Решение по дело №533/2018 на Районен съд - Панагюрище

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /31.10.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 533/2018 г. по описа на съда

Производството е по чл. 32, ал. 2 ЗС

Предявен е от С.И.К., И.Н.К. и П.Н.К. срещу И.С.И., С.И.И. и Н.И.И. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, уточнен по реда на чл. 143 ГПК в първото по делото заседание, с който се иска да се разпредели реалното ползване на урегулиран поземлен имот целия с площ от 392 кв.м., означен като УПИ  I -*** в кв. 9 по действащия дворищно-регулационен план на с. Б от 1995 г., ведно със застроените в същия недвижим имот масивна жилищна двуетажна сграда с площ от 79 кв.м., едноетажна масивна сгрда – лятна кухня с площ 35 кв.м., едноетажна паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м. и сграда построена в имота по документи – гараж с две клетки, , при съседи на поземления имот: УПИ  II -*** и УПИ XVI-*** и от две страни улица.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения: Излагат, че притежават общо ½ ид.ч. от правото на собственост върху в процесния имот в качеството на наследници на Н ИК., а ответниците притежават общо останалата ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, в качеството на наследници на З.И.И., тъй като не може да се постигне мнозинство за разпределяне на ползването на имота се моли да се постанови решение, с което да се разпреди ползването на съсобствения имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за нередовност на исковата молба, тъй като се сочи, че в същата не е конкретизиран в достатъчна степен имота, чието реално ползване се иска. Посочва, се че в имота има изградена сграда, която е собственост на ответниците, в този смисъл е направено възражение за придобиване на същата по давност.

С определение от 26.09.2018 г. по делото като страна е конституирана и П.К. носител на вещното право на ползване върху 4/6 ид.ч. от процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба П.К..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59, том II, дело 505/1994 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, в който е обективиран договор за издръжка и гледане, по силата на който И.К. и П.К. са прехвърлили на дъщеря си- З. И. процесния недвижим имот ведно с построената  в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., и паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м. срещу задължението за издръжка и гледане.

По делото е представено разрешение за строеж № 123 от 11.07.1995 г. издадено от общинска администрация гр. Панагюрище в полза на З. И. за строеж на гараж в процесния имот, както и протокол № 1 от 17.07.1995 г. за определяне на строителна линия и ниво.

Прието е като доказателство поделото решение по гр.д. № 480/1997 г. по описа на Районен съд- Панагюрище, с което е постановено разваляне на договор за покупко-продажба (срещу задължение за издръжка и гледане) на недвижим имот обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59, том II, дело 505/1994 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, което решение е оставено в сила с Решение от 29.03.2001 г. постановено по в.гр.д. №1888/2000г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.

С Решение № 315 от 05.04.2002 г. по гр.д. № 837/2001 г. на Второ гр.о., ВКС е обезсилено решението на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която е развален договора за издръжка и гледане по отношение на 1/3 ид.ч. от същия, като в останалата част решението е оставено в сила.

По делото е представен и приет като доказателство нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 163, том III, рег. №4321, дело № 402 от 2011 г. на Нотариус П К , рег № 390 с район на действие Районен съд- Панагюрище, в които е обективиран договор за дарение, по силата, на който П.К. е дарила на Н  К. и З. И. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, ведно с построената  в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., лятна кухня с площ от 35 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м, като е запазила правото си за ползване.

Представен  и е приет като доказателство констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 164, том III, рег. №4325, дело № 403 от 2011 г. на Нотариус П К , рег. № 390 с район на действие Районен съд- Панагюрище, с който Н ИК. и З.И.И. са признати за собственици на 2/6 ид.ч. от процесния недвижим имот ведно с построената  в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., лятна кухня с площ от 35 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м., на основание наследствено правоприемство.

От приложено по делото удостоверение за наследници от 25.01.2018г. издадено от Община Пазарджик се установява, че Н  К., починал на 04.02.2016 г. е оставил за наследници – С.К. – съпруга, И.К.- син и П.К. – син.

От приложено по делото удостоверение за наследници от 27.09.2018 г. издадено от Община Панагюрище се установява, че З. И., починала на 31.01.2016 г. е оставила за свои наследници – И.И.-съпруг, Н.И. – дъщеря и С.И. – дъщеря.

 По делото е представено писмо от гл. архитект на Община Панагюрище от 12.03.2019 г., в което е посочено, че построения в процесния имот „двуклетъчен гараж“ е изпълнен с отклонения от одобрения проект, които не са съществени и не водят до промяна предназначението на сградата, като тези отклонения не правят сградата незаконна.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г. Г . От показанията на свидетеля се установява, че процесният гараж е построен от З. и И.И., за което са получили помощ от техни приятели. Свидетелят сочи, че гаражът се ползва от И.И., като разяснява, че през 2006 г., той имал необходимост от помещение, в което да сложи свои вещи и използвал процесния гараж, като взел ключа от И.И.. Свидетелят сочи, че никой друг от съсобствениците не го е питал за нещата оставени в гаража. Свидетелят сочи, че добре познава процесното място, тъй като живее точно срещу двора на страните по делото. Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни и житейски логични.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в своето заключение посочва, че ползването на жилищната сграда може да се осъществява по два начина. Първият вариант предвижда ползването на приземния етаж от ответницата П.К., първи етаж от ищците К, а втория жилищен етаж от ответницитеИ.. Вторият предложен вариант от вещото лице за разпределяне ползването на жилищната сграда предвижда ползването на приземния етаж от ответницата П.К., първи етаж от ответницитеИ., а втория жилищен етаж от  ищците К. По отношение на дворното място вещото лице предлага два варианта, като и в двата сградите от допълващо застрояване – лятна кухня и селскостопанска сграда са предвидени за общо ползване, като в първия вариант е предвидено ползване на сградата на гаража от ответниците Иизцяло, а при втория вариант е предвидено сградата на гаража да се ползва и от П.К.. При изслушването си в о.с.з вещото лице посочва, че поради денивелацията на двора под гаражните клетки е обособен самостоятелен етаж, който е част от сградата на гаража, като вещото лице посочва, че ЗУТ и Наредба 7 нямат изисквания за височина на сгради освен за жилищни нужди и нови магазини. Ценено по реда на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото със същото е даден обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси.

Производството за разпределяне правото на реално ползване на съсобствен имот е такова  по спорна съдебна администрация и цели да замести липсващото решение на съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял от съсобствеността относно това как да се ползва, или управлява съсобственият имот. То заменя решението на мнозинството, което е вредно за вещта, или с него се назначава управител. Правомощията на съда са свързани с ползването и управлението на вещта, които могат да се вземат от мнозинството от съсобствениците. Евентуални промени в съсобствената вещ той не може да предписва, тъй като това каква да бъде вещта е решение на съсобствениците, което е извън нейното управление и ползване. Съдът не може да изземва правомощията на съсобствениците извън предоставените му със закона.

При администриране отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствените имоти съдът следва да се ръководи от правата им в съсобствеността, от фактическото ползване, когато то съответства или е близко до правата на ползващите имота и от факта на извършени подобрения, като разпределението следва да се извърши по начин, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове относно постановеното разпределение. Както е прието и в мотивите на ТР № 13 по т. д. № 13/2012 год. на ОСГК на ВКС, целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределението на ползването да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността и то да дава възможност за най-целесъобразно използване на вещта. В т. 2 на цитираното тълкувателно решение е прието, че в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността.

В конкретния случай в отговора на исковата молба ответниците Иса направили възражение за придобиване по давност на сграда с площ от 70 кв.м. – гараж с две клетки. По това възражение съдът намира следното:

Към момента на построяване на процесния гараж имотът върху, който е построен е бил собственост на наследодателката на ответниците – З. И., по силата на договор за издръжка и гледане от 1994 г., като през 2002 г. е развален посочения за гледане. С разваляне на договора с обратна сила са отпаднали последиците от него, като имотите предмет на договора са се върнали в патримониума на П.К..

Разпоредбата на чл. 92 ЗС предвижда, че собственикът на земята е собственик и на постройките построени върху нея. От това правило са предвидени, обаче и изключения – учредяване право на строеж на сграда, придобиване по давност сграда отделно от земята и др. Съдът намира, че е именно такова изключение е налице в конкретния случай.

От събраните по делото доказателства се установява, че действително построената в имота сграда – гараж с две клетки с площ от 70 кв.м. е придобита по давност от ответницитеИ.. От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Г , се установява, че единствено ответниците владеят процесната сграда. Свидетелят посочи, че ключът за гаража се намира у ответника И.И. и че само той държи свои вещи в гаража. Освен това свидетелят изложи, че по позволение именно на И.И. е прибрал свои вещи в гаража и никой от другите съсобственици не го е попитал затова. От данните по делото не се установява (нито такива твърдения са наведени от ищците) ищците да имат достъп до гаража - да имат ключ от него. При това положение не са налице опити за владение от ищците, които да се налага да бъдат отблъснати от ответниците. Цитирана от процесуалния представител на ищците практика, вкл. и Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 ОСГК, ВКС намира приложение, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, но такова в случая не е налице, доколкото и в двата нотариални акта от 2011 г,. легитимиращи страните по делото като съсобственици на недвижимите вещи, чието разпределение на реалното ползване се иска (нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 163, том III, рег. №4321, дело № 402 от 2011 г. на Нотариус П К , рег № 390 с район на действие Районен съд- Панагюрище, констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 164, том III, рег. №4325, дело № 403 от 2011 г. на Нотариус П К , рег. № 390 с район на действие Районен съд- Панагюрище), не е налице посочване на сградата представляваща гараж с две клетки, т.е. от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че е налице първоначално установена фактическа власт – съвладение. Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира за основателно направеното възражение за придобиване по давност от ответниците на построената в имота сграда представляваща гараж с две гаражни клетки с площ от 70 кв.м. за основателно. Доколкото тази сграда е индивидуална собственост на ответницитеИ., то нейното ползване следва да се предостави на ответниците.

В настоящият случай страните по делото се легитимират като съсобственици на урегулиран поземлен имот целия с площ от 392 кв.м., означен като УПИ  I -*** в кв. 9 по действащия дворищно-регулационен план на с. Б от 1995 г., ведно със застроените в същия недвижим имот масивна жилищна двуетажна сграда с площ от 79 кв.м., едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 35 кв.м., едноетажна паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м., предвид представени по делото нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 163, том III, рег. №4321, дело № 402 от 2011 г. на Нотариус П К , рег № 390 с район на действие Районен съд- Панагюрище, констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 164, том III, рег. №4325, дело № 403 от 2011 г. на Нотариус П К , рег. № 390 с район на действие Районен съд- Панагюрище, удостоверение за наследници от 25.01.2018г. издадено от Община Пазарджик и удостоверение за наследници от 27.09.2018 г. издадено от Община Панагюрище.

 От представено по делото доказателства, се установява, че ищците С., И. и П. К притежават правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, ведно с двуетажната жилищна сграда, лятна кухня и селскостопанска постройка, ответниците – И., С. и Н. Ипритежават правото на собственост върху останалата ½ ид.ч. от посочените недвижими вещи, както и правото на собственост върху целия гараж с две клетки, построен в имота. Ответника П.К. притежава вещното право на ползване върху 4/6 ид.ч. от   притежават правото процесния недвижим имот, ведно с двуетажната жилищна сграда, лятна кухня и селскостопанска постройка.

 При администриране отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствените имоти съдът следва да се ръководи от правата им в съсобствеността, от фактическото ползване, когато то съответства или е близко до правата на ползващите имота и от факта на извършени подобрения. Следва да се посочи, че когато в съсобственото място са изградени сгради- индивидуална собственост на някой от съсобствениците, площта на тези сгради следва да бъде включена в площта, която този собственик има право да ползва съобразно дела си в съсобствеността и съответно в площта, която му се отрежда за ползване с решението на съда (така и в Решение № 301 / 11.12.2013 г. по гр.д.№ 4920/2013, на Първо гр.о., ВКС и Решение № 181/ 13.10.2015 г., по гр.д.№1826/2015г. на Първо гр.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК). В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи, че процесния гараж е индивидуална собственост на ответницитеИ., поради което неговото ползване следва да бъде предоставено на тях ведно със земята върху която е построен. При това положение вариантът, който съобразява правата на всички страни по делото се явява вариант Първи предложен от вещото лице Б.. В този вариант гаражът е отреден за ползване от ответниците, като е отчетено и правото на ползване от ответника П.К., която има учредено вещно право за ползване върху 4/6 ид.ч. от дворното място. В този вариант вещото лице е отчело възможността всяка от страните да има достъп до предоставените му за ползване имоти, като е съобразено и съществуващото фактическото положение. По отношение ползването на жилищната сграда съдът намира, че по-подходящ се явява отново Вариант Първи предложен от вещото лице, тъй като при него е съобразено фактическото ползване установено към момента.

  Ето защо ползването на процесния имот следва да бъде разпределено по следния начин: приземния етаж от процесната жилищна сграда да се предостави за ползване от П.К., първи етаж от жилищната сграда да се предостави за ползване от ищците С., П. и И. К, втори жилищен етаж да се предостави за ползване от ответниците И., С. и Н.И.. По отношение на дворното място и останалите изградени в него сгради за общо ползване между страните по делото:  П.К., С., П. и И. К и И., С. и Н. Исе предоставя за позлване частта повдигната в червен цвят на скицата - Вариант първи към заключението на вещото лице. На ищците С., П. и И. К се предоставя за ползване частта повдигната в жълт цвят на скица – вариант първи приложена към заключението на вещото лице с площ 38 кв.м. На П.К. се предоставя за ползване частта повдигната в зелен цвят на скица – вариант първи приложена към заключението на вещото лице с площ 157 кв.м. На ответниците И., С. и Н. Исе предоставя за ползване частта повдигната в син цвят на скица – вариант първи приложена към заключението на вещото лице с площ 70 кв.м.

Относно разноските

В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.

Това разрешение следва от характера на производството по, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. (В този смисъл Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., ІІ г. о. на ВКС). Общите разноски по делото депозит за възнаграждение за вещо лице е определен и внесен от страните съобразно притежаваните от тях права в съсобствеността, поради което следва да останат в тежест на всяка страна, така както са направени.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ между С.И.К. с ЕГН: **********, И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, И.С.И. ЕГН: **********, С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** и П.Г.К. ЕГН **********, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС реалното ползване на имот с административен адрес: с. Б, ул. „* ***********“ №**,  представляващ урегулиран поземлен имот целия с площ от 392 кв.м., означен като УПИ  I -*** в кв. 9 по действащия дворищно-регулационен план на с. Б от 1995 г., ведно със застроените в същия недвижим имот масивна жилищна двуетажна сграда с площ от 79 кв.м., едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 35 кв.м., едноетажна паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м. и сграда построена в имота по документи – гараж с две клетки с площ 70 кв.м., при съседи на поземления имот: УПИ  II -*** и УПИ XVI-*** и от две страни улица.

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване съвместно от С.И.К. с ЕГН: **********, И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, И.С.И. ЕГН: **********, С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** и П.Г.К. ЕГН ************, частта повдигната в червен цвят по вариант І, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л.158 от делото, неразделна част от решението.

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от С.И.К. с ЕГН: **********, И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, първи жилищен етаж от сградата построена в имота с площ от 79 кв.м., както и частта повдигната в жълт цвят от дворното място с площ от 38 кв. м. по вариант І, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението.

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от И.С.И. ЕГН: **********, С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** втори жилищен етаж от сградата построена в имота с площ от 79 кв.м., както и частта повдигната в син цвят от дворното място с площ от 70 кв. м. по вариант І, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението.

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от П.Г.К. ЕГН ********** приземен жилищен етаж от сградата построена в имота с площ от 79 кв.м., както и частта повдигната в зелен цвят от дворното място с площ от 157 кв. м. по вариант І, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението.

ОБЯВЯВА Приложение Вариант І  от заключение по съдебно-техническата експертиза и приложена се на л. 158 от делото и подписана от председателя на състава, за неразделна част от решението.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: