Р Е Ш Е Н И Е
№ 1783,
27.10.2014г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
на
четиринадесети октомври две
хиляди и четиринадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Е.К.
като
разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско
дело №1927 по описа за две хиляди и
тринадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Евентуално
съединени искове по чл.42, б.”б”, предл.2
и чл.30,ал.1 от ЗН.
Предварителни бележки.
Гр.дело №1927/13г. е
образувано пред ПОС, след като с определение №1395/18.06.13г. по в.гр.д.
№687/13г., по повод повдигнат пред него от ПОС по гр.дело №1455/13г. спор за
подсъдност с ПРС, ПАС е постановил, че
всички предявени с искова молба вх.№12735/18.03.13г. от Б.Г.Б. срещу Р.Г.Б.
искове, по които пред ПРС, ІV гр. с-в, е било образувано гр.дело №4386/13г.,
производството по което е прекратено от ПРС с определение №5254/15.04.2013г.,
следва да се разгледат от Пловдивски окръжен съд.
С определение
№2226/18.07.13г. /стр.12/ и с определение №2435/09.08.13г. /стр.30/, влезли в
сила на 02.10.13г., съдът е прекратил частично производството по гр.дело
№1927/13г., в резултат на което предмет на същото са останали само двата
евентуално съединени иска по чл.42, б.”б”, предл.2 и чл.30,ал.1 от ЗН.
Ищецът Б.Г.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв.Г.П., е предявил срещу ответницата Р.Г.Б., ЕГН **********,***,
Иск за прогласяване нищожност на саморъчно
завещание от ***., направено от П.Б.К.,
ЕГН **********, обявено с протокол акт *** и общия регистър на нотариус рег.№***
на НК, с район на действие ПРС, с което, в полза на Р.Г.Б. е завещан недвижим
имот, съставляващ апартамент ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня, антре, с
площ от 59.53кв.м., при граници и съседи: отляво ап.4, отдясно ап.6, отгоре
ап.8, отдолу ап.2, ведно с избено помещение №5, с площ 2.51кв.м., при съседи:
отляво изба 4, отдясно изба 6, заедно с 1.465% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж, основан на обстоятелствата, че това завещание
не е написано, подписано и датирано от завещателя, както това изисква чл.25 от ЗН, поради което е невалидно;
Евентуален иск -в случай, че не се установи
недействителност на описаното саморъчно завещание, за намаляване с 1/3 ид.част
на завещателното разпореждане от 05.01.12г., направено от П.К. в полза на Р.Б.,
поради превишаване на разполагаемата част от наследството и накърняване на
запазената за ищеца част, в качеството му на един от двамата оставени от
завещателката законни наследници /син и дъщеря, ищец и ответник по делото/,
както и за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на
посочената завещателка, в размер на 1/3 ид.част от описания в завещанието
недвижим имот, формиращ изцяло масата на наследството.
В с.з. от 18.03.14г. /л.102-104/, след като съдът
е докладвал за допусната от него грешка при постановяване на определението му в
с.з. от 11.02.14г./л.84-85/, с което като окончателен е приет съобщения на
страните с определение №3085/29.10.13г. проект за доклад, без да е съобразена
подадената от ответницата молба вх.№31385/13.11.13г., налагаща да се извърши изменение в доклада по
делото, ищецът е оспорил твърденията на
ответницата за извършено от нея увеличение на наследствената маса чрез
заплащане цената на закупения от наследодателката им имот, като е навел и
твърдението, че средствата за закупуване на този имот са осигурени от него,
както и че той е осигурявал по-голямата част от средствата, необходими за
издръжката на общата на страните наследодателка.
По същество пледира за
уважаване на основния иск, а при наличие на предпоставките за разглеждане на
евентуалния иск- и за неговото уважаване, като развива съображения с писмена
защита вх.№28880/17.10.14г. Претендира и разноски по представен в с.з. от
14.10.10г. списък /вж. опис на л.175/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала
отговор на исковата молба, заведен в канцеларията на съда с
вх.№29725/28.10.13г. /л.48/, с който е оспорила „изцяло предявения иск, както по размер, така и по основание”, и е
заявила, че искът е „неконкретизиран”,
поради което е недопустим и производството по делото следва да се прекрати.
От фактическа страна твърди, че завещанието е
истинско и е изготвено от завещателя, както и че тя е закупила имота с нейни
средства, поради което впоследствие бил завещан изцяло на нея.
Във връзка с дадените и от съда с определение
№3085/29.10.13г. /л.51-53/ указания да посочи конкретно какви последици или
права за себе си, съответно липса на права за ищеца и по кой от исковете му,
цели да установи с фактическото твърдение, че завещаният и имот бил заплатен изцяло
от нея, тъй като в противен случай то не може да бъде включено от съда измежду
онези, които са относими към предмета на спора, да бъде надлежно квалифицирано
като повдигнато своевременно възражение и да се разпредели тежестта на
доказване, свързана с установяването му, с молба вх.№.31385/13.11.13г. /л.59/
ответницата е заявила, че като е заплатила преживе на общата наследодателка
закупения от последната имот, който и е впоследствие завещан, е спомогнала за
увеличаване на наследствената маса и цели с това твърдение да защити правата си
по предявения от ищеца евентуален иск за намаляване на направеното в нейна
полза завещателно разпореждане и възстановяване на запазената му от закона
част, в която насока от ищеца се претендирали права, които не му принадлежат.
По същество пледира за отхвърляне на исковете по
съображения, развити с писмена защита вх.№29102/21.10.14г. и претендира за
присъждане на направените в производството разноски, за които не представя
списък.
Съдът, като взе предвид събраните пред него
доказателства намери, че предявените от
ищеца искове са допустими, разгледан по същество искът по чл.42, б.”б”,
предл.2 от ЗН е основателен и следва да
се уважи, а евентуалният иск по
чл.30,ал.1 от ЗН не следва да бъде разглеждан, доколкото не се е състояло
процесуалното условие, под което е
предявен- отхвърляне на иска по чл.42,б.”б”, предл.2 от ЗН, воден от
следните съображения:
І. По допустимостта.
Въпросът за допустимостта на двата иска, които са
предмет на процеса, е бил нарочно обсъден с разпореждане №1897/21.06.13г.
/л.4-5/ и те са намерени за допустими по изложените в същото разпореждане
съображения, които изцяло се поддържат с това решение.
На повдигнатото от ответницата с отговора на
исковата молба възражение за недопустимост на иска и искане поради това
производството да се прекрати, съдът е отговорил с определение №3085/29.10.13г.
/л.51-53/, като е оставил това искане без уважение, доколкото предмет на делото
са допустими искове, като поддържа взетото в тази връзка становище и с това
решение.
Макар и да моли с писмената си защита исковете да
бъдат отхвърлени като недопустими- неконкретизирани, ответницата не развива
нови и конкретни доводи или причини, на които съдът да отговори.
ІІ. По основателността.
За иска по чл.42,б.”б”,предл.2 от ЗН.
С приетия по делото като окончателен в с.з. от
11.02.14г. проект за доклад, съобщен на страните с определение
№3085/29.10.13г., който в частта за този предявен иск не е претърпял изменение
с четеното в с.з. от 18.03.14г. определение, като правно- релевантни за
основателността на този иск са очертани фактите дали саморъчното завещание от ***.
е изцяло написано от П.К., дали е датирано от П.К. и дали е подписано от П.К..
Тяхното установяване е поставено изцяло в доказателствена
тежест на ответницата, която с отговора е
възразила, че ищецът се опитва неоснователно да и прехвърли тежестта по
доказване на тези факти. Същата теза се поддържа от нея и в писмената и защита.
За така извършеното разпределение съдът е мотивиран
с установената трайна и безпротиворечива през годините съдебна практика,
съгласно която, когато се касае до саморъчно завещание и до спор за неговата
действителност в хипотезата на чл.25 от ЗН, доказателствената тежест за установяване на истинността му стои върху
онзи, който се ползва от завещателното разпореждане, извършено с това
завещание- в случая, ответницата /вж. в тази насока Решение №202/24.07.01г.
по гр.дело №583/2000г., Решение №
1050/21.10.91г. по гр.дело №853/1991г., Решение №493/09.07.03г. по гр.дело
№106/2002г., Решение №119/30.03.04г. по гр.дело №618/03г., Решение
№417/06.06.05г. по гр.дело №90/05г. -всички на І г.о. на ВКС; Решение
№802/23.06.92г. по гр.дело №417/92г. и Решение №991/12.01.10г. по гр.дело
№1987/08г. – и двете на ІV г.о на ВКС/.
С приетото заключение вх.№7477/14.03.14г. /вж.
л.120-122/ от изготвена по делото съдебно- почеркова експертиза се установи
категорично, че ръкописният текст на завещанието, предмет на спора / вж. същото
на л.9 от делото на ПРС/, не е изпълнен от завещателката П.К., както и че
подписът върху същото не е положен от нея.
С писмената си защита ответницата моли тази
експертиза да не се кредитира, тъй като била изготвена въз основа на писмени
източници за сравнение, представени единствено от ищеца по делото, а на нея
съдът не дал възможност да ангажира доказателства.
Становището и според съда не отговаря на данните
по делото, в производството по което на ответницата е била осигурена
процесуална възможност за адекватна защита, но тя не се е възползвала от нея в
определените за това срокове.
Още с определение №3085/29.10.13г., в производство
по чл.140 от ГПК, съдът е дал яснота на ответницата по въпроса, че в нейна
тежест стои да установи истинността на завещанието, от което се ползва, като е
указал и на двете страни, че могат да представят за целите на експертизата,
която е допусната, сравнителен материал от почерка и подписа на завещателката.
Със същото определение на ответницата е указано и че не сочи с отговора си
доказателства в подкрепа на твърдението си за действителност на завещателното
разпореждане, тъй че следва най- късно в първото по делото заседание да предприеме
съответни процесуални действия за ангажиране на такива /вж. определението на
л.51-53/.
Препис от цитираното вече определение е бил връчен
на ответницата на 04.11.13г. /л.62/. В тази връзка с молба вх.№31385/13.11.13г.
тя е поискала от съда единствено да продължи срока, който е определен за
представяне на сравнителен материал, като е заявила, че до първото по делото
заседание ще се възползва и ще реализира и останалите си права /вж. молба на
л.59/.
По нейната молба за продължаване на срока, съдът
се е произнесъл с определение №3241/15.11.13г., като я е уважил и е продължил
този срок с две седмици, считано от 12.11.13г. /вж. определението на л.63/. До
изтичането на продължения срок, както и до провеждане на първото по делото
заседание на 11.02.14г., ответницата не е представила по делото сравнителен
материал.
Редовно призована за първото съдебно заседание по
делото, насрочено за 10.12.13г., ответницата не се е явила, а е подала молба за
отлагане, която, при липса на противопоставяне от ищеца, е била уважена от съда,
а делото насрочено за 11.02.14г. /вж. призовка на л.62, молба на л.69 и
протокол от с.з. на л.71/.
Редовно уведомена в хипотезата на чл.56,ал.2 от ГПК за съдебното заседание, насрочено за 11.02.14г., ответницата не се е явила,
нито е повдигнала доказателствени искания извън онези, които са предмет на
подадената от нея молба на л.59 от делото, а те не касаят иска за прогласяване
нищожност на завещанието, а евентуалният предявен по делото иск и твърдението
на ответницата, че имотът, който и е завещан, е заплатен изцяло с осигурени от
нея средства.
В с.з на 18.03.14г. ответницата отново не се е
явила, като за пореден път е направила опит да осуети провеждането му, чрез
подаване на молба за отлагане на делото поради заболяването и /вж. молба на
л.100 и протокол от с.з. на л.102-104/.
Ответницата се е опитала да преодолее преклузията,
настъпила спрямо нея във връзка с дадена и от съда възможност да представи
документи и материали, въз основа които да се изготви заключението, въвеждайки
искания да и се даде възможност за представяне на такива и изготвяне въз основа
на тях на допълнително заключение или такова на тройна експертиза, които
искания, при изрично противопоставяне на ищеца, са били оставени от съда без
уважение, при съображения, подробно мотивирани с протокол от с.з., проведено на
15.04.2014г., в което е било прието заключението на в.л. С. /л.125-131/.
Ето защо съдът счита, че претенциите на
ответницата с писмената и защита, че съдът необосновано я е лишил от
възможността да се защитава, както и за изключване на приетото по делото
заключение от изготвена почеркова експертиза от доказателствата по делото,
поради недостатъчност на сравнителния материал, не могат да се споделят.
При така установените факти, съдът споделя
виждането на ищеца, развито с писмената му защита, че искът за прогласяване
нищожност на саморъчното завещание на П.К., датирано като такова от 05.01.12г.,
е основателен и следва да се уважи, доколкото чл.42,б.”б”, предл.2 от ЗН
изрично постановява, че завещателното разпореждане е нищожно, когато при
извършването му не са спазени разпоредбите на чл.25,ал.1 от ЗН, а последната
изисква като форма за действителност на саморъчното завещание, то да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател и да е подписано от него.
Доколкото реквизитите на установената от
чл.25,ал.1 от ЗН форма за валидност на саморъчното завещание следва да са налице
кумулативно, обстоятелството, че някои от неговите изисквания са спазени, като
съставеното завещание съдържа означение на датата,
когато е съставено, и че подписът е поставен след завещателните разпореждания, са правно ирелевантни за изхода на спора, след
като се установи, че другите две предпоставки- написването и подписването на
завещанието не са такива, осъществени от сочената за техен автор в документа П.К..
С уважаване на иска по чл.42,б.”б”,предл.2 от ЗН
следва да се счита, че не е настъпило процесуалното условие за разглеждане на
предявения от ищеца евентуален иск- този по чл.30,ал.1 от ЗН, тъй че той не се
разглежда от съда с това решение. По
тази причина, не се коментират от съда и събраните от страните във връзка с
установяване на правно- релевантните за този иск факти обстоятелства.
В частта
за разноските.
И двете страни претендират за присъждане на
разноските, направени в производството, като с уважаване на иска за
прогласяване нищожност на завещанието, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,
разноски се следват само на ищеца, но не и на ответницата.
Ищецът претендира за присъждане на разноски в
размер от 2804лв. по представен в с.з. от 14.10.14г. списък /л.175/.
Проверката на съдържащите се в кориците на делото
документи показа, че ищецът е установил в производството направата на разноски
в размер от общо 2755лв., по- нисък от претендирания за присъждане по списъка,
като:
-Внесени от него са : ДТ за производството от
80лв. /л.2 от делото на ПРС/; довнесена ДТ за производството от 2013лв. /л.9 на
дело №1455/13г. на ПОС/; ДТ за вписване на исковата молба от 32лв. /л.22 от
това дело/; ДТ за издадени 6 бр. съдебни удостоверения, от които в списъка на
ищеца са описани само 5 броя /л.18 от делото на ПРС- 2бр., л.9 от дело
№1455/13г. на ПОС- 1бр., л.35, л.77 и л.138 от това дело- по 1бр./; 400лв.-
хонорари за допуснати по делото СТЕ и СГЕ /л.56 и л.87 от това дело/;
-Може да се счете за изплатен от ищеца уговорения
за оказаната му от адв.П. по делото правна защита хонорар в размер на 1000лв.
/вж. договор за правна защита и съдействие на л.8 от делото на ПРС и 2бр.
разписки на л.176 и л.177/, а оспорването от ответницата на направата на тези
разходи е неоснователно.
Съображенията на ответницата за незачитане на
разхода са, че договорът за правна защита и съдействие не е съобразен с
изискванията на ЗА, не носи реквизити на адвокатската колегия, удостоверяващи
тежестта му като платежен документ, и в него не е отразено, че хонорарът следва
да се изплаща на части, а напротив- отразено е, че същият е изплатен.
Те не се споделят от съда, тъй като ЗА не съдържа
никакви изисквания за специална форма и/или реквизити на договора, който се
сключва от адвоката във връзка с предоставяни от него на клиентите му услуги,
като във връзка с размера на възнаграждението чл.36,ал.2,изр.1 от ЗА се ограничава единствено да
постанови, че същият се определя в договор между
адвоката и клиента. Не са предвидени с този закон, в частта на
неговата глава единадесета- Адвокатска колегия, и правомощия за който и да е от
органите на адвокатската колегия, изброени в чл.79 от ЗА, да определя
задължителни за сключваните от адвокатите от съответната колегия договори за
правна защита реквизити, наличието на които да обуславя зачитане тежестта на
съставените договори като платежни документи, тъй че да се търсят такива в
представения по делото договор.
Ето защо и доколкото договорът за правна защита и
съдействие на л.8 от делото на ПРС, сключен между адв.П. и ищеца по делото Б.Б.,
е материализиран в писмена форма, подписан от страните по него и с него е
посочено, че страните са договорили за работата на адвоката хонорар от 1000лв.,
който е изплатен, може да се счита, че той сам по себе си е достатъчно
доказателство за направени от ищеца разноски в размер на 1000лв. за адвокатско
възнаграждение, което е изцяло в съгласие с приетото по т.1 от ТР №6/06.11.13г.
на ВКС- ОСГТК по т.д. №6/12г.
Действително е налице изтъкнатото от ответницата
противоречие между отразеното в договора обстоятелство, че уговореното с него
възнаграждение от 1000лв. е изплатено изцяло при сключването му на 18.03.13г. и
двата броя представени с описа на разноски разписки, от които личи, че
половината от сумата е била заплатена на 18.03.13г., а втората половина- на
12.08.13г., но това разминаване не може да промени извода, че плащането на
целия уговорен хонорар е извършено към датата на приключване на съдебното
дирене, тъй че той може да се приеме за направени от ищеца в производството
разноски.
-Не се установиха по
делото документи, удостоверяващи внос на
описаните в списъка като направени разноски от 11лв.- за вписване на
исковата молба в имотен регистър, 13лв.- такса за издаване на удостоверение от
АВ и 30лв.- такса за издаване на скица от службата по кадастър.
Воден от тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
Уважава предявения от Б.Г.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Г.П., срещу Р.Г.Б., ЕГН **********,***,
иск
като прогласява
за нищожно - ненаписано и
неподписано от завещателката саморъчното завещание от ***., направено от П.Б.К., ЕГН **********, обявено с протокол
акт *** и общия регистър на нотариус Н.Х.С., рег.№*** на НК, с район на
действие ПРС, с което, в полза на Р.Г.Б. е завещан недвижим имот, съставляващ
апартамент ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня, антре, с площ от
59.53кв.м., при граници и съседи: отляво ап.4, отдясно ап.6, отгоре ап.8,
отдолу ап.2, ведно с избено помещение №5, с площ 2.51кв.м., при съседи: отляво
изба 4, отдясно изба 6, заедно с 1.465% ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж.
Осъжда Р.Г.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на Б.Г.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Г.П., сумата
от 2755- две хиляди седемстотин и седемдесет и пет лева- разноски в
производството.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: