъл в ул. „Станчо Костадинов“, се появил джип, тъмен на цвят,
„Тойота Ланд Круизер 120“, който за малко да го удари, и без да реагира. При
разминаването им водачът на джипа, показал на свидетеля непристойно
действие с ръка, след което спрял управляваният от него лек автомобил и се
насочил към свидетеля, като започнал да го обижда. При доближаването на
жалбоподателят до свидетеля Ж., последният усетил силен мирис на алкохол.
Посочва, че през това време покрай тях минал полицейски патрул, който бил
спрян от св. Ж. и който патрул започнал проверка на жалбоподателят за
алкохол и документи. Свидетелят, категорично заявява, че през цялото време
не е отделял поглед от жалбоподателят, като последният не е влизал в нито
едно помещение на улицата.
От показания на актосъставителя се установява, че работи в РУП -
Приморско на длъжност мл. автоконтрольор. На дата 21.07.2023г., около
19.30 часа е получил сигнал от св. Д., че иска съдействие в гр. Приморско на
ул. „Станчо Костадинов“, за да бъде изпробвано лице в нетрезво състояние.
На място отишли актосъставителят и А. В.. Като пристигнали на място, св. Ж.
заявил на Д., че той е видял жалбоподателя да управлява автомобила и е щял
да го блъсне. Д. в този момент е минал и при разговор със свидетеля
установил водача, който водач реално е бил извън автомобила. Заявява, че не
е видял лично жалбоподателя да управлява МПС.
От свидетелските показания на св. Д. се установява, че на 21.07.2023 г.
за времето от 19.00 часа до 08.00 часа е назначен в наряд съвместно с Б.И.и
В.Т. Около 19.20 ч. при обход в гр. Приморско, на ул. „Станчо Костадинов“,
са били спрени от св. Г. Ж., който им заявил, че непознато за него лице му е
пресякъл пътя с лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с пловдивски номер,
като му е пресякъл пътя и е създал предпоставка за ПТП, жестикулирал му е
отвътре от колата, след което е спрял пред заведение „Кума лиса“ на същата
улица и от там е започнал скандал между тях. Установили, че жалбоподателят
не е носил никакви документи и миришел на алкохол, като св. Г. Ж. им заявил
че това непознато лице е карал колата, че е слезнал, водели са някакъв спор,
през цялото време той не го е губил от поглед. Тогава се обадили на колегите
си Д. П. и А. В. - командирован служител, които извършили проверка на
господина за алкохол, като дрегера отчел 1.50 промила.
От приложената справка за нарушител/водач на Д. С. В. се установява,
че последният е системен нарушител на закона за движение по пътищата,
като за периода 2007 – 2023 г. е извършил повече от четиридесет нарушения
на Закона за движение по пътищата, от които 8 за шофиране без да носи
2
необходимите документи за това.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички,
събрани по АНП доказателства, Началникът на РУ в МВР гр. Бургас, РУ гр.
Приморско издал Наказателно постановление № 23-4635-000443/06.11.2023 г.
против Д. С. В., за нарушение на чл. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 10 лева.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 07.11.2022 г., видно от
пощенското клеймо, а жалбата е депозирана на 10.11.2023 г., видно от
входящия регистрационен номер на РУ-Приморско, поради което настоящият
съдебен състав, намира, че същата е подадена в срок.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото писмени и устни доказателства
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна,
като съображенията на съда за това са следните:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН – актът
е съставен от Д. П. Д., на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР
гр. Бургас, РУ- Приморско и е притежавал компетентност да съставя актове
за нарушения по ЗДвП, а НП е съставено от началника на РУ-Приморско,
което е упълномощено лице да издава НП за нарушения по ЗДвП съгласно
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
МВР. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното
постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовата
разпоредба, която е била нарушена. В акта и в наказателното постановление е
посочено, че на че на 21.07.2023 г. в 19: 20 часа в гр. Приморско, общ.
Приморско, ул. „Станчо Костадинов“, водачът Д. С. В., с ЕГН: ********** на
лек автомобил „Тойота Ланд Круизер 120“ с рег. № ******до механа „Кума
Лица“ с посока на движение към ул. „Черно Море“ е управлявал посоченото
МПС лична собственост без да носи свидетелство за управление на МПС.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
3
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че на посочените в НП място, дата и час, жалбоподателят В. е
управлявал посочения лек автомобил, т. е. притежавал е качеството водач по
смисъла на § 6, т. 26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Процесното наказателно постановление съдът намира,
че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото
му нарушение, а именно управлявал е лек автомобил, като при проверката не
представил СУМПС и контролен талон. Съдът намира, че от доказателствата
по делото, както и от показанията на св. Ж. за доказано, че жалбоподателят е
управлявам МПС при описаното нарушение и е безспорно установено, че на
датата, посочена в АУАН и НП, жалбоподателят е управлявал МПС,
респективно е имал е качеството на водач на МПС по см. на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП. Следователно същият е имал задължението да носи в себе си СУМПС
и контролния талон към СУМПС, което му вменява разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В хода на извършената му проверка обаче, същият не е
представил тези документи на проверяващите органи, респективно не ги е
носил в себе си, тъй като ако бе така би следвало да ги представи. Поради
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен".
Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на ч. 28
от ЗАНН. Нещо повече, от представена справка за нарушения се установява,
че жалбоподателят периодично извършва нарушения по ЗДвП, което е още
един аргумент за лисва на маловажен случай.
По тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода
на спора право на разноски има само АНО, който не претендира заплащане на
такива, поради което не му се присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, Царевският районен съд


РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4635-
000443/06.11.2023 г. на Началника РУ в МВР гр. Бургас, РУ гр. Приморско, с
което на Д. С. В., с ЕГН: ********** за нарушение на чл. чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, му е
наложена глоба в размер на 10 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5