Решение по дело №1266/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 118
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Стоян Константинов Попов
Дело: 20203100601266
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Варна , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева

Стоян К. Попов
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Деян Кондов Душев (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203100601266 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 260038 от 01.10.2020 г., постановена по НОХД № 696 / 2020 г., НО
на Варненски районен съд е признал подс. СВ. Ц. Д., роден на 14.01.1973 г., в гр.
Варна, живущ в гр. Варна, българин, български гражданин, разведен, с основно
образование, безработен, осъждан, ЕГН: ********** за виновен в това, че на
13.02.2019 г., в гр. Варна е предложил съдействие на П. З.А. за връщане на
противозаконно отнетото му МПС - лек автомобил „Мазда СХ5“ с ДК № В 32 94 BP,
срещу получаване на имотна облага - парична сума в размер на 9 000,00 /девет хиляди/
лева, поради което и на основание чл. 346, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, вр. чл.54 ал.1 от НК му
е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 /две/ години, като е
постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
общ режим.
Със същата присъда на основание чл. 346, ал. 4 от НК съдът е наложил на
подсъдимия и наказание ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 2
/две/ години.
Срещу така постановената Присъда е постъпила въззивна жалба, с оплакване за
незаконосъобразност на същата. Защитникът на подс. Д., адв. В. сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на доказателства за
участието на подсъдимия в престъпното деяние. Твърди, че по делото няма нито преки,
нито косвени доказателства, които могат да бъдат в основата на извод, че Д. е автор на
престъплението в което е обвинен. В допълнение се навеждат аргументи за допуснати
1
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подс. Д..
Иска се от въззивния съд отмяна присъдата, с постановяване на нова, с която Д.
да бъде признат за невиновен. Алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане на
първия съд.
Представителят на ВОП определя първоинстанционния съдебен акт като
законосъобразен. Счита, че наказанието е определено правилно, а неговия размер
съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Предлага на съда да потвърди
атакуваната присъда.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, защитникът на подс. Д., в
лицето на адв. В. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Доразвива тезата,
с подробен коментар и анализ на събраните доказателства.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален
ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
фактическата обстановка, така както е описана в първоинстанционния акт и тя е
следната:
Св. А. притежавал лек автомобил „Мазда СХ5“ с peг. № В 32 94 BP, който на
03.02.2019 г. вечерта паркирал пред дома си, находящ се на ул. „Радецки“ № 41, в гр.
Варна и след като го заключил се прибрал вкъщи. На 04.02.2019 г. сутринта, св. А.
установил, че автомобилът му липсва от мястото, където го бил паркирал. Св. А.
сигнализирал полицията и било образувано досъдебно производство.
В разговор със свой познат св. А. разбрал, че е възможно да му се окаже
съдействие за връщане на автомобила. При това се свързал с лицето К. К., който, след
като провел няколко телефонни разговора, един от които с лице с прякор „Боцмана“
/подс. Д./, както и среща с него, заявил на св. А., че подс. Д. иска 9000,00 лева за
връщането на автомобила.
На 13.02.2019 г., около 16.30 ч., в присъствието на сина си – св. Б. А., св. А.
предал на лицето К. К. исканата от подс. Д. сума в размер на 9 000,00 лв.
От своя страна лицето К. К. предал на подс. Д. парите. След като парите били
предадени, св. А. бил уведомен от лицето К. К., че може да вземе автомобила си от с.
Калиманци, обл. Варна – „Калимански хан“.
Междувременно по образуваното досъдебно производство били предприети
оперативно- издирвателни мероприятия, при които в с. Баново, обл. Варна, на
07.02.2019 г. бил установен лекия автомобил, собственост на св. П. А.. Автомобилът
бил паркиран на черен път в края на селото и бил поставен под наблюдение.
Наблюдението се осъществявало от два екипа на сектор „КП“ ОД на МВР Варна,
наблюдаващи подходите към с. Баново. В състава на единия от екипите влизал св. Т., а
2
в състава на втория – св. Я..
На 13.02.2019 г. следобед, намирайки се в района на с. Слънчево, обл. Варна, св.
Т. възприел л.а. „Сузуки Алто“ с peг. № В 75 10 BP, като автомобила се управлявал от
подс. Д. и в него се возел св. Д.. Св. Т. последвал автомобила на подс. Д., като около
17-18 часа, на смрачаване имал видимост към подс. Д. и св. Д..
Подс. Д. спрял л.а. „Сузуки Алто“ зад лекия автомобил „Мазда СХ 5“, като
двамата със св. Д. извършили някакви действия върху задния му багажник, след което
подс. Д. се качил в лекия автомобил „Мазда СХ 5“ и потеглил в посока към с.
Калиманци, обл. Варна. Зад него, с лекия автомобил „Сузуки Алто“ се движел св. Д..
Полицейските служители преценили, че не е удачно лицата да бъдат задържани
в автомобила, тъй като предходна информация относно подс. Д. сочела, че лицето не
изпълнява полицейски разпореждания. Поради това била подадена информация до
втория екип, в състава на който влизал св. Я. и който се намирал след с. Баново, в
посока с. Калиманци, в тъмен участък, до започващото осветление в селото.
В един момент към полицейските служители подходили л.а. „Мазда СХ 5“ и л.а.
„Сузуки Алто“, при което св. Я. възприел, че подс. Д. управлява л.а. „Мазда СХ 5“, а
св. Добрев - л. а. „Сузуки Алто“. В с. Калиманци, подс. Д. паркирал лекия автомобил
марка „Мазда СХ 5“, след което се качил в л.а. „Сузуки Алто“ и със св. Д. потеглили в
посока към гр. Аксаково – Летище Варна. В края на гр. Аксаково подс. Д. и св. Д.
били задържани от органите на полицията.
Междувременно св. А. посетил района на „Калимански хан“ в с. Калиманци,
обл. Варна и там установил автомобила си – пред „Калимански хан“. След разговор със
св. Я., който се намирал на място било установено, че за автомобила е платен откуп и
тази е причината св. А. да се намира на това място.
Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се
различават от фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на
задълбочен и точен анализ на събраните относими и допустими доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса
послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени
и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства.
Първоинстанционният съд правилно е приел че подсъдимият е предложил, а и
оказал съдействие на пострадалото лице А. за връщане на противозаконно отнетото му
превозно средство, срещу получаване на имотна облага - парична сума в размер на 9
000,00 лева.
Поради горното и въззивния съд намира, че подс. Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 346, ал. 3, вр. с ал. 2 от НК.
Възраженията в жалбата се свеждат основно до липса на доказателства относно
авторството на деянието. Възразява се и срещу начина на установяването му от първия
съд, в частност с косвени доказателства, изводи почиващи на предположения и
недоказани факти.
Тези възражения обаче не могат да бъдат споделени от въззивния съд.
Последният намира, че ВРС е направил обстоятелствен, задълбочен и изцяло коректен
3
коментар на доказателствата и доказателствените средства по делото и не се е
отклонил от установения стандарт при установяване на обективната истина по делото.
Да, по делото преобладават косвените доказателства, но разгледани в
съвкупност с преките такива, се установява категорично участието на подс. Д. в
инкриминираното деяние. В основата на разколебаване на обвинителната теза, са
обясненията на подсъдимия депозирани в наказателно производство. С оглед техният
двойствен характер и най-вече, че те се явяват и годен доказателствен източник, в
мотивите на ВРС има заключения, въз основа на коментара на доказателствата, които
разколебават изградената от подс. Д. теза и респективно са отличени и такива, от които
с необходимата категоричност, може да се направи несъмнен извод, че той е автор на
престъплението за което отговаря. С тези изводи въззивния съд следва да се съгласи.
Тук следва да се въведе едно уточнение, което в крайна сметка е правило,
установено, както от теорията, така и от дългогодишна практика на ВКС, а именно, че
съдът по същество няма процесуално задължение да използва единствено и само преки
доказателства и постановяването на осъдителна присъда, основана само на косвени
доказателства не е процесуално недопустимо. Разбира се, при това положение, от
анализа и оценката на доказателствената съвкупност следва да е налице единствено
възможния и безпротиворечив извод за авторството на престъплението.
Несъгласието на защитата е основно по отношение на подхода на ВРС да
предпочете една група свидетели пред друга група, в която влизат и обясненията на
подс. Д. и да кредитира тази, показанията които противостоят на тезата на подсъдимия.
Добре известна е липсата на ограничения в НПК за постановяване на осъдителен акт,
когато отделни доказателства или доказателствени източници са с противоположна
насоченост, разбира се при спазване изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК. А те
в разглеждания случай са спазени в достатъчна степен, като обективно, всестранно и
пълно са изследвани всички обстоятелства по делото. Няма недостатъци в
правилността и последователността на разсъжденията на ВРС, както и не се констатира
превратно възприемане на свидетелски показания на показанията на Атанасови, Янев и
Торимацов по отношение действията и поведението на подсъдимия в конкретната
ситуация. Без съмнение в показанията им се констатират неточности, но те касаят
второстепенни факти, които нямат отношение към фактическия състав на
престъплението. Отделно от това, съдът е превъзмогнал констатираните такива при
разпита им в рамките на съдебното следствие, чрез процесуалния способ залегнал в чл.
281 от НПК. Това разбира се важи и за коментара на показанията на св. Добрев
залегнал в мотивите на съда, където подробно са обяснени съображенията, които са в
основата на възприемането на съобщеното от него в досъдебната фаза. По тези
аргументи и въззивният съд кредитира показанията на посочените свидетели, а
твърденията за проява от първия съд на тенденциозност при обсъждането им и липса
на обективност при тяхната оценка е несъстоятелно.
В атакуваният акт е даден и изчерпателен отговор на възраженията, предложени
и на настоящата инстанция. Логичен и издържан е отговорът относно регистрацията
на мобилния телефон ползван от св. Д. в мобилните клетки по време и час, като няма
основание за направа на друг извод. Посоченият факт разгледан изолираното от
другите доказателства би имал някакво значение за лансираната версия от защитата, но
поставен в доказателствената съвкупност, той само я допълва, като се изхожда най-
вече от времето и мястото на задържане на св. Д. – гр. Аксаково, както и наличната
регистрация в определен момент на телефона в с. Баново.
4
В жалбата се набляга и на момента, в който подсъдимият и св. Д. са преминали
покрай полицейски постове и св. Т. и Я. са разпознали Д.. Ясно е, при цялостния
прочит на делото, че св. Т. многократно е разследвал дейността на подс. Д. и в рамките
на тази оперативна работа, той добре е познавал подсъдимия. Това му е позволило без
особени трудности да установи, че лицето, което управлява автомобила е подс. Д..
Неговата убеденост, че именно Д. е в автомобила е ясно установена и от последващото
решение което е взел, да не се задържа веднага лицето, познавайки неговата
агресивност и склонност към съпротива в такива ситуации. Възраженията относно
липсата на адекватна светлина към момента на преминаване на автомобила се оказват
неиздържани в контекста на изложеното. И те са такива именно заради детайлното
познаване от страна на Торимацов на отличителните антропометричните
характеристики на подс. Д., което не само улеснява този процес, но и намаля
необходимостта от детайлно изследване на обекта.
Значително внимание е отделено от първия съд на показанията на св. А. и Б. А. и
не без основание, доколкото те са от особена важност за делото. Св. А. в крайна сметка
е предал паричната сума на К. за съдействие. За последния трябва да се отвори скоба.
Колкото държавното обвинение да се е стремяло да му придаде вид на посредствен
извършител, то той такова качеството не притежава, а друг е въпроса относно
решението на прокурора за неговия процесуален статут. Така или иначе показанията на
К. не могат да се ползват по делото /заличен/, а съвсем правилно показанията на св. А.в
и Б. А. са внимателно съпоставени с всички останали доказателствени източници. За
тяхната достоверност говорят няколко неопровержими факта. Първо, едва след като са
дали сумата на К., а той се е срещнал с подс. Д. и му я предал, К. се е върнал при
свидетелите и им е казал местонахождението на автомобила. Второ, това, че точно в
този момент и на това място К. и подс. Д. са се срещнали се установява от св. Т. и
трето, непосредствено след тази среща /предаване и получаване на сумата/, подс. Д.
предприема незабавни действия по преместване на автомобила на уговореното между
тях място и съобщено на собственика.
Съпоставяйки тези доказтелствени източници, съдът с право не е дал вяра на
лансираната от подсъдимия версия. Противоречията в обясненията на подс. Д. и
констатираните разлики със съобщеното от свидетелите води до извод, че неговите
обяснения не доставят достоверни факти, поради което и правилно ВРС е предпочел
другите доказатествени източници, а техният анализ и взаимовръзка, определят
единствения извод, че именно подс. Д. е извършил инкриминираното в ОА деяние.
При отмерване размера на наказанието ВРС е спазил законовите изисквания.
Отчел е всички обстоятелства имащи значение за времето, което подсъдимият ще
престои в местата за лишаване от свобода. Обществената опасност на деянието, с оглед
неговите индивидуални признаци не е висока, но завишена се явява опасността на
дееца. Съдебното му минало няма отношение към състава на престъплението, но то е
израз на нагласите, които са формирани у подсъдимия, а те с оглед броя на
регистрираните осъждания, следва да се окачествят като престъпни.
Поради горното, съдът прие, че наказание малко над специалния минимум - две
години лишаване от свобода е адекватно и с потенциал да постигне целите визирани в
чл. 36 от НК.
Коректно е решението на ВРС да лиши подс. Д. от конкретно право, това да
управлява МПС, с оглед разпоредбата на чл. 346, ал. 4 от НК. Срокът пък е съобразен
/не по-малък/ с размера на наказанието лишаване от свобода, което го характеризира
5
като законосъобразен.
Съобразено със закона се явява и определянето на първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието - общ, доколкото не са покриват нито един от критериите
залегнали в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС..
Противно на изложението на защита по същество, съдът не констатира
формулираните процесуални нарушения. Няма допуснато съществено процесуално
нарушение от страна на първоинстанционния съд при разглеждане на делото и
постановяване на присъдата, изразяващо се в изграждане на вътрешно убеждение
върху некоректни и противоречиви доказателства.
Още по-малко може да се пледира липсата на мотиви или наличие на
противоречиви такива, от които не може да бъде установена действителната воля на
съда. Най-общо, липсата на мотиви е невъзможност на страните и контролиращите
инстанции, да установят начинът, по който формирано вътрешното убеждение на
решаващия съд. В случая, такива затруднения проверяващия съд няма. Мотивите на
присъдата са изцяло съобразени със законовите изисквания на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Извършен е в необходимия обем доказателствен анализ, в който е посочено кои
доказателства и доказателствени средства съдът възприема и на кои не може да даде
същото доверие, респ. от кои са изведени фактите, имащи отношение към
съставомерността на деянието. Поради горното и искането в тази насока не може да
бъде удовлетворено.
В тази връзка и при цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд
не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради
което присъдата на ВРС, следва да бъде потвърдена.
Водим от и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Варненският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260038 от 01.10.2020 г., постановена по
НОХД № 696 / 2020 г., НО на Варненски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6