РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Враца 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА втори състав, в публично заседание на 18.04.2022г.
/осемнадесети април, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 7 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.268,
ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
ЖАЛБА на Д.Д.Б. *** против РЕШЕНИЕ
по жалба срещу действията на публичен изпълнител № 153/21.12.2021г. на
Директора на ТД на НАП-В.Търново, в частта с която е оставена без уважение
жалба вх.№ 94-Д-4/ 10.12.2021г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, заведена в
деловодството на ТД на НАП-В.Търново с вх.№ 26351/14.12.2021г., подадена от Д.Б.
и е потвърдено, в тази част Разпореждане с изх.№ С210006-137-0007739/01.12.2021г.,
издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ-Враца /И.Г./.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния
закон и с целта на закона, както и при съществени нарушения на административно
производствените правила, за което се навеждат доводи. Иска се оспореното
решение в частта на потвърденото с него разпореждане да бъде отменено. Излагат
се съображения, че по изпълнителното дело няма данни, кога и с какъв акт на
публичния изпълнител са присъединени за събиране вземанията от глоби с фишове и
при тях няма спиране на давността, поради което са погасени по давност. За
вземанията за данъци, че предприетите действия не водят да спиране на давността
и също са погасени по давност.
Жалбата се поддържа пред съда в с.з.
чрез писмени бележки с идентични съображения.
Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП гр. Велико
Търново в с.з., чрез ю.к. Д.М. моли за решение, с което да се остави без
уважение жалбата и да се потвърди оспореното решение, в частта с което е
потвърдено разпореждането, като правилно и законосъобразно. Излагат се
съображения в тази насока. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са приложени писмени
доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на
образуваната административна преписка и в заверен препис по опис цялото
изпълнително дело.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и
твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От данните по преписката се установява
и не се спори между страните, че за данъчни задължения на жалбоподателя Д.Б. е
образувано изпълнително дело № **********/2013г. на ТД на НАП-Велико Търново. По
това изп. дело са извършвани действия по обезпечаване и изпълнение във вр. със
задълженията, за което се спори по делото.
Във връзка със задълженията по изп. дело
е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ 0197-000 006/28.05.2013г.
до жалбоподателя и връчено на същия на 22.07.2021г. /на л.37 и л.38 от делото,
и на л.785-787, том II-ри от делото/. В това съобщение са посочени задължения
общо в размер на 86 473.64 лв. главница и лихва 72.60 лв. по данъчни Декларации
изрично посочени по вид и размер – по ЗО, ДОО и по УПФ с Декларация № 0600 21202396001/23.04.2012г.,
по ЗДДФЛ с Декларация № **********/ 29.04.2011г. и също по ЗДДФЛ с Декларация №
064391200280201/19.04.2012г. – всички на Данъчна администрация.
По изпълнителното дело са
присъединявани с Разпореждане на публичен изпълнител вземания на НАП за
задължения по ЗДДФЛ, ДОО, УПФ и ЗО /л.259, л.444, л.454, л.714, л.724, л.735,
л.743, л.778, л.783 и л.784/ и едно задължение по Ел. фиш /на л.777 от делото/.
Налагани са запори и възбрани - на
банкови сметки, ценни книжа, МПС и недв. имот /л.32, л.34, л.45, л.48, л.50,
л.53, л.264, л.266, л.495, л.510, л.703,
л.727, л.733, л.746, л.753, л.768 л.774 и л.801/.
Във връзка със запорно съобщение до
ОББ-АД с изх. № 17-00-124/2011г. е получено писмо /л.36/, че по клиентската
сметка на Д.Д.Б. има налични авоари. С Разпореждане от 14.08.2014г. на публичен
изпълнител /л.40/ е наредено на ОББ АД да се прехвърли наличната сума по
запора. С Разпореждане на публичен изпълнител от 21.08.2014 г. /л.41/ е
разпределена постъпила сума в размер на 710 лв.
С Молба до гл.публичен изпълнител при
ТД на НАП В.Търново, Офис Враца, вх. номер от 29.11.2021г. /л.31/ жалбоподателя
Д.Б. поискал частично прекратяване на производството по принудително изпълнение
на публично вземане, като се позовал на настъпила давност. В молбата посочил
следните задължения погасени по давност според него: по Фиш № В-0099 0641/16.09.2012г.,
Фиш № В-0443296/30.08.2013г., Фиш № В-0443297/30.08. 2013г., Фиш № В-0443298/30.08.2013г., Ел.фиш №
К-0827913/17.06.2014г. – всички на ГД „НП“ ОД на МВР-Враца и по Декларация вх. № 0600 007632/29.04.2011г.
за Данък върху доходите на физическите лице /ДДФЛ/ на НАП и Декларация
вх.064391200280201/19.04.2012г. за ДДФЛ на НАП.
С Разпореждане изх. №
С210006-137-0007739/01.12.2021г. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП
В.Търново Офис Враца /л.30/ е прието, че не е налице настъпила давност и не е прекратено
поради изтекла погасителна давност събирането на всички вземанията посочени в
молбата. Изложени са съображения, че давността е спряла на основание чл.175
ал.1 т.5 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки – запор на банкови сметки с
Постановление № 0197-000 034/05.12.2013г. и 10 год. срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение не е изтекъл.
Жалбоподателя Д.Б. обжалвал това
разпореждане с Жалба вх. № 94-Д-4/10.12.2021г. /л.18/ до Директора на ТД на НАП
в.Търново.
С Решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител № 153/ 21.12.2021г. /л.15/ на Директора на ТД на НАП
В.Търново жалбата е приета за частично основателна. Отменено по жалбата е
частично Разпореждането с изх. № С210006-137-0007739/01.12.2021г. в частта за
задълженията произтичащи от Фиш №
В-0443298/30.08.2013г. и в тази част изп. дело е върнато на публичния
изпълнител. В останалата част жалбата е оставена без уважение и е потвърдено
обжалваното Разпореждане. В Решението са изложени подробни доводи и съображения
в подкрепа на същото.
При
така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от
страните, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, като адресат на
акта и в рамките на преклузивния 7/седмо/
- дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспореното решение е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган в рамките на предоставените
му правомощия, като съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК това е
директорът на компетентната териториална дирекция, както е в случая. Решението
е издадено след проведено задължително производство по обжалване на разпореждането на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, Офис Враца с отказ да прекрати събиране на вземания
поради давност и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК реквизити.
Самото разпореждане също е издадено от
оправомощен за това орган, съгласно чл.226, ал.1 от ДОПК и в рамките на
неговите правомощия. Видно от приложеното по делото разпореждане на главния
публичен изпълнител в табличен вид са изброени поотделно актосъставител, вид на
задължението, вид на документа, дата на документа, период, за който се отнася,
размер на главницата и размер на лихвата. Решението е мотивирано, като в
мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така
и правните основания.
С Разпореждането изх. №
С210006-137-0007739/01.12.2021г. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП
В.Търново Офис Враца е прието, че не е налице настъпила давност и не е
прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на всички вземания.
Вземанията са за: глоба по Фиш №
В-0443296 от 30.08.2013г. за 20 лв.,
глоба по Фиш № В-0443298 от 30.08.2013г. за 20 лв., глоба по Фиш №
В-0443297 от 30.08.2013г. за 20 лв., глоба по Фиш № В-00990641/16.09.2012г.за
50 лв., глоба по Ел.фиш № К-0827913 от 17.06.2014г. за 50 лв., Данъчна
декларация по ДДФЛ № 064391200280201 от
09.12.2012г. за 394.07 лв. главница и лихви 383.83 лв. и Данъчна декларация по
ДДФЛ № 0600 007632 от 29.04.2011г. за
83 137.44 лв. главница и лихви 89 895.45 лв.
С Решението по жалба срещу действия на
публичен изпълнител № 153/ 21.12.2021г. на Директора на ТД на НАП В.Търново
Разпореждането с изх. № С210006-137-0007739/01.12.2021г. в частта за
задълженията произтичащи от Фиш № В-0443298/30.08.2013г. е прието, че са
погасени по давност и в тази част разпореждането е отменено и изпълнителното
дело е върнато на публичния изпълнител за предприемане действия по компетентност.
В останалата част жалбата е оставена без уважение и е потвърдено Разпореждането от 01.12.2021г.
По отношение вземанията за глоби:
Жалбата се явява частично основателна по отношение
вземанията за глоби. Въпреки, че към изпълнителното дело са приложени преписи
от фишовете /л.55-56/, липсва за три от фишовете документ – разпореждане на
публичния изпълнител за присъединяване на вземанията за глоби по изпълнителното
дело, съгласно чл.217 ал.2 от ДОПК. Единствено за Ел.фиш от 17.06.2014г. има
такъв документ /л.777/ - Разпореждане за присъединяване от 23.11.2015г. За този ел.фиш действително не е изтекла
погасителната давност, тъй като срока е спрян с издаване на Постановление
за налагане на обез-печителна мярка –
запор върху безналични ценни книжа на 19.01.2016г. /л.50/ и впоследствие и
друга обезпечителна мярка – възбрана на поземлен имот на 26.01.2016г. /л.53 и
л.746/. В тази част за Ел.фиш № К-0827913 от 17.06.2014г. обжалваното решение е
постановено без допускане на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Налице
е спиране на давността по чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК.
В частта за фишове - №
В-00990641/16.09.2012г., Фиш № В-0443 296/30.08.2013г. и Фиш № В-0443297/ 30.08.2013г.
са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно вземанията не са
присъединени към изп. дело, съгласно чл.217 ал.2 от ДОПК, поради което и наложени
запори, при липса на документ, съответно дата, за присъединяване, не могат да
породят правен ефект, а именно спиране на давността по смисъла на разпоредбата
на чл. 172 ал.1 т.5 от ДОПК. За тези три фиша - № В-00990641/16.09.2012г., Фиш
№ В-0443296/30.08.2013г. и Фиш № В-0443297/30.08.2013г. няма налице реално
спиране на давността и същата е настъпила. Налице е допускане на съществени
процесуални нарушения водещи до явно несъответствие с материалния закон. Следва
да бъдат съобразени и нормите на ЗАНН относно изпълнението на административни
наказания, каквито са процесните глоби. Според чл. 79, ал.1 от ЗАНН наказателните постановления, с които са
наложени глоби се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания, като в
чл. 82, ал.1, буква „а“ от ЗАНН е предвидено, че административно наказание
глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането му. Глобите са
наложени на 16.09.2012г. и на 30.08.2013г. Изрично в чл. 82, ал.2 от ЗАНН е регламентиран
началният момент, от който тече давността – от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, като тя се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. В случая по
приложеното изп. дело липсват данни за надлежно присъединяване на основание чл.
217, ал.2 от ДОПК на вземанията по трите фиша с разпореждане на публичен
изпълнител. Няма данни и за отделно образувани други изпълнителни дела за
събиране на тези три глоби. Същевременно от самото разпореждане от 01.12.2021г.
е видно, че фишовете са влезли в сила. Поради липсата на акт на компетентен
орган за присъединяване на тези вземания по изп. дело, извършените по последното
обезпечителни и изпълнителни действия не могат да се приемат за такива
прекъсващи давността съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН. Двегодишният срок по чл. 82, ал.1, буква „а“ от ЗАНН следователно
е изтекъл, като в неговите рамки не са образувани изпълнителни дела за събиране
на трите глоби, нито последните са присъединени по изпълнително
дело № **********/2013г. на ТД на НАП-Велико Търново по реда на чл.217 ал.2 от ДОПК.
По отношение вземанията за данъци по ЗДДФЛ:
Жалбата също се явява частично основателна –
по отношение вземането по Декларация вх. № **********/29.04.2011г. за ДДФЛ на
НАП.
Институтът на погасителната
давност е приложим в данъчното право съгласно разпоредбите на чл.
171-
чл. 173 от ДОПК. Погасителната
давност е период от време на бездействие на носителя на едно субективно
материално право, след изтичането на който се поражда правото на задълженото
лице да се позове на изтеклата давност и да откаже изпълнение на задължението.
От гледна точка на данъчното право и на ДОПК, давността е период
от време, с изтичането на който се преклудира правото на държавата да събере
едно вземане. Изтеклата погасителна давност е основание за отписване на
публичните задължения, по аргумент от нормата на чл.
173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл.
173, ал. 2 от ДОПК вземанията се
отписват служебно с изтичането на срока по чл.
171, ал. 2 от ДОПК, т.е. с изтичането
на абсолютната 10-годишна погасителна давност. Давността може да
бъде прекъсвана или спирана, при наличие на възникнали преди изтичането ѝ
юридически факти, посочени в съответната правна норма. При спиране на
давността, давностният срок не тече. С отпадане на основанието за спиране
давностния срок се възобновява, като продължава да тече неизтеклата до момента
на спирането част от него. Периодът на спиране на давността не се включва в
срока на давността, с него тя се удължава. След отпадане на основанието за
спиране давностният срок се допълва с период от време, равен на разликата между
целия срок на давността и изтеклото време до спирането. Разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ДОПК регламентира
6 случая, при наличието на които давността спира. В настоящия случай давността
е спирана многократно чрез налагане на различни обезпечителни мерки в
хипотезата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК /запори на банкови сметки, ценни книжа,
МПС и възбраа на недвижим имот - л.32,
л.34, л.45, л.48, л.50, л.53, л.264, л.266, л.495, л.510, л.703, л.727, л.733, л.746, л.753, л.768 л.774 и
л.801/. По делото има предприети и изпълнителни действия, насочени към продажба
на един от запорираните леки автомобили. Налице е следователно и прекъсване на
давността съгласно чл.
172, ал.2 от ДОПК.
Независимо от всички спирания и прекъсвания на давността обаче, според чл.
171, ал.2 от ДОПК с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания. Задължението на жалбоподателя по Декларация вх. №
**********/29.04.2011г. за ДДФЛ на НАП се отнася за 2010г. Същото е декларирано
през 2011г., като срокът за плащането му е бил до 02.05.2011г., включително.
Касае се за данък върху доходите на физическите лица. Според чл.67 ал.4 от ЗДДФЛ /към 2011г./ дължимия данък по
чл.48 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на
дохода. През 2011г. 30-ти април е бил събота – почивен ден, съответно на
01.05.2011г. е бил ден неделя и срокът за плащане по чл.67 ал.4 /сега ал.5/ от ЗДДФЛ вр. чл.22 ал.7 от ДОПК е изтекъл на 02.05.2011г. понеделник. Съобразно чл.171 ал.2 от ДОПК с
изтичането на 10/десет/годишния давностен срок, считано от 1 /първи/ януари на
годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични задължения, независимо от спирането
или прекъсването на давността, освен в изрично посочени случаи, които не са
налице, тъй като по изп. дело няма данни за отсрочване или разсрочване на
задължението по искане на длъжника – жалбоподателя Д.Б.. Липсват и данни
изпълнението да е спряно по искане на длъжника. Срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК е
започнал да тече от 01.01.2012г. – годината следваща тази, в която е следвало
да се плати и е изтекъл на 01.01.2022г. Този срок не е прилаган за времето от
24.03.2020г. до 13.05.2020г. съгласно § 29 т.1 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците. Периодът на
извънредното положение е определен от Решение за обявяване на извънредно
положение от 13.03.2020г. обн. ДВ бр.22/2020г. и Решение за удължаване на срока
на обявеното извънредно положение от 03.04.2020г., обн. ДВ бр. 33/2020г. Абсолютната
давност не може да бъде спирана или прекъсвана. Действително тя не е прилагана
за времето на извънредното положение, но към датата на постановяване на настоящето
съдебно решение срокът на абсолютната давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК е изтекъл, поради което съдът
намира, че в тази част обжалваният административен акт следва да се отмени,
предвид изтеклата абсолютна погасителна давност. Отделно от това следва да се
отмени и разпореждането на публичния изпълнител и да се върне преписката, за
произнасяне, съгласно дадените указания.
Действително считано към момента на
постановяване на Разпореждането от 01.12.2021г. на публичния изпълнител и на
обжалваното Решение от 21.12.2021г. давността не е била настъпила, но в случая
и съгласно чл.235 ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК следва да се вземе в предвид
този факт, настъпил след подаване на жалбата, тъй като е от съществено значение
за спорното право.
Предвид разпоредбата
на чл.
171, ал.2 от ДОПК към настоящия момент следва да се направи извод, че абсолютната погасителна
давност на задълженията по Декларация вх. № **********/29.04.2011г. за
ДДФЛ на НАП е изтекла и същите следва да бъдат
отписани.
В частта за Декларация
вх.064391200280201/19.04.2012г. за ДДФЛ на НАП не е настъпила погасителна
давност. Задълженията, декларирани с нея е следвало да бъдат платени през
2012г. Давността е започнала да тече от 01.01.2013г., но е спряла с налагане на
запорите от 05.12.2013г. /л.45/, от 19.01.2016г. /л.50/ и възбраната от
26.01.2016г. /л.53 и л.746/, наложени в рамките на 5 годишния срок по чл.171
ал.1 от ДОПК. В случая абсолютната давност изтича през 2023г. В тази част
обжалваното решение е постановено без допускане на съществени процесуални
нарушения и в съответствие с материалния закон.
По изложените съображения жалбата е частично основателна
и следва да бъде уважена частично – в частта за задълженията по Фиш №
В-00990641/ 16.09.2012г., Фиш № В-0443296/30.08.2013г., Фиш №
В-0443297/30.08.2013г. – всички на ГД „НП“ ОД на МВР-Враца и по Декларация вх.
№ **********/ 29.04.2011г. за ДДФЛ на НАП-Враца. Следва обжалваното Решение и
Разпореждане се отменят в тази част и преписката се върне на публичния
изпълнител за ново произнасяне по направеното искане за изтекла погасителна
давност, при съобразяване с изложеното в мотивите на настоящето решение относно
тълкуването и прилагането на закона.
В частта за задълженията по Ел.фиш №
К-0827913/17.06.2014г. на ГД „НП“ ОД на МВР-Враца и по Декларация
вх.064391200280201/19.04.2012г. за ДДФЛ на НАП-Враца, жалбата следва да се
отхвърли, като неоснователна. При този изход на спора не следва да се присъждат
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.Б. ***/21.12.2021г. на Директора на ТД на
НАП-В.Търново, в частта в която е потвърдено Разпореждане изх.№
С210006-137-0007739/01.12.2021г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на
НАП-В.Търново, Офис-Враца.
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ
изх. № С210006-137-0007739/01.12.2021г., издадено от гл. публичен изпълнител
при ТД на НАП-В.Търново, Офис-Враца, в
частта, с която е отказано да
се прекрати изпълнително дело, поради изтекла погасителна давност за следните
вземания:
-
глоба в размер на 50 лв., наложена с Фиш № В-00990641/16.09.2012г. на ГД „НП“ ОД на МВР-Враца ,
- глоба в размер на 20 лв., наложена с Фиш
№ В-0443296/30.08.2013г. на ГД „НП“ ОД на МВР-Враца
- глоба
в размер на 20 лв., наложена с Фиш № В-0443297/ 30.08.2013г. на
ГД „НП“ ОД на МВР-Враца и
- данък върху доходите на физическите
лица по Данъчна декларация по ДДФЛ № ********** от 29.04.2011г. в размер на
83 137.44 лв. главница и лихви 89 895.45 лв. на НАП-Враца.
ИЗПРАЩА делото, като преписка на публичния
изпълнител при ТД на НАП, Офис Враца за ново произнасяне по направеното искане
за частично прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла погасителна
давност, при съобразяване с изложеното в мотивите на настоящето решение относно
тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част – в частта за задълженията по Ел.фиш №
К-0827913/17.06.2014г. на ГД „НП“ ОД на МВР-Враца и по Декларация вх.064391200280201/19.04.2012г. за
ДДФЛ на НАП-Враца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл.268, ал.2 ДОПК,
като препис от същото се връчи на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: