РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Перник , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500271 по описа за 2021 година
С решение № 260158 от 12.02.2021г. по гр. дело № 5186/2020 г. по описа на
Пернишкия районен съд, поправено с решение № 260329/16.03.2021г. е изменен размерът на
определената с решение № 145/24.02.2014 г. по гр.д. № 4146/2013 г. по описа на РС-Перник
месечна издръжка, дължима от Д. В. Д. в полза на ***, действащ чрез своята майка и
законен представител В. В. В., като е увеличен от 80 лв. на 220 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.09.2020 г., до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
на основание чл. 150 СК, като за разликата до пълния предявен размер от 330 лв. искът е
отхвърлен.
Подадена е въззивна жалба от В. В. В. срещу решението, в частта му, с което е
отхвърлена като неоснователна исковата претенция за увеличение на издръжката, дължима
се от Д. В. Д. на малолетното им дете ***.
Д. В. Д. е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по
направените оплаквания в жалбата и доводите на страните с оглед събраните по делото
доказателства приема за установено и доказано следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.150 СК , като е поискано
1
увеличение на издръжката, дължима се на малолетния *** от 80 лв. на 330 лв..
Ответникът е оспорил иска по размер за сумата над 160 лв.
По делото е установено от фактическа страна,че с влязло в сила решение по гр.д. №
4146/2013 г. по описа на РС-Перник ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на
малолетния *** в размер на 80 лв.
Видно от решение № 62/26.06.2020 г. по гр.д. № 117 по описа за 2020 г. на РС-Брезник
между В.В. Л. и М. С. Л. е допуснат развод, като е одобрено споразумение по чл. 51 СК,
съгласно което упражняването на родителските права по отношение на детето ***, родена
на *** г., е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 156 лв.
От удостоверение, издадено от АГКК на *** г., се установява, че за периода от
м.07.2019 г. до м.06.2020 г. В.В. Л. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на
7486,86 лв. и обезщетение за временна неработоспособност и майчинство в размер на 113,33
лв. или средномесечно 633,35 лв.
От приложените фишове за работна заплата, се установява, че полученото от ответника
нетно трудово възнаграждение за периода м.10/2019 г. – м.09/2020 г. е 14615,38 лв. или
средномесечно 1217,95 лв.
По делото е приложен договор за кредит за текущо потребление от *** г. , от който се
установява, че „БАНКА ДСК” АД е отпуснала на ответника кредит за текущо потребление в
размер на 60 000 лв.,като месечната погасителна вноска по кредита е в размер на 645,30 лв.
По делото е приет социален доклад, изготвен от Дирекция Социално подпомагане” –
П., съгласно който потребностите на детето от подслон, дрехи, храна, здравни грижи,
образование и други са задоволени от страна на майката. Посочено е, че детето няма
специфични здравни потребности, има личен лекар, ученик е в *** клас в ***, няма
обучителни проблеми, майката е осигурила добър режим на отглеждане на детето,
съобразен с възрастовите му потребности.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът е приел,че предявения иск е
частично основателен.От присъждане на издръжката,чието увеличение се претендира е
изминал период от време, през който са се увеличили нуждите на децата и съответно са
нараснали и средства, необходими за тяхното задоволяване.
Относно размера на издръжката съдът е приел,че с оглед нуждите на детето и
материалните възможности на неговите родители за издръжката му са необходими 370 лв.
месечно, от които ответникът трябва да заплаща 220 лв.
Във връзка с твърденията на ищеца, че издръжката следва да бъде присъдена в пълния
2
претендиран размер, предвид установения размер на линията на бедност за страната, съдът е
изложил мотиви, че с ПМС № 275/01.11.2019 г. размерът на линията на бедност за страната е
определен на 363 лв., а с ПМС № 265/24.09.2020 г. на 369 лв. Размерът на линията на
бедност е критерий за доходите в обществото и е релевантен при определяне на размера на
дължимата издръжка доколкото е израз на конкретната икономическа обстановка в страната.
Средствата за издръжка на детето се осигуряват от двамата родители, съобразно
възможностите им, поради което дължимата от ответника издръжка не може да бъде
съизмерена с размера на линията на бедност. Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството,
че до момента ответникът е заплащал издръжка в размер под законовия минимум.
В производството пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Окръжният съд намира, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено по
следните съображения :
Правното основание на иска е чл.150 от СК, съобразно който при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Такова
изменение при всички случаи съставлява нарастване възрастта на децата, която от своя
страна води до увеличаване нуждите за задоволяване техните потребности от храна, дрехи.
В тази връзка съдът намира, че от определяне на предходната издръжка до настоящия
момент е изминал период от повече от седем години и е налице изменение на
обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжката.
Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката, предвид разпоредбата на чл.142,
ал.1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя,
като минималната такава е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, т.е. към настоящия момент размерът на минималната издръжка за едно дете е 162,50
лв.
В конкретния случай първоинстанционният съд, вземайки предвид възрастта и
нуждите на детето, както и доходите на родителите, е определил издръжка в размер от 370
лв., от които бащата дължи 220 лв. Въззивният съд намира, че този размер на издръжката е
съобразен с критериите та чл. 142, ал.1 ГПК. Нуждите на детето се преценяват с оглед на
правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, получаване на образование и
задоволяване на неговите потребности. В случая се касае се за дете в *** клас, като липсват
доказателства същото да има потребности, различни от обичайните такива за дете на
неговата възраст. При определяне на издръжката, съдът в съответствие със закона е отчел и
обстоятелството, че и двамата родители имат задължение за издръжката на детето, като при
определяне участието на майката в тази издръжка е съобразено обстоятелството, че същата
полага и непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето и поради това е
определен по- нисък размер на дължимата се от нея сума за издръжка.
3
Неоснователни са доводите в жалба, че издръжката следва да се присъди в пълния
претендиран размер, основани на това, че до този момент ответникът е заплащал издръжка
под минималната. Ищцата е разполагала с възможността да предяви иск за увеличение на
издръжката, което не е сторила, но в резултат на това не може да се определя издръжка в по-
висок размер с цел компенсиране заплащането на занижена такава в предходен период..
В жалбата са изтъкнати доводи, че присъдената издръжка не е съобразена с линията на
бедността за страната, определена с ПМС 275/01.11.2019г. Съгласно приетото в решение №
748 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 525/2010 г., величини като "линия на бедност за
страната", макар да се определят по нормативен път, имат вътрешно информативен характер
за държавната политика в социалната и други сфери на дейност и не дават основание за
предположение, че показателите за определянето им се персонифицират спрямо децата и
издръжката им, като се търси връзка с нейния минимален размер. Статистическите
величини нямат обвързващо съда значение, предвид критериите за закона. Съдът определя
размер на дължимата издръжка за всеки конкретен случай, преценявайки нуждата от нея.
Т.е. критериите при определяне на издръжката, са тези, визирани в чл. 142, ал.1 СК и
решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно отчитане на същите.
Предвид горното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което и
решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв.
С молба от 10.03.20121г. ищцата е поискала изменение на решението на ПРС в частта
му за разноските, по което искане липсва произнасяне, поради което и следва да се дадат
указания на районния съд да се произнесе по така постъпилата молба.
Водим от гореизложеното,Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260158 от 12.02.2021г. по гр. дело № 5186/2020г. по
описа на Пернишкия районен съд, поправено с решение № 260329/16.03.2021г..
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** като майка и законен представител на
малолетния ***, ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. В. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 300 лв., представляващи направени разноски във въззивното
производство.
Връща на ПРС молба вх. № 265966/10.03.2021г. за произнасяне по направеното от В.
В. В. искане по чл. 248 ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5