№ 4
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501880 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 35 от 16.05.2022 год., постановено по т.д.№ 110/2021 год. по описа на
Окръжен съд Враца е отхвърлен предявен от С. К. М. против „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия брат
В. А. О., починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 03.08.2016 год., ведно
със законната лихва от 15.09.2020 год. до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ищеца С. К. М., чрез процесуален представител, като се правят
оплаквания досежно неправилните изводи на съда за липса на особено силна емоционална
връзка между него и починалия брат. Твърди се, че съдът не е кредитирал в цялост
събраните по делото доказателства, не ги е съпоставил и вследствие на това е достигнал и до
погрешни изводи. Посочва се, че поради силната връзка която имал със своя родственик,
смъртта му причинила силни болки и страдания. Моли се за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и за уважаване на иска. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият „ДСК-Общо застраховане” ЕАД депозират отговор с който оспорват
наведените по жалбата доводи и молят за потвърждаване на решението, като претендират и
юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
1
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. №1 по описа на
ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в
постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. По настоящето
дело не е спорно, че ищеца е брат на починалия В. А. О..
От показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели Н. М. и Р. К.,
чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, с оглед обстоятелството, че
втората е първа братовчедка на ищеца, а първия пък е нейн съпруг, се установява, че двамата
братя са били в близки отношения и макар ищецът да е живеел в с.Три кладенци, а
загиналият да е живеел в гр.Враца, двамата са поддържали връзка постоянно и са се
събирали през почивните дни, както и по време на празници. Впечатленията на свидетелите
са, че двамата братя са имали по-силна връзка, тъй като до раждането на по-малкия брат В.,
останалите деца в семейството са били момичета и ищецът С. М. много се е зарадвал, че ще
има брат. Установяват, че двамата братя са си помагали много, като са си намирали взаимно
работа в строителството, В. е идвал на село и е помагал на брат си С. при обработката на
двора и за друга работа, като например снабдяване с дърва, осигурявал му е превоз с колата
си в случай на нужда, подпомагали са се и финансово, съветвали са се за къщите си, за
обзавеждането, за коли. Свидетелите установяват още, че ищецът приел тежко смъртта на
брат си, плакал е и бил съкрушен. Според свидетелите, ищецът е взел пари в заем, за да
организира погребението на брат си, които после е връщал в продължение на няколко
месеца. Свидетелят М. установява, че ищецът е бил доста променен, вече започва да се
успокоява, но все още споменава брат си. Свидетелката К. пък посочва, че след смъртта на
брат си, ищецът е споделил с нея, че все едно той е мъртъв, че не иска да е жив и по-добре с
него да се е случило това, тъй като е по-големия брат. Според свидетелката, ищецът все още
не е преживял смъртта на брат си, тъй като й казва, че чувства, че вече няма никого и няма с
кого да се събере, че не иска да идва в гр.Враца, защото непрекъснато мисли за брат си и
има чувството, че умира в този град. Свидетелите установяват, че ищецът е семеен и има
пет деца.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-психологична експертиза се
установява, че в резултат на смъртта на брат му В., в психичния живот на ищеца С. М. се е
оформила ярка и сложна картина от негативни емоционални преживявания, характерни за
острата стресова реакция, атипична реакция на скръб и посттравматично стресово
разстройство, което е възможно да бъде преодоляно съобразно индивидуалните ресурси –
2
личните качество, избора на потърпевшия и подкрепата на значимия социален кръг.
Както е посочено в споменатото Тълкувателно решение на ВКС, наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие.
В настоящия случай, след внимателен анализ и съпоставка на събраните доказателства не се
установи такава силна и емоционална връзка между ищеца и неговия брат. Свидетелите по
делото, чиито показания съдът кредитира, като събрани чрез преки наблюдения установиха,
че между ищеца и починалия му брат В. О. са съществували традиционните и общоприети
добри взаимоотношения, основани на обич и взаимна грижа един към друг, както и че
ищеца е скърбял за починалия си брат, но не бе установено, че причинените морални болки
и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена
връзка. Двамата братя не са съжителствали заедно, били са женени и всеки има свое
семейство, т.е. дори и между двамата да е имало по-близка връзка в периода на израстването
им, с времето същата се е изменила под въздействие на живота, наличието на обособени
лични сфери на живот и териториална отдалеченост на местоживеенето на ищеца и
загиналия. Нито от свидетелските показания, нито от заключението на медицинската
експертиза се установява понесените от ищеца морални болки и страдания да надхвърлят по
интензитет и времетраене болките и страданията, които биха изпитали повечето братя при
неочаквана смърт на своя брат. Що се касае до посоченото от вещото лице посттравматично
стресово разстройство, следва да бъде съобразено, че от свидетелските показания се
установява, че същото вече е отшумяло и ищецът има нормално социално функциониране,
макар и все още да изпитва тъга по своя брат. Всички изложени обстоятелства не
обосновават наличие на силната емоционална връзка между ищеца и починалия. Нейното
отсъствие в случая изключва проявлението на неимуществени вреди в патримониума на
ищеца, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд
следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 16.05.2022 год., постановено по т.д.№ 110/2021 год. по
описа на Окръжен съд Враца.
ОСЪЖДА С. К. М. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от страните, считано от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4