Решение по дело №10474/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 180
Дата: 9 февруари 2011 г. (в сила от 24 февруари 2011 г.)
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20102120110474
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2010 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Бургас, 09.02.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 10474 по описа за 2010-а година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Ж.И.Ж.,***, с която претендира осъждане на „Трансатлантик Фрейтърс Секюрити” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да му заплати сума в общ размер от 2812 лева, представляваща сбор от четирите месечни брутни трудови възнаграждения на ищеца за периода м. юни-м. септември 2010 год. (по 703 лева), както и лихва за забавеното плащане на сборната главница, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на исковете са чл. 128 във вр. с чл. 124, чл. 177 и чл. 357, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът е изменил четирите си главни иска, като е намалил размерите им до 550,62 лева за месеците юни, юли и август 2010 год., и до 48,33 лева – за дължимото възнаграждение за ползваните 4 дни платен годишен отпуск през м. септември 2010 год. (общо дължима сума 1700,19 лева); изменението е прието от съда с протоколно определение от 02.02.2010 год.

Ответникът признава исковете по основание и размер, оспорва претендираните деловодни разноски за горницата над 200 лева; ангажира доказателства.

Ищецът моли за постановяване на решение при признание на исковете – чл. 237, ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от доказателствата по делото, страните са били обвързани със срочно трудово правоотношение, възникнало по силата на Договор № 4/04.01.2007 год., по силата на което Ж.Ж. е бил назначен на длъжност „охранител”, при трудово възнаграждение от 526 лева месечно. С допълнително споразумение от 01.10.2008 год. правоотношението между страните е изменено в безсрочно, а основното месечно трудово възнаграждение е увеличено на 703 лева. Ищецът сочи, че и до настоящия момент не е получил дължимите му три възнаграждения за периода м. юни-м. август 2010 год. – по 550,62 лева, и възнаграждението за ползвания 4-дневен платен отпуск през м. септември 2010 год. – 48,33 лева (чл. 177, КТ).

Ответникът признава исковете, сочи, че процесните суми се дължат, но като нетни (чисти) трудови възнаграждения, след направените от работодателя удръжки.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените главни искове за основателни. Съществуването на трудово правоотношение между страните за процесния период е безспорен факт, доказан и с представените писмен договор и допълнително споразумение. По отношение размерите на вземанията съдът основава решението си на признанието на исковете от ответника, без изложение на други мотиви (съгласно нормата на чл. 237, ал. 2, ГПК).

Основателността на предявените искове налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК за присъждане на направените в настоящото производство деловодни разноски в размер от 400 лева (платено адвокатско възнаграждение). В тази насока съдът намира, че разходът е доказан с представения писмен договор от 01.12.2010 год., с характер на разписка в частта по чл. 2 – за предадената сума.

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК, чл. 5, ЗДТ и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ЕООД да плати по настоящото дело държавна такса върху уважените искове в размер от 68 лева.

На основание императива на чл. 242, ал. 1, предл. второ, ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частите относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетение за забавеното им плащане.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Трансатлантик Фрейтърс Секюрити” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „О.” № 15, ет. 11, да заплати на Ж.И.Ж., ЕГН **********,***, сума в общ размер от 1700,19 (хиляда и седемстотин запетая деветнадесет) лева, представляваща сбор от нетните месечни трудови възнаграждения на ищеца – след направените от работодателя-ответник задължителни удръжки, дължими на основание Трудов договор № 4/04.01.2007 год. за периода м. юни-м. август 2010 год. – по 550,62 лева, и за 4 дена за ползвания платен отпуск през м. септември 2010 год. – 48,33 лева, ведно със законната лихва върху сборната сума от 1700,19 лева, начиная от 07.12.2010 год. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА „Трансатлантик Фрейтърс Секюрити” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „О.” № 15, ет. 11, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Ж.И.Ж., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер от 400 (четиристотин) лева.

 

ОСЪЖДА „Трансатлантик Фрейтърс Секюрити” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „О.” № 15, ет. 11, да заплати на БРС държавна такса в размер от 68 (шестдесет и осем) лева.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото съдебно решение в частите му за присъдените трудови възнаграждения и обезщетение за забавеното им плащане.

          Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок, считано от 09.02.2011 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Атанасов

Вярно с оригинала!

С. Добрева