№ 2077
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330204805 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-006149/01.07.2021 г., издадено от *** при
***, ***, с което В.В.М., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер
на 500.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 6 месеца - за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, В.В.М., представляван от *** – адв. Б.П., обжалва
цитираното НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се,
че в НП е посочено некоректно мястото на извършване на проверката, както и
че неправилно в НП е посочено, че същият е отказал да бъде тестван с Дрегер
Алкотест. В хода на проведеното съдебно производство от страна на *** –
адв. П. е наведено и възражение за несъответствие между цифрова и словна
квалификация на нарушението. Поради тези съображения се претендира за
отмяна на обжалваното НП и се претендират разноски.
Въззиваемата страна, ***, ***, излага писмено становище, с което
оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
1
На 26.06.2021 г. около 21.15 часа жалбоподателят М. управлявал лек
автомобил *** с рег. № *** в град Пловдив, по улица „Одрин“. Пресичайки
ул. „Иван Вазов“, същият продължил по ул.“Одрин“, когато бил спрян за
проверка от *** от ***. В хода на извършената проверка водачът отказал да
бъде тестван за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест, след което
на същия бил издаден талон за медицинско изследване № 122308. При
извършеното изследване в последствие в УБАЛ „Св. Георги“ било
установено наличе на етилов алкохол в кръвта 0,60 %о. В резултат на това
срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, а въз основа на него било
издадено обжалваното НП, с което същият бил санкциониран с глоба в размер
на 500 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя и неговия процесуален представител, доколкото самият
жалбоподател в съдебно заседание заяви, че не спори, че на процесните дата и
място е бил спрян за проверка, както и че в резултат на проведеното в
последствие медицинско изследване в кръвта му било установено наличие на
алкхол. Не спори и че е бил употребил такъв непосредствено преди да
приведе в управление управлявания от него автомобил. Твърди се, обаче, че
НП е издадено при наличието на формални нарушения.
Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят – свид. А.Т.
(*** към ***), който в своите показания е потвърдил отразените
обстоятелства в АУАН, Настоящият съдебен намира, че тези показания
изхождат от непредубеден източник и се явяват логични, последователни,
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал
(АУАН, Талон за медицинско изследване, Протокол за химическа експертиза
за определяне на концентрация на алкохол в кръвта), поради което изцяло се
възприемат от съда.
Тази фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
2
На първо място следва да се посочи, че видно от приложените по
преписката оправомощителни заповеди от *** на МВР както АУАН, така и
НП са издадени от компетентни органи.
На следващо място, в хода на съдебното следствие се установява по
безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от
субективна и обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол. В конкретния случай се установява по категоричен начин (от
кредитираните от съда свидетелски показания, АУАН, Талон за медицинско
изследване, Протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрация на алкохол в кръвта), че на посочената в АУАН и НП дата и
място жалбоподателят М., който управлявал МПС, е бил спрян за проверка, в
хода на която на същия бил издаден талон за кръвна проба, където след
проведено изследване, било установено наличие на алкохол в кръвта 0,60
промила. Тези обстоятелства по същество не се оспорват. Точно обратното –
жалбоподателят сам заявява в проведеното о.с.з. на 15.09.2021 г., че на
процесните дата и място е бил спрян за проверка, както и че в резултат на
проведеното в последствие медицинско изследване в кръвта му било
установено наличие на алкохол. Не спори и че е бил употребил такъв (бяло
вино) непосредствено преди да приведе в управление управлявания от него
автомобил. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че в случая
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение се явява доказано по
несъмнен и дори безспорен начин. Този извод не се променя и от наведеното
в жалбата въражение за некоректно посочване на мястото на проверката,
доколкото за съставомерността на нарушението е от значение мястото на
извършване на нарушението, а не на проверката. Не случайно в НП никъде не
е посочено „място на проверка“. Посочено е, че жалбоподателят е управлявал
МПС в град Пловдив на кръстовището на ул. „Иван Вазов“ и ул. „Одрин“ – от
обясненията на самия жалбоподател стана ясно, че същият е преминал имнно
през това кръстовище точно преди да бъде спрян за проверка. Ирелевантно се
явява и това дали водачът е отказал или не да бъде тестван за употреба на
алкохол с Дрегер Алкотест, доколкото в случая отговорността на същия не е
ангажирана за отказ от проверка, а за това, че е управлявал МПС след
3
употреба на алкохол – факт, който се доказва от събраните по делото
доказателства и който по никакъв начин не се оспорва. Освен това при
наличие на кръвно изследване, извършвнето на тест с Дрегер е ирелевантно.
Последното очертава и неоснователността на наведеното от адв. П.
възражение в този смисъл. Простият прочит на НП сочи, че същото е
съставено за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 включително.
Съответна на това нарушение е и санкционната норма, а именно чл. 174, ал. 1,
т. 1 ЗДвП. Съгласно същата, лице, което управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена
с медицинско изследване и/или с техническо средство, се наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство и глоба от 500 до
1000 лева. Съдът счита, че административно-наказващият орган е
индивидуализирал правилно наказанията, съобразявайки нивото на
концентрация на алкохол в кръвта с размера на глобата и лишаването от
правоуправление, които са минимални. Предвид това следва да се заключи, че
наказващият орган правилно и законосъобразно е определил размера на
наказанията, поради което не са налице основания за ревизията на същите.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, именно
защото конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават
по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други
нарушения. Точно обратното - видно от данните, съдържащи се в
приложената и приета като писмено доказателство по делото Справка за
нарушител, жалбоподателят е санкциониран и преди това многократно за
нарушения по ЗДвП, в това число и за такова от вида на процесното.
Отделно от това съдът отчете и характера на процесното нарушение - касае за
умишлено нарушение, с висока степен на обществената опасност, по
отношение на което е налице изключително висока обществена
чувствителност и нетърпимост, предвид зачестилите подобни нарушения по
пътищата. Очевидно е, че предходното санкциониране на жалбоподателя не е
изиграло своя поправителен ефект, поради което настоящият съдебен състав
намира, че целите на ЗАНН в конкретния случай биха могли да се изпълнят
единствено с потвърждаване на обжалваното НП, включително и в частта,
касаеща размера на наложената санкция.
4
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, 25 н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-006149/01.07.2021 г., издадено от ***
при ***, ***, с което В.В.М., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в
размер на 500.00 /петстотин/ лева и лишаване от право на управлява МПС за
срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5