Р Е Ш Е Н И Е
№ 260040
гр.Варна, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т.,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№220/20г. по описа на ВАпС, гр.о,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби,
както следва.Въззивна жалба, подадена от С.И.А., Е.А.Х.,
М.А.А. и А. А.С., всички
чрез процесуалните им представители адв.Р.Д. и адв.В.Й., против решение №1531/19.12.2019г., постановено по
гр.д.№ 211/18г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване годината
на делото, като действителната такава е 2019г./ по описа на ВОС, гр.о., с
което: 1/ е отхвърлен предявеният от
С.И.А., Е.А.Х., М.А.А. и А.А.С. против „Инвестбанк“АД
ревандикационен иск с пр.осн. чл.108 ЗС съдът да признае
за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на
ПИ с идентификатор 10135.2566.152 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г.
на изп. директор на АГКК, находящ
се в гр.Варна, община Варна, област Варна, м. ”Траката”,
с площ от 1 356 кв.м., трайно предназначение на територията: урбани -зирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, при граници и съседи по скица: имоти с
идентификатори: 10135.2566.49 и 10135. 2566.64, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищците
владението върху същия, като неоснователен, като
решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на ответника Г.П.Ч. и Д.С.Ч.; 2/ са осъдени С.И.А., Е.А.Х., М.А.А. и А.А.С. да заплатят на „Инвестбанк“ АД сумата от 3 945 лв., представляващи сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск
бъде уважен, като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни
разноски.
Въззиваемата страна „Инвестбанк”АД, гр.София в депозирания отговор по жалбата в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в хода на производството чрез проце - суалния си представител адв.Й.Д. поддържа становище за нейната неоснователност и
моли решението на ВОС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третите лица помагачи Г.П.Ч. и Д.С.Ч.,
редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата.
Въззивна жалба,
подадена от „Инвестбанк”АД, чрез процесуалния пред -ставител адв.Й.Д., против решение
№384/10.03.2020г., постановено по гр.д.№211/19г. по описа на ВОС, гр.о. в
частта му/имащо в тази си част характер на съдебно определение/, с която е
оставена без уважение молба вх.№2959/ 28.01.2020г., подадена от „Инвестбанк“АД по реда на чл.248 от ГПК, за изменение в
частта за разноските на Решение №1531/19.12.2019г., постановено по гр.д.
№211/18г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване годината на
делото, като действителната такава е 2019г./ по описа на ВОС.В жалбата се
твърди, че решението в посочената му част е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постано - вено
друго, с което молбата на страната с пр.осн. чл.248
от ГПК бъде уважена.
Въззиваемите С.И.А., Е.А.Х.,
М.А.А. и А.А.С., редовно
уведомени, не са депозирали отговор по
жалбата.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и уточняващата
такава към нея от 07.10.2019г. ищците С.И.А., Е.А.Х., М.А.А.
и А.А.С. излагат, че са наследници по закон на А.А.
***, поч. на 02.03.2010г., съответно преживяла
съпруга и низходящи.По наследяване от последния и в резултат от прекратена СИО
са собственици при квоти 5/8 ид.ч. за първата и по
1/8 ид.ч. за всяка от останалите на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.“Траката“,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2566.152 по КККР, одобрени 2008г., с
площ от 1 356 кв.м., при съответни граници.Този имот е придобит от А.А. и С.А. по време на брака им
с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№
142/99г.Бил е предмет на реституционна процедура по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ и др., както следва.Собственик на недвижимия имот към 1972г. е била Ц.А.А./сестра на А.А./, придобит с
договор за дарение, обективиран в н.а.№186/72г.От
същата имотът е отчужден за държавни нужди по реда на ЗТСУ.Подала е искане за
реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., по което е постановено от
кмета на община Варна решение №1617/30.03.1993г. за възстановяване на
собствеността.Легитимирайки се като собственик с посоченото решение, Ц.А. е
дарила на А.А., съответно с н.а.№157/93г. ½ ид.ч. от имота и с н.а.№186/94г. останалата ½ ид.ч. Така като едноличен собственик на недвижимия имот А.А. е продал същия на С.П.А. с
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№60/13.04.1995г.
Подаден е протест №3779/30.11.1994г.
от Окръжна прокуратура - Варна по
реда на чл.37, ал.2 от ЗАП с искане решение №1617/30.03.1993г. за възстано -вяване на собствеността
да бъде обявено за нищожно, т.к. Ц.А. е подала искането си за отмяна на
отчуждаването след изтичане на преклузивния срок по
чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.По протеста е образувано гр.д. №559/ 95г.
по описа на ВОС и с решение от 10.07.1995г. по него е обявено за нищожно
решение №1617/30.03.1993г. на кмета на община Варна.Община Варна е иници -ирала производство чл.225,
ал.1 от ГПК/отм./ за преглед по реда на надзора, по което е образувано адм.д.№6563/95г. по описа на ВАС.С решение №545/10.11.
1997г. по адм.д.№6563/95г. по описа на ВАС е отменено
по реда на надзора влязлото в сила решение от 10.07.1995г. по гр.д. №559/95г.
по описа на ВОС и вместо него е постановено отменяване на решение №1617/
30.03.1993г. на кмета на община Варна и оставяне без разглеждане искането на Ц.А.
за реституция поради просрочие.След отпадане на
правата на А.А. същият е уведомил Стоян П.А. за
горното през 1997г. и са уредили финансовите си отношения.
След новиране
през 1997г. на срока за подаване на искане за реституция Ц.А./чрез пълномощника
си А.А./ е подала искане през 1998г. за
възстановяване на собственост по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. върху
същия имот, по което е постановено от кмета на Община Варна решение
№63/04.06.1998г. за възстановяване на собствеността.Ц.А. се снабдила с к.н.а.
за собственост и с договор за покупко-продажба, обективиран
в н.а.№ 142/99г. продала недвижимия имот на А.А. по
време на брака му със С. А..От тогава А.А. заплащал
данъците за недвижимия имот и е третиран като собственик от държавните и
общински органи - адресат на множество писма от Община Варна от 2002г., 2003г.,
2005г. по повод проектирани изменения в кадастрални и подробни устройствени планове, подавани възражения.Вписан е като
собственик в КККР, одобрени 2008г., съгласно издавани скици на имота през
2011г. и 2014г.След смъртта му данъците се заплащат от ищците.
С н.а.№20/28.06.2016г. С.П.А.,
легитимирайки се като собственик с н.а.№60/95г./по който правата му са
отпаднали/, и наследниците на починалата му съпруга П.С.П.
и М.С.П., са сключили
договор за покупко-продажба на процесния недвижим
имот с Г.П.Ч. по време на брака му с Д.С.Ч..Впоследствие същите са сключили
договор за ипотека на недвижимия имот в полза на ответника „Инвестбанк“АД,
гр.София и с последваща сделка, обективирана
в н.а. №13/25.01.2018г., договор за прехвърляне собствеността на „Инвестбанк“АД. Доколкото С.П.А., П.С.П.
и М.С.П. не са били
собственици на недвижимия имот към 2016г. и ответникът не е могъл да придобие
собственост през 2018г.Същият го владее без основание и отказва да им предаде
владението.Предвид изложеното претендират ответникът да бъде осъден да им
предаде владението върху собствения им при горепосочените квоти ПИ с
идентификатор 10135.2566.152.
Ответникът „Инвестбанк”АД,
гр.София в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в
хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъде отхвърлени
като неоснователни.Твърди, че е собственик на процесния
ПИ с идентификатор 10135.2566.152, придобит с договор, обективи- ран в н.а.№13/18г., поради което и го владее от датата на
сключване на договора- 25.01.2018г.Прехвърлителят по
този договор Г.Ч. е придобил собственост с договор за продажба, обективиран в н.а.№20/16г., а праводателят
му С.А. с договор за продажба, обективиран
в н.а.№60/95г.Твърди, че правата на последния не са отпаднали в развилите се
съдебни производства. Евентуално, ако собственост не е придобита с посочените
н.а., твърди, че е придобил собственост чрез давностно
владение с присъединяване владението на праводателите
- от сключване на договора през 1995г. до 2016г. имотът е владян от С.П.,
вкл. чрез трети лица държатели, а впоследствие от 2016г. до 2018г. от Г.Ч..
Третите лица помагачи Г.П.Ч. и Д.С.Ч.
поддържат становище за неоснователност на предявените искове.Твърдят, че А.А. не е могъл да придобие собственост с н.а.№142/99г., т.к.
към посочената дата Ц.А. не е била собственик на недвижимия имот.Негов
собственик е бил С.П.А..По повод развилите се производства по
гр.д. №559/95г. по описа на ВОС не следва автоматично отпадане с обратна сила
правата на С.А. по договора, обективиран
в н.а.№60/95г.В тези производства С.А. не е
участвал и не е обвързан от тях.Твърдят, че първоначалното решение за
реституция е валидно, а нищожно е последващото от
1998г., като постановено по недопустимо последващо
искане от същото лице. Евентуално твърдят, че, ако решението от 1998г. е
действително, то същото санира вещно-правния ефект на
договорите от 1993г. и този от 1995г. в полза на С.А., т.к. реституцията е
постановена в полза на едно и също лице. Оспорват твърденията А.А./до смъртта си през 2010г./ да е уведомявал С. А. за
посочените решения на ВОС и ВАС, както и за сделката по н.а.
№142/99г.Евентуално твърдят, че същата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, т.к. А.А. я е сключил без да уведоми преди
това С.А., на когото вече е продал същия имот през 1995г.Евентуално, ако се
приеме, че с н.а.№142/99г. А.А. е придобил права,
считат за основателно възражението на „Инвестбанк“АД
за придобиване на собственост чрез давностно
владение.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложи - мия закон, приема за установено от фактическа
и правна страна следното.
Предявени са в условията на активно
субективно съединяване искове с пр.осн. чл.108 от ЗС.
Видно от представеното удостоверение
за наследници на А.А. ***, поч. на
02.03.2010г., въззивниците са негови наследници по
закон, съответно преживяла съпруга и низходящи.
С договор за дарение, обективиран в н.а.№186/14.02.1972г., Ц.А.А.
е придобила собственост върху недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, м.“Траката“, представляващо място с
градина, с площ от 1000 кв.м., при граници: от двете страни Л.К.,
Евксиноградско шосе и държавен имот.През 1974г. по
реда на ЗТСУ недвижимият имот е отчужден от същата за предвидено по план
благоустройствено мероприятие - изграждане на „Детски дом“-Траката,
като й е заплатено парично обезщетение в размер на 1 360, 80лв.
На 14.12.1992г./т.е. след изтичане на
първоначалния преклузивен 6 месечен срок по чл.4 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др./ е подадено заявление от Ц.А.А./към 1992г. Н., действаща чрез пълномощника си А.А.А./пълномощно с нотариално заверен подпис от 25. 11.1992г./
за възстановяване на собствеността й върху недвижимия имот поради неизпълнение
на мероприятието, за което е бил отчужден.Заявлението е подадено при преклудирано към 14.12.1992г. право да се иска отмяна на
отчуждаването, т.е. не е бил налице един от кумулативно изискуемите елементи на
фактическия състав/изброени конкретно в мотивната
част на т.4 от ТР №6/2005 от 10.05.2006г. на ОСГК на ВКС/, необходим за
възстановяване на собственост по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.Ц.А.
е подала молба на същата дата и да й бъде възстановен срокът за подаване на
заявление/въпреки, че поради вида си същият не подлежи на възстановяване/.
Постановено е от кмета на Община Варна
решение №1617/30.03.1993г. за възстановяване на собствеността на Ц.А.
върху отчуждения й недвижим имот с площ от 1000 кв.м./съставляващ към 1992г.
имот пл.№1522, част от/попадащ в границите на/ имот пл.№2025/, т.к.
мероприятието не е изпълнено, имотът съществува в реалните си граници, мястото
е пустеещо и необработвано, при връщане на полученото обезщетение в размер на
1 360, 80лв.Посочената в решението сума в размер на 1 360, 80лв. е
заплатена по сметка на община Варна на 12.04.1993г.Съставен е протокол за въвод във владение №196/02.08.1993г. за въвеждането на Ц.А.
във владение на недвижимия имот-пл.№1522, идентичен с част от имот пл.№2025,
подписан от А.А. /пълномощник на Ц.А. по реституционната
процедура/.Със заповед №Р-225/09.12.1994г.
на кмета на община Варна е одобрено попълването в кадастралната основа
на недвижимия имот, предмет на решението.
Сключени са договор за дарение, обективиран в н.а.№157/15.09.1993г., и договор за дарение, обективиран в н.а.№186/13.10.1994г., съгласно които Ц. А.
дарява на А.А. по ½ ид.ч.
от недвижимия имот, предмет на решението.
Легитимирайки се като собственик на
целия имот с посочените два договора А.А.А. е сключил със С.П.А. договор
за покупко-продажба на този недвижим имот с н.а.№60/13.04.1995г. за сумата от
50 000 неденом.лв.
На 30.11.1994г. е подаден протест от
ОП-Варна до ВОС на осн. чл.37, ал.2 от ЗАП за
прогласяване нищожността на решение №1617/30.03.1993г. на кмета на община
Варна, т.к. искането за отмяна на отчуждаването е подадено след изтичане на
срока по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.С решение от 10.07.1995г.,
постановено по гр.д.№559/95г. по описа на ВОС/неподлежащо на обжалване съгласно
действащата към тази дата редакция на чл.44 от ЗАП/, решение №1617/30.03.1993г.
е прогласено за нищожно.
По подадена от община Варна през
1995г. молба по реда на чл.225, ал.1 от ГПК /отм., редакция към ДВ, бр.31/90г./
за преглед по реда на надзора е образу- вано адм.д.№6563/95г. по описа на
ВАС.С решение №545/10.11.1997г., поста -новено по адм.д.№6563/95г., след като е прието, че, т.к. молбата на
Ц. А. е подадена след изтичане на срока, решението на кмета на община Варна се
явява недопустимо, а не нищожно, е отменено решение от 10.07.1995г.,
постановено по гр.д.№559/95г. по описа на ВОС, и вместо него е постановено
отменяване на решение №1617/30.03.1993г. на кмета на община Варна и оставяне
без разглеждане искането на Ц.А. за реституция като просрочено.
При липсата на подадено в рамките на преклузивния срок по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
искане за отмяна на отчуждаването и за възстановяване на собствеността, такава
не би могло да се възстанови в патримониума на Ц.А. с
постановеното от кмета на Община Варна решение №1617/30.03.1993г., т.е.
административният акт/макар и да не е нищожен/ не е могъл да произведе присъщия
си конститутивен вещно-правен ефект, съответно същата
не е придобила собственост.Тъй като дарителката по н.а. №157/15.09.1993г. и
н.а.№186/13.10.1994г. не е можела да отстъпи веднага и безвъзмездно правото на
собственост върху недвижимия имот, А.А. също не е
придобил такова със сключване на договорите за дарение.Впоследствие собственост
не е придобил и С.А. по сключения договор за покупко-продажба
през 1995г.В последвало съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт адм.акт е изрично отменен като недопустим.Ако и да се
приеме, че решението като индивидуален адм.акт до
преди отмяната си е произвеждало действие/което обаче противоречи на
разрешенията в т.4 от ТР №6/2005 от 10.05.2006г. на ОСГК на ВКС/, то не е
предвидено в норма запазване правата на третите лица, придобивали права преди
отмяната му със съдебно решение, която отмяна има обратно действие, с което се
заличават всички целени с акта последици от момента на издаването му.
С §2 от ПЗР на ЗОСОИ, обн.ДВ, бр.107/97г. преклузивният
6 месечен срок по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е възстановен и започва
да тече от деня на влизане в сила на този закон.В рамките на новирания срок е подадено заявление на 13.04.1998г. от Ц.А./правоимаща, доколкото не е имала подадено в рамките на
първоначалния преклузивен срок искане за реституция/,
действаща чрез пълномощника си А.А./пълномощно с
нотариално заверен подпис от 27.03.1998г./ за отмяна на отчуждаването и
възстановяване на собствеността.Комисията по реституция при община Варна е
предложила уважа -ване на молбата на 28.05.1998г.,
след като е констатирала, че мероприятието не е изпълнено, имотът съществува в
реални граници, мястото е пустеещо и необра- ботвано.Постановено
е решение №65/04.06.1998г. от кмета на Община Варна за възстановяване на
собствеността.Доколкото полученото обезщетение е било върнато още през 1993г.,
следва да се приеме, че решението е влязло в сила с постановяването си.Съставен
е протокол за въвод във владение №128/14.11. 1998г.
от община Варна/неподписан от Ц.А. и А.А./, но бил в
държание на Ц.А. и представен при съставянето на к.н.а.№123/99г., с който е
призната за собственик на недвижимия имот като придобит чрез реституция.Не би
могло да се сподели тезата на третите лица помагачи, че с влизане в сила на
решението от 1998г. и т.к. реституцията е в полза на едно и също лице се санира вещно-правният ефект на договорите за дарение от
1993г. и след това на договора за продажба от 1995г., с оглед естеството на
договора за дарение-едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който
дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на
дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя
се намалява, а това на дарения се увеличава.
С договор за продажба, обективиран в н.а.№142/02.06.1999г., Ц.А.
е продала недвижимия имот на А.А. по време на брака
му със С.А., имотът е станал СИО.Ако и А.А. да не е
уведомил С.А. за отмяната на реституционното решение
през 1997г. това не може да доведе до нищожност на договора поради накърнение
на добрите нрави. За да се осъществи фактическият състав на чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД е необходимо сключеният договор по своето съдържание, цели или начин на
извършване да е в явстващо противоречие с такива
правила на добрите нрави, които са общовалидни за почти всички правни субекти и
същевременно са свързани с посягане или ограничаване на основни човешки права и
свободи или с нарушаване на общоприети нравствени правила или засягат устоите
на отношенията в правовата държава, каквото противоречие за договора, обективиран в н.а.№ 142/02.06.1999г., не е налице.
По КККР, одобрени 2008г., имотът е с
идентификатор 10135.2566.152, със записан собственик първоначално в регистъра и
до 2016г. А.А.А. въз основа на
цитирания н.а. от 1999г.Съгласно удостовереното от СГКК-Варна в писмо
вх.№31883/29.10.2019г. по заявление на С.П.А. от
18.04.2016г. е изменен кадастралният регистър и като собственик е вписан С.П.А.,
без издаване на изричен адм.акт.
С н.а.№20/28.06.2016г. С.П.А.,
легитимирайки се като собственик с н.а.№60/95г. и наследниците на починалата му
съпруга П.С.П. и М.С.П.,
са сключили договор за покупко-продажба на ПИ с идентификатор 10135.2566.152 с Г.П.Ч.
по време на брака му с Д.С.Ч..Впоследствие същите са сключили договор за
прехвърляне право на собственост вместо изпълнение на паричен дълг, обективирана в н.а.№13/25.01.2018г., с „Инвестбанк“АД.Тъй
като С.А., съответно съпругата му не са придобили
собственост с н.а.№60/95г., последвалите сделки през 2016г. и 2018г. не са
имали вещно-транслативен ефект.
По възражението на ответника за придобиване
на собственост чрез придо -бивна давност с
присъединяване владението на праводателите.Касае се
за добросъвестни владелци по дефиницията на чл.70 от ЗС.Необходимо е да е
изтекла общо 5 годишна давност до датата на предявяване на исковете-04.02. 2019г.,
без да има изгубване на владението за повече от 6 месеца.
Съгласно показаният на св.Д.Н. същият
познава С.А., работил за него в периода 1998г.-2007г.,
знае за много негови имоти.Знае за имота му в м.“Траката“,
който е придобил от неговия партньор А.А. през
1995г. Бил наемател на имота от 1998г. до 2004г.Имотът е празен, няма
постройки, има дръвчета, намира се на около 200м. от плажа.В близост до имота
има рибарско селище и свидетелят го ползвал за база за рапани,
сложил каравана.Пробвали да го ограждат, но т.к. през имота минава пътеката,
която води до плажа, хората минавали, късали оградата, често я
крадели.Почиствали със С.имота от растителност с храсторези, моторни
триони.После запознал С. с Г.Ч., негов приятел, рибар, той наел имота
2010г.-2011г. и после го придобил.През 2004г.-2011г. е ходил до имота, водил си
кучетата да ги разхожда.
Съгласно показанията на св.Я.Д. същият
познава С.А. от 1995г.-1996г., т.к. е геодезист и
извършва дейности по обозначаване на имотни граници.С.искал
да обозначи границите на имота му м.“Траката“/намиращ
се между шосето за Златни пясъци и морския бряг срещу ресторант „Траката“/. Ходил до имота веднъж 1995г.-1996г. и го
трасирал.После след около година две го помолил да покаже колчетата на
наемателя Д.Н.В периода
1997г.-2004г. минавал покрай имота, виждал е Д.Н.
вътре.Той се занимавал със събиране на рапани и
миди.В имота е имало нещо като заслон, Д. ги поканил
да хапнат миди.В имота имало полудиви дребни круши и ябълки.В началото бил
непочистен, със саморасли храсти, било почти непроходимо, после бил
почистен.През 1997г.-1998г. бил подготвен за ограждане с метални тръби и тел,
бил поддържан.След 2011г. е минавал покрай имота/по пътя отгоре с превозно
средство/, т.к. има жилище на сп.“Марек“, не е виждал
друг в имота тогава освен Д.През 2015г.-2016г. Д.
го поканил в имота в качеството му на познат и поискал да се трасират границите
на имота.Със С. не се е виждал от 2003г.
Съгласно показанията на св.И.Д.,
същата познава А.А. от 14 годишен, съседи са.Познава
имота му в м.“Траката“.Намира се под самата спирка „Траката“.Свидетелката живее над спирка „Траката“
от дете, над заведението. Знае, че е реституиран на сестра му, а после той го е
„наплатил“ на сестра си. През 2000г. й се похвалил, че иска за прави заведение
в него.След това се разболял и починал.Имотът е празен, има треви, храсти, бил
буренясал и сега е такъв.А. идвал да го почиства понякога,
оставял си в тях инструментите. Свидетелката минава всеки ден покрай имота, но
не е виждала друг човек там. Имотът не е бил ограждан до скоро, до преди
явяването й в съда, когато устано - вила, че целият
имот е ограден с тел чак до магистралния път и растенията са отрязани.
Съгласно показанията на св.А.А./първи братовчед на наследодателя на ищците А.А.А./ имотът се намира под сп.“Траката“.Мястото
е наследствено, възстановено на сестрата на А.А., а
тя му го е прехвърлила. През 2000г. А.А. се похвалил,
че е заплатил мястото на сестра си и иска да го развие.Знае, че два, три пъти е
почистил имота.Свидетелят минава всеки ден от там.Не е виждал други хора
вътре.През имота минава пътеката, през която хората минават, за да стигнат до плажа.Не
е бил ограждан до последния месец, когато видял, че има ограждане на
имота.
Представен е договор за наем с дата
01.09.1998г., сключен между С.П.А. и свидетеля Д.Х.Н.
с предмет имот пл.№1522 за срок от 3 години срещу наемна цена съгласно чл.4,
ал.1 за целия период на договора в размер на 300лв, като предаването на
владението на отдавания под наем недвижим имот се извършва в срок не по-късно
от 01.09.1998г.Договорът е подписан от посочените страни съгласно изслушаната пред
ВОС СГЕ.От ищците е оспорена своевременно датата на документа, като за тях той
няма достоверна дата по см. на чл.181 от ГПК.Буди съмнение посочената наемна
цена в размер на 300лв., доколкото към посочената дата левът не е деноминиран,
и следователно би се касаело за наемна цена за целия период на договора в
размер на 0, 30лв. деноминирани лева.Същевременно в чл.4, ал.2 от договора е
посочено, че страните се съгласяват вместо заплащането на наемната цена
наемателят да поддържа имота с грижата на добрия стопанин, като го почиства от
плевели, коси тревата, поддържа съществуващите трайни насаждения, обработва
земята, подържа оградата.Представен е анекс към този договор от 25.02.2001г.,
съгласно който договорът се сключва за срок от 6 години, считано от 01.09.1998г.,
а цената на наема по чл.4, ал.1 от договора се променя на 600лв., като всички
останали текстове от договора продължават да действат.Анексът също няма
достоверна дата за ищците.Представен е договор за заем за послужване с дата
01.06.2011г., сключен между С.П.А. и Г.П.Ч. с
предмет имот пл.№1522, с идентификатор 10135.2566.152 по КККР, за срок от 5
години.Договорът е подписан от посочените страни съгласно изслушаната пред ВОС
СГЕ. Според договора владението е предадено на заемателя
към момента на подписването му-01.06.2011г.Посочените задължения на заемателя са изцяло идентични като текст с поетите
задължения от наемателя вместо плащане на наемна цена по договора от
01.09.1998г.Този договор също няма достоверна дата за ищците.
Ищците са представили доказателства,
че са заплащали данък и такси по ЗМДТ за имота за период от 2006г. до 2019г.,
но заплащането на данък от соб -ственика
не е пречка да тече придобивна давност за
владелеца.Също така не е пречка и обстоятелството, че адм.органи
по повод приемани, съответно изменяни планове за територията, засягащи имот
пл.№1522, са считали А.А. за собственик на недвижимия
имот, изпращали са му съобщения във връзка със започнали адм.
процедури, той е депозирал възражение през 2002г. по повод попълване на съседен
имот/с оплаквания, че се отнема неправомерно площ от неговия имот пл.№1522 и
същият остава без достъп/, което е разгледано и уважено от ЕСУТ при община
Варна през 2003г. като е отказано исканото попълване за съседния
имот.Уведомяван е и през 2003г. и през 2005г. от община Варна за необходимостта
да се процедира ПУП за имота му с пл.№1522, уреждащ регулационните му граници,
след което следва издаване на разрешение за строеж за масивна ограда, както и
за задължението му да осигури свободен достъп за осъществяване на геозащитно съоръжение.
Обективният признак на владението
изисква упражняването на фактическа власт върху вещта.Под упражняване на
фактическа власт не се има предвид постоянно държане на вещта във физически смисъл,
а това владелецът трайно да може да държи вещта по изключителен начин, т.е. да
може да извършва действия върху нея, каквито собственикът може да извършва,
както и да може да изключва действията на други лица.Субективният признак на
владението изисква вещта да се държи като своя, като действа презумпцията на
чл.69 от ЗС. Доколкото владението е фактически състав с два елемента, с
отпадане на всеки елемент по отделно или и на двата заедно владението се
изгубва.Действа и презумпцията на чл.83 от ЗС относно владението в различни
времена.
Според представените скици на имота от
1993г., 1998г., 2011г., 2014г., 2016г. и актуалната при предявяване на искове
същият никога не е имал трайно материализирана ограда, обозначена с геодезичен
знак, т.е. имотът не е бил ограждан.Според показанията на св.Я.Д. същият е
трасирал по искане на С.А. с колчета границите му през 1995г.-1996г.
и след това през 1997г.-1998г. показал също по негово искане колчетата на
наемателя, когато вече имотът бил подържан, изчистен от храсти и подготвен за
заграждане с метални тръби.Същевременно през 1998г. Комисията по реституция при
община Варна в предложението си за уважаване на молбата на Ц.А. за
възстановяване на собствеността, е констатирала, че мероприятието не е изпълнено,
а мястото е изоставено, пустеещо и необработвано.Според показанията на св.Д.Н.
имотът е имал нужда от често почистване, разяли са растителност с храсторези,
моторни триони, ръчни триони, предимно акации.В тази връзка и съдът не
кредитира показанията на св.Я.Д. в частта им, според която 1997г.-1998г. имотът
вече е бил поддържан, почистен и подготвен за ограждане, нито тези на Д.Н.,
че С.П. имал засети домати.Както свидетели, водени
от ищците, така и тези, водени от ответника, сочат едностранчиво, че през имота
преминава пътеката, през която хората достигат до плажа, намиращ се на 200м.
под него и тя се използва постоянно от преминаващите.В тази връзка и се разколебават
твърденията за държане на вещта по
изключителен начин, който позволява да се изключват действията на други
лица.Свидетелката И.Д. е живяла и живее непосредствено над имота
през целия период и преминава покрай него всеки ден, като свидетелства, че той
винаги е бил празен, много буренясал и неограден до малко преди даването на
свидетелските показания.В този смисъл са и показанията на св.А. А., но същите
следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, ако не противоречат на
останалия събран доказателствен материал.Показанията
на св.Я.Д., според които в имота е имало заслон
противоречат на показанията на всички свидетели, вкл. и тези на св.Д. Н.,
според които в имота не е имало постройка, а той си е поставял понякога
караваната.Противоречат и в частта им, според която не е виждал никой друг в
имота, преминавайки от горе по пътя с превозно средство, освен Д.Н.,
вкл. и след 2011г., а същият го е поканил да трасира отново границите на имота
през 2015г.-2016г. /като същевременно със С. П. се
е виждал последно през 2003г./.Според показанията на св.Д.Н.
след 2004г. той не е имал касателство с имота, освен,
че ходил понякога да си разхожда кучетата там /т.е. имотът е продължавал да
бъде неограден и със свободен достъп/, още по-малко е имал след 2011г., когато,
според показанията, е запознал С.П. с Г.Ч. и
той заел имота.От „Инвестбанк“АД е представено
изготвено от св. Я.Д. на 18.01.2017г. становище/експертиза/ относно
установяване идентичността между ПИ с идентификатор 10135.2566.152 и имота по
предходен план, като се посочи налице ли е грешка по отношение площта на имота,
посо -чена в н.а. от 1
дка., и площта при тези граници по КП от 1 357 кв.м.Горното становище
съдът приема, че е повод проектираното към този момент учредяване на договорна
ипотека от страна на Ч. като ипотекарни длъжници в полза на „Инвестбанк“АД,
каквото и учредяване е извършено с н.а.№56/27.02.2017г., което е житейски
неправдоподобно да бъде възложено от св.Д.Н., а освен
това разколебава твърденията за незаинтересованост на св.Я.Д..
Поради констатираните противоречия в
показанията на свидетелите, водени от ответника и липсата на достоверна дата на
представените договор за наем и договор за заем за послужване, съдът приема, че
следва да се кредитират показанията на свидетелите, водени от ищците, имащи
непосредствени ежед -невни
наблюдения, съгласно които имотът не е бил ограждан до 2018г., състав - лявал е в годините пустеещо, изоставено място, обрасло с
дива растителност, през което е имало свободен достъп за всички трети лица,
преминаващи през него, за да достигнат до плажа под имота.Това прави в дадена
степен вероятно и твърдението на ищците, че наследодателят им е уведомил С.А./с
когото не са се познавали само по повод сделката, а са работили заедно/ за
постановеното от ВАС през 1997г. решение, съответно за отпадане на правата.С
оглед изложеното и не би могло да се приеме, че след 1997г. и до 2016г. С.А.,
вкл. чрез трети лица, е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене.Ако и след това, т.е. от датата на договора, обективиран в н.а.№20/28.06.2016г. от третите лица помагачи
и от ответната банка да е упражнявана такава власт, то до датата на подаване на
исковата молба не е изтекъл необходимият давностен
срок.
По изложените съображения съдът
приема, че въззивниците, ищци по предя
- вените искове, установиха правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, съответно при квоти 5/8 ид.ч. за
първата и по 1/8 ид.ч. за останалите. Установи се и,
че въззиваемото дружество владее имота, като
владението му е без основание, т.к. не доказа твърденията си за придобиване на
собственост с н.а№13/18г., евент. придобивна
давност, предвид което предявените ревандика -ционни искове следва да бъдат уважени.
Предвид несъвпадане изводите на
настоящата инстанция с тези на първо -инстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго за уважаване на исковите претенции.
Претендират се от въззивниците
разноски, сторени пред първа и въззивна
инстанция.Пред ВОС са представили доказателства за следните направени раз -носки: 12 000лв. адв.възнаграждение, съгласно договори за правна защита и
съдействие от 29.01.2019г. и от 10.10.2019г.,
заплатено в брой; 790 д.т. за предя -вяване на исковете, 107лв. такси за съдебни удостоверения,
преписи, вписване на ИМ и 300лв. депозит за в.л.От насрещната страна е
направено възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, което съдът приема за осно -вателно с оглед цената на исковете и фактическата и правна
сложност на делото. Минималното предвидено в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г.
на ВАдвС възнаг -раждение според цената на исковете/общо 79 008, 26лв./
възлиза на 2 900, 25лв. Според фактическата и правна сложност на делото
съдът приема, че възнаграж -дението
следва да се редуцира до 3 100лв.Общо следва да се присъди сумата от
4 297лв.Пред ВАпС са представили доказателства
за следните направени разноски: 12 000лв. адв.възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.10.2020г., заплатено в
брой; 396 д.т. за въззивно обжалване, и 150лв.
депозит за в.л.От насрещната страна е направено възражение за преко -мерност на претендираното възнаграждение, което съдът приема за
основателно по изложените по-горе съображения, като същото следва да се
редуцира за настоящата инстанция до 3 000 лв.Общо следва да се присъди сумата
от 3 546 лв. или за двете инстанции 7 843лв.
По втората въззивна/по
естеството си частна/ жалба.
В срока по чл.248 от ГПК е подадена
молба от „Инвестбанк“АД за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно разноските
чрез присъж -дане на още
15лв., като разноски, сторени в частно производство.Доколкото първоинстанционното решение се отменя изцяло, следва да се
отмени и определението по чл.248 от ГПК по него.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №384/10.03.2020г.,
постановено по гр.д.№211/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му/имащо в тази си част характер на съдебно определение/,
с която е оставена без уважение молба вх.№2959/28.01.2020г., подадена от „Инвестбанк“АД по реда на чл.248 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №1531/19.12.2019г.,
постановено по гр.д.№211/18г. /допус- ната е очевидна фактическа грешка при посочване годината на
делото, като действителната такава е 2019г./ по описа на ВОС, гр.о., и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника „Инвестбанк“АД, ЕИК *********, че ищците С.И.А.,
ЕГН **********, Е.А.Х., **********, М.А.А., ЕГН **********, и А.А.С.,
ЕГН **********, са собственици при квоти 5/8 ид.ч. за първата и по 1/8 ид.ч.
за останалите три на следния недвижим
имот: ПИ с идентификатор 10135.2566.152 по КККР, одобрени 2008г., находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, м.”Траката”, с площ по скица от 1 356 кв.м., при граници имоти
с идентификатори: 10135.2566.49 и 10135.2566.64, придобит от С.И.А. чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№142,
том II, рег.№40000, дело №482/02.06.1999г. и след
прекратяване на СИО, както и по наследяване от А. А.А., а от останалите три по наследяване от същия, а от него
с горепосочения договор, и
ОСЪЖДА „Инвестбанк“АД
ЕИК *********, да предаде на С.И.А., ЕГН **********, Е.А.Х., **********, М.А.А., ЕГН **********, и
А.А.С., ЕГН **********, владението върху гореописания недвижим имот на осн.
чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“АД
ЕИК *********, да заплати на С.И.А., ЕГН **********, Е.А.Х., **********, М.А.А., ЕГН **********, и
А.А.С., ЕГН **********, сумата от 7 843лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.5 от ГПК.
Решението е постановено при участието
на третите лица помагачи Г.П.Ч. и Д.С.Ч. на страната на ответника „Инвестбанк“АД.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: