№……….
Гр.Варна………………2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Варненският административен съд,
Първи тричленен състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и в
присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
к.адм.дело № 1655 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр.
чл.63в, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.А.Ч., подадена чрез адв.П. против
Решение № 743/06.06.22г. по НАХД №1249/2022г. на ВРС, ХХІХ състав, с което е
потвърден електронен фиш серия К № 5162990, издаден от ОД МВР-Варна, с който му
е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП.
Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът е решил спора в
несъответствие с доказателствата по делото, не е направил правилно заключение
относно наличието на законово изискуемите реквизити на електронния фиш, дата на
издаване на фиша, както и относно другите възражения, направени в жалбата.
Счита, че ЕФ не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и чл.189 ал.4 ЗДвП, в него липсва надлежно описание на нарушението, не е посочена и нарушената
правна норма, нито към коя категория спада управляваното от него МПС и коя
хипотеза на нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП е налице. Липсата на достатъчна
индивидуализация на нарушението съставлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото му на защита. Твърди и че ЕФ не съдържа дата на издаване.
Твърди и че неправилно е прието от ВРС, че използваното техническо средство е
технически годно, тъй като в преписката не се съдържат доказателства относно
техническата му годност, като в представеният протокол за използване на АТСС е
посочено, че използваното за установяване на нарушението техническо средство е
годно за експлоатация до 16.02.21г., а съставеният ЕФ е за нарушение,
установено на 01.06.21г. Счита, че не са събрани доказателства, установяващи по
безспорен и категоричен начин обективната съставомерност на вмененото
нарушение. Твърди и че при издаване на ЕФ са допуснати съществени процесуални
нарушения, като в същия не е посочено пред кого и в какъв срок може да бъде
обжалван, като по делото не е представено и удостоверение за одобрен тип
средство за измерване. Последващата метрологична проверка не санира този
пропуск, а съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-532 за използването на АТСС
за контрол на правилата за движение по пътищата за осъществяване на контрол на
участниците в движението по пътищата се
използват АТСС пуснати на пазара или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. Моли да бъде отменено решението на ВРС, както и
издаденият електронен фиш, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по делото ОД на МВР-Варна, чрез
процесуалния си представител ю.к. Л.-А., в писмено становище, счита жалбата за неоснователна
и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила
и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение,
че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Р.А.Ч. против електронен фиш серия К №
5162990, издаден от ОД МВР-Варна, с който му е наложено административно
наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1,
т.4 ЗДвП.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа
страна, че съгласно текста на съставения електронен фиш, според
административнонаказващият орган, на 01.06.2021г. в 10:14ч. в гр.Варна, по
Аспарухов мост, жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег.№ ****, със
скорост 84 км/час при ограничение за населено място 50 км/час. Скоростта била
измерена, фиксирана с техническо средство АТСС Cordon M-2. Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че издаденият електронен фиш е съставен
при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, съдържа необходимите
реквизити, а от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че автомобилът
се е движел със скорост, превишаваща разрешената максимална такава, т.е. в
случая е осъществен състава на визираното нарушение, нарушението е констатирано
с техническо средство, което е вписано в регистъра на одобрените средства за
измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването
на заснетото нарушение, като правилно е бил определен и субектът на нарушението,
при издаването на ЕФ е отчетена и допустимата грешка, правилно е определен
размера на наложеното наказание, а възраженията на жалбоподателя са обсъдени и
приети за неоснователни. ВРС е приел, че случаят не може да бъде счетен за
маловажен, при издаването на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на нормите
на ЗАНН, които да водят до неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена
в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Решението на ВРС е правилно.
С издадения електронен фиш серия К
№ 5162990 на Ч. е наложена глоба в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП на 01.06.2021г.
в 10.14ч. в обл.Варна, по Аспарухов мост, на южен пътен възел с посока на
движение АМ „Черно море“ към центъра на града, при максимално разрешена скорост
50 км/ч, с МПС с рег.№ ****, което се движи със скорост от 84км/ч, като
нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. превишение от
34 км./ч.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба,
като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
Правилни са изводите на ВРС, че Ч. е субект на
нарушението. Същият е посочен от собственика на автомобила като лице, на което
автомобилът е бил предоставен в декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП. Не е посочено друго
лице, на което да е било предоставено управлението на МПС, поради което и на
основание цитираната разпоредба при установено нарушение за скорост ЕФ правилно
и законосъобразно е издаден на касатора.
Безспорно е установено нарушението, за което е издаден
ЕФ, от събраните доказателства. Нарушението е правилно квалифицирано, като
правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размера на наложеното
наказание. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и
анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формирал
крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него ЕФ. Настоящият
състав счита, че така направеният извод съответства на събраните по делото
доказателства.
След изменението на чл.189 ал.4 ЗДвП/ДВ бр.19/2015г./
и приетата въз основа на него Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г.,
електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП може да бъде издаван
винаги когато нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство, при условие че са изпълнени изискванията, предвидени в
посочения подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните технически средства
са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при
съвкупна оценка на всички събрани доказателства. В случая контролът на
скоростта е извършен със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол
на пътното движение „CORDON -M2“ с № MD 1194. От събраните във въззивното производство доказателства
безспорно се установява годността на техническото средство, с което е извършван
контролът, като за използването на автоматизирано техническо средство или
система е съставен и протокола, съгласно чл.10 от наредбата. Протоколът съдържа
реквизитите, въведени от наредбата. Посочено е, че е въведено общо ограничение,
а посоката на задействане е приближаващ. Спазени са и изискванията на чл.10
ал.3 от наредбата, като протоколът е съпроводен със снимка на разположението на
уреда, като на същата са отразени данни на изготвил, подпис и дата.
Правилни са изводите на ВРС, че за измерване на
скоростта е използвано годно техническо средство, вписано в регистъра на
одобрените средства за измерване. Видно от доказателствата по делото същото е
вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под
№ В-46 по заявление с входящ номер от 18.06.2018г. Същото отговаря на
метрологичните изисквания, съгласно протокола за периодичната проверка, която
му е извършена- протокол за проверка №7-С-ИСИС/17.02.2021г. Периодичната
проверка се извършва ежегодно, съгласно ръководството за работа с уреда, от
Българският институт по Метрология. Изрично е посочено в протокола по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра
на вътрешните работи, че АТСС е преминало метрологична проверка и е цитиран посочения
протокол от 17.02.21г. Следователно техническото средство е годно за
експлоатация за една година, а погрешно посочената година в протокола по
никакъв начин не нарушава правото на защита на наказаното лице, доколкото по
делото са представени писмени доказателства, по безспорен начин удостоверяващи
годността му.
При издаване на ЕФ е приспадната и допустимата грешка –
3км/ч /до 100км./. Видно от приложената снимка към ЕФ измерената скорост е 87
км.ч. В същата са отразени ограничението – 50 км/ч, посока- приближаване, валидност
на проверката, дата, час, радар, локация. Видно от приложената снимка към ЕФ,
същата съдържа всички данни, характеризиращи нарушението и изискуеми към
съдържанието на ЕФ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП.
Предвид горното, неоснователни са възраженията на
касатора за допуснати нарушения при издаване на ЕФ. Разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда изискванията за съдържанието на ЕФ, като дата на издаване, данни пред
кого и в какъв срок се обжалва не са сред реквизитите, които ЕФ следва да
съдържа.
Обстоятелството, че в акта не е посочено пред кого и в
какъв срок може да се обжалва актът има отношение към срочността на жалбата. По
никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице от липсата на
посочване на срока и органа, пред който може да се обжалва актът. Жалбоподателят
е упражнил правото си на жалба и същата е приета за разглеждане като допустима
и подадена в срок. От узнаването на акта за жалбоподателя е налице възможност
за упражняване на всичките му права свързани с него.
ВРС е обсъдил възраженията на касатора, като изводите
му се споделят от настоящата инстанция.
Нарушението е безспорно установено и доказано от
доказателствата по делото.
С оглед
гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен и като го е потвърдил ВРС е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да
се остави в сила.
Предвид
изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на
основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 743/06.06.22г. по НАХД
№1249/2022г. на ВРС, ХХІХ състав.
ОСЪЖДА Р.А.Ч., ЕГН ********** да заплати на ОД
на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.