№ 6208
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110134214 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание обективно кумулативно съединени претенции с правна
квалификация чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът **********” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че
между него и В. Б. Г., е възникнало облигационно правоотношение с предмет-
доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на имот, представляващ
апартамент № *********, с абонатен номер *************. В исковата молба се
развиват съображения, че В. Г. е притежавал правото на собственост върху посочения
имот по силата на, а ответниците, които са негови наследници по закон, по силата на
наследствено правоприемство, поради което са потребители на топлинна енергия за
битови нужди. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда,
в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на
услугата за дялово разпределение с „**********“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия били начислени от ищеца по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-
„**********“ ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16- 334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Ищецът твърди, че за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е
доставил топлинна енергия в процесния имот, но ответниците не заплатили дължимата
за това цена в размер 299,86 лева. както и цената на услугата за дялово разпределение
1
за периода от м. май 2018г.- м. декември 2019г. в размер на 18,34 лева.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
А. Х. Г. да му заплати сумата 199,90 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., сумата 30,44 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 14.04.2021г., както и сума за дялово
разпределение за периода м. май 2018г.- м. декември 2018г. в размер на 12,22 лева-
главница, и сумата 2,90 лева- лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.06.2018г.- 14.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В. В. Г. да му заплати сумата 49,97 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за периода м.05.2018г. до 30.04.2019г., сумата 7,61 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 14.04.2021г., както и сума за дялово
разпределение за периода м. май 2018г.- м. декември 2018г. в размер на 3,05 лева-
главница, и сумата 0,72 лева- лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.06.2018г.- 14.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Х. В. Г. да му заплати сумата 49,97 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за периода м.05.2018г. до 30.04.2019г., сумата 7,61 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 14.04.2021г., както и сума за дялово
разпределение за периода м. май 2018г.- м. декември 2018г. в размер на 3,05 лева-
главница, и сумата 0,72 лева- лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.06.2018г.- 14.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответницата А. Х. Г. е подала отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. В
отговора са релевирани доводи, че задължението е погасено чрез плащане на
23.11.2021г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че 15.12.1998г. е било проведено Общо събрание на етажните
собственици на процесната сграда, на което било взето решение за сключване на
договор за дялово разпределение с "**********" ЕООД. На 13.01.1999г. е бил сключен
договор между етажните собственици в етажна собственост, намираща се в гр. София,
кв. “Овча купел”, бл. 410, вх. В, и дружеството за дялово разпределение, с който
извършването на дяловото разпределение в процесната сграда е възложено на
2
"**********" ЕООД.
От представения фискален бон се установява, че на 23.11.2021г. е платена
сумата 492,37 лева.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорно отношение между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост (забавата на ответника), както и че размера на законната лихва
възлиза на спорната сума.
Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Според разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на
топлинна енергия за битови нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател
на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012
г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в
този смисъл. Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на
клиент на топлинна енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото
на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот,
явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между
3
топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на
правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването
на същите.
В случая между страните не е спорно, че наследодателят на ответниците е
притежавал правото на собственост върху процесния имот. С оглед изложеното,
ответниците са придобили правото на собственост върху имота по силата на
наследствено правоприемство.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответниците са
собственици на процесния имот, поради което между страните съществува договорно
правоотношение, съответно ответниците са задължени лица за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди.
Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на фактурираните се
установява от заключението на съдебно- техническата експертиза, което се основава на
извършени ежемесечни отчети на средството за търговско измерване– общия
топломер. Средството за търговско измерване се намира в сградата– етажна
собственост и се отчита ежемесечно от ищеца, като етажните собственици имат
възможност да присъстват при отчитането в случай, че посочат на ищеца свой
представител, който следва да бъде уведомен за графика на отчитане. Съответно в
определения от подзаконовите актове и общите условия срокове не са направени
рекламации във връзка с отчитането на показанията, поради което и при липсата на
възражения на етажните собственици относно отчетените показания, че същите са
реално извършени, съответно е консумирано отчетеното количество топлоенергия.
От приложения договор, сключен между ЕС и дружеството, осъществяващо
дялово разпределение се установява, че между страните е сключен договор за
извършване на услугата „монтаж на индивидуални уреди за разпределение на разхода
на топлинна енергия и извършване на индивидуално/ дялово разпределение”.
Договорът е сключен въз основа на решение на ОС на етажните собственици.
Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите-
етажна собственост, реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия- чл. 156, ал. 1 ЗЕ, като по този начин се гарантира правото на предприятието
да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна
енергия. Тъй като тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици
на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на
топлинната енергия между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми
обекти в сградата, поради което всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на
закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при
въведената система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици
4
топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните
тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена на
сградната инсталация.
От представения фискален бон се установява, че на 23.11.2021г. ответниците са
платили сумата 492,37 лева, с което е погасено задължението за плащане на цена на
топлинна енергия, цена на услугата дялово разпределение, обезщетение за забава
върху тях и законна лихва върху главниците, и разноски за държавна такса. В т.см. е
признанието на ищеца в молбата от 15.07.2022г. и в съдебно заседание.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в
това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Предвид обстоятелството, че задължението е погасено чрез доброволно
плащане, разглеждането на правопогасяващото възражение е допустимо. С оглед
изложеното, съобразявайки факта на извършеното плащане, съдът счита, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Изложеното обуславя извод, че задължението е погасено чрез плащане и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
В случая задължението е погасено чрез плащане на 23.11.2021г., т.е. след
предявяване на исковете, с което ответниците са дали повод за образуване на делото,
поради което ищецът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "********" ЕАД, с ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове против А. Х. Г., с ЕГН **********, за
сумата 199,90 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
представляващ апартамент № *********, с абонатен номер *************, за периода
01.05.2018г. до 30.04.2019г., сумата 30,44 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2019г.- 14.04.2021г., сумата 12,22 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. май 2018г.- м. декември 2018г. и сумата 2,90 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 30.06.2018г.- 14.04.2018г., като неоснователни.
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от "********" ЕАД, с ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове против В. В. Г., с ЕГН **********, за
сумата 49,97 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
представляващ апартамент № *********, с абонатен номер *************, за периода
м.05.2018г. до 30.04.2019г., сумата 7,61 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2019г.- 14.04.2021г., сумата 3,05 лева, представляваща цена на сулугата дялово
разпределение за периода м. май 2018г.- м. декември 2018г., сумата 0,72 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 30.06.2018г.- 14.04.2018г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "********" ЕАД, с ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове против Х. В. Г., с ЕГН **********, за
сумата 49,97 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
представляващ апартамент № *********, с абонатен номер *************, за периода
м.05.2018г. до 30.04.2019г., сумата 7,61 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2019г.- 14.04.2021г., сумата 3,05 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. май 2018г.- м. декември 2018г., сумата 0,72 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 30.06.2018г.- 14.04.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Х. Г., с ЕГН **********, да плати на "********" ЕАД, с ЕИК
*********, сумата 66,66 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в първоинстанционното производство, на основание чл.
78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. В. Г., с ЕГН **********, да плати на "********" ЕАД, с ЕИК
*********, сумата 16,67 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в първоинстанционното производство, на основание чл.
78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х. В. Г., с ЕГН **********, да плати на "********" ЕАД, с ЕИК
*********, сумата 16,67 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в първоинстанционното производство, на основание чл.
78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца
"**********" ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7