РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети април
пред две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр.
дело № 231 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 5/07.01.2019 г., постановено по гр. дело №
390/2018 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, частично е уважен предявеният иск,
като на основание чл. 150 СК, във вр. чл. 143, ал. 2 СК е изменена издръжката на малолетното дете Л.К. К., заплащана от нейния баща К.И.К.,
определена с решение № 404/14.10.2010 г. по гр. д. № 954/2010 г. по описа на РС
– гр. Карлово, от 70. 00 лв. на 180. 00 лв. месечно, считано от предявяване на
иска – 10.05.2018 г., до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му
предявен размер от 200. 00 лева. С решението ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноските по делото, а по сметка на районния съд – сумата от 259.20 лв.,
представляваща държавна такса по производството.
Ответникът обжалва решението на районния съд в частта,
в която е искът е уважен за разликата над 140. 00 лв., с възражения за неправилност.
Въззивникът поддържа, че неправилно решаващият съд е
достигнал до правния извод, че той има възможност да
заплаща месечна издръжка на малолетното дете в размер над сумата от 140.00 лв.,
като при формиране на вътрешното си убеждение не е взел предвид правнорелевантното обстоятелство, че даването на издръжка в
такъв размер би съставлявало за бащата особено затруднение.
Въввиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба в законоустановения
срок.
Решението в частта, в която искът е уважен за сумата над 70. 00 лв. до 140.
00 лв., както и в отхвърлителната част, не е
обжалвано от страните, поради което в тези части то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 315, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл.
143 СК, бащата, въззивник във второинстанционното
съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи за нормалното
физическо, психическо и нравствено развитие на малолетното си дете Л. К. К. Законодателят
ограничава обема на правното задължение за издръжка на родителя. Член 142, ал.
1 СК установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата
издръжка – нуждите на детето и възможността на родителя да я предоставя, като
той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо
от доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай
че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за
изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно съществено изменение на
нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
С решение № 404/14.10.2010 г. по гр. д. № 954/2010 г.
по описа на РС – гр. Карлово въззивникът е осъден да
заплаща в полза на малолетното си дете Л. К. К. месечна парична издръжка в размер на
сумата от 70. 00 лева.
Малолетното дете Л. К. К. чрез своя законен представител -
неговата майка, е предявило иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на
така присъдената месечна издръжка чрез увеличение на нейния размер, като
поддържа, че неговите нужди са се изменили, предвид възрастта.
Според задължителна съдебна практика на ВКС нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Усилията, които полага родителят във връзка с
оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размерът на издръжката,
която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
От експертно решение № 1077/070/16.04.2007 г. на „МБАЛ
П.“ АД се
установява, че майката детето страда от детска церебрална парализа и е с
определена пожизнено 75 % намалена работоспособност.
Понастоящем детето е на 11 години и посещава редовна
форма на обучение.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният
доход на детето, който да му позволи да задоволява неговите потребности, е в
размер на сумата от 300. 00 лева. За да достигне до този правен извод, съдът
съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст до
14 години, което се отглежда при роднини, близки или в приемно семейство, е в
размер на 262. 50 лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД.
Установи се, че и двамата родители са безработни.
С оглед на факта, че майката е поела грижите за
отглеждането и възпитанието на детето, при определена месечна издръжка на
детето в размер на 300. 00 лева тя трябва да поеме 120. 00 лв. от необходимата
издръжка. Останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 180. 00 лв.
трябва да бъде поета от бащата.
Не се установи, че въззивникът
изпълнява алиментни задължения към други лица. В тази връзка не е без значение
обстоятелството, че е изминал дълъг период от време от определяне на
първоначалния размер на издръжката, през който период детето е пораснало и по
дефиниция постепенно се е разширил обхватът на обществените и лични отношения,
в които то участва, нараснал е интензитетът и наситеността на ежедневните му
занимания в персонален и образователен аспект.
При така установените обстоятелства настоящата съдебна
инстанция приема, че въззивникът следва да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете в размер на 180. 00 лева.
С оглед
на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция достигна,
съответства изцяло с правните съждения на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Тъй като
въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция, произнасяне по този въпрос съдът не дължи.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/07.01.2019 г.,
постановено по гр. дело № 390/2018 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, в частта, в която
на основание чл. 150 СК, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК е изменена издръжката на
малолетното дете Л. К.
К., заплащана от нейния баща К.И.К., определена с решение №
404/14.10.2010 г. по гр. д. № 954/2010 г. по описа на РС – гр. Карлово, за сумата
над 140.00 лв. до присъдените 180. 00 лв. месечно, платими до пето число на
текущия месец, считано от датата на предявяване на исковата молба - 10.05.2018
г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното плащане на задължението.
В
останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.