№ 77
гр. Пловдив , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330200325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „СОХО ДЕЙ ЕНД НАЙТ“ ООД, ЕИК
********* против Наказателно постановление № 319/30.12.2020, издадено от
И.Д. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив,
с което на „СОХО ДЕЙ ЕНД НАЙТ“ ООД е наложена имуществена санкция
в размер на 3 000лв.
С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП ( неправилно приложение на материалния закон и пороци при
описание на деянието) и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отменяне по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
Във връзка със Заповед № 502/03.11.2020г. на Директора на ОДБХ е
извършена проверка на 03.11.2020г. в 17 часа на обект: ресторант, находящ
се в ********, стопанисван от „СОХО ДЕЙ ЕНД НАЙТ“ ООД от екип от
главни инспектори от отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при
Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив. По време на
проверката е установено, че ресторанта е в работен режим, като не е спазен
срока за започване на работа, вписан в Заявление за регистрация с вх. №
3875/30.10.2020г. в ОДБХ- Пловдив.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността въз основа на показанията на
актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в
АУАН.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя, доколкото са
последователни и безпротиворечиви, а и изцяло съответстват на събраните по
делото писмени доказателства- констативен протокол № 0000350/
03.11.2020г.
При правилно установена фактическа обстановка, неправилно са
приложени материалния и процесуалния закон.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и
НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като
властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието.
Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
2
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми.
3
От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана
отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между
сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са
подведени от контролните органи и приложената санкционна норма.
Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените
нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение
на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване
правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в
невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за
което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти
или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми.
По аргумент за обратното при неправилна квалификация на
изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена
санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се
отмени.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото по делото се
констатират и двата визирани порока.
От текста на АУАН и НП е видно, че словесно на нарушителя е вменено
неспазване на срока за започване на работа, вписан в Заявление за
регистрация вх. № 3875/20.10.2020г.
Сочената като нарушена норма на чл. 23, ал.1 ЗХ, обаче е неотносима
към изложената фактическа обстановка.
Видно от текста на чл. 23, ал.1 ЗХ същата забранява производството,
преработка и/или дистрибуция на храни без регистрация на обекта или
одобрение по реда на закона. Налага се извод, че основното съставомерно
обстоятелство, за да е налице нарушение по този текст е наличието или
отсъствието на регистрация на обекта към момента на извършване на
проверката, като спазването или не на посочената в заявлението за
регистрация дата на започване на дейността няма абсолютно никакво
отношение към конкретно сочената като нарушена правна норма.
В тази връзка се явяват изцяло неоснователни доводите на
представителя на въззиваемата страна, че регистрацията по смисъла на закона
включвала сложен фактически състав, състоящ се от няколко елемента:
4
-акт на съответния оправомощен орган;
-вписване в регистъра на БАБХ;
-извършване на повторна физическа проверка на място от компетентен
орган, а именно инспектор от Отдел „контрол на храните“.
Едва след извършената физическа проверка и констатация за пълно
съответствие настъпвала „фактическата регистрация“ на обекта.
Всички тези твърдения противоречат на материалния закон. На първо
място ЗХ не разграничава понятията „юридическа регистрация“ и
„фактическа регистрация“. Уреден е само един вид регистрация, който
настъпва при реализиране на фактическия състав посочен в чл. 26, ал.7 от
Закона за храните, включващ:
-издаване на заповед за регистрация и
-вписване в регистъра по чл. 24 ЗХ, като действието на
регистрацията е безсрочно.
Действително в чл. 26, ал.9 от ЗХ е предвидено, че в 30-дневен, респ.
60-дневен срок в зависимост от вида на обекта се извършва проверка на място
за съответствието на обекта с нормативните изисквания. Тази проверка
обаче не е елемент от фактическия състав на регистрацията, както
неправилно твърди наказващия орган, а представлява дейност последваща
регистрацията. Това е кристално видно при съобразяване на предвидените в
чл. 26, ал.11 ЗХ неблагоприятни последици, ако се констатира, че обекта не
отговаря на нормативните изисквания:
- издаване на предписание и определяне срок за привеждане в
съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг
от три месеца от датата на връчване на предписанието, или
- издаване на заповед за спиране дейността на обекта - при възникнала
непосредствена и голяма опасност за здравето на хората или животните.
На следващо място е наложително да се отбележи, че сочената като
нарушена норма на чл. 23, ал.1 ЗХ:
-освен, че не кореспондира на изложените в АУАН и НП обстоятелства
-не съответства и на приложените по делото доказателства.
Това е така, доколкото от представеното към жалбата писмено
доказателство, а и от извършена служебна справка в общодостъпния
електронен регистър на БАБХ на посочения в жалбата адрес се установява, че
5
за процесния обект е издадено удостоверение за регистрация №
24189/02.11.2020г., като обекта е получил регистрационен номер *********.
В АУАН и НП като дата на извършване на нарушението се сочи датата
на проверката- 03.11.2020г., тоест към тази дата обекта вече е бил
регистриран на 02.11.2020г. и не може да се говори за нарушение по чл. 23,
ал.1 ЗХ.
На следващо място изцяло неотносима към описаните в АУАН и НП
факти е и приложената санкционна норма на чл. 128, ал.1, т.4 ЗХ, по реда на
която се санкционира извършването на дейност, която не е вписана в
регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ, съответно не е посочена в удостоверението за
одобрение на обекта, а не твърдяното в АУАН и НП нарушение- неспазване
на датата на започване на работа.
Не на последно място изводът, че деецът следва да се санкционира по
реда на чл. 128, ал.1, т.4 ЗХ:
-освен, че не кореспондира на изложените в АУАН и НП обстоятелства
-не съответства и на приложените по делото доказателства, доколкото
видно от представеното с жалбата извлечение от регистъра на БАБХ обектът
е регистриран именно като ресторант, каквато дейност е констатирана с
приложения по делото констативен протокол.
Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или
санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи,
който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се
касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено
обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране
на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална
възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната
материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани
или са погрешно посочени в АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и
явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като
6
наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна
норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият
би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си
правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би
иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи
път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и
правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то
напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата
уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по
административното обвинение.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от
въззиваемата страна и като съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е
ниска и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
-интереса от водене на делото, намиращ проявление във вида и
7
размера на наложеното наказание - само имуществена санкция в размер на
3000 лева без допълнително наказание лишаване от права;
- обема на извършените процесуални действия и приключване на
делото в едно съдебно заседание
намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско
възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките на
минимума съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид:
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие, състояща се не
само в изготвяне на жалбата, но и реално представителство в открито
заседание и
- интереса от делото, а именно имуществена санкция в размер на 3000
лева, този размер на основание чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата
възлиза на 440 лева.
По мнение на настоящия състав в конкретния случай именно този
размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, като присъждането на по-висок би противоречало на
принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените
вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР
1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.
Нещо повече, според съда присъждането на по-висок размер на
адвокатското възнаграждение в конкретния случай би довело до
неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган, което е идея чужда
на законодателя.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган.
В случая следва да се съобрази структурата и организацията на БАБХ
съгласно устройствения Закон за Българската агенция по безопасност на
храните. В чл. 4 от закона е посочено, че БАБХ се състои от:
1. централно управление;
2. двадесет и осем областни дирекции по безопасност на храните;
3. специализирани структури за научноизследователска и лабораторно-
8
диагностична дейност.
В чл. 7 от закона е уточнено, че областните дирекции по безопасност
на храните по чл. 4, ал. 1, т. 2 са изградени съобразно административно-
териториалното деление на страната и са юридически лица в структурата
на БАБХ, които се ръководят от директори.
От гореизложеното е видно, че доколкото самото ОДБХ-Пловдив е
самостоятелно юридическо лице, именно то следва да бъде осъдено да
заплати разноските по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 319/30.12.2020, издадено от
И.Д. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив,
с което на „СОХО ДЕЙ ЕНД НАЙТ“ ООД е наложена имуществена санкция
в размер на 3 000лв
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив
да заплати в полза на „СОХО ДЕЙ ЕНД НАЙТ“ ООД, ЕИК ********* сумата
440 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-Пловдив, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за разликата над 440 лева до пълния
претендиран размер от 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9