МОТИВИ:
Обвинението е
против подсъдимия Г.Б.К. с ЕГН ********** – по чл.199,ал.1,т.4 във връзка с чл.198,ал.3 във връзка с ал.1 от НК във
връзка с чл.29,ал.1,б.“а“ и „б“ от НК. Подсъдимият се обвинява в това,че на
24.07.2019 година, в Църква „С.П.”, находяща се на ул. „С.П.” № 5 в град П., е
отнел чужди движими вещи – парична сума
на обща стойност 700,00 лева от владението на Ц. „С.П.” с МОЛ **** Д.П.Б. с ЕГН
********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил заплашване, за да запази владението върху откраднатите вещи –
размахал нож към М.Р.Т. ЕГН ********** *** и му се заканил с думите „Ей сега ще
те заколя”, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Подсъдимият К.
се признава за виновен,като признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт,като е дал съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти.
С оглед тези обяснения на подсъдимия и направеното от него лично и чрез защитника му искане , делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК
- по чл.371,т.2 от НПК във връзка с чл.372,ал.1 и 4 от НПК
и във връзка с чл.373,ал.2 от НПК.
Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид направените от
подсъдимия К. самопризнания относно фактите,изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт,събраните на досъдебното производство доказателства,приетите
и прочетени в съдебно заседание доказателства,и като ги обсъди при съобразяване
с разпоредбата на чл.301 от НПК,прие за
установено следното:
Св. Надка Христоскова Д. от град П. работи като клисар в Църква „С.П.”,
находяща се в град П. на ул. „С.П.” № 5. На 24.07.2019 година св. Д. била на работа в Църквата, първа смяна –
от 07,00 часа до 12,30 часа. Богослужението започнало около 08,00 часа и в
храма били общо четири служебни лица – **** Христев и още три служителки, които
пеели в църковния хор. Св. Д. продавала свещи на маса /бюро/, намираща се в
непосредствена близост до входа на Църквата, от дясната страна. Парите от
продажба на свещи и тамян св. Д. поставяла в портмоне, което държала в
чекмеджето на масата заедно с личния си мобилен телефон. Около 09,10 часа богослужението
продължавало, когато св. Д. напуснала мястото за продаване на свещи и отишла да
почисти свещниците. Докато премахвала и изхвърляла изгорелите свещи, тя
забелязала мъж от ромски произход в близост до масата, на която продавала.
Мъжът бил на възраст около 30-35 години, висок около 160-170 см., със слабо
телосложение, с черна коса и черна кожа. Същият бил облечен с анцунгово долнище
и завързана дреха на кръста. Св. Д. го попитала, дали желае нещо, но вместо да
й отговори, мъжът се забързал към изхода на Църквата. На свидетелката й
направило впечатление, че мъжът куца и със затруднение преминал през прага на
входа на Църквата. Св. Д. се усъмнила и веднага проверила портмонето, в което
държала служебните пари. Установила, че липсва цялата сума от 700,00 лева в
банкноти от по 5, 10, 20 и 50 лева. Силно притеснена, св. Д. побягнала след
мъжа и го видяла да излиза от входната врата на Църквата и да тръгва в посока
на дясно, към жилищните блокове на ул. „******”.
По това време на улицата пред църковния храм бил св. М.Р.Т., който просел
пари. Той също видял мъж да излиза от Църквата и да побягва в посока жилищните
блокове, като му направило впечатление, че накуцва с единия крак. В този момент
клисарката св. Д., виждайки св. Т. на входа, му извикала да догони непознатия,
защото е откраднал парите от Църквата. Св. Т. веднага изтичал след крадеца и
след около 30 метра по улицата го настигнал. Притиснал го и му казал да върне
откраднатите парите. В този момент, мъжът извадил нож, размахал го към св. Т.,
напсувал го и го заплашил с думите „…***********”. Св. Т., притеснен за живота
си, се отдръпнал и се върнал в Църквата, а извършителят избягал по улица „**********”.
Св. Д. веднага уведомила по телефона за случилото
се св. Д.П.Б. – свещеник в Църквата „С.П.” и Председател на *******.
Още на същия ден св. Д. посетила и Полицейски
участък „***” към РУ МВР П. и подала сигнал за извършения грабеж. Пред началника
на участъка – св. И. Г. Г., свидетелката дала подробно описание на извършителя
– мъж от ромски произход, нисък на ръст, облечен с черна тениска и тъмни на
цвят панталони, със завързана дреха на кръста.
Проведени били оперативно - издирвателни
мероприятия, при които установили самоличността и местоживеенето на извършителя
на престъплението – подсъдимият Г.Б.К. ***, известен с прякор „***”, с
множество криминални прояви.
На 25.07.2019 година подс. К. бил задържан и пред
полицейските служители К. У., Д. Д. и И. П. е направил извънпроцесуални
самопризнания. Обяснил е, че на 24.07.2019 година сутринта е влязъл в Църквата
„С.П.” в град П., откъдето откраднал сумата от 665 лева. След това от
автобусната спирка, в близост до сградата на КАТ - П. се качил на автобус за
град Пловдив. Когато пристигнал в града, отишъл в квартал „*******” и с
откраднатите пари си върнал дълг от 220 лева и си купил хероин. Останалата част
от парите подсъдимият похарчил за храна, дрехи и алкохол, след което се прибрал
в град П..
В хода на разследването са извършени
разпознавания на лице, за което са съставени протоколи /стр. 11-12 от ДП/.При
това процесуално следствено действие св. Д. като извършител на грабежа е
разпознала лицето под № 1,което е подс.К.. Дала е обяснение, че го е разпознала
по телосложението, по ръста, по тъмната коса и черните ръце. Св. Тарлев е
разпознал лицето под № 3, което е подс.К.,като е заявил, че го е разпознал по
височината, по лицето и по черната кожа.
Подс. Г.К. е многократно осъждан – има общо 30 влезли в сила осъдителни
съдебни актове, за извършени от него основно престъпления против собствеността,
като по част от присъдите е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода”
/Справка за съдимост - стр. 22-35 от ДП/. Ето защо с оглед предходните
осъждания на подс. К. престъплението по настоящия обвинителен акт се явява
извършено от него при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б.
„а“ и „б“ от НК. Последните му две осъждания са както следва:
С присъда № 165 от 28.09.2017 г. по
НОХД № 1606/2017 г. на Районен съд - П., влязла в законна сила на 14.10.2017
г., Г.К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1,
т.2 във връзка с чл. 195, ал.1, т.3 и т. 4 във връзка с чл. 194, ал.1 от НК във
връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което му е било наложено наказание
от 1 години лишаване от свобода при първоначален „***“ режим.
С присъда № 164 от 28.09.2017
година по НОХД № 1407/2017 година на
Районен-съд П.,влязла в законна сила на 14.10.2017 година, Г.К. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал.1 т.2 във връзка с чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл.
194, ал.1 от НК във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание от 1 година и 8
месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.
С протоколно определение от
14.12.2017 година по ЧНД № 1935/2017 г., влязло в сила на 30.12.2017 г. на
Районен съд П., съдът е кумулирал наказанията по НОХД № 1407/2017 г. и по НОХД
№ 1606/2017 г. - и двете на РС - П. , като е определил едно общо най – тежко
наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 8 месеца.
Наказанието е изтърпяно от подс.Г.К. в периода от 08.05.2017 година до
27.10.2018 година. От изтърпяване на наказанията по посочените дела не е изтекъл
5 - годишния срок по чл.30 от НК.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа направените от подсъдимия К. самопризнания относно
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,събраните на
досъдебното производство гласни доказателства - показанията на свидетелите Д.Б.,Н.Д.,М.Т.
и И.Г.,приетите и прочетени в съдебно заседание 2 протокола за
разпознаване,извършено от свидетелите Н.Д. и М.Т.,справка за съдимост за подс.К..
С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Г.Б.К. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на състава по
чл.199,ал.1,т.4 във връзка с чл.198,ал.3 във връзка с ал.1 от НК във връзка с
чл.29,ал.1,б.“а“ и „б“ от НК,като на 24.07.2019 година, в Църква „С.П.”,
находяща се на ул. „С.П.” № 5 в град П., е отнел чужди движими вещи – парична
сума на обща стойност 700,00 лева от
владението на Църка „С.П.” с МОЛ **** Д.П.Б. с ЕГН ********** ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил заплашване,
за да запази владението върху откраднатите вещи – размахал нож към М.Р.Т. ЕГН **********
*** и му се заканил с думите „Ей сега ще те заколя”, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив.
От обективна страна е
безспорно установено по делото,че именно подсъдимият К. е отнел от владението
на Църква „С.П.“ в град П. на процесната дата сумата от 700 лева - с
намерението противозаконно да ги присвои.Тази църква,видно от разпечатка по
делото от Регистър Булстат-Справки е местно поделение на Българската
православна църква и е самостоятелно юридическо лице,като се представлява от
Председателя на ******* Д.П.Б..Същият е разпитан в хода на досъдебното
производство като свидетел,като е безспорно,че процесната сума е била отнета от
подс.К. от владението на църквата без съгласието на лицето,което я
представлява.
След като подс.К. е установил
фактическо владение върху процесната сума, за да запази владението си върху
парите, е заплашил св.М.Р.Т. ***,което заплашване е било обективирано чрез
размахване на нож от страна на подсъдимия към св.Т. и заканване спрямо
свидетеля с думите: „Ей сега ще те заколя”.Горните изводи съдът прави въз
основа на показанията на свидетелите Т.,Д. и Г..Показанията на тези свидетели
изцяло си кореспондират и се допълват,като св.Д. установява,че веднага след
подс.К.,след като тя е установила,че той е отнел процесната парична сума от
църквата,по нейна молба е тръгнал св.Т. – за да го настигне и върне парите.Тази
свидетелка установява,че св.Т. й разказал,че е успял да настигне подс.К.,но не
е успял да върне парите,защото подс.К. бил извадил нож и бил заплашил
свидетеля.Аналогични са и показанията на св.Ганчев,пред когото св.Т. е разказал
същото,което е разказал и на св.Д..От показанията на този свидетел става ясно,че
св.Т. е настигнал подс.К.,който го е заплашил с нож и с горецитираните думи,на
самата улица „С.П.“,на която се намира и църквата,като след това св.Т. се е
уплашил, подс.К. е продължил по намиращата се в съседство улица „**********“.От
показанията на св.Т. се установява,че той е настигнал подс.К. на около 30 метра
от входа на църквата,на същата улица,на която се намира тя,като му е казал да
върне откраднатите пари.Тогава подс.К. е извадил ножа,размахал го е към св.Т.,напсувал
го е и го е заплашил,че ще го заколи.Това е уплашило смв.Т.,а подс.К. е успял
да избяга по съседната улица на църквата-ул.“**********“.
Съгласно разпоредбата на чл.198,ал.3
от НК грабеж е и всяка кражба,при която завареният на мястото на престъплението
употреби сила или заплашване,за да запази владението си върху откраднатата вещ.
Безспорно е,че ,когато св.Т. е настигнал подс.К. на около 30 метра от
църквата,подс.К. вече е бил осъществил фактическа власт върху процесната сума
от 700 лева.Въз основа показанията на горецитираните трима свидетели съдът
приема,че подс.К. е употребил заплашване-по начина,описан по-горе,спрямо св.Т.
- с цел да запази владението си върху открадната сума.В показанията си св.Т.
установява,че подсъдимият е размахал към него ножа,напсувал го е и го е
заплашил да го заколи,именно когато св.Т. го е настигнал и му е казал да върне
парите.Вярно е,че това не е станало вътре в църквата – точно на мястото,където
подс.К. е взел парите,а в района на църквата,на около 30 метра от нея,докъдето
е успял да се отдалечи междувременно подс.К.,докато св.Д. е сигнализирала на
св.Т.,какво се е случило.Упражненото заплашване от страна на подс.К. по
отношение на св.Т. обаче е било в непосредствена близост до църквата/мястото,където
е извършена кражбата/,дори на същата улица,където се намира тя.В този смисъл е
налице безспорно установена по делото връзка на осъщественото от страна на
подс.К. заплашване и мястото и времето на извършването на кражбата от него,тъй
като той непосредствено преди това,няколко минути преди това,е бил взел парите
от църквата и е тръгнал да бяга.
С оглед гореизложеното са изцяло
неоснователни възраженията на защитата,че престъплението,което е извършил подс.К.,
не е грабеж,а кражба,тъй като подс.К. не се бил намирал в непосредствена
близост до църквата,когато го бил настигнал св.Т. и когато подс.К. го бил
заплашил.Изцяло неоснователни са и доводите на защитата,че,когато подс.К. бил
настигнат от св.Т.,той бил възприет от подс.К. като лице,което иска да му вземе
„********“- също с насилие,и затова подс.К. бил действал при условията на
неизбежна отбрана.Подс.К. не би могъл в тази хипотеза да се ползва от института
на неизбежната отбрана,тъй като непосредствено преди това същият е придобил
фактическата власт върху процесните вещи чрез престъпление.
Неоснователни са и твърденията на защитата,че прокурорът бил добавял нови
обстоятелства към обвинителния акт в пледоарията си – а именно,че че св.Т. бил
казал на подс.К. да върне парите.Видно е от обстоятелствената част на
обвинителния акт-стр.2,абзац 2-ри,че там прокурорът е посочил,че св.Т. е
изтичал след крадеца /подс.К./, настигнал го е след около 30 метра по улицата
на църквата и му е казал да върне откраднатите пари.В този смисъл това
обстоятелство не е нито новопоявило се в хода на съдебното следствие,нито е
новодобавено от прокурора в пледоарията му,нито е такова,което да не се съдържа
в обвинителния акт - в обстоятелствата и фактите,изложени там,с които
подсъдимият изрично се е съгласил,признал ги е в съдебно заседание пред
съда,заявявайки,че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти,а да
се ползват тези доказателства,събрани в хода на досъдебното производство.
Именно въз основа на направеното самопризнание от страна на подс.К. на
фактите,изложени в обвинителния акт/измежду които и горните/,и констатацията на
съда,че те се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства,посочени по-горе,които съдът кредитира,съдът е постановил и
определението си по реда на чл.372,ал.4 от НПК.
Грабежът подс.К. е осъществил при условия на опасен рецидив - в
хипотезите и на чл.29,ал.1,б.“а“, и на б.“б“ от НК.Видно от справката за
съдимост на подс.К. същият е осъждан до момента 30 пъти.От тези осъждания 15
пъти е осъждан за престъпления,извършени като непълнолетен.Останалите му 15
осъждания са за престъпления,които подс.К. е извършил като пълнолетен.От стр.11
до 14 вкл. на Справката за съдимост се установява следното:
Със Споразумение №823 от 21.11.2013 година,влязло в законна сила на
21.11.2013 година,подс.К. е осъден по НОХД №5787/2013 година по описа на
РС-Пловдив-за кражба при опасен рецидив,като му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,при
строг първоначален режим,което е търпял
до 11.01.2015 година.
По ЧНД №186/2015 година на ОС-П.,влязло в законна сила на 19.05.2015
година, е заменен остатъка от наложените на подс.К. пробационни мерки по НОХД
№162/2015 година по описа на РС-Свиленград-за престъпление по чл.279,ал.1 от НК,с наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година,5 месеца и 4 дни,което е търпял до 17.09.2016 година.
Със Споразумение от 22.04.2015 година,влязло в законна сила на 22.04.2015
година,подс.К. е осъден по НОХД №344/2015 година по описа на РС-Свиленград-за
престъпление по чл.280,ал.2,т.1 и т.3 от НК,като му е наложено наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода,при
строг първоначален режим,което е търпял
до 17.09.2016 година.
Последните две осъждания на подс.К. са описани по-горе,като за
предпоследното му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година,а за последното-за срок от 1 година и 8 месеца,като и двете наказания
са търпени до 27.10.2018 година.
По отношение на всички тези 5 последни осъждания на подс.К. не е приложима
разпоредбата на чл.30,ал.1 от НК,тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване
на наложените му наказания на подсъдимия по тези дела.Предвид гореизложеното извършеното от подс.К. деяние/грабеж/ съставлява престъпление по чл.199,
ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал. 3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б. „а“ и „б“ от НК.
От субективна страна при
извършване на престъплението от подс.К. е налице пряк умисъл - с целени и
настъпили общественоопасни последици.
При определяне на наказанието,което следва да се наложи
на подс.К. за извършения от него грабеж,посочен по-горе,съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК-относно целите на наказанието,както и от разпоредбата
на чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а,ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК.
Съдът счита,че обществената
опасност на извършеното от подсъдимия деяние е висока - същият умишлено е отнел
чуждите движими вещи/процесната сума пари/ от владението на църква,след
което,за да запази владението си върху тях, е заплашил на улицата на църквата,през
деня,св.Т. - и с нож,и с думи.Този начин на извършване на престъплението от
подс.К. го охарактеризира и него крайно отрицателно като личност,която няма
никакви морални задръжки,за да краде от църковните пари,и то по време на
богослужението,както и да заплашва след това св.Т. по горепосочения начин в
района на църквата,където обикновено има винаги хора и по това време на деня
лятото е достатъчно оживено.
Отегчаващи отговорността на
подс.К. обстоятелства са и предишните му осъждания-извън тези,които обуславят
квалифициращото обстоятелство опасен рецидив.Съдът намира за необходимо да
отбележи,че,за да е налице квалификацията опасен рецидив по отношение на
настоящия грабеж-и то и в двете хипотези на чл.29,ал.1 от НК/и по буква“а“,и по
буква „б“/,са достатъчни дори само първите две осъждания на подс.К. от 5-те му
осъждания,посочени по-горе.Наличието на останалите три осъждания, посочени
по-горе,за които не е изтекъл срокът по чл.30,ал.1 от НК,съдът преценява за
отегчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства,тъй като и без тях ще е
налице квалифициращия елемент опасен рецидив.Освен това съдът изложи мотиви
по-горе,че до момента подс.К. е осъждан общо 30 пъти.Вярно е,че първите му 15
осъждания са за престъпления/все кражби/,извършени от него като непълнолетен,но
те го характеризират като личност,която отрано е започнала да върши
престъпления и не е престанала и до момента.След навършване на пълнолетие подс.К.
е осъден още 15 пъти,като освен за множество кражби,една част от които
извършени при условията на опасен рецидив,е осъден и за един грабеж,както и за
две престъпления против реда на управлението-по чл.279 и по чл.280 от НК.До
момента за извършените от него престъпления подс.К. е наказван 21 пъти с
наказание лишаване от свобода,което е изтърпявал ефективно. Последно е търпял
наказание лишаване от свобода до 27.10.2018 година,което е около 9 месеца преди
извършване на настоящия грабеж.
Приетата по делото Характеристична
справка за подс.К. е също крайно отрицателна-по отношение на него има 48
заявителски материала,по местоживеене има крайно негативно мнение за
него,същият ежедневно злоупотребява с наркотици и алкохол.И по настоящото дело
е установено, че,веднага след като подс.К. е извършил процесния грабеж,е отишъл
в Пловдив в кв.“***“,където си е закупил хероин.
Видно е от Декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние,че подс.К. преди задържането
си е бил трудово ангажиран,същият обясни,че работи като заварчик.В декларацията
си той е посочил,че е сам,няма семейство и че годишно получава трудово
възнаграждение в размер на 12000 лева,което означава,че средномесечно
реализираните от него доходи възлизат на 1000 лева.Въпреки обаче тези прилични
доходи,подс.К. не е престанал да върши престъпления против
собствеността,каквото е и настоящия грабеж.
Като смекчаващо обстоятелство
съдът отчита относително младата възраст на подс.К.,както и това,че открадната
сума от 700 лева е в относително нисък размер.
С оглед гореизложеното съдът
счита,че наказанието лишаване от свобода на подсъдимия К. следва да се определи
при лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.По закон за
извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание от 5 до 15 години
лишаване от свобода.При гореприетия лек превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено в
границите от 10 до 15 години/10 години е балансът между 5 и 15 години/.Съдът
приема,че на подсъдимия следва да бъде определено едно наказание от 10 години и
6 месеца/126 месеца/ лишаване от свобода.
На основание чл.58а,ал.1 от НК така
определеното наказание от 10 години и 6 месеца лишаване от свобода следва да
бъде намалено с една трета-с 3 години и 6 месеца/42 месеца/,като на подс.К.
следва да се наложи наказание от 7/седем/
години лишаване от свобода.
Съдът счита,че не следва на
подс.К. да се налага освен наказанието лишаване от свобода и наказанието
конфискация.Наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 7 години би
изпълнило в достатъчна степен целите по чл.36 от НК,а и освен това наказанието
конфискация не следва да се налага с оглед липсата на имущество.
Подсъдимият следва да изтърпи
наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно,тъй като при срок на
наказанието от 7 години е неприложима разпоредбата на чл.66 от НК.Тя е
неприложима и поради множеството предишни осъждания на подс.К..
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ЗИНЗС съдът определя на подс. Г.К. първоначален "СТРОГ” режим за изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ по отношение на подс. Г.К. съдът приспада от така наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР - 1
ден, времето, през което е бил задържан от прокурора - 1 ден, както и времето,
през което е бил задържан по взета
спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 26.07.2019
година.
Причина за извършване на престъплението от подсъдимия К. е
незачитането на правото на собственост и желанието му да се облагодетелства по
неправомерен начин.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: