РЕШЕНИЕ

325/28.5.2019г. гр.Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На девети май 2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: Ивелина Димова Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 787/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т.Д.Й. ***, срещу Наказателно постановление №19-0869-000204/22.02.2019г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.11 от Закона за движение по пътищата, както и административно наказание глоба в размер на 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е обжалвано само в частта, с която е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.178в, ал.5 от ЗДвП, като в останалата част същото следва да се счете за влязло в законна сила. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно в обжалваната чу част, като намира, че нарушението не е извършено виновно. Привежда и доводи за липса на съответна компетентност на актосъставителя, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление в обжалваната част.

              В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 16.01.2019г. жалбоподателят управлявал специален товарен автомобил марка „ДАФ ЦФ 75” с рег.№ Н 3759 ВТ по път I-7 в посока с.Панайот Волов. В 08,35ч. на км. 107+636 същият бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, които забелязали, че задната табела с регистрационния номер на автомобила е силно замърсена и поради това нечетлива. Проверяващите поискали да им бъде представено удостоверение за психологическа годност, но представеното от жалбоподателя такова било с изтекъл срок на валидност.  Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява товарен автомобил със зацапана и нечетлива задна регистрационна табела, както и за това, че извършва обществен превоз на товари с удостоверение за психологическа годност, което е с изтекъл срок на валидност. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 22.02.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Т.Й. била наложена глоба в размер на 50,00лв. за нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 500,00 лв., за извършено нарушение на чл.178в, ал.5 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите П.С.П. и Л.М.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата също така не са познавали жалбоподателя и не извличат никаква полза от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване на дейност в това им качество, да представят удостоверение за психологическа годност. Втората алинея на посочената норма регламентира срока на валидност на удостоверенията за психологическа годност, а именно- три години от датата на тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е разполагал с удостоверение за психологическа годност, издадено на 19.03.2012г., което е представил при проверката. Доколкото същият не е навършил 65-годишна възраст, удостоверението е било със срок на валидност три години, считано от датата на издаване, а именно- до 19.03.2015г. Следва да се отбележи, че притежаването на удостоверение с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липсата на такова удостоверение. Безспорно е също така, предвид вида на процесното МПС /специален автомобил на сметопочистването/, че Й. е управлявал автомобил за обществен превоз на товари. В практиката си по сходен случай ШАС приема, че вида и означенията на съответния автомобил са от решаващо значение за преценката какъв вид превоз се осъществява. /В тази насока е решението по КАНД№143/2016г. , в което се приема, че след като автомобилът е означен като таксиметров, той безспорно извършва таксиметрови услуги и водачът е следвало да притежава валидно удостоверение за психологическа годност/.

 При това положение е видно, че водачът действително не е изпълнил задължението си да притежава валидно удостоверение за психологическа годност при извършване на обществен превоз на товари, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.178в ал.5 от ЗДвП. Посочената разпоредба, освен санкционна, е и материално правна, предписваща дължимото поведение на санкционираното лице, а именно, че водачите, които извършват таксиметрови или обществени превози, са задължени да притежават валидно удостоверение за психологическа годност. В практиката си ШАС приема, че ако водач на МПС извършва таксиметров или обществен превоз, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, е законосъобразно да се посочи като нарушена разпоредбата на чл.178в ал.5 от ЗДвП / в този смисъл е решението по КАНД№81/17г./. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.

Неоснователни са доводите, че нарушението не е извършено виновно, тъй като на притежаваното от жалбоподателя удостоверение не е бил отбелязан срок на валидност. Основен правен принцип е, че непознаването на закона не извинява неговото нарушаване, поради което и не са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение. Следва да се отбележи, че  срокът на валидност на удостоверението е нормативно определен, а не се определя от неговия издател, както се сочи в жалбата, поради което и посочването му от актосъставителя в съставения акт не представлява процесуално нарушение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата, за липса на компетентност на органите на сектор „Пътна полиция“ да осъществяват контрол във връзка с удостоверенията за психологическа годност. В практиката си ШАС приема последователно, че е налице компетентност на началника на сектор „Пътна полиция“ да констатира нарушения от вида на процесното и да издава наказателни постановления за тях, като се позовава на разпоредбата на чл.165 ал.2 т.1 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да да проверяват всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз. Касационната инстанция приема, че удостоверението за психологическа годност е документ, свързан с извършвания от водача превоз, от което следва, че определените от министъра на вътрешните работи служби, каквато безспорно е „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен,  са компетентни да ги проверяват. В решението по КАНД№143/16г. се сочи, че разпоредбата на чл.166 ал.1 т.1 от ЗДвП, според която спазването на правилата за извършване на обществен превоз, както и всички документи, свързани с извършването на превоза се контролира от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", по никакъв начин не отнема предвидената в чл.165 ал.2 т.1 от ЗДвП компетентност на органите на МВР, поради което проверка на документите, свързани с извършвания превоз, могат да извършват както определените от министъра на вътрешните работи служби, каквато е „Пътна полиция“, така и органите на ИА „АА“.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари без валидно удостоверение през един значителен период от време. Обстоятелството, че на притежаваното от последния свидетелство не е бил отбелязан срок на валидност, не може да обуслови маловажност на случая, тъй като по този начин са били оформени всички удостоверения, издадени преди съответните нормативни изменения и жалбоподателят не е бил поставен в по-различна ситуация от останалите водачи, притежаващи такива. Като професионален водач на товарни автомобили, извършващ обществен превоз на товари, жалбоподателят е бил длъжен да познава добре съответната нормативна уредба. Действително, в практиката си съдилищата в някои случаи са имали основания да формират извод за маловажност на нарушението поради липсата на отбелязване на срока на валидност на удостоверението. Касае се обаче за нарушения, които са близки по време до изменението на нормативната уредба, с което е въведен съответен срок на валидност на удостоверенията за психологическа годност. Управлението на превозно средство, осъществено в значителен период след изтичане на валидността на удостоверението за психологическа годност не може да обоснове извод за приложимост на института, регламентиран в чл. 28 от ЗАНН, в какъвто смисъл е изрично  решението по КАНД № 294 по описа за 2018г. В цитираното решение се посочва също, че случаят не се явява маловажен и поради обстоятелството, че водачът се е снабдил с ново удостоверение в кратък срок след констатиране на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в обжалваната му част и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0869-000204/22.02.2019г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, в частта, с която на Т.Д.Й. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, като законосъобразно.

ОБЯВЯВА Наказателно постановление №19-0869-000204/22.02.2019г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен в останалата му част за влязло в законна сила.

 

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: