Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.05.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и единадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при секретаря Д.З. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2054 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове от "АТИНА
ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД срещу М.А.Н. за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, бул. "Приморски" № 125,
представляващ 13/14 идеални части от тавански етаж идентификатор
10135.1508.242.1.3, основан на твърдения за придобиване на правата чрез договор
за продажба с НА № 170, т. VІ, рег. № 17925, дело №
1034 по описа за 2007 г. на ВН № 195 и чрез договор за
замяна с НА № 145, т. ІІ, рег. 7098, дело № 305
по описа за 2008 г. на ВН № 195 по чл. чл. 77 и 108 ЗС и за отмяна
на констативен нотариален акт и за отричане правото на собственост на ответника
върху 78 % идеални части от поземлен
имот 10135.1508.242 с площ 487 кв. м по чл. 124 ГПК.
Ответникът оспорва исковете.
Твърди права на собственост върху процесните имоти,
придобити чрез реституция по ЗВСВОНИ като наследник на Иван Н. Семов, п.
17.07.1971 г. по завещание от 05.10.1970 г., евентуално по закон, а от него:
върху дворното място – чрез продажба с НА № 185 т. VІII, рег. 13277, дело № 1476 по описа за 1929 г. на ВН, а върху
таванския етаж – по приращение. Сочи, че при продажбите на отчуждените жилища
на първия и втория етажи са били учредявани права на строеж т.е. дворното място
е било държавно към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ.
Евентуално
твърди права на собственост върху процесните имоти, придобити по давност, за
което е издаден НА №
151 т. XCIV, дело № 22495, вх.
рег. № 29341/02.11.2006 г. на СВ Варна чрез владение,
упражнявано в периода от 1993 г. до предявяване на възражението, чрез третото
лице Д.Т..
Ищецът
оспорва твърденията. Сочи, че таванският етаж не е самостоятелен обект, а обща
част в етажната собственост.
По същество страните поддържат становищата.
Представят писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.
По същество:
Фактите следва да бъдат разгледани в хронологичен ред, но
следва да бъдат преценявани и с оглед силата на пресъдено нещо на решенията по
чл. 7 ЗВСВОНИ.
По иска за собственост върху ид. части от таванския етаж:
От представения заверен препис (л. 110) се
установява, че на 13.11.1929 г. е сключен договор с НА № 185 т. VІII, рег. 13277, дело № 1476 по описа за 1929 г. на ВН, чрез който
трети лица е следвало да прехвърлят на Иван Н. Семов правото на собственост
върху празно дворно място срещу платена цена.
Актът е действителен
и не е оспорен. Купувачът е придобил правото на собственост.
Съдът приема, че И. Н.
С. е придобил и правото на собственост върху построената с позволителен билет №
392 от 25.12.1931 г., цитиран в АДС № 461/25.01.1950 г. (л. 112) в мястото
сграда, отразена по скица-виза от 1931 г. (л. 125).
Вещото лице по
допуснатата експертиза е открило в общината архитектурни проекти-разпределения
за първия и втория етажи, но не и за тавана. Счита, че предназначението на
тавана е да обслужва първия и втория етажи (л. 147).
В представената в
заверен препис застрахователна полица от м. септември 1947 г. е вписано, че
таванът е приспособен за живеене и се състои от три тавански стаи, килер и
голямо помещение за простиране на пране, постлано с дъски.
С ПМС № 21 от 06.04.1949
г. по чл. чл. 2 и 11 ЗОЕГПНС са одържавени дворното място и двуетажна сграда
(цит. АДС на л. 112).
През април 1950 г.
таванът е заведен като жилище в Жилфонд (л. 188), но това не му придава статут
на самостоятелен обект.
От представения заверен препис (л. 149) се
установява, че на 01.09.1968 г. е сключен договор за продажба на държавен
жилищен имот – апартаментът на първия етаж.
От представената
преписка (към корица) се установява, че с решение, постановено на 29.08.1996 г.
по гр. д. № 1100 по описа за 1993 г. на ВРС, VІ-ти състав е възстановено
правото на собственост на наследниците на Иван Семов върху жилището, по иска,
предявен от ответника в настоящото производство срещу наследниците на купувача
и приобретател преди предявяването на иска: Николай Веселинов Бояджиев по чл. 7
ЗВСВОНИ.
С решение № 1067,
постановено на 20.07.1999 г. по гр. д. № 2010 по описа за 1998 г. на ВКС РБ,
ГК, ІV-то о. горното решение е отменено в частта по исковете срещу Николай Бояджиев
и производството по делото е прекратено.
Съгласно
задължителното указание на ТР № 1 от 2.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009
г., ОСГК решението по чл. 7 ЗВСВОНИ е противопоставимо на неучаствалото в
делото трето лице, което е придобило имота преди предявяването на иска.
лист втори от решение от 26.05.2011 г. по гр. д. №
2054/09 ВОС
Независимо от
прекратяването, решението по чл. 7 ЗВСВОНИ е противопоставимо на Н. В. Б.,
съответно и на ищцовото дружество, като негов частен правоприемник.
Договорът за продажба
от 01.09.1968 г. е нищожен.
Искът за собственост
върху 7/14 или 50 % ид. ч. от тавана, основан на твърдение за придобиване чрез договор за продажба с НА № 170, т. VІ,
рег. № 17925, дело № 1034 по описа за 2007 г. на ВН № 195 е неоснователен.
От представения заверен препис (л. 33) се установява,
че на 01.11.1968 г. е сключен договор за продажба на държавен жилищен имот –
апартаментът на втория етаж, ведно с изба и 37% идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху дворното място.
От представената
преписка (към корица) се установява, че с решение, постановено на 30.06.1998 г.
по гр. д. № 2212 по описа за 1993 г. на ВРС, VІ-ти състав е възстановено
правото на собственост на ответника върху 1/7 ид. част от жилището, ведно с 37
% ид. части от общите части на сградата и дворното място, по иска предявен от
ответника в настоящото производство срещу купувачите по чл. 7 ЗВСВОНИ.
Решението следва да
бъде зачетено.
След като ответникът
не е имал право да иска прогласяване нищожността на договора и възстановяване
правото му върху разликата над 1/7 идеална част в производството по гр. д. №
2212 по описа за 1993 г. на ВРС, VІ-ти състав, разглеждането на
действителността на договора е недопустимо и в настоящото производство.
Чрез продажбата е
била учредена етажна собственост. Обща част не е било дворното място, а правото
на строеж. Поради това искът за възстановяване (т.е. за нищожност на продажбата
на идеална част от дворното място) е бил безпредметен.
Съдът приема, че с
решението е прогласена нищожността на договора за продажба, вкл. за
прехвърлената принадлежност: 37 процента ид. части от правото на строеж.
Към момента на
възникване на етажната собственост е било допустимо да се изгражда жилище в
подпокривното пространство, ако хоризонталната част от тавана съставлява
най-малко 50 % от площта на пода на жилищните помещения при светла височина
най-малко 2.40 м от пода до тавана. Светлата височина на помещенията в
най-ниската част трябва да бъде най-малко 1.50 м от пода до тавана (СПНИНМ ДВ
бр. 75 от 18.09.1959 г., пар. 21а нов бр. 28 от 05.04.1960 г.).
От заключението на
вещото лице Н.Ц. (л. 147) и от обясненията му в съдебно заседание се
установява, че таванът не е отговарял на тези изисквания и в него не би могло
да се обособи самостоятелно жилище.
Ако се приеме, че
договорът от 01.11.1968 г. е нищожен и едва по повод на реституцията със
ЗВСВОНИ държавата е санирала нищожността, етажната собственост е възникнала с
изтичането на срока за предявяване на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ. И към този момент самостоятелните
обекти в подпокривното пространство трябва да имат светла височина за 50 % от
площта им най-малко 2.30 м, а в най-ниската им част – най-малко 1.50 м.
И към този момент в
тавана не би могло да се обособи самостоятелно жилище.
В таванския етаж е
изпълнено разпределение в помещения т.е. не е налице хипотезата, за която са
дадени указания с ТР № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК.
Указанието в частта за разпределението се счита за излишно (Цончев, Кр. Съдебна делба. С.: Наука и изкуство, 1985, с. 127).
Съдът приема, че щом
при учредяването на етажната собственост държавата не е могла да запази право
на собственост върху самостоятелен обект на тавана и не е било извършено
разпределение на помещенията към всеки от етажите, подпокривното пространство
не би могло да има вещноправен режим, различен от този на обща по предназначение
част.
На тавана е било
допустимо да се обособят, но не са били обособени тавански складови помещения,
които да принадлежат към жилищата.
Към втория етаж от
сградата принадлежат 48 % идеални части от процесния тавански етаж.
Размерът е определен
по реда на чл. 40 ЗС по съотношението на стойностите на етажите по продажбите
от 1968 г.
Чрез замяната с НА № 145, т. ІІ, рег. 7098, дело № 305
по описа за 2008 г. на ВН № 195 (л. 20) са прехвърлени 6/7 от 48 процента идеални
части от процесното таванско помещение.
По
възражението за придобивна давност:
От
разпита на свид. Д.Т. се установява, че е бил допуснат в имота от ответника още
през 1993 г.-1994 г., за да помага на ответника по реституцията на имотите му
във Варна, а по-късно – като акт на помощ.
Въпреки,
че периодът е значителен съдът приема, че това не е било владение, а търпими
действия.
При
очна ставка в последното съдебно заседание св. Д.Т. заявява, че според него таванският
етаж няма стопанин.
Обектът не е
самостоятелен, поради което придобиването му по давност е невъзможно.
Възражението е
неоснователно.
Съдът приема, че и по
настоящем свидетелят не упражнява владение върху таванския етаж, а държане за
ответника.
Следва да бъде прието
за установено правото на собственост на ищеца върху 6/7 от 48 % ид. ч. от
тавана и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху същите части.
Нотариален акт № 143, т. І, рег. 2428, дело № 143 по
описа за 2006 г. на ВН № 244, акт № 151 т. XCIV, дело № 22495, вх. рег. № 29341/02.11.2006 г. на СВ Варна следва да бъде отменен в частта, в която е признато
право на собственост на ответника върху същите идеални части от таванския етаж.
Искът за собственост
върху разликата до 6/7 от 50 % ид. части от тавана е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
лист трети от решение от 26.05.2011 г. по гр. д. №
2054/09 ВОС
По иска за отричане собствеността на ответника върху ПИ:
По твърдението за
придобиване чрез реституция:
Дворното място е
отчуждено по ЗОЕГПНС и собственикът не е бил обезщетен парично.
При учредяването на
етажната собственост държавата е изключила дворното място т.е. разделила е
собствеността върху земята и сградата.
Съдът приема, че към
момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ дворното място, отделно от сградата, е
съществувало реално до размерите, в които е одържавено и се е намирало в
собственост на държавата.
Завещанието не може
да бъде зачетено.
Ответникът е
наследник по закон на собственика.
Съдът приема, че с
влизане в сила на ЗВСВОНИ ответникът е придобил право на собственост върху 1/7
ид. част или 14.29 % идеални части от дворното място
чрез реституция.
По твърдението за
придобиване по давност:
Пълномощникът
на ответника заявява в с. з., че е ходил, но пазачът не го е допуснал в
дворното място и сградата.
Свидетелят
Д.Т. заявява, че е ползвал дворното място до 2003 г., но не и по-късно.
Твърдението за
придобиване правото на собственост върху ПИ по давност е неоснователно.
Искът за отричане правото на собственост върху 78 % ид. части от дворното
място е основателен и следва да бъде уважен.
Отмяната на констативен нотариален
акт е законна последица на предявен и уважен положителен иск за собственост
(така ТР № 178 от 30.VI.1986
г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК), но не и на предявен и уважен иск за отричане правото
на собственост на титуляра по акта.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
8330.00 лв., а ищецът – на ответника 1775.00 лв., двете суми, представляващи
сторените разноски.
Водим
от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
М.А.Н. ЕГН ********** *** ж. к. "Дианабад" № 11, вх.
"В", ет. 2, ап. 51 да предаде на "АТИНА
ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД гр. Варна, ул. "Княз Александър Батенберг" No 11, вх. "А", ет. 4,
ап. 3 ЕИК ********* владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. "Приморски" № 125, представляващ 6/7 (шест седми) от 48 % (четиридесет и осем
процента) идеални части от тавански етаж идентификатор
10135.1508.242.1.3 (десет хиляди и сто и тридесет и пет-хиляда и петстотин и
осем-двеста и четиридесет и две-едно-три), придобит чрез договор за замяна с НА № 145, т. ІІ, рег. 7098, дело № 305 по описа за 2008
г. на ВН № 195, на основание чл. чл. 77 и 108 ЗС.
ОТМЕНЯ
нотариален акт № 143, т. І, рег. 2428, дело № 143 по
описа за 2006 г. на ВН № 244, акт № 151 т. XCIV, дело № 22495, вх. рег. № 29341/02.11.2006 г. на СВ Варна в частта, в която е признато правото на собственост на М.А.Н. ***. върху 6/7 от 48 % идеални части от
таванския етаж, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от "АТИНА ИНВЕСТМЪНТС"
ЕАД гр. Варна, с. а., с. ЕИК срещу М.А.Н. ***. за предаване владението върху недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, бул. "Приморски" № 125, представляващи: 7/14 ид. части от тавански
етаж идентификатор 10135.1508.242.1.3, основан на твърдение за придобиване на
правото на собственост чрез договор за продажба с НА № 170, т. VІ, рег. № 17925, дело № 1034 по описа за
2007 г. на ВН № 195 и разликата
над 6/7 от 48 % ид. части до 6/7 от 50 % ид. части от същия тавански етаж, основан на твърдение за придобиване на правото на собственост чрез
договор за замяна с НА № 145, т. ІІ, рег. 7098, дело № 305
по описа за 2008 г. на ВН № 195, на основание
чл. чл. 77 и 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
М.А. *** не притежава право на собственост
върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. "Приморски" № 125,
представляващ 78 % (седемдесет и осем процента) идеални части от поземлен имот № 10135.1508.242
(десет хиляди и сто и тридесет и пет-хиляда и петстотин и осем-двеста и
четиридесет и две) с площ 487 (четиристотин и осемдесет и седем) кв. м, по
иска, предявен
от "АТИНА ИНВЕСТМЪНТС"
ЕАД гр. Варна, с. а., с. ЕИК, на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА
М.А.Н. ***. да заплати на "АТИНА
ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД гр. Варна, с. а., с. ЕИК сумата 8330.00 (осем хиляди и триста и тридесет) лв., представляваща сторените разноски: възнаграждения
за адвокат и вещо лице и такси, съразмерно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
"АТИНА
ИНВЕСТМЪНТС" ЕАД гр. Варна, с. а., с. ЕИК да
заплати на М.А.Н. ***775.00 (хиляда и седемстотин
и седемдесет и пет) лв., представляваща сторените
разноски: възнаграждения за адвокат и вещи лица, съразмерно отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на
страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: