Р Е Ш
Е Н И Е
№
Град Тетевен, 12.06.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание
На шестнадесети май
През две хиляди и
осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: ЙОРДАНКА Д.
Като разгледа докладваното
от Председателя гр.дело № 679 по описа
на Районен съд-Тетевен за 2017 година,със страни:
Ищец: В.Д.Н. ***,
Ответници: С.П. *** Г.Д.Г.
***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с посочено основание чл.45 от ЗЗД и цена на иска 6 000
лева.
Ищцата
твърди,че с определение по НОХД №287/2017г на РС-Тетевен е одобрено сключено
споразумение на 02.08.2017г., между двамата ответници и Районна
прокуратура-Тетевен за прекратяване на наказателното производство,образувано
срещу тях във връзка с извършени престъпления на 05 и 0 април 2017г при
условията на продължавано престъпление и в съучастие,като съизвършители двамата
ответници, цел да набавят за себе си и трето неустановено лице имотна облага,са
придобили и спомогнали д бъдат отчуждени нейни собствени движими вещи-пари 3000
лева,2500 евро и златни накити и златни монети на обща стойност 4122 лева,за
които двамата ответници са знаели,че са придобити чрез престъпление по чл.209
от НК,като вещното укривателство е в големи размери,както и за това,че на
06.април 2017г са направили опит да бъдат отчуждени нейни пари,съставляващи
сумата от 20 000 евро.В това наказателно производство ответниците са се
признали за виновни,като на всеки е наложено наказание от 3 месеца лишаване от
свобода,отложено за изпитателен срок от 3 години.В същото не е допустимо
предявяване на граждански иск от страна на ищцата.
В
продължение на двата дни била подложена на огромен психически стрес,изпитала
огромна уплаха и притеснения за живота си и имуществото и,наложило се лечение
при специалист-психиатър.И до момента изпитва уплаха,силно емоционално
напрежение, не може пълноценно да
живее,да си почива,да спи нощем,променил се начина и на нормален живот и
общуване.Чувства се потисната,изплашена,застрашена от ново посегателство.Всички
тези нейни страдания са в причинна връзка и са последица от престъпното деяние
на двамата ответници.
Причинените
и неимуществени вреди не са и възстановени от ответниците,които са солидарно
отговорни ,поради което има правен интерес за предявяване на иска.
Моли
да бъде постановено решение,с което бъдат осъдени двамата ответници да и
заплатят сумата от 6 000 лева,съставляващи обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от
датата на увреждането до окончателното и заплащане.
Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците,в който същите заявяват,че искът е
допустим,но неоснователен.Излагат,че въпреки сключването на споразумение с
прокуратурата,реално не са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане-деянието не е противоправно.Както ищцата,така и
ответниците са били замесени от трето лице в измама,което не е било
установено.Не са имали съзнанието,че някой може да пострада.През цялото време
ищцата е разговаряла с истинстият измамник,който не се установил и който реално
и е причинил неимуществени вреди,психически стрес и тормоз.Молят да бъде
отхвърлената исковата претенция.
Позовават
се на писмени доказателства.
От приложените по делото
писмени доказателства,както и тези по приложеното НОХД №287/2017г по описа на
РС-Тетевен,обясненията на ищцата,дадени по реда на чл.176 от ГПК,показанията на
свидетелите К Ц С.,К Н К,Г Х. Д,заключението на съд.-психиатричната
експертиза,изготвена от вещото лице д-р В.М.,на повторната съд.-психиатрична
експертиза,изготвена от вещото лице д-р Л.Т.,съдът приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка по делото:
С протоколно определение,постановено на
07.08.2017г,в открито заседание по НОХД №287/2017г по описа на Районен
съд-Тетевен е одобрено споразумение по реда на чл.381 и следв. от НПК,съгласно
което двамата ответници са признати за виновни в извършване на престъпление по
чл.215,ал.2,т.1,в-ка с ал.1,в-ка с чл.26,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК,за това,че на
05.04.2017г и на 06.04.2017г ответникът С. Петров В.,с цел да набави за себе си
и неустановено по делото лице,при условията на продължаване престъпление ,сам и
в съучастие ,като съизвършител с Г.Д.Г. ,на дата 05.04.2017г. е придобил и
спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи-пари в лева и евро,златни
монети и бижута, на обща стойност 12 012.08 лева,и на дата 06.04.2017г е
направил опит да бъдат отчуждени чужди движими вещи-пари-сумата от 20 000
евро,собственост на ищцата В.Н.,за които е предполагал,че са придобити от
другиго чрез престъпление по чл.209,ал.1 от НК,като укривателството е в големи
размери.Съответно ответникът Г.Д.Г. е признат за виновен в извършване на
деянието на 06.04.2017г,в съучастие с ответника С.П.В.-в опита да придобие и
спомогне да бъдат отчуждени сумата от 20 000 лева,за които е
предполагал,че са придобити от другиго чрез престъпление по чл.209,ал.1 от НК.Наложени
са им наказания за извършените деяния при условията на чл.55 от НК.
От
гласните доказателства се установява,че ищцата В.Д.Н. е преживяла силен стрес
след деянието,променил се е начина и на живот,поведението към
приятелите,станала е мълчалива,посърнала е,“предала се е отвсякъде“-св.С..След
инцидента не живее спокойно,често плаче,ръцете и треперят,посещавала е
лекар-терапевт,приемала е лекарства,“усеща се,че психически е
разстроена“-св.Генка Дидева.
От
заключението на първоначалната съд.-психиатрична експертиза се установява,че
към момента на обследването ищцата страда от посттравматично стресово
разстройство,разстройство в адаптацията,смесена тревожно-депресивна
реакция-смесено нарушение на емоциите.В обясненията си,дадени в съдебно
заседание на 11.01.2018г. вещото лице д-р М. е обяснило,че претърпяно
пътно-транспортно произшествие/катастрофа/ от ищцата на 22.09.2017г. съставлява
вторична последица,като водещото за констатираното и състояние е
измамата,първичният страх у ищцата е от лицата,които са я измамили.
В
заключението на повторната съд.-психиатрична експертиза,изготвена и защитена от
вещото лице д-р Л.Т. се установява,че у
ищцата е налице посттравматично стресово разстройство,възникнало при изначално
тревожна личност.Това стресово разстройство има флуктуиращ ход,с епизоди на
редуциране на симптомите и периоди на влошаване на психичното състояние,с което
може да се обясни прекъсване на терапия на ищцата.Постоянното припомнящо се
събитие в спомените на ищцата е телефонната измама.Посттравматичното
разстройство на ищцата и възникнало в резултата на преживяното неблагоприятно
житейско събитие-телефонната измама на 05.04.2017 година.
При така изложената
фактическа обстановка се налагат следните прани изводи:
Предявения
иск е квалифициран в изготвения доклад по чл.45,във в-ка с чл.52 от ЗЗД- т.нар. „генерален деликт”, установявайки общата забрана да
не се вреди другиму.
Непозволеното
увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това
отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото
съдържание. Касае се за просто едностранно правоотношение, при което за
пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на
вредите, а за деликвента насрещното задължение да възстанови или обезщети
вредите.За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите,
включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи–
деяние (действие или бездействие), обективирано в действителността;
противоправност – несъответствие на поведението с императивна правна норма,
противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому, противоречие
с добрите нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби или
пропуснати ползи) или неимуществена (морална без стойностно изражение),
причинна връзка между поведението и вредата и субективният елемент – вина
(психическото отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците
от него).
В конкретния
правен казус и по отношение на предявения от ищцата В.Д.Н. против С.П.В. и Г.Д.Г.
иск са налице всички гореспоменати елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Безспорно се
установи в процеса извършването на противоправно деяние от ответниците, за
което е налице сключено споразумение по реда на НПК. По силата на чл.300 ГПК
това споразумение обвързва настоящия граждански съд по въпросите извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на дейците- ответниците.Установи
се в процеса, че ответниците са придобили и спомогнали да бъдат отчуждени движими вещи на
ищцата,за които са предполагали,че са придобити от другиго чрез
измама/ответникът /В./,съответно ответникът Г. направил опит да придобие и
спомогне да бъдат отчуждени такива вещи ,като укривателството е било в големи
размери,както и деянията им са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Ищцата Н. претендира
репариране на неимуществени вреди от деянието на ответниците,като съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на
физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните
страдания, икономическата обстановка и др.
С нормата на чл. 52
ЗЗД е
въведен принципа за обезщетяване на неимуществените вреди
по справедливост. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания – физически и/или душевни е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на
характера и тежестта на уврежданията, възрастта, семейното и обществено положение на
пострадалия, трудовата му заетост, интензитета
и продължителността на болките и/или страданията, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. В този е и практиката на ВКС- пр. Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.
д. № 211/2009 г., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. и др./.
В конкретиката
на казуса се установи, че престъпното деяние на двамата ответници е причинило трайно негативни последици по
отношение психиката на ищцата,начина и на живот,ограничило е
контактите и,наложило се е приемане на медикаментозно лечение.След претърпения
стрес от деянието,ищцата трайно свързва своите негативни преживявания именно с
деянието,вследствие на което и е причинен посттравматичният шок-разстройство в
адаптацията,смесена тревожно депресивна реакция-смесено нарушение на емоциите.При
определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени и фактите,че
ищцата живее преимуществено сама/въпреки,че има семейство/,както и че
посттравматичният стрес сериозно се е отразил на упражняваната от нея дейност
като фризьор,чрез намаляване на нейния обем и социалните контакти на ищцата.
Предвид
изложените съображения съдът счита, че обезщетение в размер на поисканият от
ищцата от 6 000 лева е справедлив еквивалент за преживените от
нея,силен продължителен стрес, болки и
страдания,трайна промяна на поведението,емоциите и контактите на ищцата.
Тъй като
двамата извършители на деянието са действали в съучастие при извършване на престъплението
против пострадалата ищца по смисъла на чл.20- 21 от НК, те следва и солидарно
съгласно чл.121- 127 във вр. с чл.45 във вр. с чл.53 от ЗЗД да отговарят пред
нея за причинените и неимуществени вреди.
Съгласно установената съдебна практика
„съизвършителство“ има не само когато всеки от участващите в престъплението
осъществява дейност, очертана с признаците на състава, но и когато всеки
извършва само отделен елемент от изпълнителната дейност, като съзнава
осъществяването на останалите елементи на изпълнителната дейност от другите
участници, какъвто е конкретния случай. Съучастието е основание за ангажиране
на солидарна отговорност на двамата ответници, които съгл.чл.53 ЗЗД отговарят
за целия размер на щетите, независимо от
приноса за съпричиняването им. /решение № 201 от 10.04.2002 г., постановено
по н.д.№ 81 от 2002 г. – ІІ н.о на ВКС/. В практиката се приема също, че за да
се приложи чл.53 ЗЗД не е необходимо настъпилите щети да са в резултат на
предварително съгласувани и едновременни действия, или бездействия на
причинителите. Достатъчно е да се докаже, че
вредата е единен резултат, необходима последица на виновното поведение на всеки
от тях. Съвместното причиняване на вредата е въпрос на причинна връзка между
действията или бездействията на няколко лица и техния резултат – увреждането
/решение № 66 от 06.02.1971 г. по н.д.№ 15/71 г. І но.о на ВКС/. В случая настъпилата вреда за ищцата е
последица на виновното поведение на всеки един от съучастниците в
престъплението /ответниците/,независимо от по-голямото участие/деятелност/ на
ответника С.В. или пряка и непосредствена последица от
престъплението на ответниците са психическите страдания и трайни
травми,причинени на ищцата. Възражението за липса на причинна връзка между тези
деяния и претърпените вреди е неоснователно. Извършеното от ответниците
виновно, противоправно деяние съставлява престъпление от НК, което е основание
за ангажиране на деликтната им отговорност по чл.45 ЗЗД, тъй като са налице
елементите от фактическия съставна този текст: увреждащо деяние /действия/,
които са противоправни, вина на дейците, настъпила вреда на ищеца и причинно
следствена връзка м/у деянието и увреждането.
По изложените
съображения предявеният иск за репариране на причинени на ищцата неимуществени
вреди се явява основателен до пълния претендиран размер от 6 000 лева.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от деня на
увреждането 06.04.2017г. до
окончателното изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД. Законната лихва за забава, съгласно разпоредбата на чл. 84 ал.3 от ЗЗД се
дължи от увреждането, тъй като длъжникът се счита в забава и без покана.
При този изход
на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,ответниците следва да заплатят на
ищцата сторените разноски в производството,в общ размер на 600.00 лева,а по
сметка на РС-Тетевен държавна такса върху уважения размер на иска,в размер на
240.00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното,съдът
ОСЪЖДА С.П.В.,ЕГН:********** *** Г.Д.Г.,ЕГН:**********
***, да заплатят солидарно на В.Д.Н.,ЕГН:********** ***,на основание чл.45,във
в-ка с чл.52 и чл.53 от ЗЗД,сумата от 6 000.00/шест хиляди/лева,представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди,вследствие извършени деяния на 05.04.2017г и на
06.04.2017г в град Тетевен,Лов.обл.,съставомерни по чл.215,ал.2,т.1,във в-ка с
ал.1,чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК,чрез които на Н. е причинена имотна вреда в
размер на 12 012.08 лева,както и е направен опит да и бъде причинена
такава в размер на 20 000 евро,за което деяние им е наложено наказание по
НОХД №287/2017г по описа на РС-Тетевен,заедно със законната лихва върху тази
сума,начиная от 06.04.2017г до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА С.П.В.,ЕГН:********** *** Г.Д.Г.,ЕГН:**********
***, да заплатят солидарно на В.Д.Н.,ЕГН:********** ***, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК,сумата от 600.00/шестстотин/лева,представляващи сторени разноски
в производството.
ОСЪЖДА С.П.В.,ЕГН:********** *** Г.Д.Г.,ЕГН:********** ***, да заплатят
по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 240.00/двеста и
четиридесет/лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: