№ 139
гр. Севлиево, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230101182 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, срещу Ф. Ш. Т. ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1
ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
следните суми: 5 084, 26 лв. – дължима главница по договор за потребителски кредит
№ CL181758/2014 от 26.05.2014 г.; 1378,23 лв.. – възнаградителна лихва по договора за
периода 26.06.2018 г. –м 02.09.2021 г.; 564, 27 лв. – мораторна лихва за периода
26.05.2018 г. – 12.03.2020 г., 1480,05 лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г.
до 15.12.2021 г., 66 лв. – обезщетение за уведомяване, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1151/2022 г. по описа на РС
Севлиево.
Ищецът твърди, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит
№ CL181758/2014 от 26.05.2014 г., сключен между „АЛФА БАНК - клон България“, от
една страна и от друга страна ответникът, Банката е предоставила на
Кредитополучателя кредит в размер на 8 000,00 лв. (осем хиляди лв.) за финансови и
текущи нужди, като същия се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор и
представляващите неразделна част от него Общи условия. Сочи, че в съответствие с чл.
2.3 от договора, Кредитополучателят усвоил предоставените от Банката парични
средства в размер 8 000,00 лв. (осем хиляди лв.), от разплащателна сметка: IB AN: BG
81 CRBA 9898 1030 0464 49, разкрита на името на ответника.
Съгласно чл. 3.1 от Договор за потребителски кредит № CL181758/2014 от
1
26.05.2014 г., за усвоените суми по кредита Кредитополучателя следвало да заплаща
годишен лихвен процент в размер на 12,95% (дванадесет цяло и деветдесет и пет
процента). В чл. 3.5 от договора, страните договарили дължимостта от страна на
Кредитополучателя и на такси и комисионни, съгласно действащата тарифа на
Банката, с която ответника е декларирал, че е запознат и приема. Според чл. 14 от
Общите условия към процесния договор, Кредитополучателят се задължил да заплаща
и всички нотариални, държавни и банкови такси, свързани със сключването и
изпълнението на Договора, както и разноските по принудително изпълнение. С
подписването на договора, ответникът се е задължил да погасява кредита съгласно чл.
4 от Договор за потребителски кредит № CL181758/2014 от 26.05.2014 г. и Раздел IV от
Общите условия към него, а именно на 96 (деветдесет и шест) месечни анюитетни
вноски (от които последната изравнителна), включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от Договора за кредит. Първата
погасителна вноска била дължима на същото число на месеца, един месец след датата
на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска е дължима на същото число на
всеки следващ месец до пълното погасяване на кредита. Сочи, че съгласно
договореното в чл. 3.4 от процесния договор, при неизпълнение на задълженията си по
договора, както и при просрочие на плащанията, Кредитополучателят дължи на
Банката обезщетение за забава, съгласно общите условия банката за предоставяне на
потребителски кредити. Видно било от чл. 8 от Общите условия към процесния
договор, че при забавено плащане от страна на Кредитополучателя, последният
следвало да заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата
обезщетение за забава в размер на по-малкото измежду 10% (десет процента) годишно
и размерът на законната лихва.
На 29.02.2016 г. между „АЛФА БАНК - клон България" КЧТ и "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД бил сключен Договор за прехвърляне на предприятие, по силата на
който правата и задълженията по всички договори, сключени от „АЛФА БАНК - клон
България" КЧТ били прехвърлени на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, за което
ответникът бил уведомен. Последният не е изпълнил договорните си задължения по
чл. 4 от Договор за потребителски кредит № CL181758/2014 от 26.05.2014 г. и Раздел
IV от Общите условия към него.
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 42, вр. с чл. 40.2, вр. чл. 38.3 от
Общите условия, вр. чл. 7.6 от процесния Договор и чл. 51 от Общите условия, поради
неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 26.05.2018 г.. съгласно
погасителния план към Договора за банков кредит № CL181758/2014 от 26.05.2014 г.,
Банката обявила предсрочна изискуемост по кредита, без да се прекратява действието
на договора. За обявяване на предсрочната изискуемост, Банката е изпратила до
длъжника ответник покана с вх. № 6137 от 14.07.2021 г., връчена чрез ЧСИ Весела
Цонева № 732, изпратена на адреса, посочен от длъжника в Договора за кредит, която е
2
връчена на 02.09.2021 г., но въпреки това посочените задължения не били изпълнени.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
признава предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ
в тежест на ищеца е да а докаже по делото пълно и главно факта на сключен с
ответника валиден договор за банков кредит със съдържанието, посочено в исковата
молба, по който е предоставил на ответника заемната сума, изискуемост на вземането,
а именно настъпване на предсрочна изискуемост, за настъпването на която ответникът
е уведомен или настъпване падежа на всички вноски по кредита към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и
че е договорена възнаградителна лихва в посочения от ищеца размер.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и
заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът
счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което
страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че
ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от
производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи
дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК. Доколкото
ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск,
а ищецът в заяви, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание,
съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представения списък и доказателства за сторени
разноски, ищецът има право да му бъдат заплатени следните суми: 342,91 лв. –
държавна такса и 1388,74 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство и
171, 46 лв. – държавна такса и 636,06 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
3
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявени
от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу Ф. Ш. Т. ЕГН **********, с адрес:
***********, по реда на чл.422, ал.1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Ф. Ш. Т. ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество следните
суми: 5 084, 26 лв. /пет хиляди и осемдесет и четири лева и двадесет и шест ст./ –
дължима главница по договор за потребителски кредит № CL181758/2014 от 26.05.2014
г.; 1378,23 лв./хиляда триста седемдесет и осем лева и двадесет и три ст./ –
възнаградителна лихва по договора за периода 26.06.2018 г. – 02.09.2021 г.; 564, 27 лв.
/петстотин шестдесет и четири лева и двадесет и седем ст./ – мораторна лихва за
периода 26.05.2018 г. – 12.03.2020 г. , 1480,05 лв. /хиляда четиристотин и осемдесет
лева и пет ст./ – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 15.12.2021 г. , 66 лв.
/шестдесет и шест лева/ – обезщетение за уведомяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1151/2022 г. по описа на
РС Севлиево.
ОСЪЖДА Ф. Ш. Т. ЕГН **********, да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1732,65 лв. /хиляда
седемстотин тридесет и два лева и шестдесет и пет ст./, представляваща разноски в
настоящото производство и сумата в размер на 807,52 лв. /осемстотин и седем лева и
петдесет и две ст./, представляваща сторени разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4