№ 4763
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110210121 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. А. А. срещу наказателно постановление №
23-4332-011377/16.06.2023г., с което на Н. А. за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП е наложено на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 700 / седемстотин/ лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца.
В жалбата си Н. А. твърди, че не е извършил нарушеинето, като оспорва
и фактическите констатации в акта. Иска от съда да отмени издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява,
представлява се от адв.Соколова. Тя поддържа жалбата и доводите в нея.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 13.04.2023 г. около 22.12 ч., жалбоподателят Н. А. управлявал в гр.
София, по бул. „Сливница“, лек автомобил „БМВ 320 Д Х Драйв“, с рег.№
1
****, като се движел с посока от ул. „Опълченска” към ул. „Димитър
Петков“. До № 127 преминала със скорост от 103 км/ч.. Същата бил засечена с
техническо средство видеосистема, като отчетената скорост била 107 км/ч. с
толеранс от 3 %, при огроничение на скоростта от 50 км./ч. в населено място.
На 17.05.2023г. Н. А. попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
отразил на 13.04.2023г. около 22:12ч., да не може да посочи кое лице е
управлявало собствения му лек автомобил.
На 17.05.2023г. на Н. А. е съставен АУАН. Актът бил връчен на А.,
същият отразил да няма възражения по акта.
В последствие на Н. А. при идентично описание на извършеното
нарушение и обстоятелствата, при които се твърди да са извършено е
съставено наказателно постановление № 23-4332-011377 /16.06.2023г., с което
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700.00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за
нарушението на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на показанията на свидетелите Б. и С., приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, разпечатка за
извършени от жалбоподателя нарушения на ЗДвП, справка за годността на
техническото средство, писмо от БИМ, ведно с удостоверение за одобрен тип,
декларация, заповед.
Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по
случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в
производството, няма съществени противоречия. Съдът кредитира както
свидетелските показания, така и писмените доказателства. От тях в
съвкупност се установява датата и мястото на извършване на нарушението,
отчетената скорост, вида на техническото средство и на моторното превозно
средство, респективно предоставената възможност на собственика да посочи
лицето управлявало моторното превозно средство на процесната дата. Съдът
даде вяра на показанията на свидетелите, въпреки тяхната оскъдност, поради
наличие на качествени характеристики за това – тъждество на описаните
факти с изведеното от писмените доказателства по делото. Отразеното от тях
в АУАН намира потвърждение и в писмените материали по делото – справка
за техническа изправност на техническото средство, както и снимков
2
материял. В този аспект е нужно да се посочи, че доказателстевния облик е
единен и непротиворечив.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление, с което на Н. А. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.182 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700.00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца“ е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи /видно от
приложената по делото заповед/.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство и ограничаващи правото на
защита на нарушителя. На следващо място отразяването на обстоятелствата
по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в
акта и наказателно постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Точно и ясно при въвеждане на
необходимия минимум от реквизити са описани обстоятелствата, касаещи
извършеното нарушение, така щото за субекта на отговорността е ясно
посочено кога, къде и какво се твърди да е извършил, коя правна норма
въвежда дължимото правило за поведение и как осъщественото от него
навлиза в конфликт с конкретното правило.
Съставеният акт и издаденото наказателно постановление вменяват на
жалбоподателката извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП моторните превозни средства следва да се
движат с посочената от законодателя и лимитативно определена скорст,
съобразно вида и категорията на моторното превозно средство, мястото,
където се узвършва управлението на моторното превозно средство.
Законодателят е дефинирал и отгроничил конкретно посочвайки разрешената
скорост за движение в населено място, като в процесната хипотеза, тя е 50
км./ч.. В ал.2 на същия този чл.21 от ЗДвП е въведена друга хипотеза,
предвиждаща „ .....когато скоростта, която не трябва да се превишава е
различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“.
Същевременно в обстоятелстевната част на АУАН и тази на последващото
наказателно постановление ясно е описано при какви обстоятелства се твърди
3
да е осъщестевно нарушението, посочвайки конкретни улици, респективно
място на констатиране и извършване на същото. Нещо повече в дадената
правна и словесна квалификация на нарушението контролният орган е въвел
като нарушено не задължението за съобразяване с поставен пътен знак,
ограничаващ скоростта на движение, а с изискавнето за спазване на скороста
в населено място. При тези две различни фактически рамки, могат да бъдат
разгледани две различни по вид администартивни нарушения – такова по
чл.21 ал.1 ЗДвП или по ал.2. В процесанта хипотеза администартивният орган
не вменява на нарушителя неспазване с ограничение, поставено от пътен
знак, за да следва това обстоятелство да е въведено в съдържанието на АУАН
и наказтелното постановление, респекитвно да се изследва от съда.
В настоящия случай, изхождайки от обективно установеното от
доказателствата по делото, очертавайки фактите по делото, несъмнено са
налице предпоставките за ангажиране на отговорност на водача на моторното
превозно средство по реда на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Служителите на МВР, които имат право да установяват нарушенията за
правилата на движение по пътищата могат да използват технически средства
или системи, записващи точна дата, час, и регистрационния номер на
моторното провозно средство. В закона е предвидено изготвените с
посочените технически средства снимки видеозаписи, разпечатки да са
веществено докадателство и да могат да се ползват като такова именно в
административното производство. В производството обаче съдът прие като
гласно доказателствено средство и показанията на разпитаните свидетели. От
същите и от писмените доказателства по делото се установява, че на
посоченото в акта място – населено такова, ограничаващата скорост на
дивжение е до 50 км./ч. Това обстоятелство е въведено във фактологията на
описанието на твърдяното административно нарушение. От друга страна
свидетелските показания, редом с въведеното в акта и разпечатката
установиха и друг значим факт - регистрационния номер на засечен лек
автомобил, по отношение на който е извършено отчитане на скоростта.
Несъмнено установено по предвидения за това процесуален ред, е фактът
именно жалбоподателят да е лицето, на което е предоставена като собственик
възможността да посочи кое е лицето управлявало на процесната датата
автомобила. В светлината на нормата на чл. 188 ЗДвП Н. А. е отразил да не
може да посочи такова лице. въведената в акта дата моторно превозно
средство.
Така безспорно се установява именно собствения на жалбоподателя лек
автомобил да се е движел на посоченото в акта място със съответната скорост
– 103 км./ч. при отчетен 3% толеранс, отразена в разпечатката от
техническото средство. Същата е доказателство, изготвено по предвидения за
това ред и съобразно разпоредбата на на чл.189 ал.7 ЗДвП може да
установява изследвания факт - конкретна скорост на движение в засечен
пътен участък и време. Несъмнено установено по делото е движението да е
извършено в населено място, като ограничението да е до 50км./ч.
4
В този смисъл съдът прие, че жалбоподателят е осъществил всички
признаци на административното нарушение за извършването на което му е
издадено и наказателно постановление.
При индивидуализирането на административнонаказателната
отговорност следва да се вземе предвид разпоредбата на ЗДвП, приложима в
конкретната хипотеза, нейните съдържателни характеристики и
характеристиките на конкретното нарушение, съответно личността на субекта
на нарушението. Глобата предвидена в чл.182 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП за
превишаване на разрешаната скорост на движение по пътя и лишаването от
правоуправление са с точно посочен размер и вид и обвързват при
установяване на всички признаци – обективни и субективни - на
административното нарушение, на субекта на нарушението- жалбоподателят
Н. А. да се наложи точно по вид и размер административно наказание,
каквото е определено в самото наказателно постановление.
Съдът прие, че наказание в този му вид и размер е законосъобразно,
адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение и ще способства за
постигане на индивидуалното въздействие върху поведението на водача.
Процесното деяние не сочи засягане на закриляните обществени
отношения в по-ниска степен отколкото деянията от този вид, поради което и
съдът прие, че не са налице предпоставки сочещи приложимостта на чл.28 от
ЗАНН.
Водим от горното съдът 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 23-4332-
011377/16.06.2023г., с което на Н. А. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е
наложено на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 700 / седемстотин/ лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5