№ 2471
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100510075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20104969 от 26.04.2021г., постановено по гр.дело
№21300/2020г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в, ответникът ЗД„Б.И.”АД с
ЕИК**** е осъден да заплати на ищеца „Т.К.“ООД с ЕИК****, на основание
чл.405, ал.1, вр.чл.343, ал.1 КЗ, вр.чл.86 от ЗЗД сумата от 19809,14лв.-
дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана
в полица №Е20600000140 със срок на застрахователно покритие 19.01.2020г.-
18.01.2021г., за вреди на автомобил марка „Фиат Добло“ с ДК№СВ1374MB
при настъпило застрахователно събитие на 17/18.02.2020г.- противозаконно
отнемане, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска
01.06.2020г. до плащането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
2004,57 лева- направени по делото разноски, като искът е отхвърлен за
разликата над уважения размер до предявения от 20100лв. Ищецът е осъден
да заплати на ответника 19,29 лева направени по делото разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗД„Б.И.”АД.
1
Жалбоподателката поддържа, че липсата на монтаж на допълнително защитно
устройство е условие за валидност на договора за застраховка и при
непоставянето му не носи риска при кражба на застрахованото МПС. Твърди,
че непоставянето му евентуално педставлява съпричиняване в размер на 90%.
Твърди също така, че двете експертизи са посочили различна стойност на
застрахованото МПС, като не е ясно защо съдът е взел предвид по-високата
стойност. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен,
евентуално- намален размерът на застрахователното обезщетение.
Претендира разноски.
С подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че възражението относно поставянето на
допълнително защитно устройство е преклудирано. Излага подробни
съображения относно правилността на обжалваното решение и моли същото
да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на
същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в
жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Възраженията на ответника относно поставянето на допълнително
защитно устройство и стойността на процесното МПС не са преклудирани,
тъй като са направени с отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
Настоящият състав обаче намира тези възражения за неоснователни.
2
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (решение № 49/29.07.2013 г. по
т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. №
1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014
г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І
т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о., и
др.), не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за
отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за
договорено в съответствие с нормата чл.408, ал.1 т.3 КЗ и да обоснове отказ
единствено на основание факта на неизпълнението му от страна на
застрахования. За да бъде отказано от застрахователя плащане на
застрахователно обезщетение на основание горепосочената разпоредба, е
необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: 1)
неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2) неизпълнението
на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е
предвидено в закон или в застрахователния договор и 4)настъпването на
застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това
задължение. Тоест, между неизпълнението на задължението по
застрахователния договор (което е значително с оглед интереса на
застрахователя) и настъпването на застрахователното събитие да съществува
пряка причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на задължение,
което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя
последица настъпването на застрахователното събитие, респективно-
увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите, или се явява
препятстващо доказването им, може да обуслови отказ за плащане на
застрахователно обезщетение. Тежестта за доказване както на
неизпълнението, така и на причинната връзка между неизпълнението и
настъпилото застрахователно събитие, респективно- увеличаването на
вредите, се носи от застрахователя. В случая такова доказване от ответника
не е проведено. Установено е само неизпълнението на задължението за
поставяне на допълнително защитно устройство, но не и причинно-
следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или
евентуално увеличаване на вредите. От друга страна, от представения по
делото протокол за оглед (л.21) и от заключението на вещото лице по САТЕ
се установява, че автомобилът е бил снабден фабрично както със защитно
устройство (аларма), така и с имобилайзер. Следователно възражението на
3
ответника е неоснователно и недоказано.
С настъпването на застрахователното събитие застрахователят дължи
заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер-
действителния размер на претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, който съгласно приетата по делото допълнителна САТЕ, е в
размер на 20835 лева и не надхвърля размера на застрахователната сума,
която в настоящия случай, съгласно представената по делото и описана по-
горе застрахователна полица, е в размер на 21150 лв. Първоинстанционният
съд е уважил и възражението на ответника за намаляване на стойността
предвид наличието на вече увредени детайли към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие.
Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен до сумата от 19809,14 лева и правилно е уважен от
първостепенния съд до този размер, а е отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер. Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а на
ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени всички разноски за
въззивната инстанция в размер на 1130лв. за възнаграждение на един адвокат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20104969 от 26.04.2021г.,
постановено по гр.дело №21300/2020г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в.
ОСЪЖДА ЗД„Б.И.”АД с ЕИК**** да заплати на „Т.К.“ООД с ЕИК****,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1130 лева (хиляда сто и тридесет
лева)- разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5