№ 1850
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110108146 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М. Р. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. № 223, вх. 2,
ет. 4, ап. 47, съдебен адрес адв. П.Н., гр. Варна, бул. ц.о. №44, ет.4, офис № 6 срещу
Н.А.п., ЕИК **********, с административен адрес гр. София, бул. К.А.Д. № 52 за
осъждане на ответника да заплати сумата от 120 лева, представляващи заплатени при
отпаднало основание разноски за възнаграждение по предоставена правна помощ,
произтичащи от изпълнителен лист № 207 от 07.04.2015 г. по частна гражданско дело
№ 2/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че по ч.гр.дело № ****/2015г. на ВОС
ищецът е бил осъден да заплати сумата от 120 лева представляваща възнаграждение за
процесуално представителство по сметка на НБПП във връзка с предоставена
служебна защита по делото. Издаден е изпълнителен лист за тази сума. На 07.04.2015
г. с платежно нареждане № 20119190 ищецът заплаща сумата от 120 лева по сметка на
НБПП. Посочва, че на 16.06.2020 г. е образувано ИД № ******* по описа на ЧСИ Л.
С., в което е включена сумата от 120 лева, за която ищецът получава ПДИ. Сумата
ищецът заплаща на 22.07.2020г. по сметка на ЧСИ, при което така заплатената сума се
явява повторно заплатена такава. Сочи, че с първоначалното заплащане на сумата е
отпаднало задължението му за плащане на сумата дължима под форма на разноски за
възнаграждение по предоставена правна помощ, произтичащи от изпълнителен лист
№207 от 07.04.2015 г. по частна гражданско дело №****/2015г. по описа на Варненски
окръжен съд, поради което тя се явява като платена без основание и подлежи на
връщане от ответника.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не оспорва, че на 09.04.2015 г. по сметка на
НБПП е получена сумата от 120 лева, при което не се оспорва, че задължението е било
заплатено. Посочва, че заплатената в последствие и процесна сума от 120 лева подлежи
на възстановяване на ищеца. При тези съображения счита, че не е налице правен
интерес на ищеца от предявения иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено по делото е определение № 287/24.03.2015г., постановено по ЧНД
****/2015г. на ВОС, НО, с което ищецът е осъден да заплати сумата от 120 лева,
представляващи хонорар, заплатен от НБПП за предоставена служебна защита в
производството по делото.
Представен е изпълнителен лист №207/07.04.2015г., издаден в полза на НБПП за
сумата от 120 лева присъдена с определение по ЧНД № ****/2015г.
Представено е платежно нареждане от 08.04.2015г., с което ищецът е заплатил в
полза на НБПП сумата от 120 лева, на основание ЧНД №****/2015г. на ВОС.
Представено по делото е платежно нареждане от 14.10.2021г. с което ответникът
е възстановил на ищеца сумата от 120 лева, като надплатени вземания по образувано
изпълнително дело.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ищецът е осъден да заплати в полза на НБПП сумата от
120 лева, за която сума в полза на НБПП е издаден изпълнителен лист. Съдът приема,
че сумата е заплатена от ищеца през 2015г., като в хода на процеса с платежно
нареждане от 14.10.2021г. ответникът заплаща сумата от 120 лева, която е предмет на
предявения осъдителен иск.
Плащането на задължението е факт по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, който следва да
бъде взет в предвид от съда при постановяване на окончателния съдебен акт. При тези
съображения и доколко е осъщественото плащане, то съдът следва да отчете същото
като факт погасяващ задължението на ответника, което поражда като последица
отхвърляне на предявеният срещу него иск.
По отношение на разноските:
Плащането от страна на ответника е извършено след сезиране на съда. В
настоящата хипотеза нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение, доколкото с
поведението си ответната страна е станала повод за завеждане на делото. Направените
от ответника възражения за недопустимост на исковото производство поради липса на
интерес настоящият състав намира за несъстоятелни. Неподаването на възражение
пред съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство не е скрепено със
2
санкция, нито пък липсата на нарочно изявления до Н.А.п.те. В случай на накърнени
субективни права, ищецът сам определя обема на търсената от него защита, поради
което съдът счита, че е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.
Разноските се дължат за заплатени от ищеца държавна такса в размер на 50 лв. и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 420 лв., за които суми е
представен списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Р. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В.
№ 223, вх. 2, ет. 4, ап. 47, за осъждане на Н.А.п., ЕИК **********, с административен
адрес гр. София, бул. К.А.Д. № 52 да заплати сумата от 120 лева, представляващи
заплатени при отпаднало основание разноски за възнаграждение по предоставена
правна помощ, произтичащи от изпълнителен лист № 207 от 07.04.2015 г. по частна
гражданско дело №****/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, на осн. чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.А.п., ЕИК **********, с административен адрес гр. София, бул.
К.А.Д. № 52 ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. №
223, вх. 2, ет. 4, ап. 47 сумата от 470 (четиристотин и седемдесет) лева, от която 50
лева съдебно – деловодни разноски и 420 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3