РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1755
01.10.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми септември, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 1582 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на И.Т.К. с
ЕГН ********** и И.Д.К. с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат Д., против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001121 от
29.04.2021 г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“-Пловдив, с която на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца.
Жалбоподателите намира оспорения акт
за неправилен и незаконосъобразен. Намират фактите отразени в заповедта за
налагане на ПАМ за противоречащи на обективната действителност. Фактическата
обстановка отразена в оспорената заповед не отговаря на действителното
фактическо положение. Посочва се, че в случая с прилагането на ПАМ по чл.
171,т.2а ЗДвП спрямо автомобил, съсобственост на две лица, се разширява
предметният обхват на мярката и незаконосъобразно се засяга правото на
собственост на другия съсобственик-И.К., което е нарушение на установения в чл.
6 от АПК принцип за съразмерност. Излагат се още подробни съображения в тази
посока.
Претендира
отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото в полза на И.Д.К..
Възразява относно прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.
Ответникът по жалбата – Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, в писмено становище, намира
жалбата за неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата, възразява относно
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От негова страна не
се претендират разноски по делото.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
съобщена на И.К. на 31.05.21г. чрез пълномощник-адвокат К., с приложено към
административната преписка пълномощно/, а жалбата е изпратена до
Административен съд-Пловдив чрез „Еконт“ на 14.06.2021г., разписка, представена
от адвокат Д. с молба от 14.07.2021г. Жалбата е подадена в срок и от лице,
притежаващо правен интерес.
Жалбата
е депозирана и от И.Д.К. като се твърди, че посоченото МПС, в Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001121 от 29.04.2021г.
на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, е съпружеска имуществена общност. Представено
е Удостоверение за сключен граждански брак
с № ********** от 12.07.2014г. , Договор за покупко-продажба на МПС с дата 08.01.2015г., Свидетелство за
регистрация част първа с № ********* с дата 19.01.2015г.
Следва да се отбележи, че
административният орган, в рамките на производството по прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, няма правомощие да установява права на
съсобственост върху МПС – обект на ПАМ /режими на СИО, режим на разделност,
брачни договори, трансформация на лично имущество и т. н. /. По смисъла на
ЗДвП, моторното превозно средство е собственост на лицето, на чието име е
регистрирано в създадените нарочни регистри за регистрация на ППС /чл. 143 от ЗДвП/.
В случая от представеното Удостоверение за
сключен граждански брак се установяват права на съсобственост върху МПС,
предвид датата на придобиване на автомобила, следователно и за И.К. е налице
правен интерес от оспорването на цитираната по-горе заповед.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства: АУАН с №416411 от
29.04.2021г. /л. 22 по делото/ се установи, че на 29.04.2021г. около 16:01часа,
в гр. Пловдив, бул. „България“-кръстовището с ул. „Победа“, И.Т.К. с ЕГН **********,
като водач на МПС-БМВ 320Д с рег. № ***, управлява лек автомобил БМВ /лична
собственост/ с рег. № ***. Отказва да бъде изпробван за наличие на наркотични
вещества и техни аналози с Drug Check
3000 – АRNL-0981.
Издаден е талон за медицинско изследване №088623.Виновно е нарушил чл. 174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Съдът установи от Талон за изследване /л.
23 по делото/, че И.К. отказва да даде кръв.
На И.К. е наложена санкция по чл. 171
т.2А, б. „б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 /шест/ месеца.
Въз основа на установеното
административно нарушение, подробно описано по-горе, Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“- Пловдив е издал оспорената заповед - предмет на настоящото
съдебно производство.
В хода на съдебното производство,
предвид изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на
административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № 81213-1524
от 09.12.2016г. на Министъра на МВР и Заповед № 8121К-6152 от 07.05.2020г., от
които се установи, че оспорената заповед е издадена от компетентно длъжностно
лице.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед №
317з-391 от 06.02.2017г. Директора на ОДМВР-Пловдив и Заповед № 8121К-6152 от
07.05.2020г на Министъра на МВР.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма, съгласно чл.
146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Установи се, че процесната заповед
отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на
органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и
правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за
налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна
част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се
отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата
административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради
което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН с №416411 от 29.04.2021г.
/подписан без възражения/, който представлява част от административната
преписка, съставлява и мотиви на
заповедта.
Съдът намира, че оспорената заповед
отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59, ал. 2 от АПК.
По отношение на изискването на чл.
146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Следва изрично да се посочи, че в АУАН е изписана нарушената правна
норма и словесно е описано нарушението. При това АУАН е подписан без
възражения, което означава, че И.К. напълно е разбрал в какво се състои
вмененото му нарушение.
При излагане на фактическите и правни
основания за издаването на заповедта административният орган се е позовал на
фактическата обстановка, приета за установена със съставения АУАН като е възпроизвел направените в него
констатации. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла
на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане
на ПАМ. По този начин оспорената заповед отговаря на изискването на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП да е мотивирана, като включва посочване на установените факти и
правните основания за издаването й, които са в пълна кореспонденция помежду си.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Съгласно чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
С нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Макар посочената норма да
урежда отношения, свързани с реализирането на административно-наказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания.
При това положение доказателствената тежест за установяването на фактическа
обстановка, различна от тази в АУАН, е на жалбоподателя. В случая АУАН е подписан без възражение,
както се коментира по-горе в настоящото изложение. При това положение
административният орган не е задължен да събира други доказателства.
При това положение съдът приема за
безспорни фактите, че на посочената дата, час
и място К. е управлявал МПС и е
отказал да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества и техни аналози
с Drug Check 3000 – АRNL-0981. Издаден
му е талон за медицинско изследване №088623, в който е отразено, че отказва да
даде кръв.
Следва да се посочи, че в конкретния
казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е
изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя
е издадена от административния орган в условията на обвързана
компетентност.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След
като жалбоподателят управлява
описаното по-горе МПС и отказва да бъде
изпробван за наличие на наркотични вещества и техни аналози, то
административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед
за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а, б.“б“от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният
орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и
мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при
създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се
касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а,б.“б“ от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно
основание за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също,
че се налага санкция по цитираната разпоредба.
При наличие на посочените фактически
основания за издаването на акта, законосъобразно е наложена принудителната
административна мярка,
която
е с период на действие в предвидения от закона срок.
Коментира се вече, че
административният орган, в рамките на производството по налагане на тази ПАМ,
няма задължение да събира доказателства относно осъществявани права на
съсобственост върху автомобила, непосочването на всички съсобственици на МПС
като адресати на приложената ПАМ, не обуславя нито нейната материална
незаконосъобразност, нито ПАМ се явява наложена спрямо ненадлежен адресат. При
това константна е съдебната практика, че за законосъобразността на издадена
заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е
ирелевантно обстоятелството, дали МПС – обект на ПАМ, е в режим на съпружеска
имуществена общност. Да се приеме обратното би означавало, че притежаваните МПС
от лица, сключили граждански брак или придобили МПС в дялова съсобственост,
могат да бъдат управлявани в нарушение на императивните законови изисквания,
без риск от приложението на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП по отношение на
собствениците, каквато очевидно не е целта на закона. Диференциран подход при
прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е недопустим, тъй като би
поставил в дискриминационно положение едноличните собственици на автомобили -
участници в движението, което е в противоречие с принципа за равенство на
гражданите пред закона /чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБългария/.
Във връзка с възражението на
жалбоподателите за несъразмерност на приложената ПАМ следва да се каже, че
макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да
бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да
бъдат охранени особено важни обществени интереси. Такива без съмнение са
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на
останалите участници в движението. В този смисъл регламентираната ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е при законово установен приоритет на
обществения интерес пред правото на собственост, като законодателно
установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи
не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.
Ето
защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване
следва да бъде отхвърлено.
Ответникът не претендира разноски и
съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.К. с ЕГН **********
и И.Д.К. с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-001121 от 29.04.2021г. на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /П/