№ 14420
гр. София, 27.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110129732 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във
връзка с чл.240 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „ТБАБ“ ЕАД твърди, че с ответника е сключил Договор за потребителски
кредит № **********/22.04.2016 г. и му е предоставил сумата от 6833.28 лева, като от нея са
приспаднати сумата от 751.14 лева, представляваща застрахователна премия по застраховка
„Живот“ и сумата от 732.14 лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска, като
на ответника е преведена сумата от 5350 лева. Заявява, че в чл.9 и чл.10 от договора е
определена възнаградителната/договорната лихва, а при забава на плащането на
вноска/вноски се дължи мораторна лихва, уговорена в чл.15 от договора. Поддържа, че
ответника не е плащал дължимите суми и по подадено Заявление по чл.417 ГПК е
образувано частна гражданско дело №54520/2019 г., като е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.11.2019 г. Претендира
установяването на сумата от 5131.76 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва от датата на заявлението-26.09.2019 г. до окончателното изплащане; на сумата от
1532.73 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 25.04.2019 г. и
на сумата от 1048.10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2017 г. до
16.09.2019 г., както и разноските.
Ответникът В. И. Г. е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК
е подал отговор. Твърди, че процесния договор е нищожен. Заявява евентуално, че негови
клаузи са недействителни/нищожни. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на
страните съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
1
Въз основа на Заявление от 26.09.2019 г., подадено от „ТБАБ“ ЕАД е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
12.11.2019 г. по частно гражданско дело № 54520/2019 г., по описа на СРС, 52 състав, с
която е разпоредено на В. И. Г. да заплати сумата от 5131.76 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №**********/22.04.2016 г., ведно със
законната лихва за периода от 26.09.2019 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в
размер на 1532.73 лева за периода от 25.05.2017 г. до 25.04.2019 г., както и сумата от 1048.10
лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.05.2017 г. до 16.09.2019 г. В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което
съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения акт било
надлежно връчено на заявителя, като настоящия иск е предявен в указания срок.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между
„ТБАБ“ ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по
което заемодателят е предоставил на ответника сума в посочения в исковата молба размер,
а последния се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителната лихва в
уговорения размер и че длъжника е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит № **********/22.04.2016 г. и ОУ към него се установява, че на
22.04.2016 г. между „ТБАБ“ ЕАД и ответника В. И. Г., е възникнало облигационно
отношение, по силата на което „ТБАБ“ ЕАД е отпуснал на ответника парична сума в
размер на 5350 лева, а последния се е задължил да върне отпуснатата сума на 36 равни
месечни вноски по 279.29 лева всяка(като последната е 279.47 лева), ведно с
договорената/възнаградителна лихва в размер на 27.09 %, при определен годишен процент
на разходите в размер на 42.14 %. В чл.9.4. е предвидено, че при забава на дължимата
месечна погасителна вноска дължи законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието.
Не е спорно и обстоятелството, а и се установява от подписания Рамков договор за
платежни услуги за физически лица от 22.04.2016 г., както и от заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, че сумата е усвоена/кредита е усвоен/, като сумата е
преведена по банковата сметка на база искане за откриване на банкова сметка и посочена в
чл.11.2. от договора.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 Закона за потребителския кредит ЗПК/,
в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата
2
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи, съгласно
договора за кредит. В конкретната хипотеза договорът е сключен в писмена форма на
хартиен носител, като не се спори между страните, че същия е бил изготвен в два
екземпляра. Именно това са били предвидените изисквания в чл. 10, ал. 1 от ЗПК в
редакцията, действаща към датата на сключване на процесния договор. В договора са
посочени размерът на кредитния лимит- 6833.28 лева, като от нея са приспаднати сумата от
751.14 лева, представляваща застрахователна премия по застраховка „Живот“ и сумата от
732.14 лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска и условията за усвояването
му, годишния лихвен процент- 27.09 % и годишния процент на разходите- 42.14 %. Предвид
това съдът намира, че не се установява по делото да е налице неспазване на някоя от
предвидените в чл. 22 от ЗПК разпоредби. На следващо място, съдът приема, че клаузите в
процесния договор относно уговорената възнаградителна лихва са действителни и не са
нищожни, като противоречащи на закона и на добрите нрави. Годишният процент на
разходите не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения,
съгласно чл. 19, ал. 5, във връзка с ал. 4 ЗПК, а като се вземе предвид размера на
предоставения кредит, неговия срок и необезпечения му характер, установеният годишен
процент на разходите от 42.14 % не противоречи и на добрите нрави. Ето защо, съдът
намира, че процесното правоотношение е валидно, както и неговите отделни клаузи,
пораждащи всяко от процесните вземания.
С оглед гореизложеното съдът приема, че между ответника и „ТБАБ“ ЕАД е
възникнало облигационно отношение по сключения договор за кредит за покупка на стоки
или услуги, който има правната характеристика на договор за заем. Съгласно чл. 240 ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателя се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен
едва, когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на
заемателя.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните по
3
делото и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК размерът на непогасените
задължение по процесния договор са, както следва: главница в размер на 5131.76 лева,
възнаградителна/договорна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 25.04.2019 г. в размер на
1532.73 лева , лихва за забава за периода от 25.05.2017 г. до 16.09.2019 г. в размер на
1048.10 лева. Установява се, че ответника е извършил плащания по кредита в общ размер на
7748.78 лева, от които 3988.76 лева-главница; 3218.63 лева-договорна лихва; 370.25 лева-
съдебни разноски и 201.38 лева-мораторна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. По отношение на изпълнението на паричните задължения
законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна. Законната лихва за забава става част от дълга /при
неплащане на главницата/ с настъпване на срока за изпълнение, за разлика от договорните-
възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на
дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания, спрямо
вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на
главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни
лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането
по чл.66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква
поредност за плащане на всички видове лихви. Ето защо когато извършеното плащане не е
достатъчно, то погасителния ефект на законната лихва за забава при неизпълнение на
парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД (ТР 3/2017
г. на ОСГТК).
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.
1, пр. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
5131.76 лева; искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за дължимата
възнаградителна/договорна лихва следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
1532.73 лева и за периода от 25.05.2017 г. до 25.04.2019 г. и искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за дължимата мораторна лихва следва да бъде уважен за
пълния предявен размер от 1048.10 лева и за периода от 25.05.2017 г. до 16.09.2019 г.
С оглед изхода на делото и своевременното искане на ищеца следва да бъдат
присъдени на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 8 ГПК разноски в размер на 1717.26 лева- за
държавна такса от 308.50 лева, възнаграждение на вещо лице от 500 лева, адвокатско
възнаграждение в исковото производство от 858.76 лева и юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство от 50 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу В.
И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 445, вх.Б, ет. 2, ап. 18, иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за
сумата от 5131.76 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/22.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-26.09.2019 г.
до окончателното изплащане; искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал1 ЗЗД, за
сумата от 1532.73 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2017 г. до
25.04.2019 г. и за сумата от 1048.10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
25.05.2017 г. до 16.09.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнени на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по частно гражданско дело №
54520/2019 г. по описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 445,
вх.Б, ет. 2, ап. 18, да заплати на „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК сумата от 1717.26 лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5