М О Т И В И
към Присъда № 94 от 23.07.2020 год. по
НЧХД № 803/2019 год. на СлРС
изготвени на 13.08.2020 год.
ТъжителятИван
Т.И. е предявил обвинение срещу подсъдимия Ж.С.Ж. за извършено от него
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
В
с.з. тъжителятИван Т.И., редовно призован, чрез повереника си, поддържа
обвинението срещу подс. Ж., така както е предявено, като го счита за доказано
по безспорен и несъмнен начин. Пледира съда да признае за виновен подс. Ж. по
повдигнатото му обвинение, както и да се уважи предявеният срещу него
граждански иск.
В
с.з. подсъдимият Ж.С.Ж., редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновен, но дава подробни обяснения по предявеното
му обвинение. Моли съда да постанови присъда, с която да го признае за
невиновен. Защитникът на подсъдимия счита, че повдигнатото срещу подс. Ж.
обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин и също моли съда да го
признае за невиновен, както и да не уважава предявеният срещу подс. Ж.
граждански иск.
С
тъжбата си И.Т.И. е предявил против подсъдимия Ж.С.Ж. граждански иск в размер
на 3 000,00(три хиляди) лева, представляващ обезщетение за причинените от
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, както и направените по делото разноски.
Съдът
след като счете, че гражданският иск е своевременно предявен и се намира във
връзка с предмета на делото, го прие за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Ж.С.Ж. е български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан.
На
20.03.2019 год. свид. М.Н.искал да прибере автомобила си в гараж, който държал
под наем и помолил подс. Ж. с автомобил си, да отиде с него за да може после да
се приберат заедно. Подс. Ж. се съгласил и след като прибрали автомобила на
свид. М.Н., с автомобила на подс. Ж. тръгнали да се прибират. Излизайки от една
от пресечките, подс. Ж. предприел маневра за завиване и включване в движението
по бул. „Панайот Хитов“. По същото време тъжителят И., с управлявания от него
автомобил, също излязъл на бул. „Панайот Хитов“, като според свид. М.Н.,
засякъл автомобила управляван от подс. Ж., като не настъпило ПТП. Тъжителят И.
продължил движението си по булеварда, а след него бил автомобилът на подс. Ж.,
който му присветнал със светлините. Тъжителят спрял автомобила си до магазин
„Алиса”, находящ се срещу заведение „Старият Елен” в гр. Сливен, а след него
спрял и автомобилът на подс. Ж.. Слизайки от автомобилите между тъжителя И. и
подс. Ж. започнал спор относно движението на автомобилите, при който всеки от
водачите казвал,че бил прав. По време на този спор подс. Ж. казал на тъжителя И.
– „мишок“, на което тъжителят И. отвърнал като казал на подс. Ж. - „Ей, мишок“.
Тъжителят и подсъдимият си отправяли взаимно обидни изрази и псувни, като
спорът между тях прераснал в спречкване. По това време свид. Х.С., който бил на
работа във фитнес зала, намираща се срещу магазин „Алиса“, чул че отвън става
нещо и излязъл да види какво се случва. Свид. Х.С. видял подсъдимия и тъжителя,
които се обиждали и карали, и когато двамата се спречкали, казал на другите
момчета, които били там, да ги разтърват, след което се върнал в залата. Подс. Ж.
се обадил по телефона и казал за инцидента на свид. Т.Р. – полицейски служител,
който от своя страна се обадил на дежурния да изпрати полицейски служители на
място. Тъжителят И. се обадил по телефона на свид. И.С. – полицейски служител,
за да иска съдействие на полицията. Свид. И.С. позвънил на колегите си, които
му казали, че са получили сигнал за случая и вече са на място. На място бил
изпратен полицейски патрул в състав - свид. К.К. и свид. С.Ж., които
пристигайки установили тъжителя И. и подс. Ж., като имало събрани група хора,
но не установили лица, които да са свидетели на самия инцидент. На подс. Ж. и
на тъжителя И. били съставени Протоколи за предупреждение по ЗМВР.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства взети в
тяхната съвкупност и поотделно. Действително в показанията на всички разпитани
по делото свидетели се съдържат данни относно основните факти, че е имало
спречкване между тъжителя И. и подс. Ж., при което двамата са си разменили
обидни думи.
От
показанията на свид. П.И. – съпруга на тъжителя, се установява състоянието на
същия след инцидента, а именно че тъжителят И. бил афектиран от случилото се,
известно време след това бил много неспокоен. Съдът кредитира показанията на
свид. П.И. в тази им част, доколкото същата пресъздава това което е възприела
лично. В останалата им част съдът не кредитира нейните показанията, тъй като от
една страна същата не е присъствала по време на инцидента и пресъздава това,
което й е разказал тъжителят, а от друга – като съпруга на тъжителя, същата се
явява заинтересована от изхода на процеса.
От
показанията на свид. И.С. се установява, че му се е обадил тъжителят И., като
искал съдействие от полицията; свидетелят звъннал на колегите си, от които
разбрал, че са получили сигнала и вече са на място. От показанията на свид. Т.Р.
се установява, че му се е обадил подс. Ж. и свидетелят от своя страна се обадил
на дежурния да изпрати полицейски служители на място. Съдът кредитира
показанията на свид. И.С. и свид. Т.Р. в тази им част, тъй като се подкрепят от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. По отношение на показанията
на тези двама свидетели за случилото се по време на инцидента, съдът не
кредитира показанията им, тъй като същите не са очевидци на случилото се и
пресъздават това което им е било казано съответно от тъжителя И. и подс. Ж..
От
показанията на свид. К.К. и свид. С.Ж. – полицейски служители се установява, че
са получили сигнал от ОДЧ за двама водачи на леки автомобили, които са се
засекли на пътя и са влезли в спорове и скандал; на място били установени
водачите, които били извън автомобилите. От показанията на свид. С.Ж. се
установява още, че при пристигане на мястото нямало никакъв конфликт между
водачите и всичко било станало преди пристигането на полицейските служители. От
показанията на тези свидетели се установява още, че всеки от водачи е разказал
своята версия за случилото се, като и на двамата били съставени Протоколи за
предупреждение по ЗМВР; както и че на място не били установени лица, които да
са били очевидци на случилото се. Съдът кредитира изцяло показанията на тези
двама свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели лично и
показанията им се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
От
показанията на свид. Х.С. се установява, че бил на работа във фитнес зала,
намираща се срещу магазин „Алиса“, чул че отвън става нещо и излязъл да види
какво се случва; видял подсъдимия и тъжителя, които се обиждали, като подс. Ж.
казал на тъжителя И. „Мишок“, псувал, и когато двамата се спречкали, казал на
другите момчета да ги разтърват, след което се върнал в залата. Съдът кредитира
показанията на свид. Х.С., тъй като се подкрепят от останалите събрани в хода
на съдебното следствие доказателства и същият пресъздава това което е възприел
лично.
От
показанията на свид. М.Н.се установява, че е пътувал в автомобила на подс. Ж.,
както и че е възникнал спор между тъжителя И. и подс. Ж., относно
обстоятелството кой автомобил кого е засякъл при включването им в движението по
бул. „Панайот Хитов“; че при спора между двамата тъжителят казал на подс. Ж. –
„Ей, мишок“, както и че подс. Ж. е казал на тъжителя „Мишок“. Съдът кредитира
показанията на свид. М.Н., тъй като подкрепят се от останалите събрани по
делото доказателства и същият пресъздава това, което е възприел лично.
От
показанията на свид. И.Д. се установява, че когато излязъл от фитнес залата,
видял тъжителя И. и подс. Ж. да се карат, дърпали се, обиждали се с най –
различни думи; както и че се намесил да разтърве тъжителя И. от един господин,
след което се дръпнал настрани и си тръгнал. Съдът кредитира показанията на
свид. И.Д., тъй като се подкрепят от останалите събрани в хода на съдебното
следствие доказателства и същият пресъздава това, което е възприел лично.
Съдът
кредитира обясненията на подс. Ж., в които твърди, че на посочената дата
действително е станал инцидент между него и тъжителя И., при който последният
му казал „мишок“, тъй като в тази им част показанията му са безпротиворечиви и
кореспондиращи с посочените кредитирани от съда гласни доказателства и с
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същите
са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
Подсъдимият Ж.С.Ж. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1
вр. чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като на 20.03.2019 год. в гр. Сливен, публично е
казал нещо унизително за честта и достойнството на И.Т.И. в негово присъствие,
а именно „мишок”.
Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че на 20.03.2019 год. в гр.
Сливен е станал инцидент, в които са участвали тъжителят И. и подс. Ж., при
които публично двамата са си разменили обидни думи. По време на инцидента подс.
Ж. е казал по адрес на тъжителя думите: „мишок”, а от своя страна тъжителят И.
е казал по адрес на подс. Ж. думите: „Ей, мишок“.
Ето защо съдът намира, че в настоящия случай следва да се приложи
разпоредбата на чл. 148, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 2 от НК. В посочената
разпоредба е уреден института на реторсията, като идеята на законодателят е, че
страните са изравнили позициите си, двете страни са си отправили взаимни обиди
(арг. ТР № 51/89 ОСНК), т.е. на злото е отвърнато със същото зло. Засегнатият
намира удовлетворение с причиняване на същото деяние на засегналия го, като е
без значение коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство.
В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, видно от всички събрани по
делото доказателства по време на инцидента и тъжителят И., и подс. Ж. са си
отправили взаимно обиди по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1
от НК. Поради което съдът призна подс. Ж. за виновен, но тъй като пострадалият И.
е отвърнал веднага с обида, го освободи от налагане на наказание.
По
правилата на процеса подсъдимият Ж.С.Ж. беше осъден да заплати държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50,00 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.
По предявения граждански
иск:
Съдът
намира предявеният от И.Т.И. граждански иск срещу Ж.С.Ж. за причинените му
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 146, ал. 1 от НК за доказан по основание поради доказаност на деликтното
правоотношение, макар и предявен в завишен размер. По безспорен начин в хода на
съдебното следствие се установи, че гражданският ищец И. е претърпял неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Гражданският ищец И. е предявил граждански иск
срещу подс. Ж. в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева. Безспорно в хода на
съдебното следствие се установи, че гражданският ищец И. е претърпял
неимуществени вреди от престъплението - причинените морални страдания. Съдът
след като се съобрази с конкретните обстоятелства по делото, характера и начина
на извършване на увреждането, естеството на казаните унизителни думи от подс. Ж.,
причинените морални страдания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за
определяне на размера на обезщетението по справедливост, счита че справедлив
еквивалент на причинените на пострадалия И.неимуществени вреди е сума в размер
на 500,00 (петстотин) лева, като в останалата му част до пълния претендиран
размер от 3000,00 (три хиляди) лева – гражданският иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото подс. Ж. беше осъден да заплати на тъжителя И.Т.И.
сумата от 863,32 лева (осемстотин шестдесет и три лева и тридесет и две
стотинки), представляваща направени по делото разноски.
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: