Р Е
Ш Е Н
И Е № 178
гр.Кюстендил,
25.11.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар
Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№211/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.13, ал.6 от ЗСП и чл.16, ал.1 от ППЗСП.
Р.Г.К. *** оспорва заповед №ЗСП/Д-КН/737
от 27.04.2022г. на директора на Дирекция „СП“
Кюстендил, потвърдена с решение №10-РД06-0006/30.05.2022г. на Директора
на РДСП - Кюстендил. С оспорения акт е отказана еднократна помощ при инцидентни
нужди, тъй като лицето не отговаря на условията на чл.16, ал.1 от ППЗСП.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта, поради неправилно
приложение на материалния закон. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството е започнало по
молба-декларация вх.№ЗСП/Д-КН/737/06.04.2022г. на Р.Г.К. за отпускане на еднократна помощ за
задоволяване на инцидентно възникнали нужди – за погребение на починалата му
майка. Към заявлението са представени акт за смърт №0298/03.04.2022г. на майката
на оспорващия, у-ние №76/06.04.2022г. за брутен доход от НЧ „Братство 1869“ –
Кюстендил, копие на ф-ра №89117/05.04.2022г. с касов бон на стойност 71.60 лв.,
копие на ф-ра №890077/05.04.2022г. с касов бон на стойност 500 лв.
Изготвен е
социален доклад, в който е отразено, че заявителят е пенсионер с ТЕЛК /ЕР
№2190/178/04.11.2019г./, работи по трудов договор към НЧ „Братство 1869“ –
Кюстендил, както и като личен асистент на майка му до 31.03.2022г. към Община Кюстендил. Лицето е разведено, от
брака има две деца, едното – починало, другото пълнолетно, живее с майка си в
с.Соволяно. Месечните доходи на жалбоподателя за м.03.2022г. са в размер на
685.10 лв. от трудова дейност, 388.50 лв. от пенсия, 117.30 лв. помощ по ЗХУ и
като личен асистент 466.65 лв. /срав. фиш за заплата на л.5/.
Със заповед №ЗСП/Д-КН/737 от
27.04.2022г. на директора на Д“СП“ - Кюстендил е отказано
на Р.К. отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди с мотива, че
лицето не отговаря на условията на чл.16, ал.1 от ППЗСП, доколкото има доходи
от пенсия и трудови възнаграждения с възможност за покриване на извършените
разходи за погребението на майка му. Актът е оспорен от жалбоподателя, като с
решение №10-РД06-0006/30.05.2022г.
на директора на РДСП – Кюстендил жалбата е отхвърлена като неоснователна.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен
субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146
от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита
следното:
По своята
правна същност заповед №ЗСП/Д-КН/737
от 27.04.2022г. на директора на Д“СП“ - Кюстендил е
индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. По отношение на
него следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални
административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за
форма. Налице е изложение на фактически обстоятелства и мотиви, което прави
възможно да се изведе волята на административния орган във връзка със
сезирането му от Р.К.. Посочени са и съответните правни разпоредби. Спазени са
административно производствените правила при постановяване на заповедта и
обжалването й пред по-горестоящия административен орган.
С оглед
изложените основания за отмяна, съдът намира жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Съобразно правната регламентация в чл.12, ал.1 и 2,
чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.16, ал.1 от ППЗСП, социалните помощи са месечни, целеви
и еднократни и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството;
имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние;
трудовата и учебната заетост; възраст и други констатирани обстоятелства, със
заповед на директора на дирекция „СП“ или от упълномощено от него длъжностно
лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална
анкета. Социалната анкета, която се прави при постъпила молба
за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите налице ли е инцидентно
възникнала потребност от вида на изброените в
чл.16, ал.1 от ППЗСП; какви доходи по смисъла на §1, т.9 от ППЗСП има
лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице ли е реална
възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по закон лица да
издържат искащото помощ лице или семейство, и имат ли тези лица реалната
възможност да изпълняват това свое задължение. При това положение, преценката
кои лица и при какви условия имат право на такава помощ следва да бъде
съобразена и с основното правило на чл.2, ал.3 от ЗСП. От изложеното се налага
изводът, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни,
комунално-битови и други жизненоважни потребности на българските граждани,
семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и
други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл.140 от СК да ги
издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности,
може да се отпуска веднъж годишно еднократна помощ до петкратния размер на
гарантирания минимален доход, определен от Министерския съвет с акт по чл.9,
ал.2 от ППЗСП.
Анализът на събраните в хода на производството
доказателства сочи, че анкета е извършена от социалните работници, проучени са
условията, при които живее жалбоподателят, неговото здравословно състояние,
притежаваното имущество, както и необходимостта от отпускане на исканата
социална помощ. Изводът на административния орган, че лицето не отговаря на
условията по чл.16, ал.1 от ППЗСП, тъй като реализира доходи, които са в
достатъчен обем, за да покрият сторените разходи по погребението на майката на К.,
се възприемат от съдебната инстанция за правилни. С оглед писмените
доказателства, събрани в съдебното производство и неоспорени от страните, съдът
приема за установено, че Р.К. за м.03.2022г. /месецът предшестващ настъпването
на смъртта на майка му/ е реализирал доход в общ размер на 1657.55 лв. – 685.10
лв. доход от трудово правоотношение с НЧ „Братство 1869“ – Кюстендил, 388.50
лв. от пенсия, 117.30 лв. помощ по чл.70 от ЗХУ и 466.65 лв. от възнаграждение
за личен асистент. При съпоставка на установените месечни доходи на К. за
м.03.2022г., липсата на доказани задължения на лицето и други неотложни
разходи, с твърдяното инцидентно възникнало събитие за жалбоподателя – смъртта
на майка му и направените от него разходи за погребение /ковчег на стойност 500
лв. и траурна стока на стойност 71.60 лв./ съдът счита, че не са налице
основанията по чл.16, ал.1 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ за
инцидентни нужди. Действително смъртта на възходящия на оспорващия е инцидентно
събитие, но извършените разходи във връзка с него не са в обем, който да е
строго определен като размер от събитието. Преценявай сам жалбоподателят да
заплати разходи по погребението в размер на 571.60 лв. не обуславя задължение
за ДСП да го подпомага чрез еднократна помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП. Същественото
в посочената разпоредба от ППЗСП е дали лицето, което иска еднократна помощ, е
изпаднало в трудна житейска ситуация поради инцидентно възникнали здравни,
образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, с която не би
могло да се справи само. В конкретния случай жалбоподателят от една страна сам
е определил разходите, които да стори за възникналото събитие от внезапен
характер, т.е. те не са били задължителни в този им размер и от друга -
реализира доходи, който според съда могат без затруднение да покрият сторените
разходи. Т.е. не са налице предпоставките по чл.16, ал.1 от ППЗСП във вр.с
чл.2, ал.3 от ЗСП.
Като е съобразил всички законови правила за
постановяване на оспорения акт директорът на Д“СП“ - Кюстендил е издал
законосъобразен такъв. Това
обуславя отхвърляне на оспорването като неоснователно.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.К. *** срещу
заповед №ЗСП/Д-КН/737 от 27.04.2022г. на директора на Дирекция „СП“ Кюстендил, потвърдена с решение
№10-РД06-0006/30.05.2022г. на Директора на РДСП - Кюстендил.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: