№ 266
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300501314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на СВ. СТ. Б. от гр. ****, ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. Д. А., против Решение №260216 от
21.01.2021г., постановено по гр. д. №6162/2019г. по описа на РС- Пловдив, трети бр.с., в
частта му, в която е прието, че вина за разстройството на брака има само съпругът СВ.
СТ. Б.; в частта му, с която ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ****, е
предоставено на съпругата Р. ИВ. Б.; в частта му, с която СВ. СТ. Б. е осъден да заплати
на дъщеря си Р. С.Б.а издръжка в размер на 300 лв. месечно за периода 15.04.2019г.-
02.10.2020г.; в частта му, с която СВ. СТ. Б. е осъден да заплати по сметка на ВСС
сумата от 60 лв.- държавна такса, а на Р. ИВ. Б.- сумата от 625 лв.- разноски по
делото. С жалбата се иска отмяна на решението в обжалваните му части, като се
приеме, че вина за прекратяване на брака имат и двамата съпрузи, а в случай, че
ползването на семейното жилище бъде предоставено на съпругата- определяне на срок
за това до една година. По отношение на присъдената издръжка не е направено
конкретно искане.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по нея- Р. ИВ.
Б., чрез пълномощника й адв. Е.М., с който същата се оспорва, като се иска
потвърждаване на обжалваното решение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
1
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна
материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на
семейното жилище.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за развод, с който съгласно
разпоредбата на чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК са били съединени за разглеждане искове за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от
брака дете, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата.
По въпроса за вината:
С обжалваното решение в частта му за вината районният съд е приел, че вина за
разстройството на брака има само съпругът С.Б., който е употребявал ежедневно
алкохол, като с поведението си е притеснявал семейството си и е предизвиквал
напрежение и конфликти. Тези изводи на съда са в съответствие с доказателствата по
делото. От показанията на св. З.Й. се установява, че съпругът С.Б. системно
злоупотребява с алкохол и в нетрезво състояние обижда съпругата си в присъствие на
детето. Същите обстоятелства се потвърждават и при проведеното от
първоинстанционния съд изслушване на детето на страните Р. С.Б.а. Това поведение на
съпруга съставлява брачно провинение, което е довело до дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка, поради което следва да се приеме, че същият има
вина за това. По делото не се установяват твърденията на жалбоподателя за
противобрачно поведение на съпругата му, което да е довело до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, като доказателства за конкретни прояви на такова
не са били ангажирани. В показанията си св. Н.М. изрично заявява, че няма представа
кой предизвиква скандалите и неразбирателствата в семейството на страните, но
предполага, че и двамата съпрузи. Въз основа на така депозираните показания на
свидетеля, съдържащи предположения, а не конкретни факти, не би могъл да се направи
извод за вина на съпругата Р.Б. за разстройството на брачната връзка. Ето защо следва
да се приеме, че вина за прекратяването на брака има само съпругът, поради което в
посочената му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
2
По въпроса за издръжката, дължима от бащата СВ. СТ. Б. на детето Р. С.Б.а,
навършила пълнолетие в хода на делото:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил бащата СВ. СТ. Б. да
заплати на дъщеря си Р. С.Б.а издръжка в размер на 300 лв. месечно за периода от
датата на подаване на исковата молба- 15.04.2019г. до датата, на която детето е
навършило пълнолетие- 02.10.2020г.
С определение от 21.04.2020г., постановено по реда на чл.323 от ГПК,
първоинстанционният съд е постановил като привременна мярка от датата на
постановяване на определението до приключване на производството по делото бащата
СВ. СТ. Б. да заплаща на детето Р. С.Б.а издръжка в размер на 200 лв. месечно. С така
постановения съдебен акт е била определена дължимата от бащата издръжка за
периода от датата на постановяването му до приключване на производството по
делото, респ. до навършване на пълнолетие на детето, като посоченото определение е
подлежало на изменение при евентуално изменение на обстоятелствата. При наличието
на произнасяне на съда по реда на чл.323 от ГПК по въпроса за издръжката, дължима
от датата на постановяване на определението до навършване на пълнолетие на детето,
то при постановяване на решението първоинстанционният съд не е следвало да се
произнася повторно по този въпрос за същия период. В този смисъл са
задължителните указания, дадени в Постановление №5 от 1970г. на Пленума на
Върховния съд, съгласно които началният момент, от който следва да се присъди
издръжката е датата на влизане в сила на решението. Предвид горното в частта му, с
която жалбоподателят СВ. СТ. Б. е бил осъден да заплати на Р. С.Б.а, издръжка в
размер на 300 лв. месечно за периода от датата на определението по чл.323 от ГПК-
21.04.2020г. до датата, на която тя е навършила пълнолетие- 02.10.2020г., обжалваното
решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Доколкото съдът е
бил сезиран с искова претенция за присъждане на издръжка на детето, считано от
датата на подаване на исковата молба- 15.04.2019г., то жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати такава за периода от посочената дата до датата, от която е била
присъдена издръжка по реда на чл.323 от ГПК- 21.04.2020г. Съгласно чл.142 от СК
размерът на издръжката се определя съобразно нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, а съгласно чл.142, ал.2 от
СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. По отношение на възможностите на бащата по делото не
се установява за посочения период ответникът да е имал някакви доходи, като от
изисканата справка от ТД на НАП е видно, че същият е собственик на два
апартамента и две моторни превозни средства. За част от посочения период- до м.
октомври 2019г. майката Р.Б. е работила по трудово правоотношение, видно от
постъпилата справка, с осигурителен доход в размер между 873,91 лв. и 1104,22 лв.,
3
като считано от 29.11.2019г. й е отпуснато парично обезщетение за безработица в
размер на 27,05 лв. дневно. Съобразявайки тези обстоятелства следва да се приеме, че
за задоволяване на нуждите на детето са били необходими 400 лв. месечно, от които
бащата следва да поеме 200 лв., а останалите 200 лв. следва да бъдат поети от
майката, която независимо от наличието на доходи осъществява и непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Ето защо за посочения период
издръжката следва да бъде определена в размерите, които първоинстанционният съд е
присъдил в определението по чл.323 от ГПК за периода след 21.04.2020г., а именно-
200 лв. Предвид горното в частта му, с която за периода 15.04.2019г.-21.04.2020г.
жалбоподателят С.Б. е бил осъден да заплати издръжка на детето си Р. Б. за
разликата над 200 лв. до 300 лв. месечно обжалваното решение следва да бъде
отменено, като вместо това се постанови отхвърляне на претенциите. В частта му, с
която за периода 15.04.2019г.-21.04.2020г. жалбоподателят е бил осъден да заплати
издръжка на Р. Б. в размер на 200 лв. месечно, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По въпроса за семейното жилище:
По делото не се спори между страните, а и се установява от писмените
доказателства, че семейното жилище, находящо се в гр. ****, е собственост на съпруга
СВ. СТ. Б.. С обжалваното решение ползването на семейното жилище е предоставено
на съпругата Р. ИВ. Б.. В тази му част решението е неправилно. Съгласно разпоредбата
на чл.56, ал.2 от СК когато семейното жилище е собственост на единия съпруг съдът
може да предостави ползването му на другия, само докато той упражнява родителските
права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца от брака. В настоящия случай
роденото от брака дете Р. С.Б.а вече е навършила пълнолетие, поради което и няма
основание ползването на семейното жилище, което е собственост на съпруга, да бъде
предоставено на съпругата. В случая не може да намери приложение общата
разпоредба на чл.56, ал.1 от СК, тъй като същата се прилага само извън уредените в
следващите алинеи на разпоредбата специални хипотези, една от които е тази по ал.2,
а именно- когато семейното жилище е собственост на единия съпруг. Ето защо в
частта му, с която ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата,
решението следва да бъде отменено, като вместо това искането й за предоставяне
ползването на семейното жилище следва да се отхвърли.
По разноските:
Доколкото вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само
съпругът СВ. СТ. Б., то съгласно разпоредбата на чл.329, ал.2, изр.1 от ГПК на него
следва да се възложат разноските по иска за прекратяване на брака. Предвид
горното в частта му, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на Р. ИВ. Б.
сумата от 625 лв.- разноски по делото за държавна такса и адвокатско
4
възнаграждение, както и в частта му, с която е бил осъден да заплати по сметка на
ВСС сумата от 60 лв.- държавна такса обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Тъй като въззивната жалба е частично основателна, то в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените от него разноски във въззивното производство
съразмерно на уважената част от претенциите му. Същите са в размер на 400 лв.-
адвокатско възнаграждение и 286 лв.- държавна такса. Жалбата е неоснователна в
частта й за вината за прекратяване на брака, основателна в частта й за ползването на
семейното жилище и частично основателна в частта й за издръжката, поради което в
полза на жалбоподателя следва да се присъди половината от направените от него
разноски по делото, а именно сумата от 343 лв.
По тези съображения, ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260216 от 21.01.2021г., постановено по гр. д.
№6162/2019г. по описа на РС- Пловдив, трети бр.с., в частта му, в която е прието, че
вина за разстройството на брака има само съпругът СВ. СТ. Б.; в частта му, с която СВ.
СТ. Б. е осъден да заплати на дъщеря си Р. С.Б.а издръжка в размер на 200 лв.
месечно за периода 15.04.2019г.-21.04.2020г. , ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното й плащане; и в частта му, с която
СВ. СТ. Б. е осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 60 лв.- държавна такса, а
на Р. ИВ. Б.- сумата от 625 лв.- разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА Решение №260216 от 21.01.2021г., постановено по гр. д.
№6162/2019г. по описа на РС- Пловдив, трети бр.с., в частта му, с която СВ. СТ. Б. е
осъден да заплати на дъщеря си Р. С.Б.а издръжка в размер на 300 лв. месечно за
периода 21.04.2020г.-02.10.2020г., ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска до окончателното й плащане.
ОТМЕНЯ Решение №260216 от 21.01.2021г., постановено по гр. д. №6162/2019г.
по описа на РС- Пловдив, трети бр.с., в частта му, с която СВ. СТ. Б., ЕГН **********, е
осъден да заплати на дъщеря си Р. С.Б.а, ЕГН **********, издръжка за разликата над
200 лв. до присъдения размер от 300 лв. месечно за периода 15.04.2019г.-21.04.2020г.,
както и в частта му, с която ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ****,
е предоставено на съпругата Р. ИВ. Б., ЕГН **********, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията за осъждане на СВ. СТ. Б., ЕГН **********, да заплати
на Р. С.Б.а, ЕГН **********, издръжка за периода 15.04.2019г.-21.04.2020г. за
разликата над 200 лв. до 300 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска.
ОТХВЪРЛЯ искането на съпругата Р. ИВ. Б., ЕГН **********, за предоставяне
на ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ****.
ОСЪЖДА Р. ИВ. Б., ЕГН **********, да заплати на СВ. СТ. Б., ЕГН **********,
сумата от 343 лв.- разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6