Решение по дело №44/2016 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 08.06.2016 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд втори граждански състав

На девети май две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Иванов

Секретар: К.Б.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 44 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по предявен от М.Т.М., ЕГН: **********,*** и адрес за призоваване: гр. В.Т., ул. „Б. №., чрез адв. А.Ч., против Д.М.М., ЕГН: **********,***, чрез нейната майка и законен М.И.Ф. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.150 от – да бъде намален размерът на определената с Решение от 27.12.2012г. по гр. д. № 1281/2012г. по описа на Районен съд – гр.Карлово издръжка от 130.00 лева, която ищецът е осъден да заплаща на дъщеря си Д.М.М., чрез майката и законен представител М.И.Ф. до размер на 85.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпването на законни причини за нейното изменение и/или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да му бъдат присъдени направените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение от 27.12.2012г. по гр. д. № 1281/2012г. по описа на Районен съд – гр. Карлово била изменена издръжката, постановена с Решение № 169/26.05.2008г. по гр. д. № 38/2008г. на Районен съд – гр. Горна Оряховица, като ищецът бил осъден да заплаща на дъщеря си Д.М.М., чрез нейната майка и законен представител сумата в размер на 130.00 лева месечно, считано от 14.09.2012г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката. Твърди, че била налице съществена промяна във възможностите му и за него към момента било крайно непосилно да заплаща издръжката в така определения размер. Твърди, че не разполагал с големи възможности, имал кредити, които обслужвал, нямал жилище, тъй като същото било продадено от ЧСИ Д. К., с район на действие ВТОС и възложено с постановление за възлагане от 22.07.2010 г., влязло в сила. Твърди, че живеел на квартира, за която заплащал сумата от 250.00 лева месечно, съгласно Договор за наем от 01.10.2014г. Твърди, че не притежавал никакви имущества, нямал сключени трудови договори и граждански договори, нито се осигурявал. Твърди, че баща му бил в тежко физическо състояние, същият бил много възрастен и болен и ищецът се грижел за него, като помагал за закупуването на лекарства. Ето защо счита, че били налице условията на чл.150 от СК , във вр. с чл.142 от СК за НАМАЛЯВАНЕ на размера на издръжката от 130.00 лева на 85.00 лева.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От приложените гр. д. № 1281/2012г. по описа на Карловски районен съд и въззивно гр. д. № 734/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд се установява, че ищецът – М.Т.М., е баща на понастоящем непълнолетната Д.М.М., като е осъден да ѝ плаща чрез нейната майка и законен представител М.И.Ф. месечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от считано от 14.09.2012 г.

Приложено е НОХД №1302/2015 г. по описа на Карловски районен съд с оглед твърдението на ответниците, че дадените по това дело от М.М. обяснения били в противоречие с твърденията му по настоящото дело. Съдът счита, че обясненията по наказателното дело не следва да се обсъждат. В гражданския процес свидетелските показания се дават пред съда, съгласно чл. 163 от и от това правило няма изключение, тъй като иначе биха се нарушили принципите на устност и непосредственост, прогласени в чл. 11 от . Поради това е недопустимо да се ползват свидетелските показания или както е в случая – обяснения, дадени пред друг съд по друго производство, чрез приемане на протоколите от съдебните заседания по него, независимо, че последните са официални свидетелстващи документи.

Ищецът е представил етапна епикриза от 11.08.2014г., издадена от доктор П.В.И. и експертно решение №….от 154-то заседание от 07.10.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания. Тези медицински документи удостоверяват влошеното здравословно състояние на Д.З.Т. – майка на ищеца.

Представил е договор за наем на недвижим имот от 01.10.2014г., сключен между наемодателя З.Ц.Ш. и наемателя М.Т.М. за срок от една година, с определен размер на наема 250.00 лева.

От изисканата справка от ТД на НАП – В.Т. с изх. №1985/01.03.2016 г. се установява, че лицето З.Ц.Ш. през 2015 г. не е подавала декларации по чл. 55, ал.1 от и чл. 201, ал.1 от ЗКПО в качеството ѝ на получател на доходи от наем, както и от М.Т.М. в качеството му на платец на дохода.

Ответницата е представила извадки от търговския регистър, които удостоверяват, че М.Т.М. бил собственик на „М. ***, бил председател на земеделска кооперация за производство и услуги „У.-Р.- с. Р., обл. В.Т. и бил управител на А. ЕООД- с.Р., обл. В.Т.. Представени са и извадки от ТЗ, от които е видно, че майката на ищеца Д.З.Т. е собственик на няколко дружества – „С.Б.С.Б. ЕООд, „П С. Еоод и А. ЕООд.

Ответницата е представила удостоверение от „Т. ООд, от което се установява, че нетният доход на М.И.Ф. за периода м. юли 2014г. – м. май 2015 г. е общо в размер на 1455.18 лева или средно 132.29 лева месечно.

Представила е в заверен препис удостоверение от на СОУ „В.Л. - гр. К., че през учебната 2015/2016 г. Д.М.М. ще бъде ученичка в .. клас; фактура на стойност 22.41 лева за закупени учебни помагала по немски език; фактури за заплатени битови консумативи (интернет, телевизия, електроенергия, ВиК услуги, лекарства, хранителни продукти и др.); грамота за отличен успех на Д.М. – ученичка в …клас на СОУ „В.Л. - гр. К.; грамота, с която се награждава ученичката Д.М. за достойно представяне на общината в националното състезание за най-добра учебна копания в Б.; удостоверение от учебен център „И. за постигнати отлични резултати от Д.М. и размер на вноските за обучение по английски език от 464.00 лева за учебната 2014/2015 г. и 413.00 лева за учебната 2015/2016 г.; приложения на английски език от същия учебен център; ученическа книжка на името на Д.М.. От тези писмени доказателства е видно, че непълнолетната Д.М. Т. е ученичка с отличен успех, която посещава чуждоезични курсове и плаща съответните такси за това.

В показанията си свидетелката Д.З.Т. – майка на ищеца, сочи, че синът ѝ бил безработен. Тя го издържала и тя плащала издръжката на внучката си Д.М. *** на квартира и тя плащала наема му от 250.00 лева месечно. Според свидетелката майката М.Ф. не пускала детето при баща си и нарушавала режима на лични отношения с него. Детето не искало да идва при тях, като казвало, че имало да учи. То нямало никакво уважение към баща си, тъй като майка му го манипулирала. Сина ѝ не можел да му плаща издръжка, защото нямал никакви доходи. М.Ф. живеела с друг мъж и според свидетелката с парите от издръжката ходили в Х.. Д. ѝ казала, че майка ѝ не е отишла с тези пари в Х., но свидетелката била сигурна, че с тези пари е отишла в Х., защото нямало откъде да има пари за да отиде. Ако тя имала пари, нямало да ги съди за издръжка. Знаела, че внучката ѝ била отличничка, но въпреки това се държала лошо с баба си и с баща си. Имала фирма, но синът ѝ М. не участвал в тази фирма. Работела с малкия си син във фирмата и си била наела и работници.

От показанията на свидетелката В. Д. Ф. се установява, че издръжката, която плащал ищеца не била достатъчна, защото Д. била много ученолюбиво и отговорно дете и разходите за нея били големи. Баща ѝ М. ѝ се обаждал от време на време. Когато била по-малка идвал да я търси, сега вече не идвал. Д. ***, нямала свободно време. Ходела на обучение по немски език в сряда и четвъртък, а във вторник и четвъртък посещавала училище „И. по английски език. Това били частни уроци, които те си заплащали – немският на седмица струвал 30 лева – два пъти по 15 лв. Месечната така за курса по английски език била над 160 лева Детето, когато си било вкъщи, винаги четяло. В училище се справяло много добре, ходело по състезания. Чувала била Д. да спори с баща си по телефона, но предпочитала да излиза от стаята и да не слуша какво си говорят. Парите, които плащал бащата, не били достатъчни да покрият разходите на детето, самата Д. го била казвала това. Въпреки това тя не била лишена от нищо, като освен майката и свидетелката, и съпругът ѝ (дядото на Д.) също се грижели за нея и помагали финансово. М.Ф. живеела с мъж на име Г.М.. Той учел за готвач-гурме и също помагал за издръжката на детето.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Според член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя – член 142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от минималната работна заплата. На основание член 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на член 142 от СК, следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на член 150 от СК се иска намаление или увеличение. В производството по член 150 от СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по член 142, ал. 1 от СК. В случая ищецът твърди, че след влизане в сила на решението за изменение на издръжката, е настъпило изменение на обстоятелствата, въз основа на които е била определен размерът ѝ, доколкото били намалели възможностите му да плаща сумата от 130.00 лева месечно. Същата се явявала твърде висока за финансовото му състояние. От установените фактически положения, обаче, съдът намира, че не е налице промяна в обстоятелствата, каквато се визира в нормата на чл. 150 , като обуславяща изменение (намаляване) на присъдена издръжка в полза на ненавършило пълнолетие лице. В тази връзка съдът преценява като необосновани и недостатъчно убедителни доводите, приведени от ищцовата страна за прекомерност на издръжката от 130.00 лева, определена с решението по гр. д. № 1281/2012г. на КРС. Що се касае до оплакванията на ищеца свързани с това, че е трайно безработен, съдът счита, че един такъв довод е несъстоятелен, като се има предвид утвърденото положение в трайната съдебна практика, че дължащият издръжката родител по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен (в случая не са представени никакви доказателства за нетрудоспособност) и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката (в този смисъл са т.11 и т.12 от Постановление № 5/1970г. на Пленума на ВС). Още повече, че по делото са представени писмени доказателства за участието му в няколко фирми, а твърдението, че те на практика не осъществявали дейност и били губещи предприятия не са подкрепени от никакви доказателства.

Съдът не кредитира показанията на майката на ищеца, тъй като намира същите за необективни, продиктувани от нейното негативно отношение към ответниците. Добивайки непосредствени впечатления от свидетелката, съдът установи, че показанията на същата са насочени основно към неуважителното отношение, което според нея майката и детето имали към сина ѝ, а не толкова към настъпилите изменения във възможностите на ищеца да плаща дължимата издръжка.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за намаляване на присъдената издръжка с решение по гр.д. № 1281/2012г. на КРС до размер от 85.00 лева (понастоящем законовият минимум е 105.00 лева – арг. чл.142, ал.2 ), се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Същевременно съдът намира, че в настоящия процес се доказа трайно и съществено изменение в нуждите на детето от последното изменение на размера на издръжката. През изминалитепочти четири години са се увеличили потребностите на детето от храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 130.00 лева месечно. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, имайки предвид, че детето следва да продължи образованието си, както и наличието на допълнителни образователни потребности. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му – понастоящем на 16 години, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. Доказа се по безспорен начин, че Д.М. е изключително ученолюбива и старателна в учебния процес, което обуславя и необходимостта от заплащане на допълнителните езикови курсове, които посещава и свързаните с тях разходи по закупуване на учебници и учебни материали. На ненавършилите пълнолетие деца, както вече се посочи, родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си, за разлика от издръжката по член 144 от СК. На детето Д. следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да ѝ гарантират нормален живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.

Майката на детето – ответница по исковата молба и ищца по насрещния иск, е ангажирала доказателства за актуалните си доходи – удостоверение от „Т. ООд, от което се установява, че нетният ѝ доход за периода м. юли 2014г. – м. май 2015 г. е средно 132.29 лева месечно. Същата живее съпружески с друг мъж, който, както и родителите ѝ, помагат финансово в отглеждането на детето.

Бащата на детето твърди, че е трайно безработен и няма никакви доходи. Не ангажира доказателства в тази насока, освен показанията на майка си, които съдът не кредитира. Налице са, обаче писмени доказателства за участието му в няколко фирми.

Според чл.142, ал.1 от , размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя според нуждите на децата и от възможностите на родителя. С оглед горните обстоятелства и предвид възрастта на детето Д., съдът счита, че за ежемесечна му издръжка са необходими около 300 лева, от които бащата следва да плаща 150.00 лева., а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от майката.

Предявеният насрещен иск по чл. 150 от следва да бъде уважен, като присъдената издръжка в размер на 130.00 лева бъде увеличена до 150.00 лева, считано от 06.08.2015г. (датата на подаване на насрещния иск) до настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода от процеса и доколкото ответниците по иска (ищци по насрещния иск) не претендират разноски, такива не се присъждат.

Ищецът по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради което държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса върху увеличения иск за издръжка в размер на 28.80 лева, съгласно член 78, ал. 6 от ГПК във връзка с член 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Съгласно член 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.М., ЕГН: **********,*** и адрес за призоваване: гр. В.Т., ул. „Б. №., чрез адв. А.Ч., против Д.М.М., ЕГН: **********,***, чрез нейната майка и законен М.И.Ф. с ЕГН: ********** иск по чл. 150 – за изменение на присъдената с Решение от 27.12.2012 г. по гр. д. № 1281/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово издръжка на ненавършилото пълнолетие дете Д.М.М., като размерът на същата бъде намален от 130.00 лв. (сто и тридесет лева) месечно на 85.00 лв. (осемдесет и пет лева) месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ИЗМЕНЯ на основание член 150 от СК размера на дължимата месечна издръжка от М.Т.М., ЕГН: **********,*** и адрес за призоваване: гр. В.Т., ул. „Б. №., чрез адв. А.Ч., присъдена с Решение от 27.12.2012 г. по гр. д. № 1281/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, в полза на Д.М.М., ЕГН: **********,***, чрез нейната майка и законен М.И.Ф. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 130.00 лв. (сто и тридесет лева) на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) месечно, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 06.08.2015г., до настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, М.Т.М., ЕГН: **********,*** и адрес за призоваване: гр. В.Т., ул. „Б. №., чрез адв. А.Ч., да заплати по сметка на Районен съд Карлово, сумата от 28.80 лева (двадесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща дължимата държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката.

ДОПУСКА, на основание член 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.

Номер на акта:	214
Дата:	8 юни 2016 г. (в сила от 12 август 2016 г.)
Съдия:	Владимир Стоянов Иванов

Дело:	20165320100044
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	15 януари 2016 г.

Решение по дело №44/2016 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта Свали акта