№ 72
гр. Тетевен, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330101061 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск/заявен като частичен/,с посочено
основание чл.439,във в-ка с чл.124 от ГПК.
Ищeцът твърди,че станал потребител на услуги, като сключил договор с търговеца
„ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИС" ЕАД и получил заем в размер на 2000 лева. Това
обстоятелство обосновава местната подсъдност на спора да бъде определена по реда на чл.
113 ГПК, а именно ло постоянния адрес на потребителя Г.Н.. По силата на договора
заемателят е бил длъжен да върне парите на месечни вноски. Ищецът не пази екземпляр от
договора и не може да го представи. Г.Н. не изпълнява задължението си за връщане.
„ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИС" ЕАД прехвърля вземането си срещу ищеца, с
договор за цесия, на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. За събиране на дълга цесионера образува
ч.гр.д. 496/14г., по което PC Тетевен издава Заповед за изпълнение, а след влизането й в
сила, и съответен изпълнителен лист.
На основание изпълнителния лист "ЕОС МАТРИКС" ЕООД образува изпълнително
дело 734/15г. при ЧСИ Кръстьо Ангелов, per. № 766 при КЧСИ. Последното изпълнително
действие по това изпълнително дело е извършено на 01.06.2015г., както е отбелязано на
гърба на изпълнителния лист. В последствие това изпълнително дело е прекратено. Това
означава, че от датата на последното изпълнително действие 01.06.2015г. започва да тече
погасителна давност (тълкувателно решение №2/2013г. по тълкувателно дело 2/2013г.на
ОСГК). Това означава, че петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД изтича на
02.6.2020г. Кредиторът иска връщане на изпълнителния лист и съответно образува ново
изпълнително дело № 566/2020г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, район на действие
1
Окръжен съд Ловеч. Първото изпълнително действие за събиране на вземането по това дело
е извършено на 11.07.2020г., като е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на Г.Н. при работодателя му ПК „Бели Вит". Новото
изпълнително действие не прекъсва давността, защото към момента на налагането му
давността вече е била изтекла, а именно на 02.06.2020г.
С погасяването по давност на задължението, същото губи възможността да бъде
събирано принудително.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено по
отношение на ответника, че вземането му в размер на 1934.22 лева
главница,договорна лихва в размер на 1346 лева от 23.03.2009г до
04.03.2013г,604 лева такси по договора за кредит и разноски по делото в
размер на 77.69 лева е погасено по давност.
Позовават се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от
ответника,в който се излага,че искът е допустим,но неоснователен.
Излага,че съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.Счита, че в настоящия случай искът е допустим, но неоснователен.
На 04.03.2013г. е сключен договор за цесия между цедента „Транскарт Файненпгьл
Сървис“ ЕАД и цесионер „ЕОС Матрикст“ ЕООД, в резултат на което цесионерът е
придобил вземането на ГР. Н. Н.. Образувано е ч.гр.д. № 496/2014г. по описа на PC Тетевен,
като съдът е издал заповед за изпълнение и след влизането й в сила изпълнителен лист.На
основание изпълнителния лист беше образувано изпълнително дело № 734/2015г. по описа
на ЧСИ Кръстьо Ангелов. Датата на последното валидно изпълнително действие по делото е
01.06.2015г. На 17.10.2019г. кредиторът е изпратил молба за връщане на изпълнителния
лист.На 25.05.2020г. е изпратена молба за образуване на изпълнително дело до частен
съдебен изпълнител Велислав Петров с per. № 879. Образувано е ново изпълнително дело №
566/2020г. по описа на ЧСИ Велислав Петров. В молбата за образуване на делото
кредиторът е поискал извършването на съответните принудителни действия, с цел
обезпечването на вземането си. В резултат на предприетите действия по делото е
изпратеното запорно съобщение до работодателя на длъжника на 11.07.2020г.
Не може да се съгласи с твърдението на ищеца, че вземането е погасено по давност,
тъй като запорното съобщение е изпратено след изтичане на давностния срок, в който
кредиторът е имал възможността да събере вземането си по принудителен ред.По силата на
чл. 116, б. "в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира
2
докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. В този смисъл е и съдебната практика, съгласно която молбата на взискателя за
извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а
само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. Налице е и друго становище в съдебната практика, че самото искане на взискателя
за предприемане на определено изпълнително действие прекъсва погасителната
давност.Погасителната давност е материалноправен институт, изтеклата давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи,
но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.
118 ЗЗД.От това не следва, че искове за признаване за установено, че длъжникът „не дължи“
поради погасяване по давност на вземането на кредитора, са недопустими. Ако длъжникът
поддържа тезата, че след погасяването по давност кредиторът губи субективното си право
на вземане, т.е. че изтеклата давност води до прекратяване изобщо на субективното право на
кредитора, искът е допустим и съдът по съществото на спора следва да отговори на
доводите на ищеца.От това следва обаче, че иск за признаване за установено
несъществуването на вземането на кредитора е неоснователен. Искът е неоснователен на
самите твърдения, при които е предявен - вземането продължава да съществува, но е
придобило ново качество - станало е естествено вземане. Макар в съдебната практика да
битува диспозитивът на отрицателните установителни искове за вземания „не дължи“, такъв
диспозитив ГПК не познава - предмет на отрицателния установителен иск е
несъществуването на едно право, на едно вземане.Взискателят е положил необходимите
3
усилия по изпълнителното дело, с цел обезпечаване на задължението си, като е предприел
редица действия. Действие, което по никакъв начин не следва да се тълкува като основание
за завеждане на настоящия иск.Правен интерес от самостоятелното установяване
погасяването по давност на вземания, т.е. на правното качество „естествено“ на вземането,
би могъл да се признае и ако действително между страните по материалното
правоотношение - кредитор и длъжник - съществува спор относно това дали един вземания
са погасени по давност, т.е, ако кредиторът освен че иска от длъжника и го кани
извънсъдебно да плати едни вземания, твърди и, че те не са погасени по давност, а
длъжникът отказва да плати именно защото счита, че те са погасени по давност. Намирам,
че е допустим иск за признаване за установено в отношенията между кредитор и длъжник,
че вземанията на първия са станали естествени, тъй като макар да съществуват, са погасени
по давност. Вярно е, че такъв иск за установяване на правното качество на едно вземане не е
изрично предвиден в чл. 124, ал. 1 ГПК (искът не е за признаване несъществуването на
право на принудително изпълнение за погасените по давност вземания на кредитора, защото
това право не е гражданско субективно право, а гражданският съд може да разглежда
спорове само за такива права), но за допустимостта му не намирам основания за съмнения.
Правната квалификация на един такъв иск би била чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, т.е. той би бил
положителен установителен иск.
Моли да бъде отхвърлен иска.
От приложеното заверено копие на изпълнително дело №566/2020г по описа на ЧСИ
с рег.№879 на КЧСИ се установява следната фактическа обстановка:
На 13.08.2014г е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК,по ч.гр.дело №496/2014г по описа на РС-Тетевен,срещу ищеца ГР. Н. Н. от град
Тетевен,Лов.обл.Издаден е изпълнителен лист на дата 16.10.2014г за следното
вземане:главница в размер на 1934.22 лева,1346.26 лева договорна лихва от 23.03.2009г до
04.03.2013г,законната лихва върху главницата от 12.08.2014г,604 лева такси по договор за
кредит и за разноски в размер на 77.69 лева.
Образувано е било изпълнително дело въз основа на листа №737/2015г по описа на
ЧСДК Кръстьо Ангелов,с район на действие ОС-Стара Загора.Този факт се признава от
страните.
От отбелязването на гърба на изпълнителния е видно,че последното изпълнително
действие е било извършено на дата 01.06.2015г,а делото е прекратено на дата 27.09.2019г,на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
На 22.05.2020г е депозирана молба от ответника за образуване на изпълнително дело
по описа на ЧСИ с рег.№879 на КЧСИ Велислав Петров,с район на действие ОС-Ловеч,въз
основа на същия изпълнителен лист.
След извършено проучване за имущественото състояние на ищеца и молба на
взискателя-ответника по настоящето дело,на 21.07.2020гт е издадено запорно съобщение от
ЧСИ Петров,като е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд на
4
ищеца.Съобщението е връчено на ищеца на дата 28.07.2020 година,както и на същата дата е
получено от работодателя на ищеца ПК „Бели Вит“-Тетевен.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, когато актът, по
който е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила съдебно решение, и то само ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се
домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало
да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.Настоящият случай е такъв,
доколкото ищецът се позовават на изтекъл давностен срок след влизане в сила на съдебното
решение,респ. акта/заповедта по чл410 от ГПК/ на заповедния съд.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС
задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният
процес. С посоченото разрешение е прието, че ППВС № 3/1980 г., постановено в обратния
смисъл, е изгубило сила.При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа. Взискателят трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това прекратяване става по силата на закона /ex lege/, като актът на
съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на производството, има констативен,
а не конститутивен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя,съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
5
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В разглеждания случай, видно от отбелязването на гърба на изпълнителния
лист, взискателят не е инициирал извършването на изпълнителни действия в продължение
на 2 години след последното извършено такова от ЧСИ Ангелов- на отразената дата
01.06.2015г.
По изложените съображения изпълнителното производство следва да се приеме за
прекратено ex lege на дата 01.06.2017 година, с изтичане на предвидения в процесуалния
закон двугодишен срок.,независимо,че реално е прекратено след тази дата с
постановлението на ЧСИ ,на дата 27.09.2019г.
Независимо от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство
е настъпило ex lege на 01.06.2017г. по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г., следва
да се приеме, че новата петгодишна давност е започнала да тече именно след тази дата,с
оглед на което се налага изводът,че към датата на образуване на второто изпълнително дело
22.05.2020г срокът на общата 5-годишна погасителна давност не е изтекъл/същата би
изтекла на дата 01.06.2022г./, тази давност не е изтекла и към момента на налагане на запора
на дата 21.07.2020г,поради което решаващият състав приема, че вземането на ответника в
размер на исковата сума не е погасено понастоящем по давност и съществува.В предвид
установяване на вземането на ответника със съдебно решение/съдебна спогодба/ и съгласно
разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД, вземането не се погасява с изтичане на кратката
погасителна 3-годишна давност по чл.111 от ЗЗД.
Предявеният на основание чл.439 от ГПК иск за оспорване на изпълнението
посредством признаване за установено несъществуване на вземането на твърдяното
основание се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният с основание чл.439,във в-ка с
чл.124 от ГПК,отрицателен установителен иск от ГР. Н. Н. от град Тетевен,Лов.обл.
против „ЕОС МАТРИКС“-ЕООД-град София,за признаване за установено,че не дължи
сумата от 1934.22 лева главница,договорна лихва в размер на 1346 лева от
6
23.03.2009г до 04.03.2013г,604 лева такси по договора за кредит и разноски в
размер на 77.69 лева ,по изпълнително дело № 20208790400566 по опис на
ЧСИ-Велислав Петров-район на действие ОС-Ловеч,поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Ловеч, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7